Connect with us

България

На тази дата

Публикувано преди

на

На 11 ноември 1830 г., в Сливен е роден Панайот Иванов Хитов – български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение.
На 28 години влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява. През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина.
През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски.
Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.
На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души със знаменосец Васил Левски.
С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. заедно с четата на Филип Тотю се отправят към Сърбия по билото на Стара планина. След оттеглянето си, Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание заради което е обвиняван през годините.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.
Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
След Освобождението живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.
Към 1900 г. е член на местното македонско дружество.
Панайот Хитов умира на 22 март 1918 г. на 87 години в град Русе и е погребан в градските гробища. През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.
Поклон!

Продължи с четенето

България

Управленската програма на правителството е готова, каза Росен Желязков

Published

on

Когато съставяхме правителството, поехме ангажимент за приемане на управленска програма. Програмата е готова, ще бъде разгледана още тази седмица на заседание на Министерския съвет и се надявам тя да отговаря на всички въпроси и очаквания на обществото. Това каза министър-председателят Росен Желязков в началото на днешното заседание на Министерския съвет, предадено от БТА.

Снимка: БНТ

Продължи с четенето

България

Боряна Калейн обяви, че прекратява спортната си кариера

Published

on

Олимпийската вицешампионка по художествена гимнастика Боряна Калейн обяви, че прекратява спортната си кариера, предаде БТА. В пост в профила си в Инстаграм тя обяви, че „затваря една основна страница от моя живот – тази на активен спортист“.

„Трудно ми е да намеря думите, с които да опиша какво наистина значи за мен да бъда на терена и да представям България на Европейски и Световни първенства, както и на Олимпийски игри. Това е чувство на гордост, което никога няма да ме напусне. Дойде момента да затворя една основна страница от моя живот – тази на активен спортист“, написа Калейн.

„Благодарна съм за всичко, през което ми се наложи да премина, на целия екип от треньори, на ръководство на федерацията, на нашите съдии, на медицинския екип на националния отбор, на моя клуб Левски-Триадица и най-вече на моето семейство! Обичам ви много всички и ви благодаря от сърце, че вярвахте в мен! Художествената гимнастика беше и ще остане една основна част от моя живот!“, завърши грацията.

По-рано днес Управителния съвет към Българска федерация художествена гимнастика одобри предложения състав на национален отбор жени индивидуално за 2025 година, който включва десет състезателки, но в него отсъства Боряна Калейн.

24-годишната Калейн спечели сребърен медал в многобоя на Олимпийските игри в Париж 2024. Тя абсолютна европейска шампионка от Баку 2023, сребърна медалистка от Световното първенство през 2018-а в отборното класиране заедно с Невяна Владинова и Катрин Тасева. На Европейски първенства има сребро в многобоя от Варна 2021 и Тел Авив 2022, три златни медала от Тел Авив 2022 – отборно, на топка, на лента, бронз на обръч и три бронзови от първенството в Баку 2019 – на топка, лента и в отборното. Три пъти е национален шампион на България. На Летните олимпийски игри в Токио 2021 заема пета позиция в многобоя.

Продължи с четенето

България

Европейската комисия предявява съдебен иск срещу България

Published

on

Снимка: БГНЕС

За енергетиката и климата и финансовата стабилност и капиталовите пазари, ЕК дава срок от два месеца на България да предприеме необходимите мерки.

Европрйската комисия предприема правни действия срещу България заради нарушения на европейското законодателство. Страната не е изпълнила своите задължения, произтичащи от правото на ЕС в три направления – околна среда, енергетика и климат и финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари, предаде БГНЕС.

В област Околна среда, ЕК предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията, определени в Директивата за пречистването на градските отпадъчни води.

Градовете (агломерациите) трябва да изградят необходимата инфраструктура за събиране и пречистване на своите градски отпадъчни води. През юли 2017 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България, последвано от мотивирано становище през май 2020 г. Комисията счита, че досега усилията на българските органи са недостатъчни и поради това предявява съдебен иск. В България 10 големи агломерации с над 10 000 жители не отговарят на изискванията на директивата относно канализационните системи. В 20 големи агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин. А в 30 големи агломерации България не осигурява по-строго пречистване преди пускането на отпадъчни води в чувствителни зони. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г. Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-вече на националните органи, България и Румъния са се възползвали от значително финансиране от ЕС за пречистване на градските отпадъчни води чрез проекти по линия на политиката на сближаване.

В област Енергетика и климат комисията изпрати официално уведомително писмо на България за това, че не е представила своя окончателен актуализиран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК) в съответствие с Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Окончателните актуализирани НПЕК са ключови инструменти, за да се гарантира, че държавите членки определят конкретна пътна карта за постигане на договорените цели на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност. държавите членки трябваше да представят своите окончателни актуализирани НПЕК до 30 юни 2024 г. До момента Комисията е получила 14 окончателни плана. След интензивен обмен на информация след представянето на проектоплановете и приемането на препоръки на Комисията до държавите членки, 13 страни все още не са представили окончателни актуализирани планове, включително България.

България разполага с два месеца да отговори на ЕК.

В област Финансова стабилност, финансови услуги и Съюз на капиталовите пазари, ЕК изпрати мотивирано становище на България за това, че не е уведомила комисията за пълното транспониране в националното законодателство на изменената Директива за автомобилното застраховане.

Директивата има за цел да засили защитата на жертвите на ПТП и изяснява обхвата на тази защита, улеснява проверките на задължителната автомобилна застраховка и създава механизъм за обезщетяване на пострадалите в случай на неплатежоспособност на отговорния застраховател. Тя също така улеснява смяната на застрахователите за притежателите на полици, като гарантира еднакво и недискриминационно третиране на удостоверенията за предявени претенции. Срокът за транспониране на директивата в националното законодателство беше 23 декември 2023 г. На 25 януари 2024 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо. Поради липсата на задоволителен отговор Комисията реши да издаде мотивирано становище.

България разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page