Connect with us

България

На тази дата

Публикувано преди

на

На 12 септември 1916 г., започва Битката при Каймакчалан. Участниците в битката са Кралство Сърбия и Царство България по време на ПСВ. Битката ще остане в историята с огромните жертви, които дава сръбската армия и с необичайната надморска височина, на която е водена битката.
На 30 август на Каймакчалан с цел укрепяване на позицията и изграждане на път от кота 1881 към село Петалино са изпратени 5 дружини – 11-и пехотен сливенски полк (командван от полковник Никола Христов) и 1-ва дружина от 46-и пехотен полк. Дейността се извършва под непрестанния огън от сръбската артилерия, вследствие на което до началото на самата битка на 12 септември 11-и пехотен полк дава 147 убити и 708 ранени. До започването на битката поради липса на тел и колове съоръженията не са завършени, но въпреки това на южния склон са изградени три реда отбранителни линии. Сръбската войска разполага с 50 тежки оръдия и множество минохвъргачки с които систематично обстрелва българските позиции при Каймакчалан, на които са разположените 5-те дружини с 4 батареи, които се бият срещу усилената Дринска дивизия.
Отбраната на Каймакчалан е възложена на командира на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия полковник Алекси Попов.
Сърбите започват обстрел по цялата позиция на 12 септември, като след масовия огън атакуват върха, като извършват три нощни атаки и успяват да преминат телените мрежи, но биват контраатакувани и отблъснати с големи загуби. На 15 септември се води силен пушечен и артилерийски огън и сърбите не успяват да напреднат. Частите им достигат подножието на връх Сокол, който е лявото прикритие на позицията на Каймакчалан, но са отблъснати. На 16 и 17 септември сърбите отново атакуват, като преминават през телените мрежи, но отново биват контраатакувани и отблъснати. На 16 септември сърбите достигат канарите на първия ред окопи, като носят със себе си минохвъргачки и планински оръдия. От българска страна има множество оглушали, онемели и полудели войници, а убитите са значителен брой. От 14 до 17 септември численият състав на 13-а рота от полка намалява от 204 на 54 войници.
На 18 и 19 септември Каймакчалан е подложен на непрестанен обстрел, от който излизат от строя всички ротни командири и почти половината от личния състав на 11-и пехотен полк.
На 19 септември сърбите успяват да превземат първата линия окопи, но понасят големи загуби, при опитите си да превземат и втората. С цел да облекчи българските войски отбраняващи се на Каймакчалан, които вече са загубили половината си състав, 8-а пехотна тунджанска дивизия предприема контраатака и хвърля в паника сърбите при Петорак. Това обаче не оказва влияние на военните действия при Каймакчалан. Към 20 ч. на 19 септември на позицията пристига новоназначеният началник на участъка полковник Стефан Богданов.
На 20 септември след артилерийска подготовка е извършена нова атака на върха, но е отбита от българските войски. На същия ден поради значително намаления числен състав на войските на помощ е изпратена още една дружина. Обстрелът на Каймакчалан продължава денонощно, а сръбските части не пестят снаряди, тъй като получават камиони от английския контингент и имат редовен превоз до фронтовата линия. Българската войска се снабдява със снаряди от село Градско, което е на 100 км. от фронта, по пътища в лошо състояние, след което до Каймакчалан са доставяни по кози пътеки, често носени на ръце, поради което снарядите се пестят. Същия ден 1-ва и 2-ра дружина (9 роти) от 43-ти пехотен полк получават заповед да заминат за укрепване на Каймакчаланската позиция.
На 23 септември сърбите отново атакуват върха и стигат до 50 крачки от позицията, но след контраатака са отхвърлени с големи загуби от тяхна страна. Нападението се подновява в 16 часа същия ден, но са ударени флангово от резервните войски и след големи загуби отново се оттеглят. След непрекъснат марш на 23 и 24 септември дружините на 43-ти полк пристигат на позицията.
На 24 септември цялата позиция е подложена на непрекъснат обстрел, като сърбите привличат допълнителни тежки батареи и започват да обстрелват фланга на 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 25 септември под прикритието на артилерийски огън сръбските войски отново доближават българските позиции на 100 – 150 крачки.
На 27 септември българските войски разположени на Каймакчалан контраатакуват и изтласкват сърбите, които понасят големи загуби. В продължение на 3 дни сръбските батареи подлагат на непрестанен барабанен огън българската позиция на върха, от който обстрел оцеляват малцина. Към 30 септември, в една от дружините на 46-и пехотен полк остават едва 1 офицер и 86 войници, при численост около 13 офицера и 800 подофицера и войника. Положението в другите български части, отбраняващи върха е подобно.
На 30 септември в 13:30 часа сръбските части превземат Каймакчалан. Върхът заема ключово място в отбраната на българската войска и падането му, както и настъплението на сръбските части към Сталков гроб и френският натиск северно от Лерин принуждават 8-а пехотна тунджанска дивизия да се оттегли на линията с. Кенали – с. Брод – с. Петали – к. 1881. Превземането на върха повдига духа на сръбската армия, като съюзниците получават отличен наблюдателен пост от който се вижда цялото Битолско поле, до завоя на р. Черна, където тепърва предстоят да се водят боеве.
В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината. Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите, пълни с трупове, и ги нарекли „Дупките на ужасите“.
Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 m. На съвременните карти височината на Каймакчалан е само 2521 m. Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху „Господаря на върховете“ всеки ден се взривявали от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така по техните изчисления той изгубил между 4 и 11 m от височината си.
На 20 септември 2016 г., за първи път от 100 години насам, българска делегация, водена от началника на отбраната генерал Константин Попов, адмирал Пламен Манушев и Красимир Узунов, отдава военни почести и отслужва заупокойна молитва за душите на българските офицери и войници, загинали в боевете на върха през септември и октомври 1916 г.
БИТКАТА ПРИ КАЙМАКЧАЛАН
маслени бои, платно
Васил Горанов
Поклон, герои!

