Connect with us

Политика

КАК ГЕРМАНИЯ КУПУВА ГАЗ И „ЧАСТЕН“ ЛИ Е „БУЛГАРГАЗ“: РОСЕН ХРИСТОВ И „ТЕХНИЧЕСКИТЕ ДЕТАЙЛИ“ В ПЛАЩАНИЯТА КЪМ „ГАЗПРОМ“

Публикувано преди

на

„Вижте сега, изпадаме в технически детайли“ – с тези думи служебният министър на енергетиката Росен Христов се опита да отбие въпроси на журналиста Генка Шикерова във връзка с твърденията му за съществуване на „европейска схема за разплащания“ с „Газпром“, която не подлежала на санкции.

Христов лансира твърдението, че щом компании в Германия, Италия и Гърция купуват газ по режима, наложен от Москва, то България няма проблем също да плаща в рубли на Русия.

Шикерова обаче поиска от него да уточни „коя е европейската схема за плащания“ заради един ключов детайл – чия е собствеността в дружествата, които правят транзакциите към „Газпром“.

Христов очевидно не желаеше да дава подробни обяснения пред журналистите, които го чакаха пред президентството в деня, в който Министерството на енергетиката чакаше сигнал за „сдобряване“ с „Газпром“. Така дойде и отговорът му за „техническите детайли„.

 

„Това е важно, защото е свързано със санкциите. Коя е европейската схема, защото европейската схема предвижда забрана за плащане в рубли“, настоя Генка Шикерова.

На това Христов отговори с дежурното: „Тази, по която плащат Германия, Италия и Гърция“.

Министърът обаче беше поправен от журналистката – плащанията не се правят от държавни институции, а от частни компании.

Вижте сега, в България също плаща частна компания и държавата не купува газ, купува „Булгаргаз“, изненадващо обяви Росен Христов.

„Булгаргаз“ обаче е еднолично акционерно дружество, чийто краен едноличен собственик (през БЕХ) е българската държава чрез министъра на енергетиката.

Въпреки че директорът на „Булгаргаз“ ЕАД Деница Златева присъстваше на интервюто, дори тя не се намеси да поправи Христов, след като той обяви подопечното ѝ дружество за „частно“.

От следващите думи на министъра се подразбра, че е имал предвид нещо по-различно – „Булгаргаз“ е отделно юридическо лице (което не означава, че е частно дружество) – и според него нямало значение кой е собственикът в рамката на санкциите.

Генка Шикерова обаче продължи да настоява от Христов да даде конкретни примери за сходна на българската схема, при която 100% притежаван от държавата търговец си е позволил да изпълнява новите условия на „Газпром“.

„Вижте, аз не съм специалист по коя компания… давам за пример, че компания в Германия… без значение с каква собственост… Германия купува газ от „Газпром“, нали така?„, каза той.

На въпроса дали „Булгаргаз“ продължава да изпраща заявки към руската страна, Росен Христов реши да сложи точка на спора.

Благодаря Ви за участието. Това е, което мога да кажа„, обяви той и си тръгна в посока към президентството. Той не отговори и на двата последващи въпроса на Шикерова „В кой точно университет в Калифорния сте завършили“ и „В кой период сте работили в Русия“.

Германското дружество Uniper, която е най-големият търговец-вносител на природен газ, е мажоритарна собственост на финландската енергийна компания Fortum от 2019 г. Тя на свой ред е притежание на финландското, а не на германското правителство – Хелзинки отказва да купува газ от Русия в рубли и това беше причината „Газпром“ да спре подаването към съседната страна.

През юли 2022 Uniper се оказа на ръба на фалита и поиска внушителен заем от германската държавна банка KfW, след като „Газпром“ реши да съкрати драстично доставките на газ, без да носи отговорност за неизпълнението.

В Италия и Гърция най-големи вносители са Eni и DEPA – дружества, в които държавата има контролиращ дял, но не е едноличен собственик.

Причините Германия и Италия да не могат да прекъснат веднага отношенията си с „Газпром“ са в сериозната зависимост, която двете държави имат към руското дружество – през 2020 г. двете страни са внесли съответно 45,8 млрд. м3 и 20,8 млрд. м3 природен газ от „Газпром“, с което са на I и II място в Европа по обем на доставки от Русия.

Гърция има друг проблем – около 1/5 от цялото производство на електричество в държавата досега се дължеше на природния газ.

