Енергийната криза в Европа е много повече от проблем с енергията. Това е и импулсът за голяма геополитическа реконфигурация в глобален мащаб. Никой не знае точно как ще изглеждат световните енергийни и политически пейзажи, когато прахът се улегне (което, между другото, ще минат години), но е гарантирано, че ще бъде значително по-различно от това, което беше денят преди Русия – исторически най-големият износител на петрол и природен газ за Европейския съюз в дългосрочен план – незаконно нахлу в Украйна.
Тазгодишната енергийна перспектива от Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреждава, че в момента преживяваме „глобална енергийна криза с безпрецедентна дълбочина и сложност“ и че „няма връщане към начина, по който нещата бяха“ преди безпрецедентната двойна шокове от пандемията от новия коронавирус и войната на Русия в Украйна. Заедно тези събития вече преконфигурираха енергийната търговия в световен мащаб, но ударните вълни за световната икономика тепърва започват.
Мнозина гледат на настоящия енергиен дефицит на Европа като на вид героизъм, тъй като Европейският съюз понесе огромен икономически удар, за да наложи енергийни санкции на Кремъл – единственият вид санкция, която наистина може да осакати руската икономика с надеждата да сложи край на войната в Украйна. „В борбата да помогне на Украйна и да се противопостави на руската агресия, Европа показа единство, смелост и принципна готовност да поеме огромни разходи“, наскоро писа Economist.
Но освен за възхищение, действията на Европа са повод и за сериозно безпокойство. Понастоящем цените на газа са шест пъти по-високи от средните ставки и новото моделиране предполага, че 10% увеличение на реалните цени на енергията е свързано с 0,6% увеличение на смъртните случаи през типичен зимен сезон – което се равнява на над 100 000 допълнителни смъртни случая на възрастни хора в целия свят Европа през следващите месеци.
Не само Европа трябва да поеме тези разходи. Финансовата уязвимост, произтичаща от Европа, заплашва да дестабилизира не само някои от по-задлъжнелите европейски страни, но и развиващите се нации и нетните вносители на енергия по света. Както винаги, бедните са тези, които ще загубят най-много, а глобалният юг неизбежно ще понесе огромна тежест от енергийна война, с която те нямат нищо общо на първо място. Въпреки че опустошителните последици от пировата енергийна война между Русия и Европа вече тежат тежко върху потребителите по целия свят, това само ще се влоши през следващата година.
Наскоро публикуваната водеща годишна прогноза на ОИСР предвижда „значително забавяне“ за глобалната икономика през 2023 г., намалявайки до 2,2%, а след това „малко възстановяване през 2024 г.“ до около 2,7%. За икономиката на Съединените щати, която досега беше относително защитена от кризата, перспективите са още по-мрачни. ОИСР прогнозира, че икономиката на САЩ ще нарасне само с 1,8% тази година (в сравнение с 2,2% за световната икономика) и нищожните 0,5% през следващата година, преди да се „възстанови“ леко, за да постигне слаб растеж от 1% през 2024 г. ясно се насочи към „брутално икономическо притискане“, което ще бъде основен стрес тест за Европа, нейните съюзници и нейните врагове.
„Нараства страхът, че преработването на глобалната енергийна система, американският икономически популизъм и геополитическите разриви застрашават дългосрочната конкурентоспособност на Европейския съюз и страните, които не са членове, включително Великобритания“, докладва Economist за трайните последици от кризата . „Не само просперитетът на континента е изложен на риск, но и здравето на трансатлантическия съюз.“ Много европейски лидери остро критикуваха протекционистките и националистически енергийни стратегии на Съединените щати, включително неотдавнашния Закон за намаляване на инфлацията, който заделя 400 милиарда долара стимули за произведената в САЩ енергия, производство и транспорт.
Настоящата криза хвърли категорично облекчение върху икономическата уязвимост на Европа. Дългогодишното разчитане на евтини изкопаеми горива от непостоянен и агресивен авторитарен режим се оказа опасна динамика, което не е изненадващо. Но отдалечаването от руското влияние вече тласка много нации още повече в обятията на Китай, рискувайки същия вид уязвимости и бъдещи енергийни сътресения, ако тази нация реши да използва властта си над многобройните редкоземни минерали и други вериги за доставка на чиста енергия, които контролира почти изцяло. Западът позволи на Китай да се конкурира и да ги надмине с иновациите по отношение на технологиите за чиста енергия, а евтиният преход към чиста енергия ще бъде почти невъзможен в близко бъдеще без съгласуване с Пекин.
Докато и Съединените щати, и Китай клонят към протекционистични политики, насочени към вътрешния пазар, Economist отбелязва, че Европа, „със странното си настояване да спазва правилата на Световната търговска организация за свободна търговия, изглежда като издънка“.
Oilprice.com
Новини3 години ago
Варна4 години ago
Политика3 години ago
Авто3 години ago
Анализ3 години ago
Новини3 години ago
Новини3 години ago