Connect with us

Икономика

Има ли риск България да изпадне в рецесия

Публикувано преди

на

Рискът страните  от еврозоната да изпаднат в рецесия достига най-високото си равнище от юли 2020 г. на фона на все по-сериозните опасения, че евентуалният недостиг на енергия през зимата ще предизвика свиване на икономическата активност. То ще засегне много хора, тъй като безработицата вероятно ще се увеличи. Икономическият спад може да доведе и до „охлаждане“ на пазара на недвижими имоти поради ограничаване на търсенето. Това означава, че имотите може да поевтинеят, което е лоша новина за собствениците, които са ги закупили на по-високи цени, най-вече за тези с ипотечни кредити.

Какво е рецесия?

Рецесията е значително понижение на икономическата активност, която продължава месеци или дори години.

Икономиката на дадена страна е изпаднала в рецесия, когато в рамките на определен период има отрицателна динамика на брутния вътрешен продукт (БВП), производствената активност и доходите се свиват, безработицата се увеличава, а продажбите на дребно спадат, отбелязват експерти, цитирани на сайта на списание „Форбс“, съобщава БТА.

Рецесията се смята за неизбежна част от бизнес цикъла – последователността от растеж и спад, с които се характеризира икономическото развитие на една страна.

Когато изпадне в рецесия, икономиката на дадена държава изпитва сериозни затруднения, много хора губят своята работа, продажбите и съответно оборотът на фирмите намаляват и като цяло реалното производство бележи спад. Определянето на момента, когато националната икономика официално е в състояние на рецесия, зависи от различни фактори.

Американският икономист Джулиъс Шискин през 1974 г. формулира няколко постулата, които определят кога една икономика е изпаднала в рецесия. Най-популярният е: „когато има две последователни тримесечия на отрицателен икономически растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на страната“.

„Една жизнена икономика отбелязва растеж с течение на времето. Така че, когато в продължение на две поредни тримесечия се отчита свиване на производствената активност, то това е знак, че тази икономика изпитва сериозни структурни проблеми“, отбелязва Шискин.

Страните от еврозоната на ръба на рецесията

Вероятността икономиката на еврозоната в рамките на 12 месеца да отбележи спад в продължение на две последователни тримесечия се е повишила до 80 процента, смятат икономисти, анкетирани от Блумбърг.
 

istock
istock

 

При предишни допитвания експертите оценяваха този риск на 60 на сто, а преди Русия да нахлуе в Украйна – само на 20 процента.

Германската икономика, която е най-голямата в еврозоната и е сред най-силно зависимите от ограниченията на руските газови доставки, най-вероятно ще се свие още през текущото тримесечие, отбелязва Блумбър.

Домакинствата и бизнесите в Европа се подготвят за евентуален режим на енергията, след като Русия намали рязко доставките на природен газ за региона. Към този проблем се прибавят и рекордната инфлация, както и проблемите с веригите на доставки. Данните от редица проучвания показват, че икономическата активност се свива от юли, като няма големи изгледи за подобряването й в краткосрочен план.

На този фон инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 9,6 процента през последните три месеца на годината или почти 5 пъти над нивото от малко под 2 процента, към което се стреми Европейската централна банка (ЕЦБ), се посочва в анализа на икономистите, участвали в проучването на Блумбърг. Те не очакват до 2024 г. средното равнище на инфлацията в еврозоната да се приближи до целевите 2 процента.

Риск и за България

Европа ще изпадне в рецесия тази зима, тъй като подаването на руски природен газ по газопровода „Северен поток-1“ през идните месеци ще варира между 0 и 20 процента, се казва в анализ на експерти от подразделението за изследвания и анализи на списание „Икономист“ (The Economist Intelligence Unit), огласен в средата на август.

Икономиките на Унгария, Чехия и Словакия ще пострадат най-много, не само поради своята зависимост от руския газ, но и защото ефектът от рецесията в Германия ще ги засегне най-сериозно на фона на силните им икономически връзки с Федералната република.

Експертите от „Икономист“ очакват свиването на промишлената активност в Германия да се отрази на икономиките на много страни от региона. Основният „удар“ върху тях ще бъде нанесен от високите цени на енергията, спадът на потребителското доверие и слабия износ. България и балтийските страни са особено изложени на тези рискове, отбелязват анализаторите.
 

istock

Как рецесията се отразява на живота на хората

Рецесията ще засегне много хора, тъй като е възможно те или някои от близките им да загубят работата си, защото редица фирми ще бъдат принудени да прибегнат до съкращения поради свиване на дейността им.

Друг негативен ефект от икономическия спад е „охлаждането“ на пазара на недвижими имоти поради ограничаване на търсенето. Това означава, че средните цени може да се понижат, което е лоша новина за собствениците на имоти, закупени с ипотеки по време на бума на пазара.

В условията на евентуален скок на лихвите по кредитите на фона на ударното повишаване на основните лихви от страна на водещите централни банки, е възможно да се вдигнат вноските по заемите. Ако собственик на имот с ипотека не успее да плаща по-високите вноски за определен период, то е възможно кредитът му да бъде обявен за просрочен и жилището, което е използвал като гаранция за заема си, да бъде обявено на публична продан. Ако това стане в условията на „охлаждане“ на пазара на недвижими имоти, то имотът може да бъде продаден на по-ниска цена от тази, на която е закупен. Така собственикът му ще го загуби, без да е успял да покрие изцяло задължението си към банката, тоест вече няма да притежава имот, но същевременно част от дълга му ще остане непогасен.

 

pariteni.bg

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page