Connect with us

Анализ

Една неоптимистична теория за ситуацията *

Публикувано преди

на

В цялото усещане за хаос, може да се изведе една теория, която обяснява какво се случва. Но първо няколко отделни факти, които изглеждат разхвърлени и без връзка:
• ГЕРБ говори негативно само срещу ПП и ДБ.
• ГЕРБ се отказа да привлича ПП и ДБ за правителство.
• ДПС говори негативно само срещу ПП и ДБ.
• Възраждане говори негативно само срещу ПП и ДБ.
• Партията на Янев се прави на ударена, но говори негативно само срещу „наследството на правителството на Петков“.
• Радев говори негативно само срещу ПП и ДБ.
• Слави пуска статус след статус и видео след видео само и единствено срещу ПП и ДБ.
• Хора на ИТН бяха назначени в служебния кабинет и говорят негативно само срещу ПП и ДБ.
• Корнелия Нинова беше обърната и започва да говори негативно предимно срещу ПП и ДБ.
• Всички тези групи дума не казват една срещу друга.
• Даже новите яростни евро-атлантици дума не казват за яростната анти-европейска реторика на Възраждане и Радев.
• Контактни групи от контактори контактуват, вместо да има нормални и открити разговори.
• Случайни хора, посочени от Борисов, но уж независими, предлагат на Парламента да приема Декларации.
• Решенията и действията се заместват от контакти и Декларации.
• ГЕРБ неочаквано започна да шикалкави за военната помощ за Украйна, че това решение трябва да мине през две комисии, три контактни групи, четири конкурса за красота и пет погалвания от папа.
• Това стана точно в момента, в който Корнелия Нинова неочаквано се обърна.
• Кучето пред Парламента предизвиква повече интерес от липсата на морал в Парламента.
• Говорителите, които през лятото истерично крещяха, че без договор с Газпром България ще загине, сега истерично крещят, че без коалиция и стабилно правителство в този парламент България ще загине.
• Отделни журналисти се опитват да питат сериозни въпроси, но сякаш собствениците на много медии загубиха интерес към всичко друго, освен към коалиция.
• Напълно са забравени Потокът, саковете с милиони, липсата на разследване и всичко останало.
• Забравя се как ни откраднаха 12 години.
• Хората, които ни откраднаха 12 години, самодоволно ни четат морал от телевизионните екрани.
• Прокуратурата е готова за реформи. Под прякото ръководство на самата прокуратура.
• Никой не обръща внимание на Служебното правителство.
• С едно изключение – обръща се внимание на Служебното правителство, само когато говори колко лошо наследство има от правителството на Петков.
• Случайните опити на някой министър да разкрие корупционни схеми от времето на ГЕРБ потъват в небитието. Има информация, публична е, но никой не я разпространява, никой не ѝ обръща внимание.
• Говорят се за някакви милиарди напред-назад, всичко потъва в общата мъгла. Освен когато е против ПП и ДБ.
• Всякакви кафяви медии и случайни насилници атакуват на лично ниво лидерите на ПП и ДБ. Всички се смеят, никой не прави нищо.
• Даже случаи на установени полицаи с проблемно поведение се представят като следствие от последните няколко месеца. Сякаш всички са се корумпирали или станали дрогета само за два или три месеца.
• Обществените системи като здравеопазване, социални грижи и т.н. дават все по-лоши услуги, липсата на реформи деградира всеки аспект от живота ни.
Всичко това е доста разхвърляно. Изглежда като случайни събития.
И тук идва теорията. Една неоптимистична теория за ситуацията. Която дава връзка между всички събития и обяснява какво се случва. Теорията е следната:
Вече са се разбрали. Всички те. ГЕРБ, ДПС, БСП, Възраждане, Янев, Радев и присъдружни. Разбрали са се за правителство, постове, разпределение на благата. Договорили са се. Само мислят в момента оправдание защо ще има правителство с голямо мнозинство от уж евро-атлантически партии и уж патриотични партии. И ще си управляват дълго и спокойно. Ще заличат всички следи, ще усвоят всички фондове, ще ни говорят как всичко е наред. А ПП и ДБ остават в тъжно безсмислено малцинство, което да служи за виновник за всички проблеми.
Разбрали са се да има нова форма на стабилност. Всички те. Стабилност, която ще смърди не на застой, а на разложено.
Разбрали са се. Всички те.
Дано да бъркам. Дано.
Иначе неоптимистичната теория ще се превърне в реален кошмар. А децата ще продължат да бягат.
Спокоен ден!
* Заглавието е на varnalive.bg

