Connect with us

България

На тази дата

Публикувано преди

на

На 12 септември 1916 г., започва Битката при Каймакчалан. Участниците в битката са Кралство Сърбия и Царство България по време на ПСВ. Битката ще остане в историята с огромните жертви, които дава сръбската армия и с необичайната надморска височина, на която е водена битката.
На 30 август на Каймакчалан с цел укрепяване на позицията и изграждане на път от кота 1881 към село Петалино са изпратени 5 дружини – 11-и пехотен сливенски полк (командван от полковник Никола Христов) и 1-ва дружина от 46-и пехотен полк. Дейността се извършва под непрестанния огън от сръбската артилерия, вследствие на което до началото на самата битка на 12 септември 11-и пехотен полк дава 147 убити и 708 ранени. До започването на битката поради липса на тел и колове съоръженията не са завършени, но въпреки това на южния склон са изградени три реда отбранителни линии. Сръбската войска разполага с 50 тежки оръдия и множество минохвъргачки с които систематично обстрелва българските позиции при Каймакчалан, на които са разположените 5-те дружини с 4 батареи, които се бият срещу усилената Дринска дивизия.
Отбраната на Каймакчалан е възложена на командира на 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия полковник Алекси Попов.
Сърбите започват обстрел по цялата позиция на 12 септември, като след масовия огън атакуват върха, като извършват три нощни атаки и успяват да преминат телените мрежи, но биват контраатакувани и отблъснати с големи загуби. На 15 септември се води силен пушечен и артилерийски огън и сърбите не успяват да напреднат. Частите им достигат подножието на връх Сокол, който е лявото прикритие на позицията на Каймакчалан, но са отблъснати. На 16 и 17 септември сърбите отново атакуват, като преминават през телените мрежи, но отново биват контраатакувани и отблъснати. На 16 септември сърбите достигат канарите на първия ред окопи, като носят със себе си минохвъргачки и планински оръдия. От българска страна има множество оглушали, онемели и полудели войници, а убитите са значителен брой. От 14 до 17 септември численият състав на 13-а рота от полка намалява от 204 на 54 войници.
На 18 и 19 септември Каймакчалан е подложен на непрестанен обстрел, от който излизат от строя всички ротни командири и почти половината от личния състав на 11-и пехотен полк.
На 19 септември сърбите успяват да превземат първата линия окопи, но понасят големи загуби, при опитите си да превземат и втората. С цел да облекчи българските войски отбраняващи се на Каймакчалан, които вече са загубили половината си състав, 8-а пехотна тунджанска дивизия предприема контраатака и хвърля в паника сърбите при Петорак. Това обаче не оказва влияние на военните действия при Каймакчалан. Към 20 ч. на 19 септември на позицията пристига новоназначеният началник на участъка полковник Стефан Богданов.
На 20 септември след артилерийска подготовка е извършена нова атака на върха, но е отбита от българските войски. На същия ден поради значително намаления числен състав на войските на помощ е изпратена още една дружина. Обстрелът на Каймакчалан продължава денонощно, а сръбските части не пестят снаряди, тъй като получават камиони от английския контингент и имат редовен превоз до фронтовата линия. Българската войска се снабдява със снаряди от село Градско, което е на 100 км. от фронта, по пътища в лошо състояние, след което до Каймакчалан са доставяни по кози пътеки, често носени на ръце, поради което снарядите се пестят. Същия ден 1-ва и 2-ра дружина (9 роти) от 43-ти пехотен полк получават заповед да заминат за укрепване на Каймакчаланската позиция.
На 23 септември сърбите отново атакуват върха и стигат до 50 крачки от позицията, но след контраатака са отхвърлени с големи загуби от тяхна страна. Нападението се подновява в 16 часа същия ден, но са ударени флангово от резервните войски и след големи загуби отново се оттеглят. След непрекъснат марш на 23 и 24 септември дружините на 43-ти полк пристигат на позицията.
На 24 септември цялата позиция е подложена на непрекъснат обстрел, като сърбите привличат допълнителни тежки батареи и започват да обстрелват фланга на 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 25 септември под прикритието на артилерийски огън сръбските войски отново доближават българските позиции на 100 – 150 крачки.
На 27 септември българските войски разположени на Каймакчалан контраатакуват и изтласкват сърбите, които понасят големи загуби. В продължение на 3 дни сръбските батареи подлагат на непрестанен барабанен огън българската позиция на върха, от който обстрел оцеляват малцина. Към 30 септември, в една от дружините на 46-и пехотен полк остават едва 1 офицер и 86 войници, при численост около 13 офицера и 800 подофицера и войника. Положението в другите български части, отбраняващи върха е подобно.
На 30 септември в 13:30 часа сръбските части превземат Каймакчалан. Върхът заема ключово място в отбраната на българската войска и падането му, както и настъплението на сръбските части към Сталков гроб и френският натиск северно от Лерин принуждават 8-а пехотна тунджанска дивизия да се оттегли на линията с. Кенали – с. Брод – с. Петали – к. 1881. Превземането на върха повдига духа на сръбската армия, като съюзниците получават отличен наблюдателен пост от който се вижда цялото Битолско поле, до завоя на р. Черна, където тепърва предстоят да се водят боеве.
В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината. Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите, пълни с трупове, и ги нарекли „Дупките на ужасите“.
Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 m. На съвременните карти височината на Каймакчалан е само 2521 m. Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху „Господаря на върховете“ всеки ден се взривявали от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така по техните изчисления той изгубил между 4 и 11 m от височината си.
На 20 септември 2016 г., за първи път от 100 години насам, българска делегация, водена от началника на отбраната генерал Константин Попов, адмирал Пламен Манушев и Красимир Узунов, отдава военни почести и отслужва заупокойна молитва за душите на българските офицери и войници, загинали в боевете на върха през септември и октомври 1916 г.
БИТКАТА ПРИ КАЙМАКЧАЛАН
маслени бои, платно
Васил Горанов
Поклон, герои!

