Правителството направи това, което всички очакваха от него да направи – реши да води разговори с руската „Газпром“, за да бъдат възстановени доставките на руски газ за България.
Това се оправдава с очакването, че руските доставки са „евтини и сигурни“. Само че не е вярно, защото доставките от „Газпром“ могат да са както скъпи, така и несигурни. Съвсем сигурно обаче е, че с този ход България се изправя пред твърде сериозни рискове.
Първо, да се постави отново в зависимост от един доставчик и така да зачеркне свършената досега работа по диверсификация. Второ, да рискува да загуби арбитражно дело с „Газпром“ за спрените доставки от края на април досега, което според експерти ще е за „стотици милиони евро“. И трето, България отново да праща всеки месец стотици милиони на Русия, която ще използва тези пари, за да продължи непровокираната си война срещу Украйна.
Вече четири месеца България живее без доставки от „Газпром“ и от това не са последвали сътресения. Сега служебното правителство каза, че от октомври нататък няма осигурени достатъчно количества на приемлива цена и затова трябва да започне разговори с Москва.
Нито е евтино, нито е сигурно
Очакването, че България може да се обърне към „Газпром“ и да получи много по-ниски цени от пазарните, не е реалистично. Цените на газа се повишават в последните две години, а с това поскъпват и доставките от руската компания. Основната причина за поскъпването от март насам е войната на Русия в Украйна.
Цената за България вече беше скочила 10 пъти от 9 до 90 евро за MWh за последните 20 месеца преди едностранното спиране на доставките от „Газпром“ на 27 април. След това цените на европейския пазар продължиха нагоре. Това означава, че и бъдещите цени на „Газпром“ за България щяха да вървят нагоре. Причината е клауза в договора, според която 70 на сто от цената се определя според TTF цената на борсата в Нидерландия. Днес цената там доближава 300 евро за доставки в следващите месеци.
Българският енергиен регулатор определи цена за август от малко под 300 лева за MWh. Т. е. наполовина. Курсът на лева към еврото е фиксиран и докато това е така, едно евро ще продължи да струва почти 2 лева. Това означава, че няма как евентуалното връщане на руския газ да доведе до по-ниски цени.
Бившият министър на енергетиката (2005) Мирослав Севлиевски каза за Свободна Европа, че надеждите „Газпром“ да влезе в ролята на „Белия рицар“ за България и да продава газ по 200 лева са смешни, защото това е три пъти по-ниска цена от борсата в Европа.
„Това е възможно само ако станем 16-а република или се обявим за Крим-2, ама аз и повечето българи не го искаме така. Затова преговори с „Газпром“ зa евтин газ са безсмислени днес“, каза той.
Последните няколко месеца дават примери и защо доставките от „Газпром“ не са сигурни.
В края на април руският президент Владимир Путин поиска обявените от Москва за „неприятелски“ държави да плащат за газ само в рубли. Русия нарече така държави, които подкрепят санкциите срещу Кремъл заради войната в Украйна.
Правителството на Кирил Петков каза, че тази схема за плащане носи финансов риск за България и отказа. Някои компании от европейски държави се съобразиха с новата схема, но Русия въпреки това намали доставките и в момента в Германия пристигат само една пета от договорените количества.
В петък „Газпром“ съобщи, че ще спре доставките по газопровода „Северен поток 1“ за три дни. Германия определя това поведение като изнудване.
Първа опасност: зависимост
Спирането на руския газ за България в края на април не предизвика криза в България. Цената на природния газ тръгна рязко нагоре, както се случи и навсякъде другаде по света. В нито един момент не е имало дефицит на газ за някой потребител, а непреодолимата зависимост от „Газпром“ се оказа мит.
Това не попречи на назначеното от президента Румен Радев служебно правителство да обяви „хаос и разруха“ в енергетиката и да създаде кризисен щаб.
Три седмици по-късно правителството каза, че ще се обърне отново към „Газпром“.
Това действие е „катастрофално“, каза за Свободна Европа Маргарита Асенова, старши сътрудник в Jamestown Foundation, САЩ. Според нея това решение е катастрофално „не само за енергийната сигурност на България, но и за нейната националната сигурност“.
Тя каза, че Русия е в международна изолация и „може би дори пред колапс в близко бъдеще“, а нейният енергиен сектор ще западне заради санкциите върху западните технологии, които поддържат производството на петрол и газ.
