Connect with us

Икономика

Министерството на финансите очаква 1,65 млрд. лева бюджетен излишък към август

Публикувано преди

на

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетният излишък по консолидираната фискална програма (КФП) към август да е в размер на 1,65 млрд. лева, съобщават от Министерството на финансите.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към юли 2022 г. е положително в размер на 1 518,9 млн. лв. (1,0 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 840,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 678,3 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2022 г. са в размер на 33 833,9 млн. лв. или 56,7 % от актуализираните годишни разчети.

Постъпленията нарастват с 4 580,4 млн. лв. (15,7 %) спрямо отчетените към юли 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4 222,5 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 357,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 115,0 млн. лв., което представлява 56,6 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 356,1 млн. лв. (14,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,2 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 5 203,2 млн. лв. или 57,5 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 12 251,5 млн. лв. (55,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 8 702,4 млн. лв. (54,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 253,6 млн. лв. (55,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 261,5 млн. лв. (68,8 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 033,8 млн. лв. или 73,7 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 626,5 млн. лв., което представлява 56,9 % от разчетените за годината.

С най-голям принос за ръста на данъчните постъпленията са приходите от данък върху добавената стойност (ДДС), които към 31.07.2022 г. са 8 702,4 млн. лв. или с 21,3 % повече от приходите към края на юли 2021 г. Увеличението е главно в резултат на по-високите приходи от ДДС при внос от 63,2 % в сравнение с 2021 г. (1 544,6 млн. лв.). Влияние върху динамиката на приходите от ДДС при внос оказва ръстът на средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. Отчита се повишение на индекса на цените на внесените стоки с 29,1 %, а на количествата – с 32,3 %.

Неданъчните приходи са в размер на 5 812,8 млн. лв. и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 906,2 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2022 г. възлизат на 32 315,0 млн. лв., което е 49,0 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юли 2021 г. бяха в размер на 28 548,3 млн. лева. Нелихвените разходи са в размер на 30 934,0 млн. лв., което представлява 49,0 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 29 114,6 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 798,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 20,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 429,3 млн. лв. (64,6 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 юли 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 951,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2022 г. е 9,8 млрд. лв., в т.ч. 9,4 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

novini.bg

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

България

Еврозоната се отлага за 2026 г., а кабинетът се разбърза със Закона за еврото

Published

on

Продължи с четенето

България

Европейската комисия представи четири препоръки за българската икономика

Published

on

Европейската комисия представи днес препоръки за икономическото развитие на страните от ЕС, предаде БТА. За България Комисията издаде четири препоръки.

За следващата година ЕК очаква нашата страна да ограничи общия бюджетен дефицит под три процента от БВП и да запази равнището на държавния дълг в разумни граници в средносрочен план. Препоръчва се значително ускоряване на изпълнението на програмите на политиката на сближаване и по плана за възстановяване и устойчивост и за енергиен преход, включително с подобряване работата на администрацията и повишаване качеството на процедурите за обществените поръчки, както и укрепване на дейността на регулаторите.

Комисията очаква България да подобри образователния процес и уменията на работниците, както и да намали зависимостта от изкопаемите горива. Според ЕК е необходимо внедряването на възобновяеми енергийни източници при осигуряването на централно отопление, включително от ветрогенератори. Препоръчва се нашата страна да подобри възможностите за съхранение на енергия и на електропреносната мрежа, както и да подпомогне енергийно бедните граждани. Според ЕК е необходимо България да развие допълнително градския транспрот и железниците, включително с изграждането на необходимата инфраструктура.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page