Connect with us

България

За България в Шенген и ефекта на пеперудата

Публикувано преди

на

Шенгенското пространство е най-голямата зона за свободно пътуване в света и поне за мен едно от основните постижения на Европейския съюз. Въпреки че Шенгенското пространство доказа, че има солидни основи, неотдавнашните кризи и предизвикателствата на днешния ден го подлагат на изпитания.

Едно от последните, което засяга и нас, е – ще влезе ли България в Шенген след 15 години вече като член на ЕС? Дали е обективно да се очаква положителен развой на фона на войната в Украйна и очакванията за една все по-сплотена Европа? Едно е ясно – прозорецът за влизане на България в Шенген и еврозоната бързо се затваря. Възможността страната ни да остане единствената в ЕС (освен Кипър, където има други проблеми) извън Шенген е напълно реална. Това звучи още по-достоверно и след отказа на две страни, които не ни подкрепят – Нидерландия и Швеция.

Поглед назад

Бежанската криза от 2015 г. разкри недостатъци в управлението на външните граници и на миграцията от страна на Съюза, което доведе до повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в редица държави членки. Такъв бе въведен и в отговор на терористични заплахи. За България бежанската криза не е отминавала – поредното доказателство е случаят с убития на границата – в района на село Голям Дервент, сержант Петър Бъчваров.

В по-близко време COVID пандемията оказа сериозен натиск върху Шенгенското пространство, след като повечето държави членки въведоха отново контрол по вътрешните граници, понякога застрашавайки доброто функциониране на вътрешния пазар и нарушавайки веригите на доставки в рамките на ЕС, както и движението на хора, особено на тези, които живеят и работят в гранични региони.

И тогава, и сега – след войната в Украйна и проблемите с вноса и износа, е ясно – необходими са навременни и адекватни подобрения, за да се гарантира, че Шенгенското пространство може да се справи с настоящите и бъдещите предизвикателства и че всички, които живеят в Европа, могат да продължат да се възползват от предимствата на безпрепятственото пътуване. Въпреки че Комисията положи усилия за смекчаване на въздействието на контрола по вътрешните граници, повишаване на сигурността и подобряване на управлението на външните граници на ЕС, необходим е нов път напред, за да се гарантира сигурността и мобилността на всички хора, живеещи в Европа, както и за да се улесни икономическото възстановяване на ЕС след пандемията и войната в Украйна. Защото всички войни свършват все някога.

Последен шанс

Европейският парламент неколкократно е изразявал позицията си в дебати и резолюции, че България и Румъния са изпълнили всички критерии и са готови да се присъединят към безпаспортната зона на Съюза. „България е повече от готова да се присъедини към Шенген“, потвърди на 27 октомври тази година говорителката на Европейската комисия. Същия ден Народното събрание задължи правителството и БНБ да ускорят въвеждането на еврото. А малко след това Хърватия даде заявка, че може да заеме мястото на България в Шенген.

И за децата е ясно, че ако влезем в Шенген, това няма да е заслуга на България – нито сме убедили Европа, че може да ни има доверие след толкова години, нито родният съд, МВР и прокуратура са готови да се реформират. Колкото и парадоксално да звучи, войната в Украйна е един от последните шансове на България да влезе в Шенген – заради ефекта на пеперудата, повече от всякога Европа трябва да е обединена, за да е щит срещу Москва.

Вероятно това ще е и един от последните пъти, в който шенгенското пространство отваря врати. След това процесът по разширяване със сигурност ще се забави. Не на последно място, и заради все по-нарастващия евроскептицизъм. Отделно, през последните години Брюксел така и не можа да отчете реални резултати в борбата на България срещу корупцията и организираната престъпност, защото не осъдихме нито един високопоставен политик или мафиот въпреки неизменното си лидерство в еврокласациите за корупция на високо равнище.

Решението – през декември

България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген през декември (б.р. – на 17 ноември българските депутати приеха декларация, чрез която се обръщат към парламентите на страните членки да подкрепят присъединяването ни и призовават Съвета на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на страната ни).

Според немалко експерти у нас родната дипломация е изтървала своя шанс, тъй като не е била на висота. Според тях България е трябвало да постави присъединяването си към Шенгенското пространство като условие за приемането на Швеция и Финландия в НАТО. А с политическите совалки е трябвало да се стартира далеч по-рано, за да може да разчитаме на създалата се нова външната конюнктура, а не на собствени заслуги.

Ако погледнем в историята, това хич не е прецедент.

economic.bg

Продължи с четенето

България

Военен самолет се разби в авиобаза „Граф Игнатиево“, двамата пилоти са загинали

Published

on

Станала е катастрофа с учебно-боен самолет L-39ZA, съобщи Министерството на отбраната (МО).

Служебният министърът на отбраната Атанас Запрянов отменя авиошоуто в Трета авиационна база-Граф Игнатиево заради катастрофа с учебно-боен самолет L-39ZA, посочват от МО, предаде БТА.

Инцидентът е станал при подготовката на утрешните демонстрации. В момента се провежда разследване.

Взети са мерки за локализиране на пожарите, вследствие на инцидента, и установяване на причините за него, добавят от МО.

За утре бяха предвидени авиационни демонстрации по случай 20 години от приемането на Република България в НАТО и 35 години самолет МиГ-29 на въоръжение в българските Военновъздушни сили (ВВС).

L-39ZA „Албатрос“ е учебно-тренировъчен самолет с един турбовентилаторен двигател, минимални експлоатационни разходи, притежаващ отлични летателно-тактически характеристики, показва информация на интернет страницата на Военновъздушните сили.

Предназначен е за първоначално летателно обучение и за усъвършенстване и поддържане на летателно-тактическата и бойната подготовка на летци-пилоти. Максималната му скорост е 760 км/ч. Максималната височина на полета му е 11 500 м., а минималната далечина на полета – 980 км. Бойният радиус е 200 км.

Самолетът е на въоръжение от 38 години

На 10 септември 2016 година на летище „Долна Митрополия“ край Плевен, открит летателен ден е посветен на 30-годишнината от приемането на въоръжение в Българските Военновъздушни сили на самолета L-39ZA в България.

Продължи с четенето

България

Обявяват състава на новото служебно правителство

Published

on

Снимка: БНР

Имената на новите служебни министри ще бъдат обявени до броени часове.

Горица Грънчарова-Кожарева ще върне днес на президента Румен Радев папката с предложените от нея 19 кандидати за постовете в изпълнителната власт. Срещата на определената за служебен премиер ще бъде днес от 11 часа, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

След това държавният глава трябва да издаде указ за назначаването на служебното правителство и да насрочи предсрочния парламентарен вот за 20 октомври, предаде БНР.

Това ще са седмите избори от 2021 година насам, а Кожарева ще е начело на шестото служебно правителство за този период.

Продължи с четенето

България

Национални чествания на 147-годишнината от Шипченската епопея

Published

on

Снимка: БНР

Националните чествания на 147-годишнината от Шипченската епопея и 90-годишнината от освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка започват днес и ще продължат до 27-ми август . В програмата са предвидени разнообразни събития- конкурс за рисунка на тема „Паметникът на свободата“, национално състезание за ученици, изложби, представяне на книги и празничен концерт. Националното честване „Шипченска епопея“ се провежда под патронажа на президента на Република България и се организира от Областна администрация – Габрово със съдействието на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Община Габрово, Ротари клуб – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово, ХГ „Христо Цокев“, Държавен архив – Габрово, предаде БНР.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page