Connect with us

Коментар

„Има такъв народ“ – шат на надеждата главата

Публикувано преди

на

561 764. Над половин милион души.

Това е разликата в подкрепата за „Има такъв народ“ между изборите на 11 юли 2021 г., когато партията на Слави Трифонов стана първа политическа сила в страната, и изборите на 2 октомври 2022 г., когато дори не успя да влезе в парламента.

Половин милион повярвали, а в следващите 15 месеца разочаровали се, осъзнали се, отдръпнали се… Вие си харесайте дума.

Повърхностно парламентарната съдба на „Има такъв народ“ се разглежда като изцяло добра новина, но монетата има две страни.

Със сигурност няма защо да оплакваме липсата в парламента на недиалогична политическа сила, която работи с ултиматуми, не проявява гъвкавост, страда от липса на умение и желание за постигане на компромиси и е готова да ни праща на избори отново и отново в преследване на един Слави знае каква цел.

В същото време повод за радост няма заради цялостното негативно отражение на „Има такъв народ“ върху демократичния процес у нас – от опропастения потенциал, през разсеялата се енергия за промяна до умората от избори, която може да ни играе все по-лоша шега оттук насетне.

Да започнем с опропастения потенциал.

Преди година и половина говорехме за чисто нова политическа сила, оглавена от най-популярния телевизионен водещ в страната за последните 30 години и поне на теория (след кастингите) събираща в себе си експерти от различни сфери, които не носят багажа на предно участие в политиката.

Това се съчета със запас от мощна протестна енергия и трупана десетилетие умора от начина на управление на ГЕРБ и различните им патерици през годините. Популярността на Трифонов се разви като политически капитал именно в тази плодотворна почва.

Резултатът беше видим – 657 829 гласа на изборите през юли 2021 г. и мястото на първа политическа сила са успех, който не бива да пренебрегваме.

Някой по-умел, по-подготвен, неидеализиращ политиката, а приемащ я такава, каквато е навсякъде по света, можеше да осъзнае, че това е най-добрият шанс ако не за реализиране на всичко обещано, то поне за поемане по пътя на промените, било то и на цената на няколко компромиса.

Само че в ръководството на „Има такъв народ“ очевидно нямаше такива лица, а ако е имало, те бяха заглушени от звучното „или ние, или нищо“. Вместо да се адаптират към политическата среда и тогава да започнат да променят нещо в нея, от партията се опитаха да накарат средата да се адаптира към тях.

В крайна сметка бяха изхвърлени като чуждо тяло, но не и преди инатът им да струва на държавата, сиреч на всички нас, милиони левове за подготовката на избори.

За партия, която се хвали, че е върнала по-голямата част от субсидиите си, „Има такъв народ“ все пак се оказа доста скъп политически експеримент.

По-голям от похарчените пари проблем обаче е изхарченото доверие.

Неоползотворената от ИТН обществена енергия сякаш се разпиля и изгуби. Виждаме го в спада в избирателната активност, виждаме го в това кои партии бележат ръст и кои – спад в подкрепата. Вместо да започнем да преминаваме към нов етап от политическата си история с наистина свежи лица и идеи, сякаш се върнахме назад. „Едно напред, две назад“, както се пееше в стара песен на Ку-Ку.

С поведението си в три поредни парламента от ИТН създадоха предпоставки да стигнем дотам, че:

  • ГЕРБ отново да са първа политическа сила, въпреки всичко;
  • ДПС да са трета политическа сила (от пета миналия юли) заради все по-голямото нежелание да се гласува;
  • да се засилят позициите на формация като „Възраждане“, които събират част от разпиления протестен вот;
  • да отслабнат позициите на бившите коалиционни партньори на ИТН – ПП, БСП и ДБ, над които вече тегне сянката на един провален кабинет;
  • в парламента да влезе поредният „патриотичен“ проект, който има шанса да се окаже твърде важен за формиране на мнозинство, именно защото е най-малък.

Къде в тази картина се вижда онази енергия, която пълнеше площади, която направи ИТН първа политическа сила и която вървеше с убеждението, че промяна е възможна?

Ето защо има риск ИТН да бъде запомнена не просто като един от големите политически провали в историята на България, но и като средство за разсейване на недоволство. Дойде с надеждата за промяна, събра гласовете на недоволните, после омаза пейзажа не веднъж, не два пъти, а три пъти и докато се озове извън парламента, енергията за промяната вече се беше изпарила.

