Connect with us

Анализ

ИТН – конниците на апокалипсиса

Публикувано преди

на

Хъшлашка реторика, спорна компетентност, неразбиране на ролята на политическия процес: с поведението си ИТН сами влязоха в ролята на черни овце, на конници на апокалипсиса, пише в коментара си Петър Чолаков.

Мнозина гледат на поредния опропастен от ИТН мандат с досада, яд, но и с въздишка на облекчение – надяват се, че това е лебедовата песен на шоумените-политици. ИТН спечелиха парламентарните избори на 11 юли 2021, но днес биха останали под електоралния праг– едва 3,8% подкрепят формацията на Слави Трифонов (по данни на „Тренд”). Популярността, натрупана на телевизионния екран, макар и позавехнала, изстреля формацията ИТН за миг на върха, а политическият ѝ „мениджмънт” я завлече стремително към дъното.

Основният урок от провала на ИТН гласи, че твърдоглавието вреди в политиката, дори в българската. Твърдостта и последователността са добродетели, но не когато се объркват със стремежа да се наложиш на всяка цена, да поставяш ултиматуми. Не принудата, а компетентността и диалогичността са истинската „валута” на политиците, според мен.

Холандският приматолог Франс де Ваал установява, че дори при нашите близки роднини – шимпанзетата, алфа мъжкарят не може да води продължително, ако се опитва да се налага със сила, чрез телосложението и мускулите си. Обикновено такива самци имат жесток, трагичен край. Умението да създаваш и поддържаш съюзи (нещо, което можем да наречем социална интелигентност), да се харесваш, да демонстрираш емпатия към слабите, болните, ранените е ключово за способните водачи и сред приматите, и сред хората, четем в „Chimpanzee Politics” (1982).

Липсата на компетентност унищожава легитимността

Лидер е този, който притежава компетентност, а тя представлява умение да намираш приемливо решение на проблемите. Легитимността в политиката не се изчерпва само с процедурата („Ние спечелихме изборите, значи ще става каквото ние кажем!”). Липсата на компетентност унищожава легитимността.

Каква компетентност демонстрираха от ИТН, колко гордиеви възела разсякоха? Според Т. Йорданов министърът на ИТН Г. Караджов, например, не бил свършил нищо, защото му пречели от ПП, но пък само „за желанието” би му поставил оценка „10”.

Не твърдя, че цялата вина за сегашната политическа криза трябва да бъде писана на сметката на ИТН, че те са „100% черни”, ако обърнем наопаки формулировката на Христо Иванов от изтеклия запис. Но с поведението си ИТН сами безапелационно си спечелиха ролята на черните овце, на конниците на апокалипсиса.

Основна заслуга за това има тяхната невъздържана, хъшлашка реторика (изсипването на обиди към политическите опоненти – доскорошни колеги в управлението, наричани днес „лъжци”, говорещи „глупости на търкалета” и пр.), средствата, с които си служат, например разпространявани  „уличаващи записи” (компромати). Неумението да се подбират средства, неразбирането на ролята на „хореографията” в политическия процес, т.е. колко важно е това, което правиш да изглежда добре, да бъде поставено в примамлива опаковка, са недъзи, от които страдат в ИТН.

Трифонов може и да не е мафия, но вместо да чегъртат ГЕРБ и ДПС, след като напуснаха правителството, останалите в ИТН депутати демонстрираха чудесен синхрон с партиите на Борисов, Доган и Костадинов: отстраниха председателя на НС Никола Минчев, а после събориха и правителството.

Как сега Слави и Тошко да докажат, че не са адската машина в ръцете на задкулисието?

На фона на това, което сами си постлаха, чрез този образцов анти пиар, дори що-годе смислените неща, които казват от ИТН (например, че законопроектът за КПКОНПИ има много недостатъци, че Бойко Рашков не е направил нищо съществено като министър на вътрешните работи, за да му се гласува доверие за нов шеф на антикорупционната комисия и пр.) губят ефект.

И все пак, вестта за смъртта на ИТН може да се окаже преждевременна. Не е изключено те да се промъкнат под електоралния праг, да възкръснат.

През август темата Ковид-19 и противоепидемичните мерки отново ще излязат на преден план. Политизирането на пандемията вече бе използвано от ИТН, за да натрупат политически дивиденти, макар в по-малка степен от „Възраждане”. Не е изключено също политиците от ИТН да си вдигат взаимно топката с министрите от новото служебно правителство, което ще назначи Радев, като изобличават нередностите в работата на кабинета „Петков”.

Донор на чужди формации?

Но дори ИТН да се завърнат (силно омаломощени) в 48-то НС остава въпросът дали ще успеят да опитомят първичната си енергия, да я впрегнат на работа, или окончателно ще се превърнат в донори на други формации.

Петър Чолаков, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализ

Що е то Особен управител и защо управляващите искат той да може да разпродава активите на Лукойл

Published

on

Фигурата на Особения управител, който да управлява рафинерията в Бургас за пръв път бе въведена преди две години. Тогава правителството на Денков прокара закон за поемане на оперативен контрол над рафинерията в Бургас при наличие на форсмажорни обстоятелства. Идеята бе чрез него държавата да обезпечи работата на рафинерията, за да елиминира опасността държавата да остане без горива. Тази практика не е прецедент и пример за това е Германия, където рафинерията на Роснефт от години се управлява от Особен управител. Именно и това бе причината санкциите от САЩ да не важат за Германия.

  Налагането на Санкции срещу Лукойл постави единствената рафинерия у нас пред опасност от затваряне. При това положение единствено правилния ход на управляващите бе да последват примера от Германия и да назначат Особен управител на рафинерията. Повече от две седмици обаче управляващите не предприемат никакви ходове, което навежда на мисълта, че между отделните партии в управлението има разногласие как да подходят към Лукойл.
Публична тайна е, че към рафинерията има големи апетити и това се потвърждава от днешната информация, че ще се върви в посока назначаване на Особен управител, но това ще се случи едва след законови промени в неговите правомощия.
   Според запознати е изготвен специален проект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Според предвидените изменения в закона Особения управител на активите на Лукойл в България не само ще ги управлява, но ще може да разпродава не само капитала, но и имуществото на компанията. Най-скандалното е измененията обаче е това, че издадените от Особения управител актове няма да подлежат на административен и съдебен контрол.
   В действащия закон особеният търговски управител няма право да разпродава активи на дружеството под неговата опека. В новия вариант правомощията на Особения управител ще може да прави следното:
„Разпореждане или отчуждаване на имущество, или поемане на финансови задължения извън рамките на обикновеното управление и обичайна търговска дейност се извършват след предварително одобрение от Министерски съвет.“
С други думи, дава се право на правителството да разпродава имуществото на „Лукойл“ само със свое решение, нещо което не си е позволило нито една дуржава в Европейския съюз.
  Припомням, че имуществото на компанията в България включва рафинерията в Бургас, верига бензиностанции, данъчни складове и довеждаща инфраструктура – все активи към които има апетити от един курпулентен депутат.
Ще успеят ли управляващите да прекарат тази скандална поправка и какви ще са последствията? Предстои да разберем!

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page