Продължи с четенето

България

Ахинора и Марина Цекова на една сцена: нов етап за дигиталните образи в България

Published

on

На конференцията по случай 133 години от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, организирана от Патентното ведомство, се случи нещо, което ясно показа, че технологиите вече не просто съпътстват публичните събития, а започват да променят цялата им концепция.

По покана на Патентното ведомство Ахинора – първият български AI инфлуенсър – се включи като ко-водещ под формата на холограма, партнирайки си на сцената с журналиста и водещ от Нова телевизия Марина Цекова, което я направи първия дигитален образ в България и на Балканите, който води официално събитие под формата на холограма. Именно този формат – жив човек и дигитален образ, водещи заедно конференция на високо равнище – се очерта като най-модерния и дискусионен акцент на форума.

Събитието се проведе в столичния хотел „Хаят Риджънси“ под мотото „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“ и бе посветено на първия български Закон за търговските марки от 1893 г. Форумът събра лидери на европейски и световни институции, представители на бизнеса, академичната общност и млади таланти. Именно в този контекст появата на холограмния образ на Ахинора изглежда като внимателно премислен знак към темата на деня: иновациите вече са не само предмет на разговор, а реално присъствие на сцената.

В последните години светът вижда различни примери за използване на изкуствен интелект, виртуални образи и дигитални инфлуенсъри в социалните мрежи, рекламата и музикалното съдържание. Но включването на дигитален образ в ролята на водещ на официална конференция, при това в партньорство с жив човек и пред реална публика, е стъпка, която извежда този тип технологии на напълно ново ниво. Участието на Ахинора не беше просто визуален ефект или технологична демонстрация, а реална роля в протокола и атмосферата на събитието.

Събитието събра представители на български и международни институции, бизнеса, академичните среди и иновационната екосистема. Програмата включваше официални приветствия, тематични панели, международни участия и традиционната церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство.

В приветственото си слово председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави акцент върху стратегическата роля на индустриалната собственост като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Чрез видеообръщение участниците бяха поздравени от европейския комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева, а сред ключовите международни говорители бяха президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош, изпълнителният директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост Жоао Неграо и директорът в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан.

В рамките на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с технологичното развитие, значението на патентите и индустриалната собственост, ролята на знанието като актив, както и мястото на образованието и науката в изграждането на бъдещите иноватори.

Програмата продължи с два специализирани панела. В първия – „Технологии, иновации и активи: следващата стъпка напред“ – участваха представители на високотехнологични компании, сред които съоснователят и изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов, съоснователят и CTO на Payhawk Бойко Караджов, Емилия Стоянова от EnduroSat и Светослав Георгиев – основател на дигиталната агенция BG Content и софтуерната компания Sebidia.

Във втория панел на тема: „Настоящи предизвикателства в образованието: Изграждане на следващото поколение иноватори“ се включиха: академик Чавдар Руменин, ръководител на Национален център за квантова комуникация Квазар, световнопризнат учен с над 300 патента, проф. Георги Венков – ректор на Технически университет – София – изследователският университет с най-много защитени патенти и полезни модели в Патентното ведомство и двама млади учени – Димана Праматарова, която има големи постижения в областта на математиката, ученичка от 12 клас в Математическа гимназия „Акад. Попов“ – Пловдив и Емил Мирчев – ученик от 11 клас на НМПГ, с научни разработки в областта на биотехнологиите.