Нито единият, нито другият казус се отнася до България, която консумира общо около 3 млрд. кубични метра газ за година, a горивото е с по-малко от 6% дял в производството на електроенергия в страната, след въглищата, атомната централа и ВЕЦ-овете.

Продължи с четенето

България

Правителството одобри кадрови промени в специалните служби

Published

on

Правителството одобри кадрови промени в специалните служби, предаде БНР.

За заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ е определен Георги Георгиев. Той заема мястото на предсрочно освободения от длъжността на 11 април тази година Петър Петров.

От длъжността заместник-председател на Държавната агенция „Разузнаване“ е освободен Калин Цеков, като правителствената пресслужба съобщава, че това става по негово желание.

Определен е и нов състав на Държавната комисия по сигурността на информацията. Председателския пост поема Петър Грошлев, заместник-председател ще е Ивайло Конакчийски, а членове – Богдан Богданов, Динко Лулев и Атанас Райдовски.

Всички те са бивши служители на МВР, на Министерството на отбрана и на ДАНС.

Продължи с четенето

Политика

Владимир Путин е на посещение в Северна Корея

Published

on

Лидерите на Русия и Северна Корея Владимир Путин и Ким Чен-ун започнаха преговори за засилване на военните връзки, след голяма церемония по посрещането на руския президент в Корейската народнодемократична република, пише британският в. „Телеграф“.

Хиляди хора се събраха по улиците на Пхенян, като тълпите развяваха руски и севернокорейски знамена, докато автомобилният кортеж на Путин преминаваше през Пхенян. С церемонията на площад „Ким Ир-сен“, около обяд местното време, беше сложено началото на серия събития, включително галаконцерт и държавен прием. Общо двамата лидери ще прекарат заедно 9 часа.

Путин и Ким са двама авторитарни лидери, обединени от войната, обобщава в. „Ню Йорк таймс“. Необходимостта от боеприпаси, които да използва в Украйна, принуждава руския президент да задълбочава връзките си със Северна Корея, в съюз, предизвикващ притеснения на Запад.

Това е първото посещение на Путин в Северна Корея от 24 години насам, отбелязва португалският в. „Ешпресо“. То се провежда, след като севернокорейският диктатор Ким Чен-ун посети източните региони на Русия.

„Взаимоизгодно споразумение между двама бандити“, гласи заглавието на статия на френския в. „Депеш“ за посещението на руския президент в Пхенян.

Двамата лидери са вече неразделни, отбелязва френското издание, като припомня, че те се срещнаха само преди 9 месеца във Владивосток. След издаването на заповед за арест срещу Путин от Международния наказателен съд, той вече не може да ходи, където иска, рискувайки да бъде арестуван. Но също като Иран и Китай, Северна Корея не признава авторитета на МНС, така че може да посрещне руския президент с отворени обятия.

Преди да пристигне в Пхенян, Путин вече благодари на режима на Ким Чен-ун, че „подкрепя твърдо“ водената от Русия офанзива на територията на Украйна. Помощ, която се изразява в изпращането на боеприпаси – а неотдавна Пентагонът обвини Москва, че е използвала и севернокорейски балистични ракети.

„Депеш“ цитира и ген. Жером Пелистранди, главен редактор на „Дефанс насионал“, който отбелязва, че по отношение на боеприпасите с калибър 122 и 152 мм „запасите на Пхенян са практически неизчерпаеми. Изгодната цена е гарантирана, от качеството може да има какво да се желае, но поне има количество – и това съвпада идеално с руската доктрина, базирана на количество, а не на точност. Според американците от началото на конфликта са били прехвърлени 1 милион снаряда“. Това позволява на Русия да поддържа темпото на артилерийския обстрел и да се концентрира върху производството на танкове и на по-сложни боеприпаси, подчертава генералът, цитиран от в. „Депеш“.

Путин благодари на Ким Чен-ун за „постоянната и непоклатима подкрепа за руската политика, включително по украинското направление“ и заяви, че Москва се бори срещу империалистическата политика, налагана от САЩ от десетилетия, пише британският в. „Гардиън“.

От своя страна, севернокорейският лидер заяви в отговор, че отношенията между двете страни „навлизат в период на „нов разцвет“. Той отбеляза ролята на Русия в „поддържането на стратегическия баланс в света“ и изрази подкрепа за нахлуването в Украйна.

Пхенян възнамерява да засили „стратегическото сътрудничество“ с Русия, заяви Ким.

