Connect with us

Интересно

Обект с неясен произход се е закачил на минихеликоптера на НАСА, който е на Марс

Публикувано преди

на

Отломки с неясен произход са се закачили на минихеликоптера на НАСА „Инджинюъти“ по време на 33-ия му полет на Марс, предаде ЮПИ, като цитира съобщение на НАСА.

Специалистите на американската космическа агенция оглеждат обекта, който е бил забелязан на един от краката на апарата.

„Разглеждаме малки отломки, които се озоваха на „Инджинюъти“ по време на последното му въздушно пътуване“, се казва в публикация в Туитър на Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена.

Агенцията показа видео в GIF формат от полета на минихеликоптера, на което се вижда, че обектът е отместен от „Инджинюъти“. Той не оказва влияние на успешния 33-и полет”, се казва още в съобщението.

От друга публикация пък става ясно, че от НАСА наричат обекта „малко парче от отломки от чужд обект“ и казват, че не е бил видим на кадри от предишния полет на минихеликоптера на Марс, отбелязва ЮПИ.

Той се вижда в изображенията от 33-ия полет от най-първите кадри до приблизително половината на видеото, когато пада от крака на „Инджинюъти“ и се понася обратно към повърхността на Марс.

Няма никакви индикации за повреда на космическия апарат. От НАСА казват, че екипите, които следят минихеликоптера „Инджинюъти“ и марсохода „Пърсивиърънс“ работят, за да установят източника на отломките.

Миниапаратът пътува до Марс с „Пърсивиърънс“ на НАСА, за да изследва кратера Джезеро. „Инджинюъти“ направи първия си полет през април 2021 г. и е летял общо почти час над Червената планета.

В изявление на НАСА оттогава се казва, че миниапаратът е имал „малка мостра плат“, която е покривала едно от крилата на самолета на братята Райт, известен като „Флайър“, прикрепено около кабел под слънчевия панел.

Не е ясно веднага дали обектът, който се вижда във видеото, е възможно да е тази тъкан.

БТА

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

Интересно

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран

Published

on

By

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран от варненската фирма за малотонажно корабостроене „Галера 07“. Новостроящият се иновативен електрически катамаран е за Община Силистра, финансиран по програма Interreg V-A. Плавателният съд трябва да осигурява транспортно – комуникационна връзка по река Дунав между Силистра и Кълъраш. Той е с дължина 14 метра и широчина 6 метра, оборудван с два електрически двигателя и ще може да развива скорост до 13 км/час. Предвижда се капацитетът му да е 28 пасажери и екипаж от двама души.

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Интересно

ВИДЕО: Лазарки обиколиха къщите в с. Приселци

Published

on

By

Лазарки oбиколиха село Приселци и с песните си зарадваха всички,като ги дариха с прекрасните си усмивки. Традицията се спазва благодарение на усилията на Народно читалище „Просвета – 1927 г.“ с. Приселци. Освен емоции лазарките събраха и благотворителна сума в размер на 967 лв.

Каква е историята на Лазаруването?

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page