Както и подкрепата за самата партия, между другото. Що се отнася до бъдещето на „Има такъв народ“ на политическата сцена, то е под въпрос, въпреки заявката на Слави Трифонов, че „всичко тепърва предстои“.

Недоклатената идея за референдум за (полу)президентска република за момента няма защо да я коментираме. Ако изборите на 2 октомври показаха нещо, то е, че вече са малко избирателите, които се доверяват на идеите на Слави и компания за панацея за българската политика.

Резултатът на ИТН на последните избори запрати партията в групата на „пробвалите се“ – ВМРО, „Атака“, НФСБ, „Изправи се“ (името може да се дописва спокойно, защото никой вече не помни какво точно е), РЗС (а помните ли Яне? По-добре), „България без цензура“ и пр., които след кратък парламентарен престой вече гледат границата от 4% отдолу нагоре.

От тази група трудно се излиза. Както видяхме, връщането на подобни сили в парламента е възможно само като част от по-широка, най-често „патриотична“ коалиция. Вече видяхме как ИТН работят с други, така че този вариант – макар и не невъзможен – е малко вероятен.

В крайна сметка се видя, че предизборните клипове със зомбита не вършат особено добра работа, но поне предрекоха новата фаза от развитието на този политически проект. От двигател на възможни промени през първа политическа сила до ходещ политически труп. Един от многото, които съществуват, без това няма значение.

И макар някои да се радват, в крайна сметка това е тъжно.

Защото за две години ИТН „уби“ не само себе си, но и надеждите на мнозина за различно бъдеще, а кой знае кога ще бъдат излекувани щетите върху вярата в демократичните процеси като средство за промяна.

Антон Биров, webcafe.bg

Продължи с четенето

Коментар

Как България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света

Published

on

By

България стана третият най-голям купувач на руски петрол в света. Как се случи това?

Продължителната политическа нестабилност в момента оказва голямо влияние върху критичните решения за енергийната сигурност на България и ако положението не се промени, то страната ни ще запази статута си на най-добрия клиент на Русия в Европа. България, която в момента е третият най-голям купувач на руски петрол в света, се насочва към нов тур на общи избори на 2 април, тъй като парламентът не успя да състави редовен кабинет след изборите през октомври 2022 г. Това ще са петите парламентарни избори за последните две години.

Българското Народно събрание се разпуснa и встъпи в длъжност друго временно правителство, назначено от президента, петото за две години. Критични енергийни решения, включително търсене на алтернативни доставки на петрол и поемане на контрола върху руската петролна рафинерия на българското черноморско крайбрежие, вероятно ще бъдат отложени, може би с още една година, ако тази пролет не бъде съставено редовно правителство.

Докато Европейският съюз вече е спрял постепенно 90 процента от вноса на петрол от Русия, България стана третият най-голям купувач на руски суров петрол след Китай и Индия, изпреварвайки Турция в този списък през декември 2022 г. Пристанище Бургас е единственото в Европа, откъдето все още може да се качва руски петрол, след като София успя да лобира пред Европейската комисия за освобождаване от забраната за руски петрол по море, която влезе в сила на 5 декември 2022 г. Доставките на руски петрол за България всъщност се увеличи с 30 процента в средата на 2022 г. и след това остана стабилен, позволявайки на рафинерията да работи с пълния си капацитет от 196 000 барела на ден.

Петролът, транспортиран през Черно море с танкери от Новоросийск, се преработва в най-голямата рафинерия на Балканите, която е изцяло собственост на Лукойл, втората по големина петролна компания в Руската федерация. Москва се опита да запази традиционните си пазари и влияние, използвайки рафинериите на Лукойл и Роснефт в Европа; но след последното ембарго това е възможно само в България. Това от своя страна ще направи страната особено уязвима за пропагандата на Кремъл по време на предстоящите избори.

Като цяло България не е направила достатъчно опити да осигури алтернативни доставки на суров петрол за единствената си рафинерия, която е и основен доставчик на бензин и моторно масло за по-голямата част от Балканите. Варианти за алтернативни доставки има – Петролът от Казахстан е достъпен не само през Каспийския тръбопроводен консорциум до пристанище Новоросийск, но и през пристанището Супса в Грузия. Правителството в София обаче досега не е направило никакви опити да използва този потенциал.