Подготвен е „нов основополагащ документ“, който ще урежда отношенията между Москва и Пхенян, обяви руският президент Владимир Путин, цитиран от френския в. „Монд“. Руският президент подчерта, че Москва и Пхенян са постигнали „значителен напредък“ в укрепването на двустранните си връзки.

Продължи с четенето

Политика

Християн Мицкоски заяви, че ще положи клетва като премиер на Република Северна Македония

Published

on

Мандатоносителят и бъдещ премиер на Република Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че след като бъде гласувано правителството му, ще се закълне като премиер на Република Северна Македония и че по време на посещенията си в чужбина ще използва вписаното в Конституцията име на страната, предаде БТА.

„Конституционното име на държавата е ясно и не трябва да имаме двойни стандарти и да се чувстваме безотговорни пред гражданите или да ги заблуждаваме. Знаем какво е конституционното име – то е с добавката (Северна). Все пак в ежедневието и при изказвания в държавата ще използвам името „Македония“. Не можем да искаме от гражданите да спазват законите и сами ги нарушаваме. Конституционното име е конституционно, независимо дали ни харесва или не“, каза Мицкоски в интервю за ТВ Сител тази вечер.

Когато Гордана Силяновска от от ВМРО-ДПМНЕ положи клетва като президент, вместо Република Северна Македония тя произнесе „Македония“, а след това продължи да не използва конституционното име на държавата, заменяйки го с „нашата държава“. Това предизвика реакцията на Гърция, която заяви, че е налице нарушаване на договора от Преспа.  Имаше и вътрешно недоволство и коментари, че страната остава безименна.

В досегашните си публични изяви, както и в днешното интервю, председателят на ВМРО-ДПМНЕ  не използва конституционното име на държавата, както президентът Гордана Силяновска, подчертавайки, че е нейно човешко право да нарича държавата си както иска, което предизвика остри реакции от страна на Гърция и на стратегическите партньори на държавата ЕС и САЩ.

Премиерът на Гърция Константинос Мицотакис заяви, че очаква клетвата на Мицкоски и е готов да повдигне въпроса за нарушаване на договора от Преспа на срещата на НАТО през юли. В отговор на въпрос какви са потенциалните последици от създаденото напрежение покрай Преспанския договор, зам.-министърът на външните работи на Гърция Александра Пападопулу заяви, че иска да има надежда, „че новото правителство на Северна Македония, когато поеме властта, ще осъзнае и може би вече осъзнава, че е в интерес на вашата държава, че е в интерес на всички, да спазвате международните задължения и да напредвате“.

В интервюто си за СИТЕЛ тази вечер Мицкоски заяви, че очаква добросъседски, партньорски и съюзнически отношения с Гърция, а по отношение на България заяви, че позицията му е ясна и непроменима и проблемът с България „няма нищо общо с конституцията и законите“.

„Няма да приема диктат. Гражданите и държавата трябва да имат предвидлив път (за евроинтеграция). Това, което е на масата (преговорната рамка) не е предвидим път. Казали сме нашето мнение, то е отложено действие (на промените в конституцията за вписване на българите в нея, след като Северна Македония стане член на ЕС), това е възможност за преговори. Подготвени сме да седнем с новото правителство на България, което очаквам да направи Бойко Борисов, защото (ГЕРБ и ВМРО-ДПМНЕ) сме в едно семейство (ЕНП) и съм готов да разговаряме за бъдещето, въпреки че в миналото не се показа като голям приятел, защото няколко пъти, когато беше премиер, постави вето амбициите на (Република Северна) Македония да започне преговори“, заяви Мицкоски.

Той поясни, че с Борисов са се чули няколко пъти след изборите в Северна Македония и че Борисов му е честитил победата на изборите.

„После отново се чухме. Не е тайна, че се чувам с различни лидери на партии от ЕНП, с (Андрей) Пленкович и останалите, с (Александър) Вучич и т.н.  Няма дилема, че ще имаме комуникация, но ние диктати няма да приемаме. И през ум не ми минава да приемам диктати, приети от предходното правителство (в Северна Македония) от политици, дълбоко навлезли в някои други активности“, заяви Мицкоски.

Позицията на ВМРО-ДПМНЕ е, че включването на българите в конституцията на Република Северна Македония, което е условие в приетата от всички държави в ЕС преговорна рамка е „български диктат“.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page