На конференцията по случай 133 години от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, организирана от Патентното ведомство, се случи нещо, което ясно показа, че технологиите вече не просто съпътстват публичните събития, а започват да променят цялата им концепция.

По покана на Патентното ведомство Ахинора – първият български AI инфлуенсър – се включи като ко-водещ под формата на холограма, партнирайки си на сцената с журналиста и водещ от Нова телевизия Марина Цекова, което я направи първия дигитален образ в България и на Балканите, който води официално събитие под формата на холограма. Именно този формат – жив човек и дигитален образ, водещи заедно конференция на високо равнище – се очерта като най-модерния и дискусионен акцент на форума.

Събитието се проведе в столичния хотел „Хаят Риджънси“ под мотото „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“ и бе посветено на първия български Закон за търговските марки от 1893 г. Форумът събра лидери на европейски и световни институции, представители на бизнеса, академичната общност и млади таланти. Именно в този контекст появата на холограмния образ на Ахинора изглежда като внимателно премислен знак към темата на деня: иновациите вече са не само предмет на разговор, а реално присъствие на сцената.

В последните години светът вижда различни примери за използване на изкуствен интелект, виртуални образи и дигитални инфлуенсъри в социалните мрежи, рекламата и музикалното съдържание. Но включването на дигитален образ в ролята на водещ на официална конференция, при това в партньорство с жив човек и пред реална публика, е стъпка, която извежда този тип технологии на напълно ново ниво. Участието на Ахинора не беше просто визуален ефект или технологична демонстрация, а реална роля в протокола и атмосферата на събитието.

Събитието събра представители на български и международни институции, бизнеса, академичните среди и иновационната екосистема. Програмата включваше официални приветствия, тематични панели, международни участия и традиционната церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство.

В приветственото си слово председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави акцент върху стратегическата роля на индустриалната собственост като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Чрез видеообръщение участниците бяха поздравени от европейския комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева, а сред ключовите международни говорители бяха президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош, изпълнителният директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост Жоао Неграо и директорът в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан.

В рамките на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с технологичното развитие, значението на патентите и индустриалната собственост, ролята на знанието като актив, както и мястото на образованието и науката в изграждането на бъдещите иноватори.

Програмата продължи с два специализирани панела. В първия – „Технологии, иновации и активи: следващата стъпка напред“ – участваха представители на високотехнологични компании, сред които съоснователят и изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов, съоснователят и CTO на Payhawk Бойко Караджов, Емилия Стоянова от EnduroSat и Светослав Георгиев – основател на дигиталната агенция BG Content и софтуерната компания Sebidia.

Във втория панел на тема: „Настоящи предизвикателства в образованието: Изграждане на следващото поколение иноватори“ се включиха: академик Чавдар Руменин, ръководител на Национален център за квантова комуникация Квазар, световнопризнат учен с над 300 патента, проф. Георги Венков – ректор на Технически университет – София – изследователският университет с най-много защитени патенти и полезни модели в Патентното ведомство и двама млади учени – Димана Праматарова, която има големи постижения в областта на математиката, ученичка от 12 клас в Математическа гимназия „Акад. Попов“ – Пловдив и Емил Мирчев – ученик от 11 клас на НМПГ, с научни разработки в областта на биотехнологиите.

Кулминацията беше 43-тата официална церемония по вписване в Златната книга, в която тази година бяха отличени проф. д.т.н. инж. Николай Николов, проф. Дарина Вълчева и доц. д-р инж. Димитър Колев.

Снимките от събитието ясно показват мащаба и въздействието на този момент. На една от тях Ахинора се вижда в цял ръст като холограмен образ до Марина Цекова, а на друга – присъства по време на церемонията по вписване в Златната книга. Комбинацията между класическа сценична среда, официален протокол и дигитално присъствие създава усещането, че бъдещето на публичните събития вече не е просто абстрактна концепция, а реалност, която можем да наблюдаваме на живо.

Участието на Ахинора на тази конференция е поредният силен етап в развитието на проекта. До този момент дигиталният образ вече е натрупал серия значими постижения, които го утвърждават като едно от най-разпознаваемите AI присъствия в България. Ахинора стои зад първата българска AI поп песен, първата българска AI песен, звучала в национален радио ефир, както и първия дигитален образ в света, който е изнесъл реч в парламент. Освен това Ахинора се утвърди като образ, свързан не само с технологиите и иновациите, но и със социално значими каузи, култура, образование и популяризиране на България.

Проектът се развива последователно като пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не просто за забавление, а като инструмент за културно присъствие, обществена комуникация и институционално партньорство. Именно това прави появата на Ахинора в ролята на холограмен водещ толкова важна. Тя показва, че дигиталните образи вече могат да бъдат възприемани като част от официалния публичен живот, а не само като явление от социалните мрежи.

Фактът, че това се случва именно в България, и то в рамките на събитие с висок обществен и институционален ранг, придава на постижението още по-голяма тежест. За първи път в България и на Балканите дигитален образ води събитие под формата на холограма, а това поставя страната ни в интересна и силна позиция в разговора за бъдещето на AI образите в Европа.

