Инфлацията е покачване на цените, което може да се преведе като спад на покупателната способност с течение на времето. Скоростта, с която покупателната способност пада, може да се отрази в средното увеличение на цената в кошница от избрани стоки и услуги за определен период от време. Покачването на цените, което често се изразява като процент, означава, че една валутна единица ефективно купува по-малко, отколкото в предишни периоди. Инфлацията е противоположността на дефлацията, която възниква, когато цените спадат и покупателната способност се увеличи.

Ключови изводи

• Инфлацията е скоростта, с която цените на стоките и услугите нарастват;
• Инфлацията понякога се класифицира в три типа: инфлация на търсенето, инфлация на разходите и вградена инфлация;
• Най-често използвани са индексът на потребителските цени и индексът на цените на едро;
• Инфлацията може да се разглежда положително или отрицателно, в зависимост от индивидуалната гледна точка и скоростта на промяна;
• Собствениците на материални активи или на складови наличности, биха искали да има известна инфлация, тъй като това повишава стойността на техните активи.

Разбиране на инфлацията

Въпреки че е лесно да се измерват промените в цените на отделните продукти във времето, човешките нужди се простират отвъд само един или два продукта. Индивидите се нуждаят от голям и разнообразен набор от продукти и услуги за комфортен живот. Те включват стоки, като зърно, метали, горива, електричество, транспорт, здравеопазване, развлечения и труд.

Инфлацията има за цел да измери общото въздействие на ценовите промени за разнообразен набор от продукти и услуги. Индексът позволява еднократно представяне на стойността на увеличението на нивото на цените на стоките и услугите в една икономика за определен период от време.

Цените растат, което означава, че една парична единица купува по-малко стоки и услуги. Тази загуба на покупателна способност оказва влияние върху разходите за живот на обществото, което в крайна сметка води до забавяне на икономическия растеж. Консенсусното мнение сред икономистите е, че устойчива инфлация възниква, когато нарастването на паричното предлагане на нацията изпреварва икономическия растеж.

За да се бори с това, паричният орган (в повечето случаи централната банка) предприема необходимите стъпки за управление на паричното предлагане и кредита, за да поддържа инфлацията в допустимите граници и да поддържа икономиката гладко функционираща.

Теоретично, монетаризмът е популярна теория, която обяснява връзката между инфлацията и паричното предлагане в икономиката. Например, след испанското завладяване на империите на ацтеките и инките, огромни количества злато и особено сребро са потекли към испанската и други европейски икономики. Тъй като паричното предлагане бързо се е увеличило, стойността на парите е паднала, което допринася за бързото покачване на цените.

Инфлацията се измерва по различни начини, в зависимост от видовете стоки и услуги. Тя е противоположното на дефлацията, която показва общ спад на цените, когато нивото на инфлация падне под 0%. Дефлацията не трябва да се бърка с дезинфлацията, което е свързан термин, отнасящ се до забавяне на (положителния) темп на инфлация.

Причини за инфлация

Увеличаването на предлагането на пари е в основата на инфлацията, въпреки че това може да се прояви чрез различни механизми в икономиката. Паричното предлагане на една страна може да бъде увеличено от паричните власти чрез:

• Отпечатване и раздаване на повече пари на гражданите;
• Законно обезценяване (намаляване на стойността) на валутата;
• Заемане на нови пари от банковата система чрез закупуване на държавни облигации от банки на вторичния пазар (най-често срещаният метод).

Във всички тези случаи парите в крайна сметка губят своята покупателна способност. Механизмите, по които се стимулира инфлацията, могат да бъдат класифицирани в три типа: инфлация на търсенето, инфлация на разходите и вградена инфлация.

Ефект на търсенето

Инфлацията на търсенето възниква, когато увеличаването на предлагането на пари и кредити стимулира общото търсене на стоки и услуги и то нараства по-бързо от производствения капацитет на икономиката. Това увеличава търсенето и води до повишаване на цените.

Когато хората имат повече пари, това води до положително потребителско настроение. Това от своя страна води до по-високи разходи, което дърпа цените нагоре. Това създава разлика между търсене и предлагане с по-високо търсене и по-малко гъвкаво предлагане, което води до по-високи цени.

Ефект на повишаване на разходите

Инфлацията, предизвикана от повишаване на разходите, е резултат от увеличението на цените заради вложените ресурси в производствения процес. Когато по-голямото предлагане на пари и кредит се насочат към стокови или други пазари на активи, разходите за всички видове междинни стоки се повишават. Това е особено очевидно, когато има отрицателен икономически шок в предлагането на ключови стоки.