Продължи с четенето

Анализ

Ще се удвоят ли цените на петрола ако атаките на хутите продължат?

Published

on

By

Прoдължаващите атаки на бунтовниците хути, достигащи Ормузкия пролив, могат да удвоят цените на петрола, предупреди в интервю ръководителят на отдела за петролни изследвания на Goldman Sachs Даан Струйвен.

Червено море е транзитен маршрут и при продължително прекъсване там петролът може да бъде с три или четири долара по-висок. Въпреки това, ако имате прекъсване в Ормузкия пролив за един месец, цените на петрола ще се повишат с 20 процента и дори евентуално биха могли да се удвоят, ако прекъсването там продължи по-дълго“, заяви Струвен в интервю, дадено вчера на американската телевизионна станция CNBC.

Има ли реална опасност цените на петрола да се удвоят само заради атаките на хусите в района на Червено море?

От ноември насам бунтовниците са атакували търговски кораби в Червено море повече от 20 пъти, използвайки ракети, дронове, бързи лодки и дори хеликоптери. Атаки срещу кораби в района е имало и преди, но сега е притеснителен факта, че тези атаки продължават дори след като САЩ обявиха операция Prosperity Guardian за засилване на патрулите в Червено море и Аденския залив за защита на търговския трафик. Големият район в който стават атаките и използването на хеликоптери от хутите прави задачата на патрулиращите кораби изключително трудна, а защитата на преминаващите танкери почти невъзможна.

Прогнозите

На всички е ясно, че без унищожаване на базите на хутите, т.е. без сухоземна операция проблема с атаките няма да бъде решен. Това означава, че проблема няма да получи разрешение в близките месеци, а тъй като над 15% от петролните доставки минават през района, това прави все по-реалистична и прогнозата на Goldman Sachs.

При сеганата ситуация първото последствие са значително увеличените застрахователни премии за преминаващите кораби. Две от най-големите корабни компании Maersk и Hapag Lloyd, решиха въпроса кардинално като отказаха да използват маршрутите на Червено море и Суецкия канал. При продължаващи атаки е въпрос на време е и петролните доставки да се пренасочат по маршрута около Африка, а освен удължаване на времето за доставка това ще оскъпи значително и транспорта.

В средносрочен план всичко това би увеличило цената на петрола най-много с 20% и няма да е изненада ако станем свидетели на цени на петрол над 90 $ за барел. Ако обаче ситуацията ескалира до пълномащабен конфликт в района и това се проточи повече от 6 месеца всякакви прогнози за цената на петрола ще бъдат изключително трудни. Ситуацията е много по-сложна и проблема не са само хутите. Иран има интерес от нагнетяване на напрежение в района и най-вероятно ще засили подкрепата си за йеменските бунтовници. Друг важен момента е факта, че високите цени на петрола облагодетестват арабските страни и те определено не полагат достатъчно усилия за решаването на конфликта въпреки голямото си влияние в района. Причина за това са и антиизраелските настроения заради продължаващата война на Израел с Хамас. Ако САЩ и съюзниците им предприемат сухоземна операция в Йемен това определено ще изостри отношенията им в страните от района, а това във време на наближаващи президентски избори не е добро решение.

