Connect with us

България

На тази дата

Публикувано преди

на

На 8 ноември 2022 г. се навършват 110 години от една паметна дата за военноморският флот на България.
По време на Балканската война на 8 ноември 1912 г. торпедоносецът Дръзки, под командването на мичман I ранг Георги Купов нанася тежко поражение и изважда от строя турския бронепалубен крайцер Султан Абдул Хамид („Хамидие“), заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград. Това е голяма победа за малкия Български флот и фактически неутрализира всякакви активни операции на турските военноморски сили в Черно море до пълното поражение на Турция във войната.
Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив. Във Варненския залив е поставено минно заграждение от около 240 френски ударни мини „Сотер и Харле“. В Бургаския залив не са поставени мини, но и двата залива са обявени за минирани, което кара турските кораби да бъдат предпазливи в действията си и пред двата града.
Турска ескадра налага блокада на Варна на 4 октомври 1912 г., задържайки товарни кораби на път за пристанището. На 6 – 8 октомври градът и военните съоръжения край него са подложени на артилерийски обстрел откъм морето. За да отвърне на бомбардировките, българското командване премества на крайбрежието тежка артилерия от Шумен. На 8 октомври е обстреляна Каварна, а на 18 октомври – и Бургас. Едновременно с тези действия турският флот прикрива доставките на оръжие от Германия през румънското пристанище Кюстенджа.
Българските торпедоносци водят непрекъсната патрулна служба с цел прехващане на доставките от Кюстенджа, които се подпомагат и с разузнавателни данни. Такива данни подсказват за нов превоз на въоръжение на 7 ноември с египетските кораби „Акдениз“ и „Къзълирмак“, прикривани от турска военна ескадра. От Памет Българска припомняме, че отряд от четири български торпедоносци „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ под командата на кап. II ранг Димитър Добрев излиза през нощта на 7 срещу 8 ноември за да прехване конвоя от Кюстенджа. Но те само намират охраняващата турска ескадра и атакуват флагмана ѝ крайцера Хамидие. Всички торпедоносци стрелят в Хамидие, но успешен е само изстрелът от торпедото на торпедоносеца Дръзки. Хамидие е тежко повреден и е спасен само благодарение на намесата на съпровождащите турски кораби. След тази битка блокадата на българското Черноморие е вдигната. Към 18 ноември турският флот се насочва към Дарданелите и след безуспешните усилия да пробие гръцките заграждения западно от пролива се съсредоточава за поддръжка на сухопътните операции на турската армия в Източна Тракия.
През 1938 г. крайцера,, Хамидие“ акостира в пристанище Варна. От екипажа на „Хамидие”, съществувал по време на атаката на отряда български торпедоносци, през 1938 г. служи единствено капелмайсторът, който 29 години е на борда му. Според него торпедото на „Дръзки” е улучило корпуса точно под фокмачтата, която е паднала. Убити са били 19, а ранени 32 души от екипажа.
По време на посещението на „Хамидие” във Варна капитан I ранг Хюсеин Рауф, командир на крайцера през Балканската война, вече като офицер в оставка, живее в Цариград и е много почитан. След ремонта на кораба през 1913 г. той отплава с него в Егейско море и причинява много неприятности на гърци и сърби при Дурацо.
На снимката: Поразеният крайцер Хамидие.
Поклон, герои!🇧🇬🇧🇬🇧🇬

Продължи с четенето

България

Обявяват състава на новото служебно правителство

Published

on

Снимка: БНР

Имената на новите служебни министри ще бъдат обявени до броени часове.

Горица Грънчарова-Кожарева ще върне днес на президента Румен Радев папката с предложените от нея 19 кандидати за постовете в изпълнителната власт. Срещата на определената за служебен премиер ще бъде днес от 11 часа, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

След това държавният глава трябва да издаде указ за назначаването на служебното правителство и да насрочи предсрочния парламентарен вот за 20 октомври, предаде БНР.

Това ще са седмите избори от 2021 година насам, а Кожарева ще е начело на шестото служебно правителство за този период.

Продължи с четенето

България

Национални чествания на 147-годишнината от Шипченската епопея

Published

on

Снимка: БНР

Националните чествания на 147-годишнината от Шипченската епопея и 90-годишнината от освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка започват днес и ще продължат до 27-ми август . В програмата са предвидени разнообразни събития- конкурс за рисунка на тема „Паметникът на свободата“, национално състезание за ученици, изложби, представяне на книги и празничен концерт. Националното честване „Шипченска епопея“ се провежда под патронажа на президента на Република България и се организира от Областна администрация – Габрово със съдействието на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Община Габрово, Ротари клуб – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово, ХГ „Христо Цокев“, Държавен архив – Габрово, предаде БНР.

Продължи с четенето

България

По-евтините вносни яйца от Украйна не са по-евтини за крайния потребител

Published

on

Снимка: БНР

Асоциацията на промишленото птицевъдство настоява министърът на земеделието и храните Георги Тахов да забрани вноса на украински яйца в България. Птицевъдите искат мярката да бъде наложена за 120 дена и заплашват с протести, ако това не се случи. Според Даниел Божанков, председател на браншовата организация, украинските яйца, които влизат на българския пазар, са 30 % по-евтини от нашите и това води за бранша до загуби за милиони.

Той обясни по-ниската цена на украинските яйца с факта, че производителите там не са задължени да спазват европейските изисквания. По-евтините вносни яйца от Украйна обаче не са по-евтини и за крайния потребител, отбеляза Божанков.

По-евтината цена от Украйна не дава отражение до крайния потребител, което на нас ни говори, че остават по-големи печалби в една шепа търговци„, коментира Божанков.

От началото на годината до месец май в България са внесени 2388 тона украински яйца, което е 400 % преизпълнение на квотата, а страната ни държи 12 % от вноса на украински яйца в ЕС. За периода от началото на 2023 година до момента, вносът на яйца от Румъния е скочил с 200%, а от Полша с около 50%, поясни още Даниел Божанков. Той беше категоричен, че българското производство е напълно достатъчно да задоволи нуждите на наеселението и не може да си обясни защо вносът се покачва и вече количествата яйца внесени в България надвишават тези на изнесените в чужбина.

Следващата седмица предстои и среща със земеделския министър, поясни още Божанков.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page