Connect with us

Анализ

Какво иска президентът Радев? И какво може да получи?

Публикувано преди

на

Няма никакво значение дали снимката от 6 септември на клекналия български президент в скута на посланик Митрофанова (този път в бяло за контраст) е резултат от коварно обмислен мизансцен или случайност. (Лично аз бих заложил на първото.) Сигурно е, че тя ще го преследва до края на втория му мандат, когато и да е той. Обяснението е просто. В съвременния свят образът е много по-въздействащ от словото. Бил Гейтс със спринцовка между зъбите въздейства по-силно от всички рационални аргументи, че чипирането с ваксина е глупост.

При президента Радев, обаче, образът се яви като илюстрация на поведението му през последните шест месеца. Оттам и поразяващата му сила.

След руското нахлуване в Украйна сякаш някой подмени българския президент. Липсата на ясна пронатовска и проевропейска позиция смъкна доста от политическото му тегло. Продължи да олеква покрай темата „Македония“, а свалянето на правителството, в което несъмнено имаше роля, задълбочи още повече политическото му смаляване. Явно се опитваше на всяка цена да замаже „провиненията“ на кабинета „Петков“ пред Русия. Провиненията бяха: 1. На шантажа на Газпром със спирането на доставките отговори с бързо и прагматично решение до идната пролет с перспектива да бъде трайно и 2. Изгони 70 руски шпиони. Иначе казано, счупи парадигмата на традиционните българо-руски отношения – „Курица не птица, Болгария не заграница“. Тъкмо проявеното национално достойнство стана причина правителството да падне.

Енергичните, дълбинни и някак твърде нервни промени в държавната администрация, които служебното правителство направи, пораждат логичен въпрос – какво всъщност иска президентът Радев? Защото поведението на служебния кабинет издава очакване (или надежди) за по-дълго управление от оставащите три седмици до 2 октомври и около месец след това. А и тези министри са просто негови чиновници. (За разлика от предишни служебни кабинети.) Те първо обявиха всичко направено от Петков за хаос и потенциална катастрофа, за което тон даде Радев. После много бързо успяха да създадат истински хаос около газовите доставки. Провалиха оставено готово решение със седемте танкера и опитаха с процедурни машинации да провалят и гръцкия конектор. С приказване на глупости и други действия успяха да злепоставят България при евентуален арбитраж за нарушения договор. С унизителни постъпки опитаха да възстановят доставките от Газпром и след като получиха оттам хубав ритник, се заеха да вършат отново онова, което предишният кабинет беше свършил. Така мнимият хаос, наследен от Петков и Василев, се превърна истински цирк. В трите най-гледани телевизии всякакви самоуки газолози се втурнаха да обясняват, че без Газпром не може. Изобщо газовият дискурс произведе гъста информационна мъгла: защо Петков го спря, ама как, те руснаците го спряха, те го спряха, ама той е виновен, не е виновен и има газ от други доставчици, да, ама е скъп, ми той и руският е скъп, не е скъп, по-евтин е, да ама е евтин, когато го няма, а като го има, е скъп, и Путин го спира по кефа си, газ има, ама няма слотове, как да няма като има, и да има, той и този газ пак ще е руски и т.н. В газовата раздумка отсъстваше простият факт, че руски е само газът, който не стига до България. Всеки друг не е руски, дори и да е бил.

В суматохата президентът Радев прескочи до Абу Даби, май да преговаря за газ, и се върна с бодър разказ за зелен водород, който България може някога да произвежда. Като командирован от сп. „Космос“. (Преди две години правителствен самолет пак ходи дотам за нещо и се върна с фурми. Сега само с идеи.) После прие новите шефове на „Лукойл“, без да е ясно защо, и похвали служебното си правителство за свалените котировки на петрола на световните борси – тарикатлък от политическия арсенал на Борисов.

