Connect with us

Икономика

Има ли риск България да изпадне в рецесия

Публикувано преди

на

Рискът страните  от еврозоната да изпаднат в рецесия достига най-високото си равнище от юли 2020 г. на фона на все по-сериозните опасения, че евентуалният недостиг на енергия през зимата ще предизвика свиване на икономическата активност. То ще засегне много хора, тъй като безработицата вероятно ще се увеличи. Икономическият спад може да доведе и до „охлаждане“ на пазара на недвижими имоти поради ограничаване на търсенето. Това означава, че имотите може да поевтинеят, което е лоша новина за собствениците, които са ги закупили на по-високи цени, най-вече за тези с ипотечни кредити.

Какво е рецесия?

Рецесията е значително понижение на икономическата активност, която продължава месеци или дори години.

Икономиката на дадена страна е изпаднала в рецесия, когато в рамките на определен период има отрицателна динамика на брутния вътрешен продукт (БВП), производствената активност и доходите се свиват, безработицата се увеличава, а продажбите на дребно спадат, отбелязват експерти, цитирани на сайта на списание „Форбс“, съобщава БТА.

Рецесията се смята за неизбежна част от бизнес цикъла – последователността от растеж и спад, с които се характеризира икономическото развитие на една страна.

Когато изпадне в рецесия, икономиката на дадена държава изпитва сериозни затруднения, много хора губят своята работа, продажбите и съответно оборотът на фирмите намаляват и като цяло реалното производство бележи спад. Определянето на момента, когато националната икономика официално е в състояние на рецесия, зависи от различни фактори.

Американският икономист Джулиъс Шискин през 1974 г. формулира няколко постулата, които определят кога една икономика е изпаднала в рецесия. Най-популярният е: „когато има две последователни тримесечия на отрицателен икономически растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на страната“.

„Една жизнена икономика отбелязва растеж с течение на времето. Така че, когато в продължение на две поредни тримесечия се отчита свиване на производствената активност, то това е знак, че тази икономика изпитва сериозни структурни проблеми“, отбелязва Шискин.

Страните от еврозоната на ръба на рецесията

Вероятността икономиката на еврозоната в рамките на 12 месеца да отбележи спад в продължение на две последователни тримесечия се е повишила до 80 процента, смятат икономисти, анкетирани от Блумбърг.
 

istock
istock

 

При предишни допитвания експертите оценяваха този риск на 60 на сто, а преди Русия да нахлуе в Украйна – само на 20 процента.

Германската икономика, която е най-голямата в еврозоната и е сред най-силно зависимите от ограниченията на руските газови доставки, най-вероятно ще се свие още през текущото тримесечие, отбелязва Блумбър.

Домакинствата и бизнесите в Европа се подготвят за евентуален режим на енергията, след като Русия намали рязко доставките на природен газ за региона. Към този проблем се прибавят и рекордната инфлация, както и проблемите с веригите на доставки. Данните от редица проучвания показват, че икономическата активност се свива от юли, като няма големи изгледи за подобряването й в краткосрочен план.

На този фон инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 9,6 процента през последните три месеца на годината или почти 5 пъти над нивото от малко под 2 процента, към което се стреми Европейската централна банка (ЕЦБ), се посочва в анализа на икономистите, участвали в проучването на Блумбърг. Те не очакват до 2024 г. средното равнище на инфлацията в еврозоната да се приближи до целевите 2 процента.

Риск и за България

Европа ще изпадне в рецесия тази зима, тъй като подаването на руски природен газ по газопровода „Северен поток-1“ през идните месеци ще варира между 0 и 20 процента, се казва в анализ на експерти от подразделението за изследвания и анализи на списание „Икономист“ (The Economist Intelligence Unit), огласен в средата на август.

Икономиките на Унгария, Чехия и Словакия ще пострадат най-много, не само поради своята зависимост от руския газ, но и защото ефектът от рецесията в Германия ще ги засегне най-сериозно на фона на силните им икономически връзки с Федералната република.

