Историята на продължаваща корупция

От доста време интересите на търговското подразделение на „Лукойл“ – „Литаско“ – са в центъра на историята на все по-разширяващите се разлики между сорта Брент и Урал и хроничните проблеми с трансферното ценообразуване, които редовно източват стотици милиони левове от България. Сега, засилени от войната в Украйна, те могат да струват на българските потребители и на българската хазна близо 2 млрд. лв., до края на 2022 г. Въпреки това правителството не прави нищо, за да ограничи тези практики – вместо това иска от Брюксел дерогация, която да позволи продължаването им. Защо?

Войната в Украйна рязко увеличи разликата между цените на Urals (руският сорт суров петрол, който България използва) и Brent, британският бенчмарк за суров петрол. От 3-4 долара за барел преди войната той нарасна до 35-38 долара за барел в момента. Но българското правителство не изглежда притеснено, че цените на горивата у нас не отразяват тези разлики, въпреки че предполагаемата сума, която е заложена на карта за една година, надхвърля зашеметяващите 1,2 млрд. долара (35 млн. барела суров петрол, потребявани годишно от България, умножени по 35-38 долара за барел).

Всички вносители от ЕС на суровия микс „Урал“, включително Унгария, Словакия, Германия и Чехия, вземат руски суров петрол от нефтопровода „Дружба“ с дължимите отстъпки. Всички, с изключение на България.

Така че руската „Литаско“ се радва на неочаквани печалби за сметка на българите, а правителството не предприема никакви действия. Ако предприеме такива действия, правителството може да бъде свалено, освен ако не получи подкрепата на обществото и на нашите съюзници, предвид ресурсите, които руският петролен гигант „Лукойл“ и руските агенти за влияние могат да мобилизират.

Днес, 20 май, цената на руския суров петрол, доставян в нефтената рафинерия „Лукойл Нефтохим“ в българското черноморско пристанище Бургас – единствената голяма рафинерия в страната, собственост на руската фирма – не би трябвало да е по-висока от 74 долара за барел, което би означавало цени на помпите под 2,50-2,60 лв. за литър. При такива ценови равнища настоящите правителствени мерки за борба с високите цени и инфлацията просто биха били излишни.

Поради „очакваните“ европейски санкции срещу руския суров петрол цените на руския петрол продължават да падат в световен мащаб, но в същото време остават най-високи в България. В световен мащаб пазарът на руски петрол е пазар на купувачите. Индия и други големи вносители на петрол се възползват от изобилното предлагане на руски петрол, като поставят условия за покупка на руски петрол от типа „ако искаш “ – например цени от 40 долара за барел.

Но в България „светът“ е друг и се върти около договорености и познати корупционните зависимости.

Литаско продава руски суров петрол в България на себе си, избягвайки необходимостта от дисконтиране на маржовете Urals-Brent. Дружеството работи по споразумение за толинг с рафинерията на Лукойл Нефтохим, за да избегне плащането на допустими отстъпки за суров петрол, като същевременно продава получените рафинирани продукти в България на пазарна цена. По ирония на съдбата сумата от 1,2 млрд. долара в края на годината е по-висока от цената, която Лукойл плати за рафинерията – общо 550 млн. долара (платени в брой плюс поет дълг) – през 1999 г., когато беше пощаден от конкуренцията на американския гигант Exxon Mobil и англо-холандската компания Shell, които не получиха одобрение от тогавашното правителство.

Тази чиста сума от 1+ милиард долара напуска джобовете на българските потребители с благословията на управляващите политици. В резултат на това, въпреки този огромен спред между „Уралс“ и „Брент“, за българите няма никакво значение дали „Лукойл-Нефотхим“ преработва нефт с котировка „Брент“ или руски нефт.

Националната агенция за приходите просто не се интересува от това. Тя би трябвало да проверява стриктно финансовите отчети и да прави паралелно счетоводство за неразкрити и прехвърлени печалби. В рамките на режима на санкции всички скрити потенциални задължения на компанията към бюджета могат да бъдат трансформирани в дълг и заменени с активи, което гарантира спазването на санкциите и предпазва от нечестни действия на пазара на горива на дребно. Вместо това сегашният министър на финансите иска дерогация от санкциите на ЕС, която да гарантира правото на „Литаско“ да преработва и ефективно да „изпира“ руския суров петрол с нелепото оправдание, че дружеството е регистрирано в Швейцария. Въпреки сложната мрежа от фиктивни дружества на „Лукойл“, санкциите на ЕС обхващат крайния собственик – дружеството майка – и неговите филиали. Действителният собственик на всички руски енергийни активи се намира в Кремъл. Неговото име е Владимир Путин и той е крайният бенефициент на схемите на „Литаско“, които българският финансов министър прикрива. И именно във военната каса на Кремъл се вливат получените пари.

Управляващата коалиция в България не прави нищо или почти нищо, за да прекъсне критично звено във веригата на корупцията, която е внесена от Русия заедно с руската енергия.

Напротив, тя застрашава собственото си съществуване, като не успява да смени висшия мениджмънт на държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“, останал от ерата на дългогодишния премиер Бойко Борисов – същият, който финансира и изгради олицетворението на голямата корупция в съвременна България – газопровода „Турски поток“.

Освен това правителството пренебрегва ролята, която играе в процеса на корупция Комисията с причудливото име „за защита на конкуренцията“ – прекрасен пример за държавна институция, завладяна от специални интереси – и се преструва, че случващото се е просто „обичайната дейност“.

Нещо повече, правителството не показва никакви признаци за смяна на правителствения представител от ерата на Борисов в надзорния съвет на Лукойл Нефтохим, въпреки че това е критичен пост, чрез който могат да се наблюдават отблизо всички съществени аспекти на дейността на рафинерията, което оптимизира възможностите за провеждане на политика.

Обяснението се крие в корупционните механизми, които обхващат всеки нов политик по върховете на властта. Механизъм, който работи безупречно и ефективно.

Българският бюджет и българските потребители няма да извлекат никаква полза от дерогацията от санкциите на ЕС, но тя ще позволи руският суров петрол да продължи да се преработва в рафинерията „Лукойл-Нефтохим“. Напротив, облагодетелствани ще бъдат корупционните мрежи. И те ще процъфтяват.

Ако правителството на Кирил Петков падне от власт, то ще може да обвинява единствено себе си, защото ще стане жертва на разочарованието сред тези, които го избраха и му повериха борбата с корупцията. И на корумпираните, на които с безхаберието си то е дало възможност да корумпират, вместо да се бори с тях.

Илиян Василев, altanalyses.org

*Колажът е на varnalive.bg