Та какво точно иска Радев? Да спечели изборите? И работи за резултат, който да го постави в най-изгодна позиция? Т.е. резултат, с който не може да се състави правителство, отново да управлява той чрез служебно и така да трупа легитимност отвъд Конституцията, но наложена от обстоятелства. На които сам помага. И което в перспектива да компрометира парламентарната демокрация и да направи някаква форма на президентска република приемлива. Този мач е игран през 1934 г. и резултатите са известни. Това е и песента на двата президентски славея – Слави Василев и Слави Трифонов. Това е и ролята, която съзнателно или не, ще изпълнят ИТН, партията на ген. Янев и „Възраждане“. В президентския отбор този път са също ГЕРБ и ДПС независимо от предизборната им риторика. За ГЕРБ думите никога не са имали някакво значение, а за ДПС всичко е въпрос на пазарлък.

Поведението на президента може да е движено и от друг мотив. Да отмъсти на Петков и Василев, че отказаха да блестят с неговата светлина, а тръгнаха по свой път, защитавайки идеи и програма, заради които бяха приели да влязат в предишни служебни правителства. Иначе казано, честолюбива реакция, която не прави чест на един президент.

Съществува и трета евентуалност, най-често коментираната. Влизайки в политиката да е получил предложения, на които да не може да откаже и да е поел ангажименти, които не може да не изпълни. Което Митрофанова месеци наред сякаш се стреми да потвърди. Ако Радев наистина е руски агент, все пак изглежда странно, че Русия така грубо го злепоставя. Всъщност не е странно. Снимката с клекналия президент пред бялото костюмче е послание към онези посланици, които не отидоха в Пловдив. Посланието е: „България е наш протекторат, независимо къде членува. Преглътнете го и свиквайте“.
Грубичко, по путински.

А може и трите причини да са валидни по малко, както често се случва.

Основното подозрение е, че президентът заедно с откровените руски проксита работи за промяна в геополитическата орбита на страната. И предстоящите избори са повратна точка за обръщане на държавния курс.

Да се тласка страната към руската орбита и то точно сега, когато Русия е пред катастрофа, изглежда меко казано глупаво. И безотговорно. Пък и отвъд правомощията на президента.

Русия не може да спечели войната, която Путин й отвори. Това стана ясно още през пролетта, след като замисленото като блицкриг нахлуване не успя. Докато цивилизованият свят е срещу него и подкрепя Украйна, няма как да победи. Още по-малко може да наложи фантасмагории като Евразия и „Руский мир“ на Европа. Путин в момента е горе-долу там, където е бил Хитлер към края на 1943 г. По-вероятно е след войната от Русия да се отделят и други нейни сателити. Путин е в края на пътя си и какво ще стане след него, е въпрос, който занимава целия свят. И в тази ситуация да се привързва политически българската баржа към руския кораб, без да е ясно дали ще плава, докога и накъде, изглежда абсурдно, че и престъпно.

На Русия й предстои да се качи на по-висок етаж на културата и цивилизацията. На руснаците им предстои да видят и да осмислят това, което са направили със своите братя в Украйна, предстои им дълго да носят позора, в който Путин и неговото обкръжение ги въвлякоха. Предстои им да живеят с Каиновия грях.

Това няма нищо общо с руската култура, с която обсебени от сантиментално русофилство хора опитваха да притулят руското варварство. Чехов и Чайковски нямат нищо общо, но имат общо онези 70 или 80 процента руснаци, които безвъпросно подкрепят Путин и живеят буквално зомбирани от официалната руска пропаганда, въздигаща някаква въобразена руска изключителност по-високо дори от живота като най-великото тайнство на вселената. („Защо ни е свят без Русия!“).

И всичко това буквално заради нищо – заради маниакалното желание на един малък човек да изглежда като велик държавник. Прищя му се да е Петър I, а се получи Иван Грозни. Да се твърди, че „тази война е събитие с метафизичен характер“, което повечето хора не разбирали (Я. Дачков), е претенциозна интелигентска щуротия.

На Русия й предстои да престане да граничи с Бога (според красивата и нищо незначеща фраза на Рилке) и след като види ада, който сама създаде за Украйна и за себе си, да се прибере в своите реални исторически и морални граници.

Какво следва от всичко това за България?

