Connect with us

Анализ

Идеята на ГЕРБ за Лукойл – Малко и липсва конкретика, върви повече на пиар *

Публикувано преди

на

Конкретно по идеята на Делян Добрев и служебното правителство. Бързат да покрият със санкция на Парламента някакво решение, защото идва датата 5 декември, когато влиза в сила забраната на ЕС за внос на руски суров петрол.
Липсва конкретика, върви повече на пиар. При анализите първо се започва с причините поради които някакъв проблем е възникнал. Тези схеми са градени в продължение на много години, и с участието на правителства на Борисов, включително по времето, по което Добрев е бил министър на енергетиката. Ако не разберем защо и заради кого се е стигнало до тези проблем, решението е много трудно.
Имаме два субекта в уравнението – единията е търговецът Литаско, който преработва на ишлеме в Нефтохим своя суров петрол.. Какво точно ще обложите като свръхпечалба, че не разбрах, след като Литаско не е данъчно задължено лице у нас. Не можете да наложите мита на вноса на суров нефт, тоест на входа на Нефтохим. След това Литаско продава тези горива на едро и тук не можете да наложите нищо, което да не се отрази като повишение на цената на едро, а от там и на дребно. Ерго да бъде платено от потребителите. Ситуацията тук е еднозначна. Няма как да обложите Литаско, те си плащат данъците в Швейцария. Всяка такса, която наложите като проценти от приходите или прочие, има логика, но аналогията с електроенергийното производство е невалидна, поне ненапълно. При електроенергията имате относително обективен репер, от който отмервате свръхпечалба и местно задължени данъчно лица. При горивата такъв липсва, защото цената на която суровия нефт се вкарва в Нефтохим е международно валидна – пазарна. Преработвателната такса е също пазарно конкурентно способна. Ако обложиш рафинерията тя и без това не отчита печалба. Дори, ако пренебрегнем отстъпката за диференциала Уралс – Брент, Литаско внася суров петрол по една от най-ниските цени в ЕС, и за това има обективни причини – навлото в Черно море е най-ниско, няма такси за преминаване на Босфора
Силно съм скептичен по отношение крайния ефект защото всяка намеса по ценовата търговска верига не може да произведе нещо друго освен по-висока цена на колонката.
Решението е глоби и санкции за злоупотреба с доминиращо положение през КЗК. И вземане на рафинерията под оперативен контрол, още повече, че никой не знае докъде може да стигне Путин. Вече става дума за национална сигурност.
Но там никой не пипа и няма да пипне, защото всички големи политици у нас с достъп до властта, са топили пръстче в схемите с Лукойл.
И не само нашата КЗК, но и ГД Конкуренция, защото Литаско ползва неконкуретно предимство, тъй като суровия нефт от Русия е санкциониран, а нашето правителство ползва дерогацията за да му позволи да продава на ЕС пазар. От 5 декември влиза в сила забраната, съответно дерогацията, но тя е дадена само за нашия пазар и този на ЕС. Тоест ние де факто използваме държавата да закриляме Лукойл и възможността му да работи на пазара на ЕС.
Та кой точно беше неутралния към войната в Украйна, да не се намесваме, след като ние до уши сме вътре с тези милиарди които наливаме във военната машина на Владимир Путин.
За съжаление – и служебното правителство и ГЕРБ се активираха по начин, който се борят двама лобиста. Ето преразказ на спомени на един генерал, който се прости с живота си като шеф на митница. Уж беше близък на Бойко, пък бе оставен сам срещу ламята, докато Борисов си получаваше „своето“.
Цитат „Два пъти се виждах с генерала митничар. Той потвърди мои опасения, че не се осъществява контрол при вноса на суров петрол. Сподели ми, че като отишъл в Бургаската митница, взел двамата митничари, които в продължение на години са регистрирали обема на петрола в танкерите и като влезли в танкера те не знаели къде да отидат и какво да погледнат т.е. не е имало физически контрол, а данните ги получавали по телефона…“
Няма как да решите проблем, ако не разплетете причините поради които е възникнал. Тези Гордиеви възли с Лукойл и Литаско са градени години и няма един удар с който да ги разсечете. И в процеса ще лъснат отговорности и корупция, която няма как да се замете.
* Колажът и заглавието са на varnalive.bg

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page