Едва сега, почти година след началото на всеобхватната война на Русия срещу Украйна, временното българско правителство подписа меморандум с Гърция, за да проучи дали вече несъществуващият петролопровод Бургас-Александруполис може да бъде възобновен и използван в обратна посока за изпращане на суров петрол от гръцки пристанища до пристанище Бургас, заобикаляйки турските проливи.

Руската собственост върху рафинерията обаче ще продължи да бъде проблем, докато българското правителство не поеме контрола върху съоръжението, както направи Германия с притежаваната от Роснефт рафинерия Schwedt. Българските депутати гласуваха през януари тази година, че правителството може да поеме управлението на рафинерията на руската компания „Лукойл“ „Нефтохим Бургас“ за срок до една година, за да гарантира защитата на критичната инфраструктура и доставките на гориво. Но това оставя решението на икономическия министър и във време на предстоящи парламентарни избори в политически нестабилна страна със силно проруско лоби това може да е проблематично.

На 5 февруари ще влезе в сила друго ембарго на ЕС – върху петролни продукти, произведени от руски петрол. Според условията на освобождаването на Европейската комисия България няма да може да изнася петролни продукти, освен за Украйна. Преди това бензин, дизел и моторно масло се доставяха за целите Балкани, което направи Лукойл основен регионален играч.

На 1 февруари временното българско правителство обяви, че износът на петролни продукти от руски петрол за Украйна ще продължи и след 5 февруари. Лукойл отрече горивото, произведено от руски петрол, да е било изпращано в Украйна през 2022 г., твърдейки, че работи с над 500 различни посредници, а не директно с Украйна. Разследване на българската служба на Euractiv установи, че според Националния статистически институт Украйна е купила 1000 пъти повече гориво от България през 2022 г., отколкото през 2021 г. Всъщност мащабът на българските петролни продукти, изнесени за Украйна, е в обем равняващ се на 1 процент от българската икономика.

Изглежда, че указът на руския президент Владимир Путин, считано от 1 февруари, за спиране на доставките на петрол за страни, които поддържат тавана на цените, не е засегнал рафинерията на Лукойл Нефтохим. Като член на ЕС България подкрепя тавана на цените, приет от икономическата група Г-7, ЕС и Австралия, който в момента е 60 долара за барел. Но по-нататъшната публичност за използването на руски петрол за снабдяване на украинската армия с дизелово гориво може да промени мнението на Путин. Ако това се случи България няма да има достатъчно време да намери алтернативни доставки на петрол за икономиката си.

Източник: AutoZona.bg

Продължи с четенето

Коментар

Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове?

Published

on

By

Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините нямаше да се стигне до ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабляването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма. Внос обаче днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха решили проблема. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само вкраен случай и то при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

 

инж.Пламен Дочев

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Коментар

Разликата между петрола сорт Брент и сорт Уралс вече е 30 $

Published

on

By

Разликата между петрола сорт Брент и сорт Уралс вече е 30 $. Тази сутрин петрола сорт Брент се търгуваше за 79.13 $ за барел, докато цената на руския Уралс се срина до 49,07 $ за барел. Припомняме, че само преди седмица разликата в цената бе малко над 20 $. Основната причина за намаляването на цената на петрола сорт Уралс е въведения от ЕС таван на цената на руския петрол. Другият фактор е искането на Турция за застраховки срещу разлив на танкерите, които пренасят руски петрол, което на практика блокира преминаването на танкерите през Босфора.

Разликата между Брент и Уралс ще продължи да нараства все повече поради проблемите, с които се сблъсква Русия при продажбата на своя петрол. Единствените големи клиенти на Кремъл остават Индия и Китай, които няма да се поколебаят да използват случая да поискат още по-големи отстъпки при купуването на руския петрол. Няма да е изненада ако скоро видим цени на сорт Уралс и под 40 $.

Падането на цената на руския петрол е добра новина за Лукойл, който при това положение ще генерира още по-големи печалби. Доколко обаче това ще се отрази на цената на горивата у нас е друг въпрос.

 

инж. Пламен Дочев

 

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page