На базата на всички тези фактори може да се предположи, че в рамките на тази година проблема с атаките на хутите едва ли ще бъде решен кардинално. При такова неблагоприятно развитие на ситуацията цената на петрола едва ли ще се удвои каквата е прогнозата на Goldman Sachs, но определено ще премине границата от 100$ за барел. Ако към проблема с хутите се прибавят ограниченията на добивите на страните от ОПЕК+ и продължи проблема с добива на петрол в Либия то не са изключени и цени от 120-130 $ за барел. Трабва да направим уточнение, че това са цени при развитие на ситуацията по възможно най-негативния сценарий. .

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Цената на петрола продължава да расте заради притесненията за доставките в Близкия изток

Published

on

By

Петролът поскъпна с около 1% при отварянето на борсите тази сутрин следствие на неблагоприятните новини през последните два дена. Основната причина за продължаващото поскъпване си остават опасенията относно доставките от Близкия изток особено след като вчера Иран изпрати боен кораб в района. В същото време местни протести наложиха спиране на производството в най-голямото либийско нефтено находище Шарара, което може да произвежда до 300 000 барела на ден (bpd). Несигурността в района засилва страховете за прекратяване на производството на петрол за неопределено време, а от там и за недостиг на пазара зарари ограничения добив на страните от ОПЕК+. Лошите новини за пазарите не спират до тук. Напрежението между Израел и Иран също се повиши сериозно заради вчерашния атентат на годишнината от смъртта на генерал Сюлемайни, а това засилва и опасенията за разрастване на войната Хамас-Израел.

В резултат на всичко това суровият петрол Brent се повиши с 61 цента, или 0,8%, до 78,86 долара за барел до 13:00 ч. по Гринуич, докато фючърсите на западнотексаския междинен суров петрол в САЩ се покачиха със 74 цента, или 1%, до 73,44 долара. Най-вероятно утре цената ще продължи да се покачва и седмицата ще завърши с нов петролен връх.  За съжаление няма индикации ситуацията да се промени през следващата седмица, което означава, че възходящата тенденция в цените ще продължи.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Близкият изток: потенциални сценарии и инвестиционни идеи

Published

on

By

Живеем в гранични времена. Приехме мира са даденост, а той е изключение от историческа перспектива. Историята на човечеството е разказ за войни. Настоящето ни го напомня.

Имаме прокси конфликти в Украйна, в Субсахарна Африка, а сега и в Израел. Отделно между Косово и Сърбия прехвърчат искри.

Колкото по-продължителна и агресивна е израелската операция, толкова повече напрежение се натрупва в региона. Изравняването на Газа със земята ще предизвика брутална хуманитарна криза, последвана от поредната бежанска вълна към Европа. Съответно съседните страни ще се поляризират все повече помежду си и срещу Израел.

Близкия Изток не е хомогенен политически, културно и религиозно. Иран е най-очевидния пример. Те са наследници на персийската цивилизация и към момента са страната с най-многобройно население шиити. От двата главни клона на ислямската религия шиите представят между 10-15% от общия брой мюсюлмани. Над 80% са сунити, които са доминираща религия в Близкия Изток. Разбира се и тези два клона имат множество разклонения, които често има дълбоки различия. Следната графика показва основните клонове на исляма и регионите, в които са разпространени.

 

Фигура 1: Основни клонове исляма

Освен Иран шиитска диаспора има в Ливан, Ирак и Йемен. Това обяснява и присъствието на Иран в тези страни по-един или друг начин. Днешната тема не е история на Близкия Изток нито теология на исляма. И двете обаче имат роля в настоящия конфликт, правейки го много по-труден за анализ, отколкото изглежда на пръв поглед.

Като начало Хамас са сунити, а Хизбола са шиити. Това не означава, че Иран няма връзка с първите, а че дори да има, тя вероятно не е толкова силна колкото с Хизбола.

От Близкия Изток отиваме в Южна Америка. Какво е общото между Иран и Венецуела? Петролните богатства. Администрацията на демократите има спешна нужда петрол по 100$ за барел за наближаващите избори през 2024. Вдигането на част от санкциите срещу Венецуела е план Б за осигуряване на евтин петрол, в случай, че Иран заемат страна по конфликта в Израел.