Кулминацията беше 43-тата официална церемония по вписване в Златната книга, в която тази година бяха отличени проф. д.т.н. инж. Николай Николов, проф. Дарина Вълчева и доц. д-р инж. Димитър Колев.

Снимките от събитието ясно показват мащаба и въздействието на този момент. На една от тях Ахинора се вижда в цял ръст като холограмен образ до Марина Цекова, а на друга – присъства по време на церемонията по вписване в Златната книга. Комбинацията между класическа сценична среда, официален протокол и дигитално присъствие създава усещането, че бъдещето на публичните събития вече не е просто абстрактна концепция, а реалност, която можем да наблюдаваме на живо.

Участието на Ахинора на тази конференция е поредният силен етап в развитието на проекта. До този момент дигиталният образ вече е натрупал серия значими постижения, които го утвърждават като едно от най-разпознаваемите AI присъствия в България. Ахинора стои зад първата българска AI поп песен, първата българска AI песен, звучала в национален радио ефир, както и първия дигитален образ в света, който е изнесъл реч в парламент. Освен това Ахинора се утвърди като образ, свързан не само с технологиите и иновациите, но и със социално значими каузи, култура, образование и популяризиране на България.

Проектът се развива последователно като пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не просто за забавление, а като инструмент за културно присъствие, обществена комуникация и институционално партньорство. Именно това прави появата на Ахинора в ролята на холограмен водещ толкова важна. Тя показва, че дигиталните образи вече могат да бъдат възприемани като част от официалния публичен живот, а не само като явление от социалните мрежи.

Фактът, че това се случва именно в България, и то в рамките на събитие с висок обществен и институционален ранг, придава на постижението още по-голяма тежест. За първи път в България и на Балканите дигитален образ води събитие под формата на холограма, а това поставя страната ни в интересна и силна позиция в разговора за бъдещето на AI образите в Европа.

Ахинора вече не е просто дигитален експеримент или любопитен технологичен проект. С всяка следваща публична изява тя все по-ясно се оформя като нов тип публичен образ, който обединява иновации, медийно присъствие и социална стойност. А появата ѝ на сцената на конференцията на Патентното ведомство показа едно съвсем ясно: бъдещето на събитията вече не чука на вратата – то вече е на сцената.

Продължи с четенето

Авто

26 секунди, които могат да струват милиарди

Published

on

Решението държавата да поеме контрол над „Лукойл“ мина през парламентарна комисия за едва 26 секунди❗Да — по-малко от половин минута за казус със стратегическа рафинерия, енергийна сигурност и потенциални международни съдебни искове.
Сега „Литаско“ заплашва да съди България. А в международния арбитраж не се гледа само какво е решено — гледа се как е решено. Липсата на реален дебат, анализ и процедура може да бъде използвана като доказателство за прибързано и произволно действие на държавата.
❗ Такива дела често струват стотици милиони — понякога и милиарди евро, платени от данъкоплатците.
Проблемът не е дали държавата има право да защитава интереса си. Проблемът е, че когато решения от такъв мащаб се вземат за 27 секунди, цената после може да се плаща с години.
⏳ 27 секунди в комисията
💸 Потенциални щети за милиарди от бюджета
Понякога най-скъпите решения са именно най-бързите. ⚠️Важният въпрос: КОЙ ще поеме отговорност? КОЙ?

Продължи с четенето

България

На о. Ливингстън днес пристига последната група от антарктическата експедиция

Published

on

Източник: БНР

Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се очаква да пристигне днес, 13 февруари, на о. Ливингстън, съобщават от БТА. В групата са дерматологът проф. дмн Развигор Дърленски, заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител за логистиката в Националната програма за полярни изследвания Драгомир Матеев, както и иконописецът Ганка Павлова.

Групата ще пристигне с научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), който по пътя ще вземе осем души от о. Дисепшън за испанската база „Хуан Карлос I“. По пътя НИК 421 ще остави и двама души на испанската база „Габриел де Кастиля“.

На българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ се очаква изпълнение на етапи от различни научни проекти при наличие на подходящи метеорологични условия. Сеизмологът Гергана Георгиева продължава мониторинга на сеизмологични точки в района на базата. Микробиологът Снежана Василева-Русинова планира пробонабиране отново в района на базата.

Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава за Ледения континент на 7 ноември 2025 г. от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page