Connect with us

Политика

КАК ГЕРМАНИЯ КУПУВА ГАЗ И „ЧАСТЕН“ ЛИ Е „БУЛГАРГАЗ“: РОСЕН ХРИСТОВ И „ТЕХНИЧЕСКИТЕ ДЕТАЙЛИ“ В ПЛАЩАНИЯТА КЪМ „ГАЗПРОМ“

Публикувано преди

на

„Вижте сега, изпадаме в технически детайли“ – с тези думи служебният министър на енергетиката Росен Христов се опита да отбие въпроси на журналиста Генка Шикерова във връзка с твърденията му за съществуване на „европейска схема за разплащания“ с „Газпром“, която не подлежала на санкции.

Христов лансира твърдението, че щом компании в Германия, Италия и Гърция купуват газ по режима, наложен от Москва, то България няма проблем също да плаща в рубли на Русия.

Шикерова обаче поиска от него да уточни „коя е европейската схема за плащания“ заради един ключов детайл – чия е собствеността в дружествата, които правят транзакциите към „Газпром“.

Христов очевидно не желаеше да дава подробни обяснения пред журналистите, които го чакаха пред президентството в деня, в който Министерството на енергетиката чакаше сигнал за „сдобряване“ с „Газпром“. Така дойде и отговорът му за „техническите детайли„.

 

„Това е важно, защото е свързано със санкциите. Коя е европейската схема, защото европейската схема предвижда забрана за плащане в рубли“, настоя Генка Шикерова.

На това Христов отговори с дежурното: „Тази, по която плащат Германия, Италия и Гърция“.

Министърът обаче беше поправен от журналистката – плащанията не се правят от държавни институции, а от частни компании.

Вижте сега, в България също плаща частна компания и държавата не купува газ, купува „Булгаргаз“, изненадващо обяви Росен Христов.

„Булгаргаз“ обаче е еднолично акционерно дружество, чийто краен едноличен собственик (през БЕХ) е българската държава чрез министъра на енергетиката.

Въпреки че директорът на „Булгаргаз“ ЕАД Деница Златева присъстваше на интервюто, дори тя не се намеси да поправи Христов, след като той обяви подопечното ѝ дружество за „частно“.

От следващите думи на министъра се подразбра, че е имал предвид нещо по-различно – „Булгаргаз“ е отделно юридическо лице (което не означава, че е частно дружество) – и според него нямало значение кой е собственикът в рамката на санкциите.

Генка Шикерова обаче продължи да настоява от Христов да даде конкретни примери за сходна на българската схема, при която 100% притежаван от държавата търговец си е позволил да изпълнява новите условия на „Газпром“.

„Вижте, аз не съм специалист по коя компания… давам за пример, че компания в Германия… без значение с каква собственост… Германия купува газ от „Газпром“, нали така?„, каза той.

На въпроса дали „Булгаргаз“ продължава да изпраща заявки към руската страна, Росен Христов реши да сложи точка на спора.

Благодаря Ви за участието. Това е, което мога да кажа„, обяви той и си тръгна в посока към президентството. Той не отговори и на двата последващи въпроса на Шикерова „В кой точно университет в Калифорния сте завършили“ и „В кой период сте работили в Русия“.

Германското дружество Uniper, която е най-големият търговец-вносител на природен газ, е мажоритарна собственост на финландската енергийна компания Fortum от 2019 г. Тя на свой ред е притежание на финландското, а не на германското правителство – Хелзинки отказва да купува газ от Русия в рубли и това беше причината „Газпром“ да спре подаването към съседната страна.

През юли 2022 Uniper се оказа на ръба на фалита и поиска внушителен заем от германската държавна банка KfW, след като „Газпром“ реши да съкрати драстично доставките на газ, без да носи отговорност за неизпълнението.

В Италия и Гърция най-големи вносители са Eni и DEPA – дружества, в които държавата има контролиращ дял, но не е едноличен собственик.