Тези развития водят до по-високи разходи за крайния продукт или услуга и си проправят път към нарастващите потребителски цени. Например, когато предлагането на пари се увеличи, това създава спекулативен бум в цените на петрола. Това означава, че цената на енергията може да се повиши и да допринесе за повишаване на потребителските цени, което се отразява в различни измервания на инфлацията.

Вградена инфлация

Вградената инфлация е свързана с адаптивни очаквания или идеята, че хората очакват текущите нива на инфлация да продължат в бъдеще. Тъй като цените на стоките и услугите се покачват, хората могат да очакват непрекъснато покачване в бъдеще с подобен темп. В тези случаи работниците започват да изискват повече разходи или заплати, за да поддържат стандарта си на живот. Техните увеличени заплати водят до по-високи разходи за стоки и услуги и тази спирала между заплатите и цените продължава, тъй като единият фактор предизвиква другия и обратното.

Видове ценови индекси

В зависимост от избрания набор от използвани стоки и услуги, множество видове кошници от стоки се изчисляват и проследяват като ценови индекси. Най-често използваните ценови индекси са индексът на потребителските цени (CPI) и индексът на цените на едро (WPI).

Индексът на потребителските цени

CPI е мярка, която изследва среднопретеглената стойност на цените на кошница от стоки и услуги, които са от първостепенни потребителски нужди. Те включват транспорт, храна и медицински грижи.

CPI се изчислява чрез вземане на промени в цените за всеки артикул в предварително определената кошница от стоки и осредняването им въз основа на относителното им тегло в цялата кошница. Разглежданите цени са цените на дребно за всеки артикул, както е достъпен за закупуване от отделните граждани.

Промените в CPI се използват за оценка на промените в цените, свързани с разходите за живот, което го прави една от най-често използваните статистики за идентифициране на периоди на инфлация или дефлация. В САЩ Бюрото по трудова статистика (BLS) отчита CPI на месечна база и го прави от 1913 г.

Индексът на цените на едро

WPI е друга популярна мярка за инфлация. Той измерва и проследява промените в цените на стоките в етапите преди продажбите на дребно.

Въпреки че артикулите на WPI варират в различните държави, те включват предимно артикули на ниво производител или търговец на едро. Например, включва цени на суров памук, памучна прежда, памучни стоки и памучно облекло.

Въпреки че много държави и организации използват WPI, много други, включително САЩ, използват подобен вариант, наречен индекс на цените на производител (PPI).

Индекс на цените на производител

PPI е група от индекси, които измерват средната промяна в продажните цени, получени от местните производители на междинни стоки и услуги във времето. PPI измерва промените в цените от гледна точка на продавача и се различава от CPI, който измерва промените в цените от гледна точка на купувача.

Във всички варианти е възможно поскъпването на един компонент (да речем петрол) да компенсира до известна степен спада на цената на друг (да речем пшеницата). Като цяло, всеки индекс представлява среднопретеглената промяна на цените за дадените съставни елементи, която може да се прилага за цялостната икономика, сектор или стоково ниво.

Предимства и недостатъци на инфлацията

Инфлацията може да се тълкува или като добро, или като лошо нещо, в зависимост от това коя страна заема човек и колко бързо настъпва промяната.

Плюсове

Индивиди с материални активи (като собственост или складирани стоки), оценени в тяхната местна валута, искат известна инфлация, тъй като това повишава цената на техните активи, които те могат да продадат на по-висока цена.

Инфлацията често води до спекулации от бизнеса в рискови проекти и от лица, които инвестират в акции на компании, защото очакват по-добра възвръщаемост от инфлацията.

Оптималното ниво на инфлация често се насърчава, за да насърчи разходите до известна степен, вместо спестяването. Ако покупателната способност на парите спадне с времето, тогава може да има по-голям стимул да харчите сега, вместо да спестявате и харчите по-късно. Това може да увеличи разходите, което може да стимулира икономическите дейности в дадена страна. Смята се, че балансираният подход поддържа стойността на инфлацията в оптимален и желан диапазон.

Минуси

Купувачите активи не са доволни от инфлацията, тъй като ще трябва да дадат повече пари. Хората, които държат активи, оценени в тяхната местна валута, като пари или облигации, също не харесват инфлацията, тъй като тя подкопава реалната стойност на техните притежания. Като такива, инвеститорите, които искат да защитят своите портфейли от инфлация, трябва да обмислят хеджирани от инфлация класове активи, като злато, стоки и инвестиционни тръстове за недвижими имоти (REIT). Индексираните с инфлация облигации са друга популярна опция за инвеститорите да спечелят от инфлацията.

