Connect with us

Коментар

Какво иска президентът Радев? И какво може да получи?

Публикувано преди

на

Няма никакво значение дали снимката от 6 септември на клекналия български президент в скута на посланик Митрофанова (този път в бяло за контраст) е резултат от коварно обмислен мизансцен или случайност. (Лично аз бих заложил на първото.) Сигурно е, че тя ще го преследва до края на втория му мандат, когато и да е той. Обяснението е просто. В съвременния свят образът е много по-въздействащ от словото. Бил Гейтс със спринцовка между зъбите въздейства по-силно от всички рационални аргументи, че чипирането с ваксина е глупост.

При президента Радев, обаче, образът се яви като илюстрация на поведението му през последните шест месеца. Оттам и поразяващата му сила.

След руското нахлуване в Украйна сякаш някой подмени българския президент. Липсата на ясна пронатовска и проевропейска позиция смъкна доста от политическото му тегло. Продължи да олеква покрай темата „Македония“, а свалянето на правителството, в което несъмнено имаше роля, задълбочи още повече политическото му смаляване. Явно се опитваше на всяка цена да замаже „провиненията“ на кабинета „Петков“ пред Русия. Провиненията бяха: 1. На шантажа на Газпром със спирането на доставките отговори с бързо и прагматично решение до идната пролет с перспектива да бъде трайно и 2. Изгони 70 руски шпиони. Иначе казано, счупи парадигмата на традиционните българо-руски отношения – „Курица не птица, Болгария не заграница“. Тъкмо проявеното национално достойнство стана причина правителството да падне.

Енергичните, дълбинни и някак твърде нервни промени в държавната администрация, които служебното правителство направи, пораждат логичен въпрос – какво всъщност иска президентът Радев? Защото поведението на служебния кабинет издава очакване (или надежди) за по-дълго управление от оставащите три седмици до 2 октомври и около месец след това. А и тези министри са просто негови чиновници. (За разлика от предишни служебни кабинети.) Те първо обявиха всичко направено от Петков за хаос и потенциална катастрофа, за което тон даде Радев. После много бързо успяха да създадат истински хаос около газовите доставки. Провалиха оставено готово решение със седемте танкера и опитаха с процедурни машинации да провалят и гръцкия конектор. С приказване на глупости и други действия успяха да злепоставят България при евентуален арбитраж за нарушения договор. С унизителни постъпки опитаха да възстановят доставките от Газпром и след като получиха оттам хубав ритник, се заеха да вършат отново онова, което предишният кабинет беше свършил. Така мнимият хаос, наследен от Петков и Василев, се превърна истински цирк. В трите най-гледани телевизии всякакви самоуки газолози се втурнаха да обясняват, че без Газпром не може. Изобщо газовият дискурс произведе гъста информационна мъгла: защо Петков го спря, ама как, те руснаците го спряха, те го спряха, ама той е виновен, не е виновен и има газ от други доставчици, да, ама е скъп, ми той и руският е скъп, не е скъп, по-евтин е, да ама е евтин, когато го няма, а като го има, е скъп, и Путин го спира по кефа си, газ има, ама няма слотове, как да няма като има, и да има, той и този газ пак ще е руски и т.н. В газовата раздумка отсъстваше простият факт, че руски е само газът, който не стига до България. Всеки друг не е руски, дори и да е бил.

В суматохата президентът Радев прескочи до Абу Даби, май да преговаря за газ, и се върна с бодър разказ за зелен водород, който България може някога да произвежда. Като командирован от сп. „Космос“. (Преди две години правителствен самолет пак ходи дотам за нещо и се върна с фурми. Сега само с идеи.) После прие новите шефове на „Лукойл“, без да е ясно защо, и похвали служебното си правителство за свалените котировки на петрола на световните борси – тарикатлък от политическия арсенал на Борисов.

Та какво точно иска Радев? Да спечели изборите? И работи за резултат, който да го постави в най-изгодна позиция? Т.е. резултат, с който не може да се състави правителство, отново да управлява той чрез служебно и така да трупа легитимност отвъд Конституцията, но наложена от обстоятелства. На които сам помага. И което в перспектива да компрометира парламентарната демокрация и да направи някаква форма на президентска република приемлива. Този мач е игран през 1934 г. и резултатите са известни. Това е и песента на двата президентски славея – Слави Василев и Слави Трифонов. Това е и ролята, която съзнателно или не, ще изпълнят ИТН, партията на ген. Янев и „Възраждане“. В президентския отбор този път са също ГЕРБ и ДПС независимо от предизборната им риторика. За ГЕРБ думите никога не са имали някакво значение, а за ДПС всичко е въпрос на пазарлък.

