Connect with us

България

За България в Шенген и ефекта на пеперудата

Публикувано преди

на

Шенгенското пространство е най-голямата зона за свободно пътуване в света и поне за мен едно от основните постижения на Европейския съюз. Въпреки че Шенгенското пространство доказа, че има солидни основи, неотдавнашните кризи и предизвикателствата на днешния ден го подлагат на изпитания.

Едно от последните, което засяга и нас, е – ще влезе ли България в Шенген след 15 години вече като член на ЕС? Дали е обективно да се очаква положителен развой на фона на войната в Украйна и очакванията за една все по-сплотена Европа? Едно е ясно – прозорецът за влизане на България в Шенген и еврозоната бързо се затваря. Възможността страната ни да остане единствената в ЕС (освен Кипър, където има други проблеми) извън Шенген е напълно реална. Това звучи още по-достоверно и след отказа на две страни, които не ни подкрепят – Нидерландия и Швеция.

Поглед назад

Бежанската криза от 2015 г. разкри недостатъци в управлението на външните граници и на миграцията от страна на Съюза, което доведе до повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в редица държави членки. Такъв бе въведен и в отговор на терористични заплахи. За България бежанската криза не е отминавала – поредното доказателство е случаят с убития на границата – в района на село Голям Дервент, сержант Петър Бъчваров.

В по-близко време COVID пандемията оказа сериозен натиск върху Шенгенското пространство, след като повечето държави членки въведоха отново контрол по вътрешните граници, понякога застрашавайки доброто функциониране на вътрешния пазар и нарушавайки веригите на доставки в рамките на ЕС, както и движението на хора, особено на тези, които живеят и работят в гранични региони.

И тогава, и сега – след войната в Украйна и проблемите с вноса и износа, е ясно – необходими са навременни и адекватни подобрения, за да се гарантира, че Шенгенското пространство може да се справи с настоящите и бъдещите предизвикателства и че всички, които живеят в Европа, могат да продължат да се възползват от предимствата на безпрепятственото пътуване. Въпреки че Комисията положи усилия за смекчаване на въздействието на контрола по вътрешните граници, повишаване на сигурността и подобряване на управлението на външните граници на ЕС, необходим е нов път напред, за да се гарантира сигурността и мобилността на всички хора, живеещи в Европа, както и за да се улесни икономическото възстановяване на ЕС след пандемията и войната в Украйна. Защото всички войни свършват все някога.

Последен шанс

Европейският парламент неколкократно е изразявал позицията си в дебати и резолюции, че България и Румъния са изпълнили всички критерии и са готови да се присъединят към безпаспортната зона на Съюза. „България е повече от готова да се присъедини към Шенген“, потвърди на 27 октомври тази година говорителката на Европейската комисия. Същия ден Народното събрание задължи правителството и БНБ да ускорят въвеждането на еврото. А малко след това Хърватия даде заявка, че може да заеме мястото на България в Шенген.

И за децата е ясно, че ако влезем в Шенген, това няма да е заслуга на България – нито сме убедили Европа, че може да ни има доверие след толкова години, нито родният съд, МВР и прокуратура са готови да се реформират. Колкото и парадоксално да звучи, войната в Украйна е един от последните шансове на България да влезе в Шенген – заради ефекта на пеперудата, повече от всякога Европа трябва да е обединена, за да е щит срещу Москва.

Вероятно това ще е и един от последните пъти, в който шенгенското пространство отваря врати. След това процесът по разширяване със сигурност ще се забави. Не на последно място, и заради все по-нарастващия евроскептицизъм. Отделно, през последните години Брюксел така и не можа да отчете реални резултати в борбата на България срещу корупцията и организираната престъпност, защото не осъдихме нито един високопоставен политик или мафиот въпреки неизменното си лидерство в еврокласациите за корупция на високо равнище.

Решението – през декември

България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген през декември (б.р. – на 17 ноември българските депутати приеха декларация, чрез която се обръщат към парламентите на страните членки да подкрепят присъединяването ни и призовават Съвета на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на страната ни).