Експертите от „Икономист“ очакват свиването на промишлената активност в Германия да се отрази на икономиките на много страни от региона. Основният „удар“ върху тях ще бъде нанесен от високите цени на енергията, спадът на потребителското доверие и слабия износ. България и балтийските страни са особено изложени на тези рискове, отбелязват анализаторите.
 

istock

Как рецесията се отразява на живота на хората

Рецесията ще засегне много хора, тъй като е възможно те или някои от близките им да загубят работата си, защото редица фирми ще бъдат принудени да прибегнат до съкращения поради свиване на дейността им.

Друг негативен ефект от икономическия спад е „охлаждането“ на пазара на недвижими имоти поради ограничаване на търсенето. Това означава, че средните цени може да се понижат, което е лоша новина за собствениците на имоти, закупени с ипотеки по време на бума на пазара.

В условията на евентуален скок на лихвите по кредитите на фона на ударното повишаване на основните лихви от страна на водещите централни банки, е възможно да се вдигнат вноските по заемите. Ако собственик на имот с ипотека не успее да плаща по-високите вноски за определен период, то е възможно кредитът му да бъде обявен за просрочен и жилището, което е използвал като гаранция за заема си, да бъде обявено на публична продан. Ако това стане в условията на „охлаждане“ на пазара на недвижими имоти, то имотът може да бъде продаден на по-ниска цена от тази, на която е закупен. Така собственикът му ще го загуби, без да е успял да покрие изцяло задължението си към банката, тоест вече няма да притежава имот, но същевременно част от дълга му ще остане непогасен.

 

pariteni.bg

Продължи с четенето

Икономика

Затваряне, национализация или продажба? Какво ще се случи с рафинерията в Бургас?

Published

on

By

След 5 декември влиза в сила забраната за продажба на руски нефт и горива произведени от руски нефт. Тази забрана неминуемо ще се отрази на работата на рагинерията в Бургас, която или трябва да купува неруски петрол, за да може да изнася или ще трябва да намали значителни обемите на работа.

Преди две седмици служебното правителство и „Лукойл“ дадоха съвместна пресконференция, на която става ясно, че „Лукойл“ са поставили условие на служебния кабинет или да осигури възможност за износ или рафинерията ще бъде затворена.

Затваряне, национализация или продажба? Какво ще се случи с рафинерията в Бургас?

Ще затвори ли рафинерията?

От „Лукойл“ заплашват, че ще затворят рафинерията ако забраната за износ влезе в сила, но дали това е само заплаха или истинско намерение все още не се знае. Ако обаче правителството забрани износа и от „Лукойл“ вземат решение да не купуват неруски петрол, то може да поискат да затворят рафинерията. Ако държавата иска да избегне този сценарий, то може чрез представителя си в надзорния съвет има правомощия да наложи вето на спирането на дейността и поемане на оперативен контрол.

Поемане на оперативен контрол или национализация?

При решение за поемане на оперативен контрол над рафинерията собствеността е на „Лукойл“, но управленските решения се взимат от назначен от държавата мениджър. Този вариант вече е приложен в Германия, където държавата е поела упралението на активите на руската компания „Роснефт“. Ако обаче се следва примера на Италия, която национализира рафинерията в Сицилия, то може да се пристъпи и до национализация.

Задава ли се продажба на рафинерията?

Още преди началото на войната в Украйна и налагането на санкции срещу Русия имаше информация, че „Лукойл“ търси купувач на активите си в Източна Европа, включително и в България. Сегашноито положение усложнява работата на рафинерията в Бургас и възможността за генериране на продажби рязко е намаляла. В същото време стратегическото място на рафинерията би донесло една добра сума при евентуална продажба.

Какво ще се случи с рафинерията ще разберем съвсем скоро.

