Connect with us

Интересно

Обратно в офиса

Публикувано преди

на

2 години след като Ковид пандемията превърна хоум офиса в „новото нормално“, пътят обратно е по-труден и предизвикателен. Независимо дали плановете поне половината от офис наемателите в София да върнат служителите си в централите си ще се случат, както се твърди в проучване на Cushman & Wakefield Forton (сред компании от различни сектори с общо над 22 000 служители), или ще обявим края на традиционния работен ден „ от 9 до 18“ зад бюрото, въпросът кой къде и как работи вече има много отговори.

Owllabs.com цитира данни от доклад от 2021 г. за отдалечена работа (5th Annual State of Remote Work report), според който 70% от хората, работещи на пълен работен ден в САЩ, в сферите, които това позволява, са си вършили задължения от вкъщи. Мнозинството от тях твърдят, че работоспособността им не е намаляла. Но по-голямата част от работодателите не са правили проучвания по тази тема и ги насърчават и задължават да се върнат физически в офиса поне няколко дни седмично.

Хибридната форма – работа и от вкъщи, и в офиса, се случва, но не и гладко. Затова и по скорошни данни на squaretalk.com 16% от фирмите по света работят изцяло на хоум офис, а 44% не разрешават хибриден режим, а само присъствена работа.

Сред аргументите в заповедта на IBM Consulting за присъствие в офиса поне 3 дни дневно в САЩ, са: „Виждаме ценността на хибридната работа – от вкъщи и лице в лице с клиентите, когато е възможно. Но знаем, че събирането наживо може да провокира нови идеи, иновативно мислене, с което сме известни, и ще осигури ефективно обучение за следващото поколение консултанти чрез съвместна работа с по-опитни колеги. То е свързано със създаване на доверие и изграждане на дългосрочни отношения с клиенти“. Те срещат отпор с доводите:„А какво ще се случи, ако се грижа за детето си или за възрастен, живея на друго място и съм променил начина си на живот? Шефовете трябва да приемат, че никой не иска да пътува до офис и да седи там десет часа, за да оправдае чужди управленски роли и да седи на срещи по цял ден“. Дискусията, която бе отразена в статия по темата на theregister.com, е част от големия дебат как връщането във физическия офис се възприема от служителите, влияе на продуктивността и какво е важно в крайна сметка: какво, как или къде се работи, кое е по-изгодно на всички? Затова и работодателите преосмислят предложението си към нови и настоящи служители за физически офис, като превръщат 8-10 часа на работа в преживяване с добавена стойност.

Какво връща българските професионалисти в офиса, какви са тенденциите и как да се подготвим за този преход, трима български експерти с различна гледна точка говорят по темата:

 

Детелина Смилкова:

Хибридният работен модел е най-добрият компромис

Детелина Смилкова е председател на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) трети мандат и оперативен директор на многопрофилна болница за активно лечение – Снимка Личен архив

Г-жо Смилкова, какви са тенденциите при промяна на режима на работа – от онлайн към офлайн?

Всички знаем, че онлайн работата е тук, за да остане. Оказва се трудно хората да се върнат в офисите, когато са пробвали гъвкавото работно време. Разбира се, има сектори, в които работата от разстояние е немислима, но при останалите не се очаква пълно завръщане към офисите. Цели 87% от компаниите с 10 000 или повече служители казват, че официално ще възприемат хибридна работа през 2022 г.

За много компании хибридният работен модел изглежда като най-добрия компромис: продължава да предлага гъвкавост за местоположението на работа, като позволява сътрудничество в офиса. В България все още работата от дома не е добре регламентирана законово и предстои формализирането й. Българската асоциация за управление на хора участва в процеса.

Защото, всъщност става дума за работа отвсякъде, не само от дома, може да е от друга държава, нали? И какво значение има, ако не се отразява на резултатите и качеството на работата? Енергийните и ценови предизвикателства ще наложат намаляване на разходи и онлайн общуването ще продължи да е фактор. По-наболелият въпрос е какво да направим, за да изравним производителността в България с тази в Европа.

Как се променя корпоративната култура?

Към гъвкавост и толерантност. Гъвкавото работно време и поставянето на преживяването на служителя в центъра на процесите и на компанията са сред ключовите промени. Особено в секторите, в които кандидатът движи пазара и поставя условията. Приемането на другия и включването му в работния процес без предразсъдъци се налага като норма и в България.

В кои сектори връщането във физически офис е най-предизвикателно?

В Лондон е почти невъзможно всички служители, които работеха в центъра, да бъдат в офисите. Това толкова завишава разходите им за транспорт, храна и време, прекарано в неползотворно пътуване, че компаниите масово освобождават офиси, наемат такива в покрайнините или търсят алтернативни начини да ги върнат на работното място.

