С наближаването на Коледа и Нова година освен за подаръци, почивки и коледни партита, работещите силно се вълнуват и от коледните бонуси. Независимо дали са наречени бонуси, премии, добавки или 13-а заплата, тези пари много ни помагат да се справим с голямото празнично пазаруване.
Размерът на бонусите е много различен – зависи от големината и финансовите резултати на фирмата, от бранша, от позицията на конкретния служител, от оценката на шефовете за работата му и т.н. Заради инфлацията тази година разходите на фирмите нараснаха драстично, а скокът на цените ги принуди да вдигат и заплати. Това сериозно намали печалбата на компаниите и те ще бъдат принудени да ограничат разходите си за празниците, свързани с коледни партита, подаръци и с даването на бонуси.
Голяма част от фирмите в България планират коледни подаръци и партита, но не и коледни бонуси, още повече пък 13-та заплата за служителите, показва проучване на компания за човешки ресурси. Малко работодатели планират паричен бонус за служителите си, който ще бъде до 1/3 от трудовото възнаграждение. Повечето работодатели ще заложат на празничен подарък или ваучер за стоки и услуги на еднаква стойност за всички служители.
Паричната стойност на бонусите за Коледа зависи от икономическия сектор, като компаниите от ИТ индустрията отделят най-големи бюджети. Според проучване на Mercer близо 88% от фирмите имат бонусна система, с която да насърчават служителите си, като 60% от бонуса зависи от индивидуалното представяне на работника. Бонусите зависят от заплатите, т.е. колкото по-висока е позицията на служителя, толкова е по-висок и бонусът. Според данните половината фирми у нас дават коледни бонуси, като средният размер е 200 лв.
Експертите смятат, че инфлацията през последната година ще накара работодателите да увеличат паричните и нематериалните бонуси, планирани за 2023 г., така че да задържат служителите си.
Какви бяха бонусите миналата година?
През миналата година положението беше коренно различно – тогава 8 от 10 фирми обявиха, че ще раздават коледни бонуси на служителите си. Малко над 10% от фирмите посочиха, че няма да дават коледни премии заради негативните последици от пандемията, показа допитване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
И миналата година 30% от фирмите са давали до 200 лева. Между 200 и 500 лв. са раздали почти същия процент от работодателите – 28%, а 18% са превели допълнително възнаграждение от 500 до 1000 лв. Едва 12% от работниците са получили коледен бонус от над 1000 лв.
Какви са бонусите в Германия?
Бонусите в България изглеждат доста скромни в сравнение с тези в Западна Европа. Например повечето работещи в Германия на колективен трудов договор могат да очакват по-големи коледни надбавки през тази година. Според Федералната статистическа служба те ще получат средно по 2747 евро, ръст от 2,6% прямо 2021 г.
Това означава, че средният коледен бонус в Германия е над 27 пъти по-голям от този в България (а в някои браншове дори и повече). 200-те лева коледна премия, давани у нас, изглеждат нищожни на фона на над 2700 евро в Германия. И макар сумата да е сериозна, тя изобщо не покрива растящата инфлация във федералната република, която през октомври достигна рекорден 70-годишен връх от 10,4%.
Коледните добавки ще получат 88,5% от работещите на колективен трудов договор в Източна Германия и 85,7% в западната част. Очаквано средният бонус в Западна Германия – 2768 евро – е по-висок от тази в Източна – 2611 евро.
Има сериозни разлики и в сумите, които ще получат различните браншове. Например работещите в сектора на добива и преработката на нефт и природен газ ще вземат между 5450 и 5504 евро бонус. Най-малко ще бъде дадено на работещите в сектора „набиране и предоставяне на работна ръка“ – едва 327 евро. Ниска е сумата и при заетите в тютюнопреработването – 564 евро. Според германския Институт за икономически и социални изследвания (WSI) 54% от всички работещи ще получат коледни бонуси. „С оглед на исторически високите нива на инфлация коледните бонуси са по-важни от всякога за много служители. Това създава буфер, поне в краткосрочен план, за да може да се реагира на повишените разходи за живот“, смята Торстен Шултен от WSI, цитиран от Deutsche Welle.
expert.bg