Причините Германия и Италия да не могат да прекъснат веднага отношенията си с „Газпром“ са в сериозната зависимост, която двете държави имат към руското дружество – през 2020 г. двете страни са внесли съответно 45,8 млрд. м3 и 20,8 млрд. м3 природен газ от „Газпром“, с което са на I и II място в Европа по обем на доставки от Русия.

Гърция има друг проблем – около 1/5 от цялото производство на електричество в държавата досега се дължеше на природния газ.

Нито единият, нито другият казус се отнася до България, която консумира общо около 3 млрд. кубични метра газ за година, a горивото е с по-малко от 6% дял в производството на електроенергия в страната, след въглищата, атомната централа и ВЕЦ-овете.

Продължи с четенето

България

България на крачка от еврото: Еврогрупата обсъжда препоръката за присъединяване

Published

on

Снимка: БНР

Днес следобед в Люксембург се провежда ключово заседание на Еврогрупата, на което се очаква да бъде изготвена препоръка за присъединяването на България към еврозоната. Това съобщава Българското национално радио (БНР), позовавайки се на свои източници.

В заседанието участват българският министър на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Според източници от Брюксел, настроенията сред страните членки на еврозоната са позитивни, а очакванията са България да получи пълна подкрепа за следващата стъпка по пътя към еврото.

Двата ключови конвергентни доклада – на Европейската комисия и на Европейската централна банка – вече са публикувани и са категорично положителни. И двете институции препоръчват България да приеме еврото от 1 януари.

Финансови експерти отбелязват, че страната ни, макар и формално извън еврозоната, фактически функционира в рамките на валутния борд и е обвързала националната си валута с еврото още от края на 90-те години. Това значително улеснява процеса по техническото и институционално приобщаване.

След като Еврогрупата формулира препоръка, тя ще бъде представена на утрешния Съвет по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), където се очаква нейното официално одобрение. В края на следващата седмица темата ще бъде разгледана и от европейските лидери. Последната дума ще има Европейският парламент, който ще гласува окончателното решение по време на юлската си сесия. Ако всички стъпки бъдат преминати успешно, процесът ще приключи на 8 юли на заседание на ECOFIN.

България е по-близо от всякога до влизане в еврозоната, като датата 1 януари вече се очертава като реалистичен хоризонт за приемане на общата европейска валута.

 

Продължи с четенето

Политика

Белгийското разузнаване отчита вълна от руска дезинформация

Published

on

Снимка: БТА

Белгийското военно разузнаване отчита трайно нарастване на случаите, свързани с руска дезинформация, съобщиха местни медии, като се позоваха на официален доклад. Отбелязва се, че тези случаи са свързани с многократните заявки на белгийските власти да подкрепят Украйна срещу нашествието на руските войски, предаде БТА.

В документа се уточнява, че разпространението на дезинформация срещу Белгия започва да се наблюдава особено ярко след съобщенията за готовността на страната да предостави своите изтребители Ф-16 на Киев. Дезинформационните кампании са свързани с въпросите за имиграцията, хората от ЛГБТ+ общността и с проявите на екстремизъм. Белгийското военно разузнаване пояснява, че целта на тези кампании е всяване на страх и убеждение в опасността от оказване на подкрепа за украинската отбрана.

Допълва се, че от руска страна в последните години многократно са били предприети действия срещу сайтове на държавни и общински институции в Белгия, особено около миналогодишните избори за европейски и федерални депутати, и за общински власти. Според доклада целта е била привличане на съмишленици, разширяване на въздействието върху обществото и всяване на тревога.

Медиите днес съобщават, че белгийският министър по въпросите на цифровизацията Ванеса Мац е била поставена под засилена полицейска охрана заради стъпките на правителството да ограничи анонимността в интернет и след получени заплахи от крайната десница. Някои си мислят, че свободата на изразяване позволява всичко, а това не е така, коментира Мац. По нейните думи целта на правителството е да ограничи злоупотребите онлайн.