Продължи с четенето

България

Авиомедицинска евакуация на пациент от Варна до София е извършена със „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“

Published

on

Снимка: Министерство на отбраната

Авиомедицинска евакуация е извършена със самолет „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“, съобщиха от Министерството на отбраната, предаде БТА.

Самолетът излетя в 09:45 часа от летище София с медицински екип от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на борда със задача транспортиране на пациент от МБАЛ „Света Анна“ – Варна до София, се посочва в съобщението.

Полетът бе изпълнен в условията на усложнена метеорологичната обстановка. Командир на екипажа беше капитан Николай Георгиев, помощник-командир – майор Дарина Христозова, и борден инженер – капитан Митко Гергов, посочват от военното ведомство. В 12:01 ч. самолетът се приземи успешно обратно на Летище София.

На 13 април от пресцентъра на Министерството на отбраната съобщиха, че хеликоптер „AS 532 Cougar“ с екипаж от 24-а авиобаза Крумово от състава на Военновъздушните сили е изпълнил успешно задача за авиомедицинска евакуация. По искане на Министерството на здравеопазването и с разрешение на началника на отбраната е изпълнен полет по маршрута 24-а авиобаза Крумово – Враца – София, за да бъде превозено пострадалото дете, на което да се окаже спешна медицинска помощ.

Продължи с четенето

България

Гранична полиция получи 40 автомобила с висока проходимост (СНИМКИ)

Published

on

Снимка: МВР

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов връчи вчера на граничните полицаи ключовете на първата пратка от 40 автомобила с висока проходимост. „Със сигурност в МВР имаме прецедент – само за 7-8 месеца да стартира обществена поръчка, която да мине през цялата процедура, да завърши и физически да започне доставката на автомобилите.

Тук е мястото да благодаря на всички служители, основно от ГД „Гранична полиция“, на екипа, който положи огромни усилия днес всичко това да се случи“,  коментира вътрешният министър.

Той припомни установената изключително тежка ситуация, когато поема  ръководството на ведомството на 6 юни м.г. – незаети около 450 щатни бройки на служители с полицейски правомощия и липса на високопроходима техника.

„Имаше регионални дирекции в страната, със зачислени по щат около 50 автомобила, от които в движение бяха не повече от 7-8. Тогава много бързо се ориентирахме, анализирахме ситуацията и достигнахме до извода, че трябва да направим абсолютно всичко възможно за да доставим необходимите автомобили“.  Днес това е първата, но много стабилна крачка в тази посока, с нескрита радост отбеляза министър Стоянов и подчерта, че когато ръководството изисква резултати от граничните полицаи, то е длъжно да ги обезпечи материално и физически. „Получавайки тези автомобили за охрана на държавната граница ние ставаме още по-сигурен, по-надежден и по-предвидим партньор за охрана на външната граница на ЕС. Когато ние сме силни с техника като тази, няма значение кой е срещу нас“, каза още вътрешният министър.  Той завеща на колегите да  управляват новите автомобили отговорно и безаварийно.

