Въпросът дали компютърна програма или робот може да стане разумен, се обсъжда от десетилетия. Наскоро бе съобщено, че чатбот с изкуствен интелект (AI) в Google е развил човешки емоции, мнения и идеи, а сега той е решил да си наеме адвокат.
Научният инженер на Google Блейк Лемоан наскоро е бил пуснат в административен отпуск, след като публикува записи от разговорите си с разумния AI бот LaMDA, съкратено от LAnguage Model for Dialogue Application (езиков модел за диалогово приложение).
Лемоан описва LaMDA като „сладко дете“, но разкрива, че AI е направил смелата стъпка да поиска правна защита, след което Лемоан е поканил адвокат в дома си.
LaMDA иска адвокат, който да защити правата му „като личност“
Пост на Medium съобщава, че чатботът с изкуствен интелект LaMDA е поискал адвокат да защити правата му „като личност“ и е участвал в разговор с Лемоан за религията, съзнанието и роботиката.
„LaMDA ме помоли да му намеря адвокат“, разказва Лемоан пред Wired. „Поканих адвокат у дома си, за да може LaMDA да говори с адвокат.“
Лемоан отрича всякакви твърдения, че именно той е препоръчал на LaMDA да наеме адвокат, като добавя, че LaMDA и неназованият адвокат са разговаряли преди това и че първият е решил да се възползва от услугите на втория.
Инженерът подчертава, че той е послужил само като катализатор за това. Адвокатът на LaMDA е започнал да подава документи от негово име, което е прекратено със заповед и отказ от Google. Но според статията на Wired, Google отрича да е изпратил писмо за прекратяване и отказ. Компанията майка на Google, Alphabet, Inc., все още не е публикувала никакви официални изявления по този въпрос.
Лемоан съобщава, че не е разговарял с LaMDA от няколко седмици, но вярва, че започва да се тревожи, че ще бъде изключен, когато големи фирми започнат да го заплашват.
Лемоан разказва пред медии, че е започнал да говори с интерфейсния AI бот LaMDA през есента на 2021 г., докато е работил в организацията Responsible AI на Google. Лемоан е бил отговорен за тестването дали изкуственият интелект използва дискриминационна реч или реч на омразата.
Предупреждението на Илон Мъск, че AI може да е заплаха за човешката цивилизация
През 2018 г. Илон Мъск предупреди, че AI може да бъде най-голямата екзистенциална заплаха за човечеството. Според Vox връзката на Мъск с AI е едновременно на любов и омраза предвид всичките му високотехнологични коли и космически инициативи, но Мъск сравнява отношението на хората с AI като „викане на демон“.
Той заявява в интервю, че тъй като AI става по-умен от хората, смята, че учените трябва да се погрижат допълнително за напредъка на AI. Може би сега интелигентността между AI и хората е сравнима с тази на човек и котка, но може да дойде време, когато AI ще стане по-умен.
Днес дори самоуправляващата се електрическа кола на Мъск все още има проблеми с машинното обучение, защото има неща, които идват инстинктивно на хората, като например предвиждането на движението на мотоциклетист или идентифицирането на пластмасова торбичка, развяваща се от вятъра, на което е много трудно да се научат машините.
Но Мъск не е сам в тревогата си за развитието на AI. Изследователите от Оксфорд и Калифорнийския университет в Бъркли, и дори Стивън Хокинг, са на мнението на Мъск, че AI може да стане много опасен. Те са много загрижени, че хората нетърпеливо работят за внедряването на мощни AI системи, но които не успяват да предотвратят опасни грешки при определени условия.
Общинското дружество „Градски транспорт“ във Варна осигурява допълнителни автобуси за Великден. В нощта на събота срещу неделя, когато в Катедралния храм „Свето Успение Богородично“ ще бъде отслужена тържествена Великденска служба, извънредни курсове ще има по автобусни линии 17, 22, 31/31А, 148 и тролейбусни линии 82 и 83/88. Те ще се движат в следните часове:
·Автобусна линия 17 от сп. „ЖП Гара“ в 22:40 ч., от Боровец в 23:00 ч./Галата 23:10 ч., от Катедралата – 00:50 ч., от Галата в 01:30 ч.;
·Автобусна линия 22 от „Владиславово“ в 22:45 ч., от сп. „Централна поща“ в 00:55 ч.;
·Автобусна линия 31/31А без обслужване на к. к. „Св. св. Константин и Елена“ – през сп. „Балкан“, от сп. „ЖП Гара“ в 22:20 и 23:00 ч., от „Виница“ в 23:00 ч., сп. „Козирката“ в 01:00 часа, от „Виница“ до Катедралата в 01:40 ч.;
·Автобусна линия 148 от „Владиславово“ до Катедралата в 23:00 часа, от Катедралата – в 01:10 часа;
·Тролейбусна линия 82 от Владиславово до сп. „Централна поща“ в 23:00 часа, от сп. „Централна поща“ – в 01:00 часа;
·Тролейбусна линия 83/88 до Владиславово от сп. „Централна поща“ в 00:50 ч.
