„Вижте сега, изпадаме в технически детайли“ – с тези думи служебният министър на енергетиката Росен Христов се опита да отбие въпроси на журналиста Генка Шикерова във връзка с твърденията му за съществуване на „европейска схема за разплащания“ с „Газпром“, която не подлежала на санкции.

Христов лансира твърдението, че щом компании в Германия, Италия и Гърция купуват газ по режима, наложен от Москва, то България няма проблем също да плаща в рубли на Русия.

Шикерова обаче поиска от него да уточни „коя е европейската схема за плащания“ заради един ключов детайл – чия е собствеността в дружествата, които правят транзакциите към „Газпром“.

Христов очевидно не желаеше да дава подробни обяснения пред журналистите, които го чакаха пред президентството в деня, в който Министерството на енергетиката чакаше сигнал за „сдобряване“ с „Газпром“. Така дойде и отговорът му за „техническите детайли„.

„Това е важно, защото е свързано със санкциите. Коя е европейската схема, защото европейската схема предвижда забрана за плащане в рубли“, настоя Генка Шикерова.

На това Христов отговори с дежурното: „Тази, по която плащат Германия, Италия и Гърция“.

Министърът обаче беше поправен от журналистката – плащанията не се правят от държавни институции, а от частни компании.

„Вижте сега, в България също плаща частна компания и държавата не купува газ, купува „Булгаргаз“, изненадващо обяви Росен Христов.

„Булгаргаз“ обаче е еднолично акционерно дружество, чийто краен едноличен собственик (през БЕХ) е българската държава чрез министъра на енергетиката.

Въпреки че директорът на „Булгаргаз“ ЕАД Деница Златева присъстваше на интервюто, дори тя не се намеси да поправи Христов, след като той обяви подопечното ѝ дружество за „частно“.

От следващите думи на министъра се подразбра, че е имал предвид нещо по-различно – „Булгаргаз“ е отделно юридическо лице (което не означава, че е частно дружество) – и според него нямало значение кой е собственикът в рамката на санкциите.

Генка Шикерова обаче продължи да настоява от Христов да даде конкретни примери за сходна на българската схема, при която 100% притежаван от държавата търговец си е позволил да изпълнява новите условия на „Газпром“.

„Вижте, аз не съм специалист по коя компания… давам за пример, че компания в Германия… без значение с каква собственост… Германия купува газ от „Газпром“, нали така?„, каза той.

На въпроса дали „Булгаргаз“ продължава да изпраща заявки към руската страна, Росен Христов реши да сложи точка на спора.

„Благодаря Ви за участието. Това е, което мога да кажа„, обяви той и си тръгна в посока към президентството. Той не отговори и на двата последващи въпроса на Шикерова „В кой точно университет в Калифорния сте завършили“ и „В кой период сте работили в Русия“.

Германското дружество Uniper, която е най-големият търговец-вносител на природен газ, е мажоритарна собственост на финландската енергийна компания Fortum от 2019 г. Тя на свой ред е притежание на финландското, а не на германското правителство – Хелзинки отказва да купува газ от Русия в рубли и това беше причината „Газпром“ да спре подаването към съседната страна.

През юли 2022 Uniper се оказа на ръба на фалита и поиска внушителен заем от германската държавна банка KfW, след като „Газпром“ реши да съкрати драстично доставките на газ, без да носи отговорност за неизпълнението.

В Италия и Гърция най-големи вносители са Eni и DEPA – дружества, в които държавата има контролиращ дял, но не е едноличен собственик.

Причините Германия и Италия да не могат да прекъснат веднага отношенията си с „Газпром“ са в сериозната зависимост, която двете държави имат към руското дружество – през 2020 г. двете страни са внесли съответно 45,8 млрд. м3 и 20,8 млрд. м3 природен газ от „Газпром“, с което са на I и II място в Европа по обем на доставки от Русия.

Гърция има друг проблем – около 1/5 от цялото производство на електричество в държавата досега се дължеше на природния газ.