Според немалко експерти у нас родната дипломация е изтървала своя шанс, тъй като не е била на висота. Според тях България е трябвало да постави присъединяването си към Шенгенското пространство като условие за приемането на Швеция и Финландия в НАТО. А с политическите совалки е трябвало да се стартира далеч по-рано, за да може да разчитаме на създалата се нова външната конюнктура, а не на собствени заслуги.

Ако погледнем в историята, това хич не е прецедент.

economic.bg

Продължи с четенето

България

Планът за възстановяване и устойчивост – рисковете нарастват

Published

on

By

Половин година отмина от одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, но перспективите пред изпълнението му не са особено позитивни. Невъзможността за подаване на финален вариант на плана в срок, пропускането на авансовото плащане и закъснението при отчитането на постигнати резултати за първото плащане са само началните сигнали, че финансирането и изпълнението на плана вероятно няма да върви по вода и че рисковете оттук нататък само ще се увеличават. Без ясна стратегия и целенасочени усилия за справяне с тях е малко вероятно България успешно да реализира в срок това голямо начинание.

Когато говорим за рискове, трябва предварително да отбележим, че цялостната концепция на механизма за възстановяване и устойчивост се сблъсква със затрудненото разбиране и приемане в България на принципа „пари срещу реформи“. Тези затруднения са олицетворение на нежеланието и дори в отделни случаи – неспособността за промяна и именно тук се крие голямата опасност – доколко сме готови осъзнато и в съгласие да предприемем последователни действия, да положим систематични и целенасочени усилия с ясен и очакван краен резултат – промяна в определен обществен сектор и обществени отношения.

В по-тесен смисъл, обаче, пред реализацията на националния план стоят рискове, които могат да се обединят в няколко категории.

Вътрешни рискове

В тази категория попадат разнообразни рискове с източник националната среда, като те могат да бъдат политически, икономически, административни и проектни. През последните месеци сме свидетели на реализация на политически рискове, свързани с нестабилност, последователни парламентарни избори, затрудненията пред формиране на парламентарно мнозинство и правителство, чести служебни кабинети, промяна в конфигурациите на подкрепа за определени проекти и липса на подкрепа за други. Особено критично за изпълнението на НПВУ е закъснението при подготовката и приемането на законопроекти и закони в различни области (например в област „Правосъдие“), които са заложени като ключови реформи в плана, както и липсата на редовно правителство, което да започне да предприема действия, с които да стартират проектите.

Административните рискове пред изпълнението на плана за възстановяване също не са за подценяване. Те са свързани с липса на капацитет, разбиране и способности за подготовка на реформите и изпълнение на проектите. Проблемите при планираме, възлагане и изпълнение на обществените поръчки могат да поставят в затруднение голяма част от инвестиционните проекти. В отделни случаи е възможно дори и наличие на трудности в припознаването на проектите и саботаж в изпълнението им – както наскоро стана ясно за отделни проекти (например от областта на електроенергията).

Сериозно негативно въздействие могат да имат и чисто икономическите рискове – така например високата инфлация и разходите за труд могат да повишат стойността на разходите в договорените проекти и да е необходимо да се търси допълнително финансиране за тях. Това ще постави под натиск и националното съфинансиране и неговото осигуряване. По-високите разходи могат да ограничат наличието на достатъчен брой качествени изпълнители на обществени поръчки и доставчици на стоки и услуги, които могат да реализират проектите (например при проектите за саниране на жилищни и нежилищни сгради).

В отделни случаи вътрешен риск може да възникне от действия или мнения на заинтересовани страни, създаващи негативен обществен отклик спрямо определен проект (за пример може да се даде реформа № 10 „Декарбонизация на енергийния сектор“, която предвижда постепенно намаляване на работата на въглищните централи). Постигане на съгласие по спорни проекти е трудно, а в момента нищо не се прави за решаване на конфликти по реализацията им. В тази група рискове могат да се отнесат и липсите на изпълнители. Подобно нещо се случи при обявяването на поръчката от МВР по една от целите, необходими за първо плащане, а именно – по възлагане на обществена поръчка за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа, където нямаше желаещи за реализация на проекта.

Външни рискове

Като външни рискове могат да се определят събития извън територията на България, които могат да имат силен негативен ефект върху изпълнението на плана – икономически и енергийни кризи, войни, фалити на предприятия и банки, фалити на държави, инфлационен натиск, проблеми по веригите на доставки на стоки, географско преместване на производства, пандемии и др. Дори фактори като неизпълнението на плановете за възстановяване на държави – важни търговски партньори на България, могат да имат негативен ефект за нас.

