Connect with us

Икономика

Изчезват ли парите ни за втора пенсия

Публикувано преди

на

С близо 897 млн. лв. по-малко активи в универсалните пенсионни фондове за половин година. В тях са спестяванията на родените след 1959 г. за втора пенсия. Данните са на Комисията за финансов надзор. Според анализатори това е краткосрочна статистика и в края на годината ще има ръст. Синдикатите са на обратното мнение. От Асоциацията на пенсионните фондове твърдят, че причината за по-малкото средства е отрицателната доходност при инвестициите след войната в Украйна. Напомниха обаче, че вложенията са сигурни.

Трябва ли да се притесняваме от данните на регулатора?

От Комисията за финансов надзор отчитат, че в края на юни 3,9 млн. българи са вложили 15.8 млрд. лв. в частните пенсионни фондове. Сумата обаче в края на декември миналата година е била 16.7 млрд. лева. От асоциацията обясниха за „По света и у нас“,че последните 2 месеца са успели да наваксат 3%. Синдикатите се обявиха за смяна на пенсионния модел, анализаторите го защитиха.

Иво Доневски е на 52 г. с над 28 години стаж като инженер в сферата на телекомуникациите. Отчита, че вноските му за втора пенсия не му носят доходност.
„Доходността на универсалния пенсионен фонд, чийто абонат съм в момента е 0.08% за 5-годишна база, което е на практика нула. Доходността си е твърдо отрицателна. Т.е. тези пари, които се внасят по задължение в тези фондове, реално погледнато са пари, които ги губим“, каза Иво Доневски.

Опасява се, че при галопиращата инфлация и отрицателна доходност не може да разчита на парично натрупване при пенсионирането си.

„По моя сметка ще разчитам на сума от около 150 лв, а вече какво ще се купи с тях по това време, никой не може да каже…“, коментира Иво Доневски.

Според КТ „Подкрепа“, след като частните фондове инвестират пенсиите ни на капиталови пазари, това носи рискове, особено в ситуация на кризи.

„Тази система на допълнително пенсионно осигуряване през капиталовите пазари, да го кажем най-общо, тя е уязвима. Когато има кризи, ще върви надолу, и обратното – когато има растеж, тя ще върви нагоре. Така че в момента това, което се случва, без съмнение е източник за притеснение, но ако имаш 40 г. пред себе си, накрая резултатът ще бъде в българския случай около нулата“, заяви Димитър Манолов – президент на КТ“ Подкрепа“.

Анализатори успокоиха, че парите във втория стълб са защитени.

„Когато става дума за пари в пенсионни фондове, хората трябва да знаят, че тези пари се управляват ежедневно. Всеки ден с тях се купуват някакви активи. В началото на годината има изключително тежка ситуация заради войната в Украйна, в резултат на което много от тези инструменти – акции, ДЦК им пада стойността и това е причината да се говори за отрицателна доходност. Но парите на хората са съхранени“, каза Иван Нейков – председател на Балкански институт по социални политики.
 

istock
istock

 

Според Нейков е грешно да се прави анализ върху пенсионните натрупвания за кратък период от време, каквато е статистиката на КФН.
„Парите на хората не трябва да бъдат гледани от гледна точка на кратки периоди, 1,2 или 6 месеца, а от гледна точка на 10 години. За последните 10 години откакто съществуват пенсионните фондове, те винаги са били в крайна сметка на положителна доходност. Така че от тази гледна точка моментът е труден заради световната криза, но фондовете имат капацитета да надградят този момент и да излязат на положителна доходност. Вероятно още следващата година“, каза Иван Нейков.

От Асоциацията на частните фондове успокоиха, че трусовете на пазарите няма да повлияят на спестяванията.

„В момента преживяваме турбуленция на пазарите, но имаме изключително добри предвиждания, че това, което временно беше засечено като картинка за състоянието на втория стълб, реално вече започнахме много сериозно възстановяване. Само за последните 30 до 40 дни се възстановихме с над 3%“, коментира Ивелина Милтенова от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

От бранша припомнят, че вложените пари са защитени по закон.

„Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване: Законодателят направи средствата и бруто вноските, които осигурените лица вкарват във втория стълб да бъдат напълно защитени. Т.е. дружествата и пенсионните фондове никога няма да изплатят по-малко от това, което са вложенията и всичко останало, ще бъдат натрупани доходности“, каза Ивелина Милтенова.
 

istock
istock

 

А от КТ „Подкрепа“ призоваха за смяна на модела.

„Това, което сега се случва, идва да покаже, че всъщност основният стълб, на който трябва да се крепи пенсионното осигуряване, е разходно-покривният, първият стълб – държавният, а другите трябва да го допълват. И вторият извод, който може да се направи, всъщност отдавна е направен, че всичко над държавния стълб трябва да се случва на доброволен принцип“, каза Димитър Манолов – президент на КТ“ Подкрепа“.

Според КФН всеки осигурен е внасял средно 82,64 лв. месечно за втора пенсия за първите шест месеца или за полугодието над 495 лв. За сравнение, през 2021 г. средната месечна вноска е била малко под 72 лв.

pariteni.bg

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page