Connect with us

Икономика

Министерството на финансите очаква 1,65 млрд. лева бюджетен излишък към август

Публикувано преди

на

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетният излишък по консолидираната фискална програма (КФП) към август да е в размер на 1,65 млрд. лева, съобщават от Министерството на финансите.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към юли 2022 г. е положително в размер на 1 518,9 млн. лв. (1,0 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 840,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 678,3 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2022 г. са в размер на 33 833,9 млн. лв. или 56,7 % от актуализираните годишни разчети.

Постъпленията нарастват с 4 580,4 млн. лв. (15,7 %) спрямо отчетените към юли 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4 222,5 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 357,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 115,0 млн. лв., което представлява 56,6 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 356,1 млн. лв. (14,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,2 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 5 203,2 млн. лв. или 57,5 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 12 251,5 млн. лв. (55,0 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 8 702,4 млн. лв. (54,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 253,6 млн. лв. (55,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 261,5 млн. лв. (68,8 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 033,8 млн. лв. или 73,7 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 626,5 млн. лв., което представлява 56,9 % от разчетените за годината.

С най-голям принос за ръста на данъчните постъпленията са приходите от данък върху добавената стойност (ДДС), които към 31.07.2022 г. са 8 702,4 млн. лв. или с 21,3 % повече от приходите към края на юли 2021 г. Увеличението е главно в резултат на по-високите приходи от ДДС при внос от 63,2 % в сравнение с 2021 г. (1 544,6 млн. лв.). Влияние върху динамиката на приходите от ДДС при внос оказва ръстът на средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. Отчита се повишение на индекса на цените на внесените стоки с 29,1 %, а на количествата – с 32,3 %.

Неданъчните приходи са в размер на 5 812,8 млн. лв. и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 906,2 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2022 г. възлизат на 32 315,0 млн. лв., което е 49,0 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юли 2021 г. бяха в размер на 28 548,3 млн. лева. Нелихвените разходи са в размер на 30 934,0 млн. лв., което представлява 49,0 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 29 114,6 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 798,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 20,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 429,3 млн. лв. (64,6 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 юли 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 951,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2022 г. е 9,8 млрд. лв., в т.ч. 9,4 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

novini.bg

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Варна

Тази пролет във Варна отвaря най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа

Published

on

Тази пролет Voyah България ще отвори най-новото си представителство във Варна. Новият комплекс ще бъде разположен на повече от 3 000м2 РЗП, като това ще бъде най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа, праде авторитетната автомобилна медия AutoZona.bg.

Инвеститорът ADG Bulgaria е изключителен вносител на автомобили за марките VOYAH, Dongfeng и M-Hero за България. Новото представителство в Морската столица се намира на адрес гр. Варна, Цар Освободител 271 (срещу бензиностанция Ромпетрол).

Отварянето на новия търговски център ще съвпадне с официалния старт на продажбите Aeolus Huge Hybrid , който ще пристигне с нови по-атрактивни цени, което ще го нареди на първо място в класацията за най-достъпен, напълно оборудван семеен SUV с хибридно задвижване. По-късно тази година се очаква и идването на Voyah Courage SUV – първия модел, който ще включва технологията DeepSeek AI.

Няма налично описание на снимката.

Може да бъде изображение с автомобил и текстово съобщение

Няма налично описание на снимката.

Снимки: Voyah България

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page