Подобно външно рисково непланирано събитие през последните месеци например е войната в Украйна, която води до повишаване на цените на енергията в ЕС и по света, намаляване на световната продоволствена сигурност и достъпността на цените на храни, значителни бежански вълни и движение на големи потоци от хора, ограничаване на транспортни коридори и пазари. Всичко това се очаква да ограничи икономическия растеж в краткосрочен план за България –  и е вероятно да измести фокуса от определи реформи към по-належащи социални мерки.

Външните рискове трудно се оценяват и управляват, още повече когато са еднократни събития. Вътрешните рискове обаче следва да са под контрол на държавата. Проблемът е, че всяко забавяне и неизпълнение на реформа или проект водят до забавяне на плащанията за всички, тъй като оценяването за всяко плащане се прави в комплект. Липсата на ясна комуникация и систематичен процес по управляване на рисковете при изпълнението на плана създават усещане, че още при подготвянето на отчета за следващото плащане след близо месец ще се изправим пред поредния провал, но отново – без отговорни за него.

Източник: Институт за пазарна икономика

Продължи с четенето

България

Църквата почита днес св. преподобномъченик Стефан Нови

Published

on

By

Преподобни Стефан се родил в Цариград, майка му още при раждането го посветила на бога. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Той спазвал строг пост, прекарвал постоянно в молитва, чрез трудовете си помагал на бедните. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание – избрали го игумен на манастира.

В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на малки части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.

Църквата „Св. Богородица“ във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици наравно с Арий, Несторий и Евтихий. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тъмница.

Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал. Така разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.

Щом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.

Стефан обаче хвърлил на пода една монета с царския лик и я стъпкал.

Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. Там мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.

Св. Стефан още повече повдигнал духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кънтяла от молитви и псалмопения. Тя повече приличала на храм, отколкото на затвор. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.

Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули и му нанасяли жесток побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало в 767 година.

Продължи с четенето

България

Значителни валежи от дъжд и сняг в 10 области

Published

on

By

Значителни ще са валежите от дъжд и сняг в 10 области от Централна и Източна Бълария днес, 28 ноември, предупреждава НИМХ. В шест от тях са обявени жълт и оранжев код (най-югоизточните части от област Бургас) за потенциално опасно и опасно време. Жълт е кодът в областите: Смолян, Кърджали Хасково, Ямбол, части от областите Бургас и Варна.

Дъжд ще завали на много места в страната до сутринта. В Предбалкана и високите западни полета ще вали сняг и на места там ще се образува тънка снежна покривка.

Ще продължи да духа слаб до умерен вятър от изток-североизток.

Минималните температури ще бъдат между минус 1° и 4°, по Черноморието до 7° – 8°, в София – около 0°.

През деня времето ще се задържи облачно. Валежите в Западна България ще спрат, но в Централна и Източна ще се усилят и на места ще са значителни. В Предбалкана ще вали сняг, значителен в източната част. В Лудогорието и Източните Родопи валежите ще са от дъжд и сняг.

Ще духа до умерен, в източните райони до силен североизточен вятър, с който ще продължи да нахлува студен въздух. Към 14 часа температурите ще бъдат между 3° и 8°, в крайните югозападни райони и Черноморието до 10° – 11°.

В планините ще бъде облачно с валежи от сняг. Ще духа умерен до силен вятър от изток-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около минус 1°, на 2000 метра – около минус 5°.

По Черноморието ще бъде облачно с валежи, значителни на юг от Бургас. Ще духа умерен до силен север-североизточен вятър. Максималните температури ще са 8°-10°. Температурата на морската вода е 13°-15°. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала.

Атмосферното налягане още малко още се понижи и ще бъде малко по-ниско от средното за месеца.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 34 мин. и залязва в 16 ч. и 54 мин. Продължителността на деня е 9 ч. и 20 мин.

Луната в София изгрява в 12 ч. и 18 мин. и залязва в 21 ч. и 36 мин. Фаза на луната: два дни преди първа четвърт.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.