2 години след като Ковид пандемията превърна хоум офиса в „новото нормално“, пътят обратно е по-труден и предизвикателен. Независимо дали плановете поне половината от офис наемателите в София да върнат служителите си в централите си ще се случат, както се твърди в проучване на Cushman & Wakefield Forton (сред компании от различни сектори с общо над 22 000 служители), или ще обявим края на традиционния работен ден „ от 9 до 18“ зад бюрото, въпросът кой къде и как работи вече има много отговори.

Owllabs.com цитира данни от доклад от 2021 г. за отдалечена работа (5th Annual State of Remote Work report), според който 70% от хората, работещи на пълен работен ден в САЩ, в сферите, които това позволява, са си вършили задължения от вкъщи. Мнозинството от тях твърдят, че работоспособността им не е намаляла. Но по-голямата част от работодателите не са правили проучвания по тази тема и ги насърчават и задължават да се върнат физически в офиса поне няколко дни седмично.

Хибридната форма – работа и от вкъщи, и в офиса, се случва, но не и гладко. Затова и по скорошни данни на squaretalk.com 16% от фирмите по света работят изцяло на хоум офис, а 44% не разрешават хибриден режим, а само присъствена работа.

Сред аргументите в заповедта на IBM Consulting за присъствие в офиса поне 3 дни дневно в САЩ, са: „Виждаме ценността на хибридната работа – от вкъщи и лице в лице с клиентите, когато е възможно. Но знаем, че събирането наживо може да провокира нови идеи, иновативно мислене, с което сме известни, и ще осигури ефективно обучение за следващото поколение консултанти чрез съвместна работа с по-опитни колеги. То е свързано със създаване на доверие и изграждане на дългосрочни отношения с клиенти“. Те срещат отпор с доводите:„А какво ще се случи, ако се грижа за детето си или за възрастен, живея на друго място и съм променил начина си на живот? Шефовете трябва да приемат, че никой не иска да пътува до офис и да седи там десет часа, за да оправдае чужди управленски роли и да седи на срещи по цял ден“. Дискусията, която бе отразена в статия по темата на theregister.com, е част от големия дебат как връщането във физическия офис се възприема от служителите, влияе на продуктивността и какво е важно в крайна сметка: какво, как или къде се работи, кое е по-изгодно на всички? Затова и работодателите преосмислят предложението си към нови и настоящи служители за физически офис, като превръщат 8-10 часа на работа в преживяване с добавена стойност.

Какво връща българските професионалисти в офиса, какви са тенденциите и как да се подготвим за този преход, трима български експерти с различна гледна точка говорят по темата:

Детелина Смилкова:

Хибридният работен модел е най-добрият компромис

Детелина Смилкова е председател на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) трети мандат и оперативен директор на многопрофилна болница за активно лечение – Снимка Личен архив

Г-жо Смилкова, какви са тенденциите при промяна на режима на работа – от онлайн към офлайн?

Всички знаем, че онлайн работата е тук, за да остане. Оказва се трудно хората да се върнат в офисите, когато са пробвали гъвкавото работно време. Разбира се, има сектори, в които работата от разстояние е немислима, но при останалите не се очаква пълно завръщане към офисите. Цели 87% от компаниите с 10 000 или повече служители казват, че официално ще възприемат хибридна работа през 2022 г.

За много компании хибридният работен модел изглежда като най-добрия компромис: продължава да предлага гъвкавост за местоположението на работа, като позволява сътрудничество в офиса. В България все още работата от дома не е добре регламентирана законово и предстои формализирането й. Българската асоциация за управление на хора участва в процеса.

Защото, всъщност става дума за работа отвсякъде, не само от дома, може да е от друга държава, нали? И какво значение има, ако не се отразява на резултатите и качеството на работата? Енергийните и ценови предизвикателства ще наложат намаляване на разходи и онлайн общуването ще продължи да е фактор. По-наболелият въпрос е какво да направим, за да изравним производителността в България с тази в Европа.

Как се променя корпоративната култура?

Към гъвкавост и толерантност. Гъвкавото работно време и поставянето на преживяването на служителя в центъра на процесите и на компанията са сред ключовите промени. Особено в секторите, в които кандидатът движи пазара и поставя условията. Приемането на другия и включването му в работния процес без предразсъдъци се налага като норма и в България.

В кои сектори връщането във физически офис е най-предизвикателно?

В Лондон е почти невъзможно всички служители, които работеха в центъра, да бъдат в офисите. Това толкова завишава разходите им за транспорт, храна и време, прекарано в неползотворно пътуване, че компаниите масово освобождават офиси, наемат такива в покрайнините или търсят алтернативни начини да ги върнат на работното място.