Високите и променливи темпове на инфлация могат да натоварят икономиката с големи разходи. Бизнесът, работниците и потребителите трябва да отчитат ефектите от общото нарастване на цените в своите решения за покупка, продажба и планиране. Това въвежда допълнителен източник на несигурност в икономиката, тъй като те могат да предположат грешно за темпа на бъдещата инфлация. Времето и ресурсите, изразходвани за проучване, оценка и коригиране на икономическото поведение, се очаква да се покачат до общото ниво на цените. Това е в противоречие с реалните икономически основи, които неизбежно се явяват разходи за икономиката като цяло.

Дори нисък, стабилен и лесно предвидим темп на инфлация, който някои смятат за оптимален, може да доведе до сериозни проблеми в икономиката. Важно е къде и кога новите пари влизат в икономиката. Всеки път, когато в икономиката навлязат нови пари и кредит, те винаги са в ръцете на определени лица или фирми. Процесът на корекция на ценовите нива към новото парично предлагане продължава, докато те след това изразходват новите пари и те циркулират от ръка на ръка и от сметка на сметка в икономиката.

Инфлацията наистина повишава първо едни цени и по-късно повишава други цени. Тази последователна промяна в покупателната способност и цените (известна като ефекта на Кантийон) означава, че процесът на инфлация не само повишава общото ниво на цените с течение на времето. Но също така изкривява относителните цени, заплатите и нормите на възвръщаемост по пътя. Икономистите като цяло разбират, че изкривяванията на относителните цени извън тяхното икономическо равновесие не са добри за икономиката, а икономистите от Австрийската школа дори вярват, че този процес е основен двигател на циклите на рецесия в икономиката.

Контролиране на инфлацията

Финансовият регулатор на дадена държава носи важната отговорност за поддържане на инфлацията под контрол. Това се извършва чрез прилагане на мерки чрез парична политика, която се отнася до действията на централна банка или други контролни органи, които определят размера и скоростта на растеж на паричното предлагане.

В САЩ целите на паричната политика на Фед включват умерени дългосрочни лихвени проценти, ценова стабилност и максимална заетост. Всяка от тези цели има за цел да насърчи стабилна финансова среда. Федералният резерв ясно съобщава дългосрочните цели на инфлацията, за да поддържа стабилен дългосрочен темп на покачване на цените, който се смята за полезен за икономиката.

Стабилността на цените, или относително постоянното ниво на инфлацията, позволява на бизнеса да планира бъдещето, тъй като знае какво да очаква. Федералният резерв вярва, че това ще насърчи максималната заетост, която се определя от непарични фактори, които варират във времето и следователно подлежат на промяна. Поради тази причина Фед не си поставя конкретна цел за максимална заетост, а тя до голяма степен се определя от оценките на работодателите. Максималната заетост не означава нулева безработица, тъй като във всеки един момент има определено ниво на нестабилност, тъй като хората напускат и започват нова работа.

Паричните власти също предприемат извънредни мерки при екстремни условия на икономиката. Например, след финансовата криза от 2008 г. Федералният резерв на САЩ поддържаше лихвените проценти близо до нула и изпълняваше програма за изкупуване на облигации, наречена Количествено облекчаване (QE).

Някои критици на програмата твърдяха, че това ще доведе до скок в инфлацията в щатския долар, но инфлацията достигна своя връх през 2007 г. и спадна стабилно през следващите осем години.

Хеджиране срещу инфлацията

Акциите се считат за най-добрата защита срещу инфлацията, тъй като покачването на цените на акциите включва ефектите от инфлацията. Тъй като добавките към паричното предлагане в почти всички съвременни икономики се случват като банкови кредитни инжекции чрез финансовата система, голяма част от непосредствения ефект върху цените се случва при финансовите активи, които се оценяват в тяхната местна валута, като например акции.

Съществуват специални финансови инструменти, които могат да се използват за защита на инвестициите срещу инфлация. Те включват съкровищни ​​ценни книжа, защитени от инфлация (TIPS), нискорискова съкровищна ценна книга, която е индексирана спрямо инфлацията, при която инвестираната главница се увеличава с процента на инфлацията.

Човек може също да избере взаимен фонд (TIPS) или базиран на TIPS борсово търгуван фонд (ETF). За да получите достъп до акции, ETF и други фондове, които могат да помогнат за избягване на опасностите от инфлация, най-вероятно ще ви трябва брокерска сметка.

Златото също се счита за защита срещу инфлацията, въпреки че това не винаги изглежда така, гледайки назад.

economic.bg