Великобритания удължи срока на генералния лиценз за дъщерните дружества на „Лукойл“ в България, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката, предаде БТА.

В резултат на последователните действия, предприети на правителствено ниво още от първия ден след въвеждането на санкциите, страната ни осигурява стабилност и спокойствие за българските граждани и за бизнеса, се посочва в съобщението. От министерството допълват, че продължават да работят в тясно сътрудничество с международните партньори за запазване на работните места, осигуряване на безпроблемната работа на българската рафинерия и за гарантиране на енергийната сигурност на страната.

Генералният лиценз включва компаниите „Лукойл България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл – България бункер“. Лицензът влезе в сила на 14 ноември 2025 г. и след поредица от разговори между министъра на енергетиката и чуждестранните партньори срокът бе удължен до 13 август 2026 г. Първоначално лицензът бе в сила до 14 февруари 2026 г.

По-рано днес на сайта си британската Служба за прилагане на финансови санкции към министерството на финансите съобщи, че Великобритания е удължила срока на генералния лиценз за дъщерните дружества на руския концерн „Лукойл“ в България.

През октомври м.г. Великобритания наложи санкции срещу руската компания, като по-късно издаде специален лиценз, позволяващ трансакции с българските ѝ дружества, за да се гарантира нормалната им работа. Подновеният лиценз бе удължен, което позволи на фирми и банки да извършват трансакции с „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл-България Бункер“ и „Лукойл Ейвиейшън България“, както и с техните дъщерни компании, до февруари 2026 година, припомня БТА.

В България правителството назначи особен търговски управител за четирите дружества, който да ръководи активите на „Лукойл“, докато компанията завърши процеса по продажба. „Лукойл“ тогава обяви, че запазва правото си да търси съдебна защита и заяви, че дейността на управителя не трябва да възпрепятства продажбата на активите ѝ в страната ни.

Общо 83 нарушения на Закона за въвеждане на еврото в Република България са установили екипите на Комисията за защита на потребителите (КЗП) само в рамките на първия ден след края на гратисния период, съобщиха от институцията.

83 нарушения на Закона за еврото установи Комисията за защита на потребителите (КЗП) само за ден, след като изтече гратисният период, през който търговците не бяха глобявани, а само предупреждавани. Тома съобщиха от Комисията.

Преходният период изтече вчера, 8 октомври, и от днес контролните органи налагат глоби. КЗП извърши днес засилени проверки на територията на цялата страна. Проверките са насочени както към начина  на обозначаване на цените в левове и евро, така и към изискване на информация за движението на цените на определени стоки, за да бъде установено дали е налице обосновано увеличение. Част от проверките са осъществени съвместно с представители на Националната агенция за приходите. Проверени са търговски обекти, които предлагат хранителни стоки и нехранителни продукти – дрехи, обувки, стоки за дома, оптики, аптеки, книжарници, магазини за детски стоки, козметика и др., както и заведения за хранене и развлечения. Извършени са 125 проверки във физически обекти, при които са установени 13 нарушения, въпреки отправените множество предупреждения към търговците относно незабавно отстраняване на несъответствията до 8 октомври, уточняват от комисията.

Най-честите нарушения са липса на цени в евро, различен размер или цвят на шрифта при обозначаването в двете валути и използване на твърде дребен шрифт за изписване на валутите. Според закона глобите и имуществените санкции варират от 400 до 14 000 лв., в зависимост от вида на нарушението, припомнят от КЗП.

Освен това са установени 70 големи търговци, които не публикуват на интернет страниците си и не предоставят данни за цените на продуктите от голямата потребителска кошница, както изисква Законът за въвеждане на еврото. Санкциите за подобни нарушения са между 10 000 и 100 000 лв. при първо нарушение и между 20 000 и 200 000 лв. при повторно.

КЗП подчертава, че полага максимални усилия за повишаване осведомеността на потребителите за техните права и за информиране търговците относно техните задължения в периода на въвеждане на еврото, като непрекъснато предоставя препоръки и становища по постъпили запитвания, участва в срещи с разяснителен характер и публикува полезна информация на интернет сайта на институцията с адрес: www.kzp.bg.

Засилените проверки на КЗП ще продължат в следващите дни, допълват от институцията.

БТА припомня, че днес на 8 октомври изтече двумесечният гратисен период, в който на търговците, неспазващи изискванията на Закона за въвеждане на еврото, не се налагаха глоби. Дотогава институциите не глобяваха бизнеса, а само го предупреждаваха.

Промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България бяха обнародвани на 8 август в „Държавен вестник“.  Оттогава цените в България трябва да бъдат изписани и в евро.

БТА

През последната година по ръст на продажбите на нови автомобили България е на едно от челните места в Европа, каза днес за БТА Ивайло Жеглов, управител на фирма Expo Team, която съвместно с Двореца на културата и спорта организира „Автосалон Варна 2025“.

Новите коли вече са доста по-достъпни както за фирмите, така и за хората, посочи Жеглов. По думите му те са предпочитани, тъй като при тези втора ръка има рискове. Индустрията се развива изключително бързо и тенденцията е хората да искат да си сменят автомобилите още преди изтичането на лизинга, каза още Жеглов.

Експертът коментира, че производителите се съревновават чии машини ще имат по-голям пробег и ще бъдат по-комфортни, по-мощни, по-издръжливи. От тази надпревара печели потребителят, посочи Жеглов. Той уточни, че особено при хибридите вече има коли, които изминават над 1000 километра. При електрическите автомобили също се полагат усилия батерията да осигурява по-дълъг пробег.

Азиатските автомобили настъпват и у нас, каза още Жеглов. По думите му с най-бързо развитие са китайските компании. Той уточни, че ако на миналогодишния автосалон във Варна са били представени три китайски марки, сега са вече пет. И прогнозира, че до 5 години те ще са с най-голям пазарен дял при продажбите на нови автомобили. Това може да не се случи само ако азиатските компании не изградят свои мрежи и да осигурят добър сервиз, допълни Жеглов. Той посочи още, че както и да се развие пазарът в бъдеще, интересът на потребителите към германските марки автомобили си остава много висок, както и към японските и корейските.

„Автосалон Варна 2025“ ще продължи до 12 септември. На него са представени най-новите модели от водещите световни марки. За пръв път на автосалона са показани и колекционерски автомобили. Традиционно е оформена и тест драйв зона, в която посетителите могат да направят пробно шофиране с повече от 35 коли. На изложението активно присъстват и моторите, като чешка марка представя премиерно за България и Европа два нови модела.

БТА