У нас, разбира се, това се наблюдава в технологичния сектор, във фармацията и в услугите, които го позволяват. Както служителите се възползват от новосъздадената ситуация, така и за работодателя това носи редица възможности. Немалко компании в България намалиха разходите си за наем на скъпи офисни площи.

Какво привлича служителите днес да работят хибридно или в офис?

Като погледнем отвъд всевъзможните инициативи – кино в офиса, масажи на бюрото, капсули за сън, пица и бира, баня и какво ли още не, ще видим, че основната функция на офиса се променя от място за работа в място за общуване и срещи. Тогава това, което връща някои от служителите, е желанието за общуване. На всички ни хареса да можем да отметнем по няколко срещи по пижама и пантофи, но изапочнаха да ни липсват външния свят, офисния живот и срещите на живо.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Преосмислянето на срещите като цяло, на тоновете презентации, които понякога повече губят време, отколкото допринасят за производителността, по-неформалната обстановка, която нахлу в работния процес. Беше ясно, че костюмът и вратовръзката не са гаранция за професионализъм, но ако мога да използвам тази метафора – погледнахме същността на нещата и станахме доста по-истински.

 

Ана Динкова:

Офисите се превръщат в социални хъбове

Ана Динкова се занимава с корпоративни комуникации от над 20 години, води рубриката „Етикет“ в сп. „Жената днес.. Понастоящем е Business Communications Partner в Endava – Снимка Личен архив

Г-жо Динкова, ако се връщаме от хоум офис във физически, какво е най-важното, което е нужно да променим?

Едно от най-големите предимства на работата от вкъщи е възможността да носим каквото ни е истински удобно, без да се съобразяваме с никого и най-вече без да следваме какъвто и да било етикет, само основни правила за благоприличие. Откакто все повече компании започнаха да внедряват хибриден модел на работа, въпросът „Какво да облека?“ става отново актуален. Отговорът, обаче, е много по-различен от това, което щеше да бъде, ако беше зададен преди 13 март 2020 г.

Според статистика на Google тази пролет има пик на търсенето на “business casual outfits” и “casual work outfits” – прави ви впечатление „casual” и в двата случая, нали? Вече рядко ще видим формално облечени хора в офисите, освен ако не става дума за специални делови или празнични поводи.

Основната промяна е в посока на комфорта и удобството. След две години прекарани в пижами, анцузи, клинове и т.нар. athleisure – никой няма да се върне с особен ентусиазъм към стегнатите, прилепнали и често ограничаващите движенията костюми, рокли, поли и сака. Това, разбира се, не означава нито пренебрегване на базови правила за поведение и облекло, нито задължително залитане в избор на крайно неформални ежедневни дрехи. Съзнателно или не, ще клоним да симпатизираме на тези, които са положили усилия, но ще се припознаваме в тези, които визуално приличат повече на нас самите.

Дните в офиса вече не са ежедневно монотонно задължение, а по-скоро повод за социализация и среща с колегите, та дори и повод за избор на по-хубави и по-елегантни дрехи.

Кои са най-предизвикателните промени в офис културата?

Офисите постепенно се превръщат в социални хъбове и места, където екипите да се срещат за обсъждане на идеи и планиране. Те не са единственото място, от което можем да работим. Работното време става по-гъвкаво, хората налагат изискванията си за баланс между време за себе си и семейството. Започнахме да „пестим“ от ненужното пилеене на време – като това, изгубено в придвижване до и от работа, например.

Какво е нужно да направят работодателите, за да бъде преходът към хибриден режим по-плавен?

Хибридният начин на работа е прекрасно решение за всички бизнеси, които могат да си го позволят: хората и екипите имат свободата да планират сами дните си, да разпределят работата си приоритетно, да намират време за социализация и срещи. Това, което се надявам по-често да виждаме, са офиси, насърчаващи общуването и социализацията – с по-удобни и ергономични пространства за срещи, в които хората да се чувстват добре.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Едно от най-важните неща, които си припомнихме, е да приоритизираме собствените си нужди и да отстояваме времето си. Това се надявам да остане както личностна, така и корпоративна ценност. Друго нещо, което често виждам в компании с добра култура, насочена към осигуряване възможност за развитие и израстване на своите хора, е стратегическа и дългосрочна политика, насочена към подобряване знания, умения, начин на живот, посредством различни курсове и т.н. И двете, в дългосрочен план, осигуряват спокойствието и комфорта на хората, както и фокус върху качеството на работата, а не толкова върху скоростта и бързината на всяка цена.