Поведението на президента може да е движено и от друг мотив. Да отмъсти на Петков и Василев, че отказаха да блестят с неговата светлина, а тръгнаха по свой път, защитавайки идеи и програма, заради които бяха приели да влязат в предишни служебни правителства. Иначе казано, честолюбива реакция, която не прави чест на един президент.

Съществува и трета евентуалност, най-често коментираната. Влизайки в политиката да е получил предложения, на които да не може да откаже и да е поел ангажименти, които не може да не изпълни. Което Митрофанова месеци наред сякаш се стреми да потвърди. Ако Радев наистина е руски агент, все пак изглежда странно, че Русия така грубо го злепоставя. Всъщност не е странно. Снимката с клекналия президент пред бялото костюмче е послание към онези посланици, които не отидоха в Пловдив. Посланието е: „България е наш протекторат, независимо къде членува. Преглътнете го и свиквайте“.
Грубичко, по путински.

А може и трите причини да са валидни по малко, както често се случва.

Основното подозрение е, че президентът заедно с откровените руски проксита работи за промяна в геополитическата орбита на страната. И предстоящите избори са повратна точка за обръщане на държавния курс.

Да се тласка страната към руската орбита и то точно сега, когато Русия е пред катастрофа, изглежда меко казано глупаво. И безотговорно. Пък и отвъд правомощията на президента.

Русия не може да спечели войната, която Путин й отвори. Това стана ясно още през пролетта, след като замисленото като блицкриг нахлуване не успя. Докато цивилизованият свят е срещу него и подкрепя Украйна, няма как да победи. Още по-малко може да наложи фантасмагории като Евразия и „Руский мир“ на Европа. Путин в момента е горе-долу там, където е бил Хитлер към края на 1943 г. По-вероятно е след войната от Русия да се отделят и други нейни сателити. Путин е в края на пътя си и какво ще стане след него, е въпрос, който занимава целия свят. И в тази ситуация да се привързва политически българската баржа към руския кораб, без да е ясно дали ще плава, докога и накъде, изглежда абсурдно, че и престъпно.

На Русия й предстои да се качи на по-висок етаж на културата и цивилизацията. На руснаците им предстои да видят и да осмислят това, което са направили със своите братя в Украйна, предстои им дълго да носят позора, в който Путин и неговото обкръжение ги въвлякоха. Предстои им да живеят с Каиновия грях.

Това няма нищо общо с руската култура, с която обсебени от сантиментално русофилство хора опитваха да притулят руското варварство. Чехов и Чайковски нямат нищо общо, но имат общо онези 70 или 80 процента руснаци, които безвъпросно подкрепят Путин и живеят буквално зомбирани от официалната руска пропаганда, въздигаща някаква въобразена руска изключителност по-високо дори от живота като най-великото тайнство на вселената. („Защо ни е свят без Русия!“).

И всичко това буквално заради нищо – заради маниакалното желание на един малък човек да изглежда като велик държавник. Прищя му се да е Петър I, а се получи Иван Грозни. Да се твърди, че „тази война е събитие с метафизичен характер“, което повечето хора не разбирали (Я. Дачков), е претенциозна интелигентска щуротия.

На Русия й предстои да престане да граничи с Бога (според красивата и нищо незначеща фраза на Рилке) и след като види ада, който сама създаде за Украйна и за себе си, да се прибере в своите реални исторически и морални граници.

Какво следва от всичко това за България?

Трите десетилетия на т.нар. преход произведоха две водещи електорални нагласи. Условно може да се нарекат и поколения, макар че не точно възрастта чертае границата между тях. В първата са хора с консервативна нагласа, вече примирени с живота, който им се поднася, посвикнали с нищетата си, с ограничени житейски очаквания и цели като умерен битов просперитет, без мечти и без въображение за изпуснатите възможности (лични и общностни) поради мафиотското управление. Хора без ясна представа как точно корупцията произвежда къдрави магистрали и всеобща бедност, но завистливо взиращи се в чекмеджетата, които тя пълни. За тях власт и далавера са синоними, а Баце и Слави определено ги кефят като поведение и като образи на успеха.

