Connect with us

Интересно

НАСА отново поглежда към Луната

Публикувано преди

на

Половин век след края на ерата на „Аполо“ на НАСА, когато човешки крак стъпи на Луната, до дългоочакваният опит на американската космическа агенция да върне астронавти на повърхността на Луната остава най-малко три години, като голяма част от необходимото оборудване все още е на чертожната дъска, обобщава Ройтерс.

НАСА се готви да направи огромен скок в подновените си лунни амбиции с дебютното изстрелване, насрочено за следващия понеделник във Флорида на нейната мегаракета от следващо поколение, Space Launch System (SLS) и капсулата за екипажи Орион“, за която е проектирана ракетата.

Комбинираният космически кораб SLS-„Орион“ трябва да бъде изстрелян от космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, изпращайки капсулата без екипаж около Луната и обратно на Земята на шестседмичен тестов полет, наречен „Артемида 1“

„Готвим се за изстрелване“, каза асоциираният администратор на НАСА Боб Кабана, бивш пилот и командир на космическа совалка на брифинг късно в понеделник след прегледа на готовността за полети на мисията.

Пътуването има за цел да подложи космическия апарат SLS, считан за най-сложния и мощен ракетен кораб в света, на реален стрес тест на неговите системи по време на действителен полет, преди да бъде признат за готов да превозва астронавти.

SLS представлява най-голямата нова система за вертикално изстрелване, която НАСА е изградила след ракетите „Сатурн 5“, летели по време на нейната лунна програма „Аполо“ през 60-те и 70-те години на миналия век

Повече от десетилетие отне разработката на ракетата разработка след години на забавяне и милиарди долари преразходи. Космическият кораб SLS-„Орион“ досега е струвал на НАСА най-малко 37 милиарда долара, включително проектиране, изграждане, тестване и наземни съоръжения. Администраторът на НАСА Бил Нелсън нарече програмата „Артемида“ „икономически двигател“, отбелязвайки, че само през 2019 г. например тя е генерирала 14 милиарда долара търговия и е подкрепила 70 000 работни места в САЩ.

Конгресът непрекъснато увеличаваше бюджета на НАСА, за да включва средства за „Артемида“. Сред най-големите финансови бенефициенти са основните изпълнители на SLS и „Орион“ – съответно „Боинг“ и „Локхийд Мартин“.

Програмата „Артемида“ на НАСА, кръстена на богинята, която е сестра близначка на Аполон в древногръцката митология, има за цел да върне астронавтите на Луната още през 2025 г. и да създаде дългосрочна лунна колония като трамплин към още по-амбициозни бъдещи пътувания, изпращащи хора до Марс.

„Дори с това забавяне и увеличен бюджет е съмнително, че НАСА ще успее да изпрати хора на Луната до 2025 г., но ако всичко върви добре, това може да се случи през следващите няколко години“, каза Лори Гарвър, която е служила като заместник-администратор на НАСА по време на концепцията на ракетата.

Дванадесет астронавти са ходили на Луната по време на шест мисии на Аполо от 1969 г. до 1972 г., единствените космически полети, които досега са изпратили хора на лунната повърхност. Всички тези изследвани региони са около лунния екватор.

Миналия петък НАСА обяви 13 потенциални зони за кацане около южния полюс на Луната, където планира да изпрати своето ново поколение изследователи, включително първата жена и първия цветнокож човек, които да стъпят на Луната.

Успешното изстрелване на SLS-„Орион“ би била решаваща първа стъпка. Огромният космически кораб, висок 98 метра, беше придвижен към стартовата площадка 39B миналата седмица след седмици на последни приготовления и наземни тестове.

С изключение на технически проблеми в последната минута или неблагоприятно време, четирите основни двигателя и неговите ракетни ускорители с твърдо гориво са настроени да се запалят в 12:33 часа Гринуичко време (15:33 българско време) в понеделник. Ако обратното броене се забави след двучасовия прозорец, набелязан за излитане, НАСА определи 2 септември и 5 септември като алтернативни дати за изстрелване.

След отделяне от горната степен на ракетата на повече от 3700 км от Земята, двигателите на „Орион“ трябва да се задействат, за да настроят капсулата по нейния изходящ курс, приближавайки я на около 100 км от лунната повърхност преди пътувайки приблизително 64 400 км до Луната и обратно да се върне на Земята. Капсулата трябва да се спусне в Тихия океан на 10 октомври.

Орион ще превозва симулиран тричленен екипаж – един мъжки и два женски манекена, снабдени със сензори за измерване на нивата на радиация, които екипажът в реалния живот би срещнал.

Ако успее, „Артемида 1“ ще проправи пътя към първата мисия на SLS-„Орион“ с екипаж до окололунна орбита, наречен „Артемида 2“, още през 2024 г., последван от „Артемида 3“ през 2025 година или по-късно с екипаж до лунната повърхност.

