Connect with us

Икономика

Някой да се откаже сам от милиарди? Кой печели от сделката между „Лукойл“ и България

Публикувано преди

на

„Лукойл“ поиска правителството да му издейства заобикаляне на европейското ембарго върху руския петрол. В замяна фирмата обеща да плаща данъци. Това е устна договорка и няма гаранция, че „Лукойл“ ще удържи на думата си. Никой не се отказва доброволно от милиарди печалба, предупреждават икономисти.

Добри намерения срещу държавен печат, който гарантира печалби от стотици милиони долари. Така изглежда сделката, която служебното правителство приема да сключи с руската „Лукойл“.

Най-голямата компания в България години наред прави милиарди левове оборот, но отчита загуби и не плаща данък печалба в страната. Причината за това е използването на фирма посредник, за да излиза печалбата извън България. Сега „Лукойл“ казва, че ще прекрати тази практика, но поставя условия – българското правителството да издейства заобикаляне на европейското ембарго върху вноса на руски петрол.

Преди седмица представители на служебния кабинет дадоха изненадваща пресконференция съвместно с ръководството на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и на „Лукойл България“ – това са двете компании, които осъществяват дейността на руския петролен гигант в България. От изявленията научихме, че е постигната договорка „Лукойл“ да прехвърли цялата си икономическа дейност в България, а в замяна правителството да отмени забраната за износ от България на нефтени продукти, произведени с руски петрол.

Причината „Лукойл“ да иска това е, че на 5 декември влиза в сила европейската забрана за внос на руски петрол, която беше въведена заради войната на Русия срещу Украйна. Петролните пари са основен източник за финансиране на руската военна инвазия. Износът на нефт и газ осигурява близо половината от приходите в държавния бюджет на Русия. Министерството на икономиката в Москва очаква приходите от износ на енергия да достигнат 388 млрд. долара през 2022 г. Миналата година те бяха 244 милиарда, въпреки по-големите количества, но пък тогава цените бяха значително по-ниски.

По настояване на бившия вицепремиер Асен Василев („Продължаваме промяната“) България издейства изключение (дерогация) от европейската забрана като получи правото да продължи да внася и преработва руски нефт за още две години. Така страната ще остане единственият вход за руски петрол по море в Европа.

Европейската комисия казва, че България получава тази дерогация, за да задоволява вътрешния пазар и без да има право да изнася за страни от Европейския съюз и трети държави. В края на юли по настояване на бившия премиер Кирил Петков („Продължаваме промяната“) правителството гласува забрана за износ от България на нефтени продукти, произведени с руски петрол. Мотивът на бившето правителство е, че по-евтиният руски петрол ще доведе и до по-ниски цени на горивата в страната и затова забрани износа.

Това обаче стана повод ръководството на „Лукойл“ да постави условия и да заплаши, че ще затвори предприятието, ако правителството не разреши компанията да продължи да изнася продуктите от преработения руски петрол. Нито правителството, нито „Лукойл“ обаче казват какви са гаранциите, че компанията ще спази обещанията си и как ще бъде гарантиран интересът на българската държава.

Сделката засега изглежда така – правителството се ангажира да издейства отстъпки за „Лукойл“, а компанията обещава да не изнася повече печалбата си.

Защо „Лукойл“ иска това изключение

„С ръководството на „Лукойл“ постигнахме договореност от 1 януари 2023 г. те да прехвърлят цялата си икономическа дейност в България. Цялото производство, всички приходи. Всички данъци от тяхната дейност да бъдат показани, да бъдат плащани в България, а не както беше сега в Холандия (Нидерландия, бел. ред) или Швейцария“, каза служебният вицепремиер Христо Алексиев.

По думите му „можем да разчитаме на около 700 милиона лева, които да постъпят в бюджета“ през 2023 г., ако „Лукойл“ продължи да изнася продукти, произведени от руски нефт. Алексиев каза, че това са разчетите, които е направило служебното правителство

„При променената икономическа ситуация, при положителния вече марж, смятаме, че е справедливо да възстановим старата схема на работа, при която значително ще се увеличат постъпленията от данъци в България“, каза Илшат Шарафутдинов, председател на Управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Така ръководството на рафинерията на практика призна, че работи на печалба при положение, че години наред отчиташе само загуби.

„Това е много интересно и бих казал голям пробив, доколкото „Лукойл“ винаги е твърдял, че не трябва да плаща тук данъци и че трябва да ги плаща някъде другаде“, каза за Свободна Европа икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов.

„Старата схема“ на работа включваше т.нар. трансферно ценообразуване. По тази схема години наред „Лукойл“ отчиташе само загуба в България и не плащаше данък печалба. Според някои политици по този начин в българския бюджет не са влезли поне един милиард лева в последните години.

Генка Шикерова, Свободна Европа

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page