В консервативната полоса са и българските русофили-путинисти. Тяхното безкористно русофилство (користното е отделна тема) е някаква религиозна обсесия, специфично български емоционален атавизъм. Наследено от Възраждането, то не е рационално мотивирано, но пък е живо. То е убеденост, че Русия,(„туй име свято, родно, мило. То бива в мрака нам светило“) е права, дори когато се отнася варварски с най-близкия си народ.

На другия полюс са хора, които макар и в зряла възраст търсят някакъв реванш за ограбената част от живота им. И вярват, че страната не трябва да излиза от коловоза на модерните и цивилизовани държави, каквато Русия на Путин определено не е. Това са също млади хора, които живеят с ритъма на западния свят, учат или са учили в чужбина, знаят по един или повече езици, хора с друг манталитет и по-друга култура, изпитващи непоносимост към тарикатския примитивизъм и към политическото кредо „аз съм прост и вие сте прости“. Хора, опитващи се да живеят с радостите на чистата съвест, приличието и почтеността.

Разбира се, има и трета голяма група, най-голямата, на негласуващите. Но този път е възможно и важно тя да се смали.

Въпреки десетките партии, изборите предлагат две алтернативи. Песимистичната е България да продължи да живее като ленива провинциална периферия, обладана от корупция, формално принадлежаща към ЕС и НАТО, но без Шенген, (или изцяло извън тези структури) все така бедна, гледана с недоверие от своите партньори, с политически елит подмолно или открито обслужващ руски интереси.

Оптимистичната възможност е да избере свободния и цивилизован свят, към който, макар и с уговорки и известна неувереност, тя все пак принадлежи. Да се модернизира, да реформира (т.е. да декриминализира) институциите си и най-вече съдебната система и постепенно да се доближи до стандартите за живот на водещите европейски страни.

Ако въпреки силните проруски тежнения на политическия терен България все пак избере оптимистичната версия за своето бъдеще, светлината пред мрака, цивилизацията пред варварството, а Русия приеме поражението и започне да се събужда от кошмарния сън, дали след всичко това ще бъде възможно Радев да продължи да бъде президент?

Източник: Reduta.bg

Продължи с четенето

Коментар

Как България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света

Published

on

By

България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света. Как се случи това?

Продължителната политическа нестабилност в момента оказва голямо влияние върху критичните решения за енергийната сигурност на България и ако положението не се промени, то страната ни ще запази статута си на най-добрия клиент на Русия в Европа. България, която в момента е третият най-голям купувач на руски петрол в света, се насочва към нов тур на общи избори на 2 април, тъй като парламентът не успя да състави редовен кабинет след изборите през октомври 2022 г. Това ще са петите парламентарни избори за последните две години.

Българското Народно събрание се разпуснa и встъпи в длъжност друго временно правителство, назначено от президента, петото за две години. Критични енергийни решения, включително търсене на алтернативни доставки на петрол и поемане на контрола върху руската петролна рафинерия на българското черноморско крайбрежие, вероятно ще бъдат отложени, може би с още една година, ако тази пролет не бъде съставено редовно правителство.

Докато Европейският съюз вече е спрял постепенно 90 процента от вноса на петрол от Русия, България стана третият най-голям купувач на руски суров петрол след Китай и Индия, изпреварвайки Турция в този списък през декември 2022 г. Пристанище Бургас е единственото в Европа, откъдето все още може да се качва руски петрол, след като София успя да лобира пред Европейската комисия за освобождаване от забраната за руски петрол по море, която влезе в сила на 5 декември 2022 г. Доставките на руски петрол за България всъщност се увеличи с 30 процента в средата на 2022 г. и след това остана стабилен, позволявайки на рафинерията да работи с пълния си капацитет от 196 000 барела на ден.

Петролът, транспортиран през Черно море с танкери от Новоросийск, се преработва в най-голямата рафинерия на Балканите, която е изцяло собственост на Лукойл, втората по големина петролна компания в Руската федерация. Москва се опита да запази традиционните си пазари и влияние, използвайки рафинериите на Лукойл и Роснефт в Европа; но след последното ембарго това е възможно само в България. Това от своя страна ще направи страната особено уязвима за пропагандата на Кремъл по време на предстоящите избори.

