Connect with us

Анализ

Къде отива руския петрол след наложените санкции?

Публикувано преди

на

След началото на войната в Украйна бяха обявени европейски санкции върху руския петрол. Целта на налагането им бе да се ограничи руския експорт на петрол, като така се намалят приходите на Москва. Западът се надяваше чрез санкциите да повлияе на руската икономика и да принуди Русия да спре войната. Успяха ли санкциите и какво е положението шест месеца по-късно?

Шест месеца по-късно стана ясно, че идеята да се парализира руската икономика със санкции не е проработила. В момента Русия произвежда и доставя на световния пазар почти толкова петрол, колкото преди началото на войната в Украйна и налагането на европейските санкции. Това обаче не е всичко – в момента заради по-високите цени на петрола Москва печели дори повече. Въпреки спада в износа на петрол, Русия получава средно 20 милиарда долара месечно от продажби тази година, докато през 2021 г., когато световната икономика се възстановяваше от пандемията, средната месечна стойност беше 14,6 милиарда долара.

Логично възниква въпроса: Къде отива руския петрол след наложените санкции?

Когато купувачите в САЩ, ЕС и техните тихоокеански съюзници намалиха вноса си на руски петрол, голяма част от него отиде в азиатските страни, които отказаха да вземат страна в конфликта. Китай и Индия се възползваха от възможността да получат руски петрол на изгодна цена, като обема на закупения петрол от Русия нарасна 50 пъти. Освен за собствени нужди азиатските страни купуват руски петрол, който рафинират, а произведените дизел и бензин биват изнасяни на световния пазар, включително и към Европа.

Страните от Близкия изток също не пропуснаха възможността да спечелят от по-евтиния руски петрол. През последните месеци руски петрол се транспортира до пристанището Фуджейра на ОАЕ, където предварително се смесва с арабски петрол, за да се скрие произходът му и се изнася за Европа. Това положение дава възможност на държавния гигант Saudi Arabian Oil Co покрай своя собствен суров петрол да изнася и руски петрол на пазарни цени. 

Турция не е налагала санкции на Русия. Затова и сравнително евтиният руски петрол в момента е особено привлекателен. Вносът на руски петрол в Турция нарасна до средно над 200 000 барела на ден през тази година. През същия период миналата година средната стойност е била 98 000 барела на ден. Основните рафинерии в Турция вече преработват предимно руски петрол, който замени петролът внос от Северно море, Ирак и Западна Африка.

Доставките на руски петрол за Унгария и България също продължават, след като двете страни получиха дерогация от ЕС. Обемите на изнесения за България руски петрол дори са се увеличили. Санкциите наложени от ЕС могат да се заобиколят и когато в различни рафинерии се рафинират суровини от Русия и след това получените петролни продукти като бензин и дизелово гориво се изнасят на Запад.

Реално износът на руски петрол не е спрян, а пренасочен към други дестинации. Дори и след наложените санкции голяма част от руския петрол след рафиниране влиза в Европа като дизел и бензин. За да ограничи тази практика и да засили ограниченията на руския износ на петрол, ЕС обмисля забрана за застраховане и финансиране на руски петролни танкерни товари. Ако това се случи износът на руски петрол ще пострада сериозно и дори може да спре. Последиците от това обаче далеч няма да се ограничат до руската икономика. Световната икономика трудно ще понесе спирането на 7,5 милиона барела на ден руски петрол. В този случай недостигът на петрол би изстрелял цената му до невиждани стойности.

 

инж. Пламен Дочев

 

 

 

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page