 

Велина Томова:

Поддържането на работно настроение у дома изморява

Велина Томова е собственик на агенция за създаване на текстове Scribum.bg. Тя е специализирана в създаване на статии за корпоративни блогове, в Google и LinkedIn. Отскоро се върна на работа в споделено офис пространство – Снимка Личен архив

Г-жо Томова, как се промени работният Ви режим, когото започнахте да работите от вкъщи?

Продължи с четенето

Интересно

Xiaomi срещу Apple – Как се прави електромобил за три години?

Published

on

Снимката е илюстративна.

Apple, гигантът в производството на смартфони, прекара 10 години в опити да пусне на пазара електромобил. Проектът „Титан“ се оказа мечта. Само за три години Xiaomi, друг гигант в мобилната индустрия, успя да извърви пътя от концепция до производство, изпреварвайки Apple на финалната права.

На 28 март Xiaomi ще пусне своя първи електромобил – Speed Ultra 7 (SU7) – в десетки градове в Китай. За Лей Джун, милиардер и главен изпълнителен директор на Xiaomi, това е изключително постижение. Той е решен да предложи на потребителите не просто кола, а „страхотен автомобил“.

Xiaomi SU7 е резултат от три годишна интензивна работа, вдъхновена от личния опит на Лей Джун. Той е тествал 100 автомобила, за да „черпи от силните страни на всеки“ и да създаде конкурентен модел. SU7 впечатлява с ускорение от 0 до 100 км/ч за 2,78 секунди, надминавайки дори някои спортни автомобили.

Докато Apple се е борила с производствени проблеми и е отлагала пускането на пазара, Xiaomi е използвала интелигентно ресурсите на китайската EV индустрия. Партньорството с BAIC Group е осигурило по-бърз достъп до разрешително за производство и ще подпомогне производството на 200 000 SU7 годишно.

Xiaomi се е насочила към „премиум“ пазара, но това може да се окаже предизвикателство в Китай, където търсенето на електромобили се забавя. Tesla и BYD водят ценова война, а Xiaomi все още не е обявила цената на SU7. Въпреки трудностите, Xiaomi е постигнала забележителен успех. Докато Apple се е лутала в дебрите на прототипи като „Bread Loaf“, Xiaomi е готова да предложи на пазара реален електромобил.

Какво предстои за Xiaomi

Xiaomi е на път да навлезе на пазара на електромобили с амбициозния си SU7. Дали ще успее да се пребори с конкуренцията е отворен въпрос. Tesla и BYD са доминанти играчи на пазара, с утвърдени имена и лоялна клиентска база. Tesla е известна със своите иновации и автономни технологии, докато BYD предлага конкурентни цени и висока производителност. SU7 ще се конкурира в „премиум“ сегмента, където конкуренцията е още по-силна. Porsche, Audi, Mercedes-Benz и BMW са само част от компаниите, които предлагат луксозни електромобили.

Цената ще бъде ключов фактор за успеха на SU7. Xiaomi все още не е обявила цената, но се очаква да е по-висока от моделите на Tesla и BYD.  Други фактори, които ще окажат влияние, са пробегът, зареждането, интериорът, екстериорът, функциите и технологията за автономно шофиране. Xiaomi ще трябва да се представи отлично във всички тези аспекти, за да се пребори с конкуренцията.

Освен това, компанията ще трябва да изгради дистрибуторска мрежа и сервизна инфраструктура, за да осигури качествено обслужване на своите клиенти. Бъдещето на SU7 е несигурно. Възможно е да се превърне в бестселър, но  това ще видим във времето.  Едно е сигурно: Xiaomi е на път да разтърси пазара на електромобили.

Новият електромобил на Xiaomi е впечатляващ. Той предлага стилен дизайн, комфортен интериор, отлична управляемост и атрактивен пробег. Автомобилът е пълен с интелигентни технологии, които го правят не само забавен за шофиране, но и безопасен и удобен.

Digital.bg е сред първите, които се докоснаха до революционния SU7 на Xiaomi! Екипът ни успя да заснеме ексклузивно видео ревю, за да ви запознае с този вълнуващ електромобил.

В ревюто ни ще се потопите в елегантния дизайн на SU7, ще разгледате интериора му, пълен с иновативни технологии, и ще се запознаете с впечатляващите му характеристики. Ще ви разкрием детайли за пробега, времето за зареждане, мощността, функциите за сигурност и много други.

Но това не е всичко! Ще ви покажем какво е усещането в SU7 – емоция, която трудно може да се опише с думи. Ще сравним SU7 с други лидери на пазара, за да ви помогнем да направите най-добрия избор. Целта ни е да ви представим SU7 от всички гледни точки, за да ви дадем възможност да прецените дали това е електромобилът, за който мечтаете.