Като цяло България не е направила достатъчно опити да осигури алтернативни доставки на суров петрол за единствената си рафинерия, която е и основен доставчик на бензин и моторно масло за по-голямата част от Балканите. Варианти за алтернативни доставки има – Петролът от Казахстан е достъпен не само през Каспийския тръбопроводен консорциум до пристанище Новоросийск, но и през пристанището Супса в Грузия. Правителството в София обаче досега не е направило никакви опити да използва този потенциал.

Едва сега, почти година след началото на всеобхватната война на Русия срещу Украйна, временното българско правителство подписа меморандум с Гърция, за да проучи дали вече несъществуващият петролопровод Бургас-Александруполис може да бъде възобновен и използван в обратна посока за изпращане на суров петрол от гръцки пристанища до пристанище Бургас, заобикаляйки турските проливи.

Руската собственост върху рафинерията обаче ще продължи да бъде проблем, докато българското правителство не поеме контрола върху съоръжението, както направи Германия с притежаваната от Роснефт рафинерия Schwedt. Българските депутати гласуваха през януари тази година, че правителството може да поеме управлението на рафинерията на руската компания „Лукойл“ „Нефтохим Бургас“ за срок до една година, за да гарантира защитата на критичната инфраструктура и доставките на гориво. Но това оставя решението на икономическия министър и във време на предстоящи парламентарни избори в политически нестабилна страна със силно проруско лоби това може да е проблематично.

На 5 февруари ще влезе в сила друго ембарго на ЕС – върху петролни продукти, произведени от руски петрол. Според условията на освобождаването на Европейската комисия България няма да може да изнася петролни продукти, освен за Украйна. Преди това бензин, дизел и моторно масло се доставяха за целите Балкани, което направи Лукойл основен регионален играч.

На 1 февруари временното българско правителство обяви, че износът на петролни продукти от руски петрол за Украйна ще продължи и след 5 февруари. Лукойл отрече горивото, произведено от руски петрол, да е било изпращано в Украйна през 2022 г., твърдейки, че работи с над 500 различни посредници, а не директно с Украйна. Разследване на българската служба на Euractiv установи, че според Националния статистически институт Украйна е купила 1000 пъти повече гориво от България през 2022 г., отколкото през 2021 г. Всъщност мащабът на българските петролни продукти, изнесени за Украйна, е в обем равняващ се на 1 процент от българската икономика.

Изглежда, че указът на руския президент Владимир Путин, считано от 1 февруари, за спиране на доставките на петрол за страни, които поддържат тавана на цените, не е засегнал рафинерията на Лукойл Нефтохим. Като член на ЕС България подкрепя тавана на цените, приет от икономическата група Г-7, ЕС и Австралия, който в момента е 60 долара за барел. Но по-нататъшната публичност за използването на руски петрол за снабдяване на украинската армия с дизелово гориво може да промени мнението на Путин. Ако това се случи България няма да има достатъчно време да намери алтернативни доставки на петрол за икономиката си.

Източник: AutoZona.bg

Продължи с четенето

Коментар

Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове?

Published

on

By

Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините нямаше да се стигне до ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабляването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма. Внос обаче днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха решили проблема. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само вкраен случай и то при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

 

инж.Пламен Дочев

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Коментар

Разликата между петрола сорт Брент и сорт Уралс вече е 30 $

Published

on

By

Разликата между петрола сорт Брент и сорт Уралс вече е 30 $. Тази сутрин петрола сорт Брент се търгуваше за 79.13 $ за барел, докато цената на руския Уралс се срина до 49,07 $ за барел. Припомняме, че само преди седмица разликата в цената бе малко над 20 $. Основната причина за намаляването на цената на петрола сорт Уралс е въведения от ЕС таван на цената на руския петрол. Другият фактор е искането на Турция за застраховки срещу разлив на танкерите, които пренасят руски петрол, което на практика блокира преминаването на танкерите през Босфора.

Разликата между Брент и Уралс ще продължи да нараства все повече поради проблемите, с които се сблъсква Русия при продажбата на своя петрол. Единствените големи клиенти на Кремъл остават Индия и Китай, които няма да се поколебаят да използват случая да поискат още по-големи отстъпки при купуването на руския петрол. Няма да е изненада ако скоро видим цени на сорт Уралс и под 40 $.

Падането на цената на руския петрол е добра новина за Лукойл, който при това положение ще генерира още по-големи печалби. Доколко обаче това ще се отрази на цената на горивата у нас е друг въпрос.

 

инж. Пламен Дочев

 

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page