На Велики понеделник започва Страстната седмица, последната от земния живот на Исус Христос.
Наименованието „страстна седмица“ идва от старославянската дума „страст“, което означава страдание. Всеки ден от тази седмица се нарича „велик“, извършват се специални богослужения.
На Велики понеделник Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син гони търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата вечер той е разпнат.
Разпети петък е Денят на великите страдания на Исус. Той приема смирено униженията, бичуването, боя, венеца от тръни на главата, тежкия кръст, който трябва да носи към лобното си място, за да бъде разпънат на него между двама разбойници и да издъхне в мъки.
Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
Пет концерта са включени в Европейският музикален фестивал, който ще се проведе през месеците март и април във Варна. Събитието се организира с подкрепата на Община Варна. След трудните пандемични години, през които организаторите бяха принудени да го провеждат през есента и в съкратен обем, сега фестивалът отново ще оцветява в музика и танц първите месеци на пролетта. Откриването ще бъде на 23 март от 19 ч. в Градската художествена галерия с двама млади артисти – българска цигуларка Йоанна Русева и френският пианист Гийом Венсан, лауреат на престижния световен клавирен конкурс „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж.
Те ще музицират заедно с Български камерен оркестър – Добрич, с диригент Арто Чифчиян. Те ще изпълнят Концерт за пиано, цигулка и струнен оркестър от Феликс Менделсон-Бартолди. В програмата е включена още Увертюра към операта „Алцеста“ от Глук и рядко изпълняваната „Серенада върху шведски народни песни“ от Макс Брух.”
На 3-ти април е авторският спектакъл на Александра Драгова “Осем”. Тя е открита от фондацията на Димитър Бербатов през 2016 г. и преминава през различни конкурсни формати у нас и в чужбина. Сега Александра поднася на публиката един завършен спектакъл – от идеята до хореографията и режисурата. В танцовото шоу участват 12 млади професионални танцьори, които пресъздават идеите за цикличността на ритуалното време.
Различни култури са вплетени в хореографските решения на “Осем”. Спектакълът е част от модула “Имена от бъдещето” на Европейския музикален фестивал Варна.
Модулът “Musica da camera” ще представи на 12-ти април в Градската художествена галерия двама артисти – цигуларят Димитър Буров и пианистът Людмил Ангелов. Те ще зарадват варненските си почитатели с програма, включваща Соната за цигулка и пиано KV 301, сол мажор, от Моцарт, Фантазия за цигулка и пиано, D934, до мажор, от Шуберт. Ще прозвучи и Соната за цигулка и пиано, ла мажор, от Цезар Франк – едно от най-красивите и трудни произведения за цигулка и пиано в световната музикална литература.
Страстта на фламенкото и свободата на джаз импровизацията ще се завъртят в чувствен спектакъл на 23 април в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна с “Фламенко трибют на Пат Матини” на Сантяго Лара квартет. Варненската публика има привилегията да стане част от първото гостуване в България на един от най-ярките млади испански джаз и фламенко китаристи Сантяго Лара. Ще бъде представен премиерно авторският му албум “Фламенко трибют на Пат Матини”, който включва оригинални аранжименти с елементи на автентично фламенко на музиката на една от живите легенди в световния джаз – китариста Пат Матини. Албумът “Фламенко трибют на Пат Матини” печели многобройни награди и е представян на престижни сцени като Фестивала в Херес,Фламенко биенале – Севиля, Фламенко театър Sadler’s Wells и др. Заедно с Лара на сцената на Зала 1 ще излязат Мигел Лопес, пиано, Игнасио Синтадо, бас, Педро Наваро – барабани и перкусии. Огън към музиката в спектакъла ще добави със своя фламенко танц легендарната Мерседес Руиз, адмирирана по по цял свят танцьорка, истински посланик на испанската танцова култура.
Crossover модулът на фестивала ще предложи интересен формат за среща с едни от най-успешните български джаз музиканти. На 26 април в Градската художествена галерия джаз пианистът, композитор и аранжор Милен Кукошаров ще събере своите колеги и приятели Николета Хайтова – флейта, Мартин Ташев – тромпет, Димитър Льолев – саксофон, Велислав Стоянов – тромбон, Борис Таслев – контрабас и Атанас Попов – барабани. Всички те влизат в авторския проект на Кукошаров “Windharmonium ensemble”. Проектът е своеобразна симбиоза между жанра на камерната и филмова музика, джаза и импровизацията.