Продължи с четенето

България

Депутатите ще обсъждат вота на недоверие към правителството

Published

on

В сряда в Народното събрание започват дебатите по внесения вот на недоверие към кабинета „Желязков“, предаде БГНЕС.

На 26 март три партии – „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, внесоха в деловодството на парламента вот на недоверие към кабинета „Желязков“. Подписите към него са 54 при необходими минимум 48.

Вотът е за „провал в областта на външната политика“ и беше иницииран от „Възраждане“.

Съдбата на вота е почти предопределена, след като той получи подкрепата на трите партии, която, обаче, е крайно недостатъчна за това правителството на бъде свалено.

Според лидера на ГЕРБ вота на недоверие е опит да бъде спряна България по пътя за еврозоната. От ПП-ДБ обявиха, че няма как да го подкрепят поради идеологически различия като проевропейска партия, но намекнаха, че подготвят свой, ако след излизането на доклада за еврозоната не са приети всички закони по второ плащане на ПВУ. Пеевски както винаги бе уверен, че правителството не може да падне, а самият Костадин Костадинов призна, че вотът е обречен чисто математически.

Според лидера на ГЕРБ исканията за вот на недоверие към кабинета имат една цел – да се спре България по пътя към заветната цел – еврозоната.

„А и как биха управлявали, ако приемем, че това е опозицията и правителството падне? Управление на „Величие“, „Възраждане“, МЕЧ, които имат и се борят за един и същи електорат, и те затова го правят. Тези, които гласуват за ГЕРБ са работещи хора. Това е средната класа. Те затова на нас протестите ни изглеждат странни, че в работно време може да излезеш да правиш протест в 9:00 ч. когато работещите хора работят. Изключително сме твърди по пътя за еврозоната“, заяви Борисов. „Толкова трудно се направи тоя кабинет, толкова трудно работим, защото едновременно с това да върви правителството, ние сме много различни партии, по 90% от програмите ни не съвпадат. Но това е единственото, което възможно може към днешна дата да работи. Затова винаги съм благодарил и на АПС, и на други партии, които ни подкрепят, за да може това да съществува, наречено правителство“, каза още Борисов.

От ДБ заявиха, че няма да подкрепят вота на недоверие. „Не, няма да подкрепим такъв вот на недоверие за външната политика, защото е ясно „Възраждане“ къде стоят в международен аспект. Ние сме заявили нашата политическа позиция, че трябва да работим с всички възможни сили за това България да стане член на еврозоната. Това е последното усилие за пълноправното ни членство в ЕС, така че  – да, добре е да има редовна власт, за да може този външнополитически приоритет да бъде реализиран. Имаме такава нагласа, да не дестабилизираме страната“, каза Атанас Атанасов от ДБ.

Коалиционните им партньори от ПП бяха на същата позиция около вота на недоверие, иницииран от „Възраждане“, но намекнаха, че могат да внесат свой.  „След излизането на доклада за еврозоната, ако не са приети всичките закони по второ плащане на ПВУ, ние ще инициираме вот на недоверие. С мотив, че България ще загуби 10 млрд. заради бездействието на това правителство, коментира Асен Василев.

„ПП-ДБ са петото колело на каруцата на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН. Това са едно голямо евроатлантическо мнозинство, което когато стане въпрос за разграбване и отчуждаване на българската държава няма никакъв проблем да гласува заедно. Ние не сме и очаквали от ПП-ДБ да подкрепят вота, даже не сме ги и търсили, за да ни се подпишат, щото в крайна сметка вотът се внася от опозицията. А ППДБ не са опозиция“, не им остана длъжен председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

„Няма да има скоро избори както виждате, не може да падне това правителство. С всичко смислено, което се направи с този бюджет аз ще го подкрепям. Ако осъществим нещата в този бюджет, те ще имат моята подкрепа“, коментира лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

И самите вносители от „Възраждане“ признаваха, че не очакват вотът им да мине, тъй като чисто математически не са събрали достатъчно подкрепа.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page