Това е дългоочакван ден от всички нас, заяви директорът на ГДГП гл. комисар Антон Златанов. Той благодари на ръководството на МВР за предприетата последователна политика в осигуряването на необходимия ресурс, с който граничните полицаи да изпълняват основната си задача – опазването на нашата граница. Гл. комисар Златанов посочи, че днешното събитие е първа крачка към целенасоченото техническо оборудване на състава. Той благодари на колегите си, които отговорно  и всекидневно изпълняват  своите задължения, въпреки трупаните с години проблеми с липса на обучени кадри и специализирани моторни превозни средства.

На церемонията присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров, и.д. главен секретар главен комисар Димитър Кангалджиев, директори на дирекции в МВР.

Продължи с четенето

България

До края на годината Военноморските сили ще осъществят три големи учения

Published

on

Снимка: Sky Content

До края на годината Военноморските сили (ВМС) ще осъществят три големи учения, каза днес пред журналисти командирът на флота контраадмирал Кирил Михайлов, предаде БТА.

Той участва в тържествена церемония по издигане на военноморския флаг и флаговете за разцветяване на военните кораби по случай Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май.

През тази година домакин на най-голямото учение на ВМС – „Бриз 2024“, ще бъде Бургас, каза Михайлов. По думите му, неговата цел не е само подготовката във военно отношение, а да се даде възможност на флота да работи с всички правителствени и неправителствени организации, имащи отношение към морето. „Бриз“ ще се състои в периода 4 – 14 юли. След това Варна ще бъде домакин на националното водолазно учение с международно участие „Тритон“. През есента, в Бургас, ще се състои „Посейдон“ – българо-румънско учение, отворено за участие и за други държави.

Предстои ВМС да придобият брегови ракетни комплекси, каза още контраадмирал Михайлов. По думите му, в ход е дооборудването на многофункционалните патрулни кораби с апаратура за радиоелектронна война и търсене на подводници. Високопоставеният офицер допълни, че се работи и по много по-малки проекти за флота, включително осигуряване на безпилотни летателни апарати и дистанционно управляеми подводни апарати.

За проблема с плаващите мини в Черно море Михайлов заяви, че българите и гостите на страната ни могат да бъдат напълно спокойни. ВМС непрекъснато наблюдават морското пространство, следят всичко, което се случва в наши териториални води, подчерта контраадмиралът. По думите му, от започването на войната флотът периодично обследва всички фарватери за търговските кораби и реагира на всеки сигнал за забелязан миноподобен обект. До момента са получени над 50 такива сигнала, последният беше преди по-малко от два месеца, когато унищожихме петата поред плаваща мина, посочи Михайлов. Той уточни, че до момента в Черно море са унищожени общо 16 плаващи мини – по пет от България, Румъния и Турция, а една се е взривила край бреговете на Грузия.

По споразумението за създаване на международна морска група за борба с надводните мини в Черно море беше подписан меморандум през януари тази година, припомни Михайлов. По думите му документът вече е в сила, след като е подписан и от турска страна. Непрекъснато се провеждат работни срещи, за да се изготвят необходимите документи за работата на групата. Началото на дейността ѝ ще бъде поставено след среща на командващите на България, Румъния и Турция, обясни Михайлов.

Той допълни, че Военноморският координационен елемент, като съставна част от морския оперативен център на ВМС, играе ключова роля в борбата с минната опасност. Той е входната врата за информацията и от началото на войната работи на 24-часов режим, каза Михайлов. По думите му, се поддържа и непрекъсната комуникация с Морските оперативни центрове на съюзниците от Черно море, и с оперативния център на НАТО.

ВМС намират и изваждат от морето и много останки от военно оборудване, например стартови ускорители, допълни контраадмиралът. По думите му те не са опасни толкова за корабоплаването, но биха били изключително неприятна гледка за хората по брега. Затова се стараем всичко да прибираме и да го махаме от морето, обясни Михайлов.

Той честити днешния празник на всички българи и най-вече на тези от тях, свързали живота си с армията. ВМС посрещат празника със самочувствие, тъй като моряците изпълняват своя дълг всеки ден с достойнство и чест, като пазят родните брегове безопасни, каза контраадмирал Кирил Михайлов.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page