Трите десетилетия на т.нар. преход произведоха две водещи електорални нагласи. Условно може да се нарекат и поколения, макар че не точно възрастта чертае границата между тях. В първата са хора с консервативна нагласа, вече примирени с живота, който им се поднася, посвикнали с нищетата си, с ограничени житейски очаквания и цели като умерен битов просперитет, без мечти и без въображение за изпуснатите възможности (лични и общностни) поради мафиотското управление. Хора без ясна представа как точно корупцията произвежда къдрави магистрали и всеобща бедност, но завистливо взиращи се в чекмеджетата, които тя пълни. За тях власт и далавера са синоними, а Баце и Слави определено ги кефят като поведение и като образи на успеха.

В консервативната полоса са и българските русофили-путинисти. Тяхното безкористно русофилство (користното е отделна тема) е някаква религиозна обсесия, специфично български емоционален атавизъм. Наследено от Възраждането, то не е рационално мотивирано, но пък е живо. То е убеденост, че Русия,(„туй име свято, родно, мило. То бива в мрака нам светило“) е права, дори когато се отнася варварски с най-близкия си народ.

На другия полюс са хора, които макар и в зряла възраст търсят някакъв реванш за ограбената част от живота им. И вярват, че страната не трябва да излиза от коловоза на модерните и цивилизовани държави, каквато Русия на Путин определено не е. Това са също млади хора, които живеят с ритъма на западния свят, учат или са учили в чужбина, знаят по един или повече езици, хора с друг манталитет и по-друга култура, изпитващи непоносимост към тарикатския примитивизъм и към политическото кредо „аз съм прост и вие сте прости“. Хора, опитващи се да живеят с радостите на чистата съвест, приличието и почтеността.

Разбира се, има и трета голяма група, най-голямата, на негласуващите. Но този път е възможно и важно тя да се смали.

Въпреки десетките партии, изборите предлагат две алтернативи. Песимистичната е България да продължи да живее като ленива провинциална периферия, обладана от корупция, формално принадлежаща към ЕС и НАТО, но без Шенген, (или изцяло извън тези структури) все така бедна, гледана с недоверие от своите партньори, с политически елит подмолно или открито обслужващ руски интереси.

Оптимистичната възможност е да избере свободния и цивилизован свят, към който, макар и с уговорки и известна неувереност, тя все пак принадлежи. Да се модернизира, да реформира (т.е. да декриминализира) институциите си и най-вече съдебната система и постепенно да се доближи до стандартите за живот на водещите европейски страни.

Ако въпреки силните проруски тежнения на политическия терен България все пак избере оптимистичната версия за своето бъдеще, светлината пред мрака, цивилизацията пред варварството, а Русия приеме поражението и започне да се събужда от кошмарния сън, дали след всичко това ще бъде възможно Радев да продължи да бъде президент?

Източник: Reduta.bg

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

Анализ

Ще се удвоят ли цените на петрола ако атаките на хутите продължат?

Published

on

Прoдължаващите атаки на бунтовниците хути, достигащи Ормузкия пролив, могат да удвоят цените на петрола, предупреди в интервю ръководителят на отдела за петролни изследвания на Goldman Sachs Даан Струйвен.

Червено море е транзитен маршрут и при продължително прекъсване там петролът може да бъде с три или четири долара по-висок. Въпреки това, ако имате прекъсване в Ормузкия пролив за един месец, цените на петрола ще се повишат с 20 процента и дори евентуално биха могли да се удвоят, ако прекъсването там продължи по-дълго“, заяви Струвен в интервю, дадено вчера на американската телевизионна станция CNBC.

Има ли реална опасност цените на петрола да се удвоят само заради атаките на хусите в района на Червено море?

От ноември насам бунтовниците са атакували търговски кораби в Червено море повече от 20 пъти, използвайки ракети, дронове, бързи лодки и дори хеликоптери. Атаки срещу кораби в района е имало и преди, но сега е притеснителен факта, че тези атаки продължават дори след като САЩ обявиха операция Prosperity Guardian за засилване на патрулите в Червено море и Аденския залив за защита на търговския трафик. Големият район в който стават атаките и използването на хеликоптери от хутите прави задачата на патрулиращите кораби изключително трудна, а защитата на преминаващите танкери почти невъзможна.

