Connect with us

Икономика

Как бюджетът се превърна в досадна подробност

Публикувано преди

на

През тази седмица парламентът прие на първо четене законопроекта за удължаване на действието на трите бюджета – държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. Отчитайки напредването на времето и началото на последния месец на годината, вече можем със сигурност да твърдим, че ще влезем в 2023 г. без нова рамка на държавните финанси. През последните седмици се чуваха всякакви гласове и екстравагантни идеи, в т.ч. парламентът да търси механизми да задължи правителството да внесе бюджет. Към днешна дата обаче е ясно, че в следващите 1-2 седмици ще се извърви процедурата по удължителния закон и в същото време ще се правят най-различни опити за провеждане на бюджетна политика без реално гласуване на нов бюджет.

Вече коментирахме, че удължаването на бюджета през тази година е различно от това, което наблюдавахме през миналата. Когато през декември 2021 г. се внесе подобен законопроект, тогава вече имаше ново правителство и съответно – нов финансов министър – и просто не стигна времето да се изготви рамка от парламентарно избрания кабинет. Така започнахме годината без бюджет, но с ясен срок – удължаването беше до 31 март 2022 г., и с формирано мнозинство и коалиция, тоест яснота кой ще изготви новия бюджет и кой ще го подкрепи в парламента. Сега срок на удължаването няма, а политическата безтегловност остава с пълна сила – тепърва ще започне раздаването на мандатите, като е много вероятно да отидем на нови избори през март. В този сценарий е напълно възможно да се приеме бюджет чак в средата на годината.

Всичко това обаче не означава, че междувременно няма да се провежда бюджетна политика. Механизмите са поне два. Единият е „ръчното“ управление на средствата от централния бюджет – черната кутия на бюджета, от която можеш да построиш магистрала, но можеш да отпуснеш и социални помощи. Другият е гласуването на нови текстове в различни закони в парламента – например по отношение на данъците или на механизъм за определяне на минималната заплата, които на практика променят фискалната рамка. През последните седмици наблюдаваме движение и по двете направления, като правителството вече отпуска средства за различни социални групи, а в парламента тепърва предстои да се гласува цял пакет от данъчни закони и да се дискутира механизма за определяне на минималната заплата.

Така например преди дни правителството отпусна 15 млн. лв. за нова помощ за отопление, като средствата идват именно от централния бюджет. Помощта е еднократна, като е предвиден размер на плащането от 300 лв. за 50 хил. семейства. За да не се затормозява социалната система със сложни критерии и оценки на доходи, новата помощ ще се предоставя автоматично на осем конкретни социални групи – това са семейства и лица, които и към момента са подпомагани по различни текстове от трите основни социални закона (ЗСП, ЗСПД и ЗХУ). Избрани са помощи с по-ограничен обхват, така че обхватът на новата мярка също да не е голям. Това е пример как може да се разширява социалната система и без гласуване в парламента – чрез пренасочване на ресурс от централния бюджет и като надграждане на вече съществуващи социални програми.

През следващите седмици пък предстои гласуване на редица законодателни предложения, които имат директно отношение към бюджета. Различни текстове в данъчните закони са между първо и второ четене и по всичко личи към момента са с отворен край, тоест все още се дискутират различни варианти. Тук влизат промяната в акцизите на тютюневите изделия, диференцираните ставки на ДДС за различни групи стоки, облагането на свръхпечалбите в горивата и т.н. Важно е да отбележим, че голяма част от преференциалните ставки на ДДС са временни и изтичат на 31 декември 2022 г. Сред тях са намаленото ДДС за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени, ползване на спортни съоръжения. Единствено нулевата ставка за хляба и брашното, както и намалената за природния газ и отоплението са до 1 юли 2023 г. Вече видяхме, че при диференцирането на ДДС се оформят шарени мнозинства, така че в следващите седмици можем да очакваме всякакви изненади. Припомняме, че нулевата ставка на ДДС за брашното например стана факт след хаос и грешка при прегласуването на текста в пленарна зала.

Друг пример от текущата работа на парламента е опитът на социалната комисия да въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата. Към момента размерът на минималната заплата в страната се определя от Министерски съвет. Парламентът обаче може да заобиколи това, ако приеме механизъм за определяне на минималната заплата – например, да е 50% от средната за страната, и така задължи правителството да приеме нов размер на минималното възнаграждение според зададената формула. Всичко това, разбира се, без да се предвидят необходимите средства по държавния бюджет – най-малкото за наетите в публичния сектор на минимална заплата, като този въпрос се остави на ръчното управление на бюджета и преструктурирането на средства. Тепърва ще видим как ще се развие тази тема в пленарна зала, но тя е показателна не толкова за търсенето на механизъм за определяне на минималната заплата, колкото за опита на депутатите да наложат своята воля на служебния кабинет.

Всичко това означава, че политическата каша от последните близо две години води до тотално объркване на бюджетния процес – бюджетите се приемат със закъснение, после задължително се актуализират, не са ясни мнозинствата по различни текстове и т.н. Преди година плахо се коментираше как ще се удължи бюджетът с три месеца, а сега вече съвсем свободно се отбелязва как можем да изкараме и половин година без бюджет. Бюджетът изглежда се превърна в някаква досадна подробност – сложни сметки, макро рамки, доклади и т.н. Политиците, а все по-честно – и представители на социалните партньори – се държат все едно е по-лесно е да няма такъв и просто с ад хок решения да се донагласят някои политики спрямо ситуацията, а и според това кой и как се договори със служебния кабинет или пък с някое от „тематичните“ мнозинства в парламента. По-лошото е, че от това блокиране на бюджетния процес излизане по-скоро няма, поне докато не се разреши политическият казус и не се формира някакво управляващо мнозинство.

Източник: Институт за пазарна икономика

Продължи с четенето

Варна

Тази пролет във Варна отвaря най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа

Published

on

Тази пролет Voyah България ще отвори най-новото си представителство във Варна. Новият комплекс ще бъде разположен на повече от 3 000м2 РЗП, като това ще бъде най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа, праде авторитетната автомобилна медия AutoZona.bg.

Инвеститорът ADG Bulgaria е изключителен вносител на автомобили за марките VOYAH, Dongfeng и M-Hero за България. Новото представителство в Морската столица се намира на адрес гр. Варна, Цар Освободител 271 (срещу бензиностанция Ромпетрол).

Отварянето на новия търговски център ще съвпадне с официалния старт на продажбите Aeolus Huge Hybrid , който ще пристигне с нови по-атрактивни цени, което ще го нареди на първо място в класацията за най-достъпен, напълно оборудван семеен SUV с хибридно задвижване. По-късно тази година се очаква и идването на Voyah Courage SUV – първия модел, който ще включва технологията DeepSeek AI.

Няма налично описание на снимката.

Може да бъде изображение с автомобил и текстово съобщение

Няма налично описание на снимката.

Снимки: Voyah България

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page