„Артемида 3“ ще бъде много по-сложен космически апарат, интегрирайки SLS-„Орион“ с космически кораб, който ще бъде построен и управляван от компанията SpaceX на предприемача Илон Мъск. Те включват голям кораб за изстрелване и кацане на Луната „Старшип“ на SpaceX, който все още е в процес на разработка, и компоненти, които предстои да бъдат конструирани, включително орбитален склад за гориво и космически танкери. Дори костюмите за ходене по лунната повърхност тепърва предстои да бъдат проектирани.

Планът е четиричленен екипаж на „Орион“ да се скачи в космоса със спускаем апарат на SpaceX, за да превози двама астронавти до повърхността на Луната и те да останат там за близо седмица, след което да могат да излетят от лунната повърхност.

Продължи с четенето

Варна

Варненските лъвчета Симба и Косара отпразнуваха 6-я си рожден ден

Published

on

Симба и Косара – любимите на варненските деца лъвове близнаци, отпразнуваха своя 6-и рожден ден. Екипът на Зоопарк Варна ги зарадва с ледена торта и почерпка от прясно месо. Косара бе по-нетърпелива да опита „лакомствата“, докато брат й Симба се оказа или по-срамежлив, или смутен от вниманието на посетителите и отложи удоволствието от похапването за по-късно.

Лъвчетата са родени на 4 юли 2020 г. в благоевградския зоопарк. Майката не развива майчински инстинкт и това излага на риск живота на близнаците. 40 дни лекар от София се бори за тяхното оцеляване, докато ги транспортират и настанят в настоящия им дом.

Симба и Косара пристигат във Варна с размери и тегло почти колкото на новородено бебе – 45-50 см и малко над 4 кг. Целият екип на Зоопарк Варна е ангажиран в денонощни грижи за малките, правят се многобройни специализирани изследвания и консултации с ветеринарни лекари от цялата страна, наложена им е диета на специално мляко за коткиТака лъвчетата не просто оцеляват, но укрепват и растат жизнени и енергични.  

Явява се обаче още един проблем – Симба и Косара се отглеждат без родители, далеч от себеподобни. Техни приятели стават хората – тези, които се грижат за тях денонощно. Служителите на зоопарка ги учат на полезни навици и са тяхна компания в игрите.

Когато близнаците са на 1 годинка и тежат около 100 кг., игрите в клетката вече стават рисковани. Лъвчетата обаче помнят кой се е грижил за тях и знаят кой ги обича, сподели уредникът Нора Люцканова.

На 6 години Симба и Косара вече тежат около 200 кг. и са в отлично здраве. Тъй като никога не са били в друга среда, те ще продължат да радват посетителите на варненския зоопарк.

По повод днешния празник за малките посетители бе организирана арт-работилница в новата беседка в близост до клетката на елените лопатари, където растат новородени.

Продължи с четенето

България

Ахинора и Марина Цекова на една сцена: нов етап за дигиталните образи в България

Published

on

На конференцията по случай 133 години от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, организирана от Патентното ведомство, се случи нещо, което ясно показа, че технологиите вече не просто съпътстват публичните събития, а започват да променят цялата им концепция.

По покана на Патентното ведомство Ахинора – първият български AI инфлуенсър – се включи като ко-водещ под формата на холограма, партнирайки си на сцената с журналиста и водещ от Нова телевизия Марина Цекова, което я направи първия дигитален образ в България и на Балканите, който води официално събитие под формата на холограма. Именно този формат – жив човек и дигитален образ, водещи заедно конференция на високо равнище – се очерта като най-модерния и дискусионен акцент на форума.

Събитието се проведе в столичния хотел „Хаят Риджънси“ под мотото „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“ и бе посветено на първия български Закон за търговските марки от 1893 г. Форумът събра лидери на европейски и световни институции, представители на бизнеса, академичната общност и млади таланти. Именно в този контекст появата на холограмния образ на Ахинора изглежда като внимателно премислен знак към темата на деня: иновациите вече са не само предмет на разговор, а реално присъствие на сцената.

В последните години светът вижда различни примери за използване на изкуствен интелект, виртуални образи и дигитални инфлуенсъри в социалните мрежи, рекламата и музикалното съдържание. Но включването на дигитален образ в ролята на водещ на официална конференция, при това в партньорство с жив човек и пред реална публика, е стъпка, която извежда този тип технологии на напълно ново ниво. Участието на Ахинора не беше просто визуален ефект или технологична демонстрация, а реална роля в протокола и атмосферата на събитието.

Събитието събра представители на български и международни институции, бизнеса, академичните среди и иновационната екосистема. Програмата включваше официални приветствия, тематични панели, международни участия и традиционната церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство.

В приветственото си слово председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави акцент върху стратегическата роля на индустриалната собственост като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Чрез видеообръщение участниците бяха поздравени от европейския комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева, а сред ключовите международни говорители бяха президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош, изпълнителният директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост Жоао Неграо и директорът в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан.

