Connect with us

Интересно

Открит е естествено срещащ се метаболит, който превръща „лошите“ мазнини в „добри“ мазнини

Публикувано преди

на

Учените откриха метаболит, който превръща белите мастни клетки („лоши“ мазнини) в кафяви мастни клетки („добри“ мазнини). Това откритие предлага потенциален път за лечение на метаболитни състояния като затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

Метаболизмът описва химическите промени в тялото, които създават необходимите съставки за растеж и цялостно здраве. Метаболитите са веществата, създадени и използвани по време на тези метаболитни процеси – или, както показва ново откритие на Изследователският институт „Скрипс“ и неговия отдел за разработване на лекарства, Calibr, те също могат да бъдат мощни молекули за лечение на тежки заболявания.

Изследователите са използвали авангардни технологии за откриване на лекарства, за да открият метаболит, който превръща белите мастни клетки („лоши“ мазнини) в кафяви мастни клетки („добри“ мазнини). Това откритие предлага потенциален начин за справяне със затлъстяването, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други метаболитни състояния.

Проучването беше публикувано наскоро в списание Metabolites.

„Причината много видове молекули да не излизат на пазара е поради токсичността“, обяснява съавторът д-р Гари Сиуздак (Gary Siuzdak). „С нашата технология можем да извлечем ендогенни метаболити – тоест тези, които тялото произвежда само – които могат да имат същото въздействие като лекарство с по-малко странични ефекти. Потенциалът на този подход се доказва дори от неотдавнашното одобрение на FDA за Relyvrio, комбинация от два ендогенни метаболита за лечение на амиотрофична латерална склероза (ALS).“

Метаболитните заболявания често се причиняват от дисбаланс в енергийната хомеостаза – с други думи, когато тялото приема повече енергия, отколкото изразходва. Ето защо определени терапевтични подходи са съсредоточени около превръщането на белите мастни клетки (известни като адипоцити) в кафяви мастни клетки. Белите адипоцити съхраняват излишната енергия и в крайна сметка могат да доведат до метаболитни заболявания като затлъстяване, докато кафявите адипоцити разтварят тази съхранена енергия в топлина – в крайна сметка увеличавайки енергийния разход на тялото и помагайки за връщането му в баланс.

Зафирлукаст (Zafirlukast) индуцира производството на кафява адипоцитна тъкан. За преадипоцитите, третирани със зафирлукаст (дясно изображение), кафявите адипоцити (показани в червено) са много по-разпространени от преадипоцитите, отгледани с DMSO контрола (ляво изображение). Кредит: Scripps Research and Calibr

За да открият терапия, която може да стимулира производството на кафяви адипоцити, изследователите са търсили в колекцията ReFRAME на Calibr за повторно използване на лекарства – библиотека от 14 000 известни лекарствени съединения, които са одобрени от FDA за други заболявания или са били широко тествани за безопасност при хора. Използвайки скрининг с висока пропускателна способност – автоматизиран метод за откриване на лекарства за търсене в големи масиви от информация – учените сканираха ReFRAME за лекарство с тези специфични възможности.

Ето как те откриват зафирлукаст, одобрено от FDA лекарство, използвано за лечение на астма. Чрез набор от експерименти с клетъчни култури те откриват, че зафирлукаст може да превърне адипоцитните прекурсорни клетки (известни като преадипоцити) в предимно кафяви адипоцити, както и да превърне белите адипоцити в кафяви адипоцити.

Въпреки че е обнадеждаващо откритие, зафирлукаст е токсичен, когато се прилага в по-високи дози, и не е напълно ясно как зафирлукаст преобразува мастните клетки. Това е моментът, когато изследователите си партнират с д-р Гари Сиуздак и неговия екип от експерти по метаболитите.

„Трябваше да използваме допълнителни инструменти, за да разградим химикалите в механизма на зафирлукаст“, ​​разказва д-р Кристен Джонсън (Kristen Johnson), съавтор на статията и директор в Translational Drug Discovery Research в Calibr. „Погледнато по друг начин, можем ли да намерим метаболит, който осигурява същия функционален ефект като зафирлукаст, но без страничните ефекти?“


Скринингът на метаболомична активност, иницииран от лекарства (DIAM) използва технологии като течна хроматография и масспектрометрия за обединяване на хиляди молекули и идентифициране на специфични метаболити. В този случай изследователите първо редуцират 30 000 метаболитни характеристики до само 17 метаболита и след това откриват миристоилглицин – активен ендогенен метаболит, който успява да превърне белите мастни клетки в кафяви мастни клетки, подобно на лекарството зафирлукаст. Кредит: Scripps Research and Calibr

Д-р Гари Сиуздак и неговият екип разработиха нов набор от експерименти, известни като скрининг на метаболомична активност, инициирана от лекарства (DIAM), за да отговорят на въпроса на Джонсън. DIAM използва технологии като течна хроматография (инструмент, който разделя компонентите в смес) и масспектрометрия (аналитична техника, която разделя частиците по маса и заряд), за да обедини хиляди молекули и да идентифицира специфични метаболити. В този случай изследователите са търсили в мастната тъкан метаболити, които биха могли да доведат до производство на кафяви адипоцитни клетки.

След редуциране на 30 000 метаболитни характеристики до само 17 метаболита, те откриват миристоилглицин – ендогенен метаболит, който подтиква създаването на кафяви адипоцити, без да уврежда клетката. От хилядите метаболитни характеристики, измерени в анализа, само миристоилглицин има тази специална характеристика, дори сред почти идентични по структура метаболити.

„Идентифицирането на миристоилглицин сред хилядите други молекули говори за силата на подхода на Сиуздак и тези технологии“, добавя Джонсън. „Нашите открития илюстрират какво се случва, когато екип по аналитична химия и група за откриване на лекарства работят в тясно сътрудничество помежду си.“

Справка: “Drug-Initiated Activity Metabolomics Identifies Myristoylglycine as a Potent Endogenous Metabolite for Human Brown Fat Differentiation” by Carlos Guijas, Andrew To, J. Rafael Montenegro-Burke, Xavier Domingo-Almenara, Zaida Alipio-Gloria, Bernard P. Kok, Enrique Saez, Nicole H. Alvarez, Kristen A. Johnson and Gary Siuzdak, 16 August 2022, Metabolites.
DOI: 10.3390/metabo12080749

Източник: Naturally Occurring Metabolite Identified That Converts “Bad” Fat to “Good” Fat
Scripps Research Institute

nauka.offnews.bg

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

Интересно

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран

Published

on

By

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран от варненската фирма за малотонажно корабостроене „Галера 07“. Новостроящият се иновативен електрически катамаран е за Община Силистра, финансиран по програма Interreg V-A. Плавателният съд трябва да осигурява транспортно – комуникационна връзка по река Дунав между Силистра и Кълъраш. Той е с дължина 14 метра и широчина 6 метра, оборудван с два електрически двигателя и ще може да развива скорост до 13 км/час. Предвижда се капацитетът му да е 28 пасажери и екипаж от двама души.

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Интересно

ВИДЕО: Лазарки обиколиха къщите в с. Приселци

Published

on

By

Лазарки oбиколиха село Приселци и с песните си зарадваха всички,като ги дариха с прекрасните си усмивки. Традицията се спазва благодарение на усилията на Народно читалище „Просвета – 1927 г.“ с. Приселци. Освен емоции лазарките събраха и благотворителна сума в размер на 967 лв.

Каква е историята на Лазаруването?

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page