След началото на войната в Украйна бяха обявени европейски санкции върху руския петрол. Целта на налагането им бе да се ограничи руския експорт на петрол, като така се намалят приходите на Москва. Западът се надяваше чрез санкциите да повлияе на руската икономика и да принуди Русия да спре войната. Успяха ли санкциите и какво е положението шест месеца по-късно?

Шест месеца по-късно стана ясно, че идеята да се парализира руската икономика със санкции не е проработила. В момента Русия произвежда и доставя на световния пазар почти толкова петрол, колкото преди началото на войната в Украйна и налагането на европейските санкции. Това обаче не е всичко – в момента заради по-високите цени на петрола Москва печели дори повече. Въпреки спада в износа на петрол, Русия получава средно 20 милиарда долара месечно от продажби тази година, докато през 2021 г., когато световната икономика се възстановяваше от пандемията, средната месечна стойност беше 14,6 милиарда долара.

Логично възниква въпроса: Къде отива руския петрол след наложените санкции?

Когато купувачите в САЩ, ЕС и техните тихоокеански съюзници намалиха вноса си на руски петрол, голяма част от него отиде в азиатските страни, които отказаха да вземат страна в конфликта. Китай и Индия се възползваха от възможността да получат руски петрол на изгодна цена, като обема на закупения петрол от Русия нарасна 50 пъти. Освен за собствени нужди азиатските страни купуват руски петрол, който рафинират, а произведените дизел и бензин биват изнасяни на световния пазар, включително и към Европа.

Страните от Близкия изток също не пропуснаха възможността да спечелят от по-евтиния руски петрол. През последните месеци руски петрол се транспортира до пристанището Фуджейра на ОАЕ, където предварително се смесва с арабски петрол, за да се скрие произходът му и се изнася за Европа. Това положение дава възможност на държавния гигант Saudi Arabian Oil Co покрай своя собствен суров петрол да изнася и руски петрол на пазарни цени. 

Турция не е налагала санкции на Русия. Затова и сравнително евтиният руски петрол в момента е особено привлекателен. Вносът на руски петрол в Турция нарасна до средно над 200 000 барела на ден през тази година. През същия период миналата година средната стойност е била 98 000 барела на ден. Основните рафинерии в Турция вече преработват предимно руски петрол, който замени петролът внос от Северно море, Ирак и Западна Африка.

Доставките на руски петрол за Унгария и България също продължават, след като двете страни получиха дерогация от ЕС. Обемите на изнесения за България руски петрол дори са се увеличили. Санкциите наложени от ЕС могат да се заобиколят и когато в различни рафинерии се рафинират суровини от Русия и след това получените петролни продукти като бензин и дизелово гориво се изнасят на Запад.

Реално износът на руски петрол не е спрян, а пренасочен към други дестинации. Дори и след наложените санкции голяма част от руския петрол след рафиниране влиза в Европа като дизел и бензин. За да ограничи тази практика и да засили ограниченията на руския износ на петрол, ЕС обмисля забрана за застраховане и финансиране на руски петролни танкерни товари. Ако това се случи износът на руски петрол ще пострада сериозно и дори може да спре. Последиците от това обаче далеч няма да се ограничат до руската икономика. Световната икономика трудно ще понесе спирането на 7,5 милиона барела на ден руски петрол. В този случай недостигът на петрол би изстрелял цената му до невиждани стойности.

инж. Пламен Дочев