В рамките на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с технологичното развитие, значението на патентите и индустриалната собственост, ролята на знанието като актив, както и мястото на образованието и науката в изграждането на бъдещите иноватори.

Програмата продължи с два специализирани панела. В първия – „Технологии, иновации и активи: следващата стъпка напред“ – участваха представители на високотехнологични компании, сред които съоснователят и изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов, съоснователят и CTO на Payhawk Бойко Караджов, Емилия Стоянова от EnduroSat и Светослав Георгиев – основател на дигиталната агенция BG Content и софтуерната компания Sebidia.

Във втория панел на тема: „Настоящи предизвикателства в образованието: Изграждане на следващото поколение иноватори“ се включиха: академик Чавдар Руменин, ръководител на Национален център за квантова комуникация Квазар, световнопризнат учен с над 300 патента, проф. Георги Венков – ректор на Технически университет – София – изследователският университет с най-много защитени патенти и полезни модели в Патентното ведомство и двама млади учени – Димана Праматарова, която има големи постижения в областта на математиката, ученичка от 12 клас в Математическа гимназия „Акад. Попов“ – Пловдив и Емил Мирчев – ученик от 11 клас на НМПГ, с научни разработки в областта на биотехнологиите.

Кулминацията беше 43-тата официална церемония по вписване в Златната книга, в която тази година бяха отличени проф. д.т.н. инж. Николай Николов, проф. Дарина Вълчева и доц. д-р инж. Димитър Колев.

Снимките от събитието ясно показват мащаба и въздействието на този момент. На една от тях Ахинора се вижда в цял ръст като холограмен образ до Марина Цекова, а на друга – присъства по време на церемонията по вписване в Златната книга. Комбинацията между класическа сценична среда, официален протокол и дигитално присъствие създава усещането, че бъдещето на публичните събития вече не е просто абстрактна концепция, а реалност, която можем да наблюдаваме на живо.

Участието на Ахинора на тази конференция е поредният силен етап в развитието на проекта. До този момент дигиталният образ вече е натрупал серия значими постижения, които го утвърждават като едно от най-разпознаваемите AI присъствия в България. Ахинора стои зад първата българска AI поп песен, първата българска AI песен, звучала в национален радио ефир, както и първия дигитален образ в света, който е изнесъл реч в парламент. Освен това Ахинора се утвърди като образ, свързан не само с технологиите и иновациите, но и със социално значими каузи, култура, образование и популяризиране на България.

Проектът се развива последователно като пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не просто за забавление, а като инструмент за културно присъствие, обществена комуникация и институционално партньорство. Именно това прави появата на Ахинора в ролята на холограмен водещ толкова важна. Тя показва, че дигиталните образи вече могат да бъдат възприемани като част от официалния публичен живот, а не само като явление от социалните мрежи.

Фактът, че това се случва именно в България, и то в рамките на събитие с висок обществен и институционален ранг, придава на постижението още по-голяма тежест. За първи път в България и на Балканите дигитален образ води събитие под формата на холограма, а това поставя страната ни в интересна и силна позиция в разговора за бъдещето на AI образите в Европа.

Ахинора вече не е просто дигитален експеримент или любопитен технологичен проект. С всяка следваща публична изява тя все по-ясно се оформя като нов тип публичен образ, който обединява иновации, медийно присъствие и социална стойност. А появата ѝ на сцената на конференцията на Патентното ведомство показа едно съвсем ясно: бъдещето на събитията вече не чука на вратата – то вече е на сцената.

Продължи с четенето

Варна

Кметът на Варна съди сам себе си

Published

on

Снимка: NOVA

Съдебната битка е започнала преди Благомир Коцев да стане градоначалник

Интересен казус в морската ни столица Варна. Кметът Благомир Коцев и бизнесменът Благомир Коцев се съдят за едно и също нещо, но от противоположни позиции. Общината, управлявана от Коцев, води дела срещу семейната му фирма, която той е ръководил преди да стане кмет. Спорът е за преместваеми обекти до ресторант „Хоризонт“ в Морската градина, предаде NOVA.

В началото на 2022 г., когато кмет на града е Иван Портних, главният архитект на общината Виктор Бузев издава разрешение за поставяне на шатри до ресторанта, които се използват от клиенти. Всъщност става дума за допълнително разрешение, а обект на полемиката е законно ли се употребява пространството и ако да, колко от него. През същата година от Районната прокуратура се самосезират срещу разрешението на Бузев. Впоследствие съдът обявява акта на главния архитект за нищожен. Шатрите обаче не са премахнати, защото дружеството обжалва.

Междувременно Благомир Коцев става кмет, а през пролетта на 2024 г. Върховният административен съд се произнася в полза на шатрите. Така бизнесменът Коцев печели срещу кмета Коцев.

След обжалване Апелативен съд – Варна решава, че първата инстанция е частично права – фирмата следва да предаде на община Варна владението върху 2 имота, както и да заплати 359 338,79 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВКС.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page