Прогнозите

На всички е ясно, че без унищожаване на базите на хутите, т.е. без сухоземна операция проблема с атаките няма да бъде решен. Това означава, че проблема няма да получи разрешение в близките месеци, а тъй като над 15% от петролните доставки минават през района, това прави все по-реалистична и прогнозата на Goldman Sachs.

При сеганата ситуация първото последствие са значително увеличените застрахователни премии за преминаващите кораби. Две от най-големите корабни компании Maersk и Hapag Lloyd, решиха въпроса кардинално като отказаха да използват маршрутите на Червено море и Суецкия канал. При продължаващи атаки е въпрос на време е и петролните доставки да се пренасочат по маршрута около Африка, а освен удължаване на времето за доставка това ще оскъпи значително и транспорта.

В средносрочен план всичко това би увеличило цената на петрола най-много с 20% и няма да е изненада ако станем свидетели на цени на петрол над 90 $ за барел. Ако обаче ситуацията ескалира до пълномащабен конфликт в района и това се проточи повече от 6 месеца всякакви прогнози за цената на петрола ще бъдат изключително трудни. Ситуацията е много по-сложна и проблема не са само хутите. Иран има интерес от нагнетяване на напрежение в района и най-вероятно ще засили подкрепата си за йеменските бунтовници. Друг важен момента е факта, че високите цени на петрола облагодетестват арабските страни и те определено не полагат достатъчно усилия за решаването на конфликта въпреки голямото си влияние в района. Причина за това са и антиизраелските настроения заради продължаващата война на Израел с Хамас. Ако САЩ и съюзниците им предприемат сухоземна операция в Йемен това определено ще изостри отношенията им в страните от района, а това във време на наближаващи президентски избори не е добро решение.

На базата на всички тези фактори може да се предположи, че в рамките на тази година проблема с атаките на хутите едва ли ще бъде решен кардинално. При такова неблагоприятно развитие на ситуацията цената на петрола едва ли ще се удвои каквата е прогнозата на Goldman Sachs, но определено ще премине границата от 100$ за барел. Ако към проблема с хутите се прибавят ограниченията на добивите на страните от ОПЕК+ и продължи проблема с добива на петрол в Либия то не са изключени и цени от 120-130 $ за барел. Трабва да направим уточнение, че това са цени при развитие на ситуацията по възможно най-негативния сценарий. .

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Цената на петрола продължава да расте заради притесненията за доставките в Близкия изток

Published

on

Петролът поскъпна с около 1% при отварянето на борсите тази сутрин следствие на неблагоприятните новини през последните два дена. Основната причина за продължаващото поскъпване си остават опасенията относно доставките от Близкия изток особено след като вчера Иран изпрати боен кораб в района. В същото време местни протести наложиха спиране на производството в най-голямото либийско нефтено находище Шарара, което може да произвежда до 300 000 барела на ден (bpd). Несигурността в района засилва страховете за прекратяване на производството на петрол за неопределено време, а от там и за недостиг на пазара зарари ограничения добив на страните от ОПЕК+. Лошите новини за пазарите не спират до тук. Напрежението между Израел и Иран също се повиши сериозно заради вчерашния атентат на годишнината от смъртта на генерал Сюлемайни, а това засилва и опасенията за разрастване на войната Хамас-Израел.

В резултат на всичко това суровият петрол Brent се повиши с 61 цента, или 0,8%, до 78,86 долара за барел до 13:00 ч. по Гринуич, докато фючърсите на западнотексаския междинен суров петрол в САЩ се покачиха със 74 цента, или 1%, до 73,44 долара. Най-вероятно утре цената ще продължи да се покачва и седмицата ще завърши с нов петролен връх.  За съжаление няма индикации ситуацията да се промени през следващата седмица, което означава, че възходящата тенденция в цените ще продължи.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page