Продължи с четенето

Икономика

Българската търговско-промишлена палата връчи традиционните си годишни награди

Published

on

By

За 29-и пореден път, с традиционните Годишни награди, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) отличи фирми, посланик, търговски представител, регионална палата, браншова организация, медия и журналист. Наградите – бронзова статуетка „Хермес“, Плакет и Грамота бяха връчени тази вечер на церемония в София.

Отличените фирми в Класацията на БТПП „Топ 100“ са определени въз основа на критерии, показващи устойчивост и успешно управление. Техните постижения са доказателство, че предприемачите в България са приели предизвикателствата и са успели да извлекат предимства от трудната икономическа ситуация.

Служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов връчи бронзова статуетка „Хермес“ и грамота на „Елаците мед“ АД, която бе отличена в категория „Топ 100 фирми, класирани по изменението на приходите, максимална печалба и максимална рентабилност на активите, собствения капитал и приходите от продажби през 2021 г.“.

Смятам, че всички български компании заслужават награда, защото в тези тежки времена те показаха, че не просто могат да оцеляват, да са гъвкави и иновативни, но и завладяват нови пазари. Видяхте и статистиката – 2021 г. спрямо 2020 г. има 18 млрд. лева покачване на БВП, сигурен съм, че 2022 г. спрямо 2021 г. ще има много добри показатели, каза министърът.

Вицепремиерът Лазар Лазаров връчи бронзова статуетка „Хермес“ и грамота на „Парк лейн дивелъпмънтс“ АД в категорията „Топ 100 фирми, класирани по изменението на приходите и максимална печалба на приходи и на собствен капитал през 2021 г.“.

С бронзови статуетки „Хермес“ и грамоти бяха отличени Клъстер „Подземна техника“ в категорията “Браншови организации“ за постигане на целите и задачите на БТПП и Търговско-промишлената палата – Благоевград, в категорията „Регионални търговско-промишлени палати системата на БТПП“, също за принос при постигане целите и задачите на БТПП.

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко бе отличен с бронзова статуетка „Хермес“ и грамота от председателя на БТПП Цветан Симеонов за заслуги към развитието на дипломатическите отношения между двете държави и за приноса в постигането на целите на БТПП. Москаленко благодари за наградата и за това, че БТТП отделя сериозно внимание на двустранните икономически отношения. Ценим вашата подкрепа в тези тежки времена на война, която Русия води срещу нашата страна, и тази подкрепа е много важна и необходима за нас, каза украинският посланик. Българо-украинските търговско-икономически отношения през последните години се разширяват и за миналата година сме постигнали износ за повече от 1,5 млрд. долара, изтъкна той. Дипломатът изрази убеденост, че съвместните усилия на палатата и на украинската камара ще са ползотворни, особено в контекста на възстановяване на Украйна след войната.

Тодор Табаков, заместник-председател на БТПП, отличи търговския съветник към посолството на Турция Синем Таштан с бронзова статуетка „Хермес“ и грамота за заслуги на развитието на търговско-икономическите отношения между двете държави и за приноса в постигането на целите и задачите на БТПП.

Георги Тодоров, служебен министър на електронното управление, връчи плакет и грамота на ППС ЕООД в категорията „Топ 100 фирми, класирани по изменението на нетните приходи от продажби 2021/2020“.

Васил Тодоров, главен секретар на БТПП и член на Управителния съвет на Платата, връчи плакет и грамота на „Тексайд България“ ЕООД в категорията „Топ 100 фирми, класирани по максимална величина на печалбата на сто лева собствен капитал“.

Красимир Дачев – заместник-председател на БТПП, отличи „Стройколукс“ ООД с плакет и грамота  в категория „Топ 100 фирми, класирани по изменение на печалбата 2021/2020“.