У нас, разбира се, това се наблюдава в технологичния сектор, във фармацията и в услугите, които го позволяват. Както служителите се възползват от новосъздадената ситуация, така и за работодателя това носи редица възможности. Немалко компании в България намалиха разходите си за наем на скъпи офисни площи.

Какво привлича служителите днес да работят хибридно или в офис?

Като погледнем отвъд всевъзможните инициативи – кино в офиса, масажи на бюрото, капсули за сън, пица и бира, баня и какво ли още не, ще видим, че основната функция на офиса се променя от място за работа в място за общуване и срещи. Тогава това, което връща някои от служителите, е желанието за общуване. На всички ни хареса да можем да отметнем по няколко срещи по пижама и пантофи, но изапочнаха да ни липсват външния свят, офисния живот и срещите на живо.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Преосмислянето на срещите като цяло, на тоновете презентации, които понякога повече губят време, отколкото допринасят за производителността, по-неформалната обстановка, която нахлу в работния процес. Беше ясно, че костюмът и вратовръзката не са гаранция за професионализъм, но ако мога да използвам тази метафора – погледнахме същността на нещата и станахме доста по-истински.

Ана Динкова:

Офисите се превръщат в социални хъбове

Ана Динкова се занимава с корпоративни комуникации от над 20 години, води рубриката „Етикет“ в сп. „Жената днес.. Понастоящем е Business Communications Partner в Endava – Снимка Личен архив

Г-жо Динкова, ако се връщаме от хоум офис във физически, какво е най-важното, което е нужно да променим?

Едно от най-големите предимства на работата от вкъщи е възможността да носим каквото ни е истински удобно, без да се съобразяваме с никого и най-вече без да следваме какъвто и да било етикет, само основни правила за благоприличие. Откакто все повече компании започнаха да внедряват хибриден модел на работа, въпросът „Какво да облека?“ става отново актуален. Отговорът, обаче, е много по-различен от това, което щеше да бъде, ако беше зададен преди 13 март 2020 г.

Според статистика на Google тази пролет има пик на търсенето на “business casual outfits” и “casual work outfits” – прави ви впечатление „casual” и в двата случая, нали? Вече рядко ще видим формално облечени хора в офисите, освен ако не става дума за специални делови или празнични поводи.

Основната промяна е в посока на комфорта и удобството. След две години прекарани в пижами, анцузи, клинове и т.нар. athleisure – никой няма да се върне с особен ентусиазъм към стегнатите, прилепнали и често ограничаващите движенията костюми, рокли, поли и сака. Това, разбира се, не означава нито пренебрегване на базови правила за поведение и облекло, нито задължително залитане в избор на крайно неформални ежедневни дрехи. Съзнателно или не, ще клоним да симпатизираме на тези, които са положили усилия, но ще се припознаваме в тези, които визуално приличат повече на нас самите.

Дните в офиса вече не са ежедневно монотонно задължение, а по-скоро повод за социализация и среща с колегите, та дори и повод за избор на по-хубави и по-елегантни дрехи.

Кои са най-предизвикателните промени в офис културата?

Офисите постепенно се превръщат в социални хъбове и места, където екипите да се срещат за обсъждане на идеи и планиране. Те не са единственото място, от което можем да работим. Работното време става по-гъвкаво, хората налагат изискванията си за баланс между време за себе си и семейството. Започнахме да „пестим“ от ненужното пилеене на време – като това, изгубено в придвижване до и от работа, например.

Какво е нужно да направят работодателите, за да бъде преходът към хибриден режим по-плавен?

Хибридният начин на работа е прекрасно решение за всички бизнеси, които могат да си го позволят: хората и екипите имат свободата да планират сами дните си, да разпределят работата си приоритетно, да намират време за социализация и срещи. Това, което се надявам по-често да виждаме, са офиси, насърчаващи общуването и социализацията – с по-удобни и ергономични пространства за срещи, в които хората да се чувстват добре.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Едно от най-важните неща, които си припомнихме, е да приоритизираме собствените си нужди и да отстояваме времето си. Това се надявам да остане както личностна, така и корпоративна ценност. Друго нещо, което често виждам в компании с добра култура, насочена към осигуряване възможност за развитие и израстване на своите хора, е стратегическа и дългосрочна политика, насочена към подобряване знания, умения, начин на живот, посредством различни курсове и т.н. И двете, в дългосрочен план, осигуряват спокойствието и комфорта на хората, както и фокус върху качеството на работата, а не толкова върху скоростта и бързината на всяка цена.

Велина Томова:

Поддържането на работно настроение у дома изморява

Велина Томова е собственик на агенция за създаване на текстове Scribum.bg. Тя е специализирана в създаване на статии за корпоративни блогове, в Google и LinkedIn. Отскоро се върна на работа в споделено офис пространство – Снимка Личен архив

Г-жо Томова, как се промени работният Ви режим, когото започнахте да работите от вкъщи?