„Иска ли България да е енергийно зависима от такава несигурна система?“, попита Асенова.
Втора опасност: арбитраж
България има дългосрочен договор за доставка с „Газпром експорт“, който изтича в края на 2022 година. От 27 април доставки няма. България твърди, че Русия едностранно е променила условията. Вече почти четири месеца обаче към България не идва газ, а към Русия не отиват пари.
“В момента се губят огромни количества пари и някой е виновен за това. Те (Русия) вероятно ще твърдят, че ние сме виновни, а ние – че те са виновни. Арбитраж ще има и той ще е за стотици милиони”, каза пред бТВ бившият енергиен министър (2009-2012) Трайчо Трайков.
Промяната на българската позиция носи риск от загуба на такова арбитражно дело, каза енергийният експерт Васко Начев. След спирането на доставките България всеки месец изпраща писмо с искане да си плати в долари, както е по договор, но не получава отговор от Москва, каза бившият вицепремиер Асен Василев.
Васко Начев предупреди, че „каквито и да е разговори извън договора“ носят риск от загуба на арбитражно дело.
„Каквито и да е действия от наша страна ни пращат в руслото за невъзможност и наливане на вода в мелницата на “Газпром”, които от своя страна да предявят иск за времето назад от април до момента“, каза Начев пред Фрогнюз.
Казано накратко – ако България влезе в нови разговори с „Газпром“, това ще означава, че се отказва от досегашната си позиция, че именно руската страна е в нарушение и затова няма доставки и плащания.
Трета опасност: пари за война
Третият риск е очевиден, но много хора го пренебрегват заради евентуален материален интерес. Ако България започне отново да плаща на „Газпром“, това означава пари на българските данъкоплатци да отиват в бюджета на Русия, която с тях да продължава войната.
„В момент, в който цяла Европа планира как да прекрати зависимостта си от руски петрол и газ, българските власти очевидно предпочитат да подкрепят престъпния режим в Москва, който е отговорен за неописуемо варварство и тежки военни престъпления в Украйна“, каза Маргарита Асенова.
България подкрепи всички санкции на Европейския съюз срещу Русия заради войната в Украйна. София не изпрати военна помощ на Киев заради съпротивата на една от партиите в управляващата коалиция, БСП. В същото време износът на оръжие от България нарасна значително и голяма част от пратките стигат до Украйна.
Връщане към „Газпром“ може да разклати още повече образа на България като надежден съюзник в рамките на ЕС и НАТО.
А неизбежно ли беше наистина?
„Вече е неизбежно“, каза министърът на енергетиката, а до него бяха седнали представители на едрия бизнес и синдикатите, които също казаха, че „нямаме алтернатива“ и България трябва да започне отново преговори с „Газпром“.
Предишното правителство на Кирил Петков договори доставката на седем танкера с американски втечнен газ, по един месечно от октомври нататък, на цени „около 30 долара по-ниски от европейските“.
Плановете на Петков бяха така да осигури една трета от потреблението. Втората една трета – от Азербайджан, на цени значително по-ниски от пазарните. Останалото – от търговци, на пазарни цени. След очакваното пускане на интерконектора с Гърция – увеличаване на доставките от Азербайджан.
Петков беше договорил терминал за разтоварване само на първия танкер през октомври и остави останалото на служебното правителство, „за да имат избор“. Служебното правителство отказа останалите шест танкера с американски газ с обяснението, че не може да намери къде да ги разтовари. Така се стигна до „неизбежното“ връщане към „Газпром“.
Няма нищо неизбежно, защото България е малък пазар и газ може да се намери отвсякъде, коментира Маргарита Асенова от Jamestown Foundation, САЩ. Според нея не е вярно, че България не може да намери терминал за разтоварване на танкерите.
„И трето, природен газ се използва само за 6 процента от произведеното електричество в България и част от него може да се замени с други източници временно, докато страната си осигури постоянни сигурни доставки от други източници“, каза тя.
Нищо неизбежно не вижда и бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски. Според него цената няма да падне на нивата от миналата година „даже Супермени да са министри“.
„А истински неизбежно е да започнем да се ограничаваме в използването на природен газ. Единствено неизбежно и смислено ми се вижда да се говори колко дограми и термопомпи са сложени на училища и детски градини това лято и колко ще бъдат монтирани до ноември“, каза Севлиевски.