„Стардор“ получи плакет и грамота в категорията „Най-добре представяща се компания през 2021 г.“

В категория „Медии“ плакет и грамота получи Нова телевизия, а в категория „Журналист“ бе отличена Диана Янкулова от БНР. Наградите връчи председателят на БТПП.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов със съжаление отбеляза по време на церемонията, че 2023 г. ще наследи много предизвикателства и трудности от предишните две години. Към кризите – пандемия, война в Украйна, ръст на енергийните цени, ще се прибавят и нови предизвикателства като поскъпването на кредита например, каза председателят на Палатата. Симеонов изтъкна, че БТПП не е прекратила обслужването на бизнеса и не е попречила на нито една сделка. Радвам се, че имаше фирми, които последваха съветите ни да ограничат или затворят производства, които са губещи, да диверсифицират дейностите си, да се опитат да станат енергийно по-независими и да се лишат от печалби, но да внедрят нови технологии в своите производства, каза председателят на БТПП. Той заяви, че Палатата ще продължи да съдейства за отварянето и проработването на нови логистични коридори, за намирането на нови партньори и нови места за инвестиции. Симеонов изрази удовлетвореността на организацията от това, че България запази добрите си макроикономически показатели и призова за кураж пред трудностите, за да се развива страната и икономиката й.

Лазар Лазаров – служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, заяви по време на церемонията, че получаването на статуетката „Хермес“ е неоспоримо доказателство за успех, защото класацията на БТПП се извършва върху обективни критерии. „Правителството и Министерството заедно със социалните партньори ще продължим да търсим нещата, които ни сближават, за да постигнем добри резултати за конкретната фирма, отделния човек и за държавата“, каза още Лазаров. Той съобщи, че през 2023 г. социалното министерство по различни финансови инструменти е предвидило почти 830 млн. лева, с които да подкрепи инициативите на работодателите за запазване на работните места, повишаване на квалификацията на заетите и за безработните в подкрепа на тяхната професионална реализация и призова деловите среди да се възползват от тази възможност.

БТПП получи поздравителни адреси от президента, финансовия министър, министъра на здравеопазването, Агенцията по заетостта, неправителствени организации и компании.

БТА

Продължи с четенето

Икономика

ЕС обмисля таван на цените за руския петрол от 60 долара за барел

Published

on

By

Европейската комисия поиска от 27-те държави членки на ЕС да одобрят таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел, съобщава Wall Street Journal, позовавайки се на източници, запознати с въпроса.

Изданието посочва, че дискусиите по предложението са започнали този следобед. Въпреки различните препоръки Комисията смята, че на това ниво може да бъде постигнато споразумение. Страните членки трябва да одобрят нивото на ценовия таван. Ако това не бъде постигнато, преговорите могат да продължат по-късно.

В Европейският съюз обаче има проблеми с постигането на съгласие относно правилното ниво на тавана на цените за руския петрол. Вчера РИА Новости съобщи, че блокът вероятно ще постави горната граница на 62 долара за барел. ЕС води преговори по въпроса от дни, без обаче да успее да постигне споразумение.

Полша настоява за ценови таван от 20 долара за барел с подкрепата на Украйна, докато други страни членки искат по-висока горна граница.

„Европейската комисия първоначално предложи 65-70 долара за барел като таван на цената на руския петрол. След неотдавнашни преговори последната оферта беше 62 долара“, поясни вчера източникът на руската медия.

Той заяви и че „има силен натиск върху ЕК за постигане на споразумение до 5 декември“.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски призова лидерите на ЕС да се спрат на най-ниското предложение за ценови таван от 30 долара за барел.

По негови думи горна граница от 60 или 70 долара звучи по-скоро като отстъпка за Русия.

През септември Г-7 одобри план за въвеждане на таван на разходите за руски петрол, надявайки се да ограничи приходите на руския бюджет от продажбата на енергийни ресурси. Според плана от 5 декември компаниите от ЕС и Обединеното кралство ще могат да предоставят морски транспорт, застрахователни, финансови и брокерски услуги, свързани с руски петрол по целия свят, само ако той бъде закупен на цена под определено ниво.

Подобни ограничения за петролни продукти ще влязат в сила от 5 февруари 2023 г.

Русия обаче предупреди, че няма да търгува със страни, участващи в тавана на цените.

news.bg

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.