Connect with us

Икономика

Може ли Европа да наложи таван на цените на енергията

Публикувано преди

на

Европейският съюз подготвя извънредни планове за налагане на таван на цената на газа и за разделяне на цената му от тази на електричеството, както и по-дългосрочни реформи, чиято цел е да гарантира, че цената на електричеството отразява по-ниските цени на възобновяемата енергия.

Министрите на енергетиката на страните членки на ЕС ще се срещнат на 9 септември, за да обсъдят как спешно да намалят тежестта на енергийните цени за бизнеса и домакинствата.

  Цените на енергията в Европа скочиха до небето през последната година под натиска на рекордните цени на газа, след като Русия постепенно намали доставките му за Стария континент.

  Европейските правителства винят Москва, че използва енергията за изнудване в отговор на западната подкрепа за Украйна, подложена на руска агресия. „Газпром“ твърди, че намаляването и спирането на газовите доставки е заради санкциите и поради технически проблеми.

  Промяната на енергийната система на 27-те страни членки е дълъг и сложен процес, а политиците се опитват да намерят краткосрочно решение. Ройтерс обобщава какви решения за реформа на пазара на енергия могат да бъдат взети в близките дни и до какво могат да доведат.

Защо цената на електричеството е свързана с тази на газа?

В европейската енергийна система цената на електричеството на едро се определя от последната централа, която е необходима, за да бъде задоволено търсенето.

Вятърни, ядрени, въглищни и газови централи, както и всякакви други електрогенератори, наддават на пазара за енергия, като първи са предлагащите по-ниска цена, а по-скъпите, например, газовите идват след това. Газовите централи често са тези, които определят крайната цена.

Идеята е всички да продават електричество на една цена, а по-евтините възобновяеми централи да печелят повече, което да стимулира инвестициите точно в такива енергийни мощности, от които Европа се нуждае, за да изпълни климатичните си цели.

Но някои държави, например Испания, смятат системата за несправедлива, тъй като крайните потребители плащат еднаква цена и за скъпа, и за евтина като себестойност електроенергия.

Цените на газа се покачиха, след като Русия намали подаваните към Европа обеми, а търсенето на световните пазари рязко скочи. В резултат цената на електричеството, произвеждано чрез изгаряне на газ, рязко хвръкна до небето.

В края на август фючърсите за ток за януари в Германия скочиха до 1050 евро за мегаватчас, което е 14 пъти повече от година по-рано. Впоследствие цените все пак спаднаха.

За поскъпването на електричеството има и други фактори, като например проблемите на френските ядрени централи и жестоката суша в Европа, която намали капацитета на водноелектрическите централи и повлия на доставките на въглища, извършвани с речен транспорт.

Как може ЕС да промени цените на енергията?

Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви наскоро, че ЕС трябва да отдели цената на електричеството от тази на газа, без обаче да даде повече подробности.

Проектодокумент на Комисията, видян от Ройтерс миналата седмица, разкрива, че предложенията на ЕС включват налагане на таван на цената на тока от определени централи, които не работят с газ.

Скокът на цените доведе до свръхпечалби за някои централи, чиито разходи са по-ниски, като например вятърни и ядрени. ЕС смята, че страните членки трябва да използват тавана на цените, за да изземат тези печалби и с тях да подпомогнат сметките на потребителите.

Чехия, която в момента държи ротационното председателство на ЕС, е представила предложения за дискусия от страна на министрите на енергетиката, когато се срещнат в петък.

Те включват налагане на таван на цената на газа, внасян от определени държави, таван на цената на газа, използван за производство на електричество, или временно изваждане на електроцентралите, работещи на газ, от европейската система за определяне на цените на тока.

Идеята за таван на цената на газа или електричеството отдавна е подкрепяна от Испания, Белгия и други страни, включително колебаещите се преди време Австрия и Германия. Франция е сред страните, които искат цената на газа да бъде отделена от тази на електричеството.

Съществува и идея, предложена от италианския премиер Марио Драги, страните членки на ЕС да наложат таван на цената на газа, внасян от Русия. Противници на идеята твърдят, че това може да накара Москва да спре всякакви доставки за Европа.

Друга възможност е страните членки да определят таван на цената на газа и да доплащат на компаниите разликата между тавана и реалната пазарна цена. Страни като Германия и Нидерландия доскоро се противопоставяха на тази идея, тъй като тя на практика би предоставяла субсидии с обществени средства за генериране на енергия от изкопаеми горива. Според тях по-добре е тези средства да бъдат ползвани за преминаването към по-евтина и чиста енергия.

Чешките предложения включват и временно ограничаване на търговия с ток на европейските борси до дневни и „ден напред“ търгове. Други идеи предвиждат ограничаване на достъпа на финансовите спекуланти до газовите пазари и създаването на паралелен пазар на ток, произвеждан чрез газ, отделен от сега съществуващия пазар на електроенергия.

Какви са потенциалните недостатъци?

Високите цена на газа са стимул за бизнеса и домакинствата да ограничат потреблението на газ. Правителствата опитват да насърчат такава промяна на поведението, за да има достатъчно гориво за зимата.

Налагането на таван на цената на газа би премахнало този стимул и дори може да насърчи потребителите да използват повече газ, докато правителствата се стремят да намалят потреблението, посочват критици.

Анализатори са на мнение, че финансова подкрепа за домакинствата с ниски доходи и бизнесите, които са най-тежко засегнати от високите цени, е по-добра политика от прибързаната промяна на структурата на пазара.

Остава и открит въпросът как да се сложи таван на цената на газа, без да бъдат принудени операторите на газови електроцентрали да ограничат производството във време, когато повечето страни се нуждаят от все повече ток.

 

vesti.bg

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Варна

Тази пролет във Варна отвaря най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа

Published

on

Тази пролет Voyah България ще отвори най-новото си представителство във Варна. Новият комплекс ще бъде разположен на повече от 3 000м2 РЗП, като това ще бъде най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа, праде авторитетната автомобилна медия AutoZona.bg.

Инвеститорът ADG Bulgaria е изключителен вносител на автомобили за марките VOYAH, Dongfeng и M-Hero за България. Новото представителство в Морската столица се намира на адрес гр. Варна, Цар Освободител 271 (срещу бензиностанция Ромпетрол).

Отварянето на новия търговски център ще съвпадне с официалния старт на продажбите Aeolus Huge Hybrid , който ще пристигне с нови по-атрактивни цени, което ще го нареди на първо място в класацията за най-достъпен, напълно оборудван семеен SUV с хибридно задвижване. По-късно тази година се очаква и идването на Voyah Courage SUV – първия модел, който ще включва технологията DeepSeek AI.

Няма налично описание на снимката.

Може да бъде изображение с автомобил и текстово съобщение

Няма налично описание на снимката.

Снимки: Voyah България

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page