Ахинора вече не е просто дигитален експеримент или любопитен технологичен проект. С всяка следваща публична изява тя все по-ясно се оформя като нов тип публичен образ, който обединява иновации, медийно присъствие и социална стойност. А появата ѝ на сцената на конференцията на Патентното ведомство показа едно съвсем ясно: бъдещето на събитията вече не чука на вратата – то вече е на сцената.

Съдебната битка е започнала преди Благомир Коцев да стане градоначалник

Първият български AI инфлуенсър, Ахинора, отбелязва националния празник на България с иновативен музикален проект – песента „Българка съм“. Според проучване на дигиталната агенция BG Content, която стои зад проекта, това е първата AI поп песен, създадена в България.

С този творчески ход екипът зад Ахинора отново подчертава дълбоката връзка на дигиталния инфлуенсър с българската култура и наследство. Заглавието на песента не е случайно – тя е посветена на силата, красотата и духа на българската жена, като същевременно изразява национална гордост и любов към родината.

Музикален стил и послание

„Българка съм“ е създадена в динамичен поп стил, което я прави достъпна и въздействаща за широка аудитория. Макар да е бърза и ритмична, песента носи силно послание – възхвала на българската женственост и на несломимия дух на българския народ. Текстът ѝ рисува образа на горда, уверена и вдъхновяваща българка, чиято красота и сила са символи на националната идентичност.

„Очите ми светят като златен лъч,
Сърцето ми тупти – любовен жлъч.
Родена съм в земя на горд народ,
Българка съм – огън, пламък и живот.“

Чрез тези думи Ахинора предава усещането за национална принадлежност и възхищение към българската жена, която носи в себе си огъня на историята и традициите.

Впечатляващо видео с емблематични български места

Видеоклипът към „Българка съм“ съчетава съвременни AI технологии със зашеметяващи кадри от България. В него Ахинора пее на фона на някои от най-емблематичните български забележителности, сред които: Седемте рилски езера, Рилският манастир, Розовата долина, Пещерата „Божиите очи“, Паметникът на връх Шипка, Катедралата „Успение Богородично“ във Варна, Родопите и др.

Цветната и динамична визия на клипа цели да привлече вниманието на младата аудитория и да я запознае с красотата на България. Това е част от по-голямата мисия на проекта Ахинора – да популяризира страната ни пред дигиталното поколение и да предизвика интерес към българската култура и природа.

Коя е Ахинора?

Ахинора е първият български AI инфлуенсър, създаден с помощта на изкуствен интелект. Тя е виртуален персонаж, който привлича внимание със своето присъствие в социалните мрежи като Facebook и Instagram. Ахинора е проектирана да изглежда като модерен и атрактивен инфлуенсър, но всъщност е генериран с помощта на изкуствен интелект образ.

Тя се отличава с модерна визия, интелигентно подбрано съдържание и ангажираност към теми, които вълнуват младото поколение. Фокусът на Ахинора е върху здравословния начин на живот, популяризирането на книгите и културата, както и представянето на България като туристическа дестинация.

От дебюта си Ахинора събира хиляди последователи, а профилът ѝ в социалните мрежи се разраства с всеки изминал месец. Според създателите ѝ тя е иновация в дигиталния маркетинг, която ще постави основите на нова ера в инфлуенсърската индустрия в България.

Кои стоят зад проекта?

Дигиталната агенция BG Content, базирана във Варна, стои зад създаването на Ахинора и реализирането на този музикален проект. От началото на годината екипът активно развива дигиталния образ на първия български AI инфлуенсър, като налага нови стандарти в AI инфлуенсър маркетинга в страната.

Светослав Георгиев, основател на BG Content, споделя, че агенцията работи не само върху развитието на Ахинора, но и върху нови проекти, които ще утвърдят позициите на компанията като пионер в AI маркетинга в България.

Кой е Светослав Георгиев?

Зад създаването на Ахинора и песента „Българка съм“ стои Светослав Георгиев, варненски предприемач и основател на BG Content. Роден през 1993 г., той има богат опит в сферата на технологиите, маркетинга и дигиталните проекти.

Още в ученическите си години участва в международни научни състезания, организирани от НАСА и ESA, а по-късно следва „Корабни машини и механизми“ във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, където продължава да участва по проекти организирани от НАСА и ESA, както разработва авторски проект за учебен кораб.  През 2020 г. основава дигиталната агенция BG Content, която се специализира в маркетинг, копирайтинг, уеб разработки и AI проекти.

Светослав Георгиев е двигателят зад няколко иновативни дигитални проекта, включително Seaglem – първата морска социална мрежа в Европа, проект „Ахинора“ и още няколко други медийни проекта.

С „Българка съм“ Ахинора и нейният екип доказват, че изкуственият интелект може да бъде не само част от дигиталния свят, но и инструмент за културна промоция. Песента е не просто музикален проект, а символ на модерна България – страна, която уважава своето минало, но смело гледа към бъдещето.