Източник: AutoZona.bg

Продължи с четенето

Варна

Израелски инвеститор иска да строи комплекс от къщи край Варна

Published

on

Снимката е илюстративна.

Продължи с четенето

Интересно

Останали без пари, аржентинците продават ирисите си за малко криптовалута

Published

on

Няколко долара в очното дъно. В една страна, разтърсена от инфлация, към която се добавя и нова политика на икономии, десетки хиляди аржентинци предоставят ирисите си за биометрично сканиране на криптовалута „Уърлдкойн“ (Worldcoin), информира Франс прес, цитира БТА.

В малък търговски център в Буенос Айрес Хуан Соса замръзва за няколко секунди пред сребърна сфера с вградена камера, която сякаш е излязла от стар научнофантастичен филм. Преминава кръг светлина и той получава в цифровия си портфейл токени, които се равняват на 80 долара.

„Правя го, тъй като нямам вече и песо. За нищо друго“, мърмори 64-годишният учител по бойни изкуства. „Не бих искал да го правя, но на моята възраст вече никой не ми дава работа, а имам нужда от пари“, заяви той пред агенцията.

Журналистите от АФП са срещнали мнозина с профила на Хуан Соса на опашките пред щандовете на „Уърлдкойн“ в столицата (250 в страната), на които млади оператори сканират ирисите им с биометричен апарат.

За „Уърлдкойн“ не става дума за „трансакция“ – ирис срещу пари, а за първите стъпки към изграждането на „най-голямата финансова и идентификационна мрежа в света, която запазва конфиденциалността на личните данни“.

Ирисът е един вид цифров паспорт, функциониращ благодарение на блокчейна и позволява на потребителите да докажат идентичността си онлайн, без да споделят лични данни. С надеждата за универсални доходи, изразени в криптовалута.

Системата за проверка на „Уърлдкойн“, базирана върху разпознаването на ириса, пусната през юли 2023 г. от шефа на „ОупънЕйАй“ (OpenAI) Сам Алтман, се проучва внимателно от регулаторните органи в няколко страни, които се опасяват за защитата на личните данни.

През март Испания, а след това и Португалия спряха дейността на „Уърлдкойн“, докато трае разследването.

В днешна Аржентина обаче при инфлация от 211 процента през 2023 г. и строги икономии под управлението на ултралиберала Хавиер Милей през 2024 г. „Уърлдкойн“ е хит. От началото на годината 500 000 души или 15 на сто от общо 3 милиона души по целия свят, които са „предоставили“ ириса си, са били аржентинци, според януарските данни на компанията.

„За много хора нещата вървят много зле, те вече не могат да се справят с една заплата, ето защо правят подобни неща“, каза Мириам Мареро , 42-годишна касиерка, посочвайки кълбото, което ще сканира ириса й. Тя също го прави за пари, в случая, за да подаде ръка на приятел.

Компанията уверява, че „сигурността и конфиденциалността са приоритети и „кълбото“ разполага със „стабилни функции за сигурност“, които да попречат на кражба, фалшификация  или пиратство.

Тиаго Сада, продуктов мениджър на „Инструменти за човечност“, калифорнийският холдинг, който стои зад „Уърлдкойн“, подчерта пред АФП, че има „отворен диалог с регулаторните органи във всяка страна, както по отношение на финансовия аспект, така и на конфиденциалността“.

Текущите разследвания, целящи да проверят дали се изпълняват поетите ангажименти , са „абсолютно нормални“, заяви той. Като това, което провежда Аржентинската агенция за прозрачност и защита на данните (АAIP).

Остава фактът, че биометричен индикатор като ириса, единствен по рода си за всеки човек, е „ултра чувствителен“, настоява Наталия Суасо, анализатор и дигитален консултант към агенция „Салта ахенсия“ (Salta Agencia).

„Не мисля, че хората не разбират последиците, но мнозина от тях го правят за пари“, в една страна, в която минималната заплата е около 220 долара. „Има също и идея за магия, генерирана от сферата, любопитство“, добави тя.

За „Портекос“ („пристанищните хора“, както са известни гражданите на Буенос Айрес – бел.ред.), които са увековечили ириса си, остават редица въпроси: „Ирисът е нещо единствено по рода си, не знам кой държи тези данни и това леко ме безпокои“, казва Улисес Ерера, 20-годишен студент . Той също не би го направил, ако нямаше спешна финансова необходимост.

Много аржентинци, изпаднали в затруднение, обаче не отдават особено значение на този аспект. „От години давам личните си данни на редица компании. Сега поне ми дават пари“. подиграва се Федерико Мастронарди , 33-годишен музикант без пукната пара в джоба.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page