Ако Балканите в началото на 20ти век са били бурето с барут на Европа, за Близкия Изток може да се каже същото, но в глобален мащаб. Причините са две – фосилни горива и транспортни връзки. Следните две графики илюстрират казаното:

Фигура 2: значение на Ормузкия проток

15-20% от дневното количество петрол преминава през Ормуз.

Над 30% от резервите и около 38% от дневната продукция на фосилни горива се намират в Близкия Изток.

 

Фигура 3: география на петролните резерви

Историята не обича скуката. Тази седмица може да се окаже поредното напомняне за тази максима. Играчите на шахматната дъска са много и с разностранни интереси.

Иран не е задължително да отвръща на Израел, може просто да затвори Ормуз. Историята помни такива случаи – Египет затвори Суецкия канал през 1967 година по време на Третата Арабско Израелска Война. Този факт не означава, че Суец ще бъде затворен отново. Той единствено напомня, че такъв тип действия са били предприемани и преди. Затварянето на протока Ормуз е събитие, което би разтресло цените на горивата, а от там и световната икономика.

Предлагането на суровини е от много време ограничено поради липсата на капиталови инвестиции. Геополитиката е искрата, която може да ускори вече започналите процеси.

Обаче това не е единственият сценарий. На масата имаме множество варианти, които не са независими един от друг. Тоест развоя на събитията може да бъде комбинация между изложените сценарии или нещо тотално различно, за което дори не подозираме, че не знаем.

В следващите редове представям няколко сценария с различна степен на достоверност, а в заключение и няколко идеи за инвестиции. Те следват концепцията Конусът на Бъдещето.

Конусът на Бъдещето

Достоверността на всеки сценарий се базира на това доколко познаваме следните три входящи параметъра:

  • Причините, които биха довели до настъпване на изследваното събитие;
  • Последствия и техния магнитуд;
  • Вероятността да настъпи това събитие вследствие причините от първата точка.

Ние никога не може да знаем всичко за трите. Ние допускаме, че знаем нещо и на базата тези допускания изграждаме хипотеза. Нейната цел е да бъде с възможно по-висока достоверност, а не да гарантира каквото и да било.

Според нивото достоверност сценариите могат да се класифицират по следния начин:

  • Потенциални: сценарии, които съществуват в сферата на непознатото непознато, които ние често поради невежество наричаме невъзможни. Ние не знаем нито възможните причини, нито магнитуда на техните последствия, нито тяхната вероятност да настъпят. И все пак такива събития са факт.
  • Възможни: сценарии, за които познаваме едно от трите – причини, вероятности, последствия. Те са в сферата на непознатото познато – смесица от всички известни и неизвестни променливи. Те водят до сценарии, на които можем да дадем някакво ниво на достоверност.
  • Правдоподобни: сценарии, за които знаем две от трите променливи – причина, последствие, вероятност. Имаме идея за възможните комбинации между пазарните променливи. Те водят до сценарии, които с времето ще можем да опишем все по-добре. Това повишава тяхното ниво на достоверност.
  • Вероятни: сценарии, които се базират на нашите знания за трите фактора – причина, последствие, вероятност. Това са сценарии, за които наличната информация е повече от липсващата. Достоверността на тези сценарии е най-висока сравнено с другите три.

Ако анализираният сценарии попадне в категория „вероятен“, това не гарантира никаква сигурност.

На долната графика се вижда връзката между описаните типове сценарии. Забележете, че всеки следващ сценарий (от центъра към периферията) обхваща всички предходни.

 

Фигура 4: конуса на бъдещето

Вероятните сценарии са също правдоподобни, възможни и потенциални. Обаче потенциалните сценарии не са вероятни.

Ние, като инвеститори и трейдъри, търсим сценарии в последните две категории – достоверността за тяхното настъпване да е относително по-висока спрямо другите.

Достоверността на всяка хипотеза се определя от границите на потенциалните сценарии – всички такива сценарии се съдържат в полето с потенциал (конуса на публикуваната графика).

Последното твърдение не изключва сценариите „Непонятни и немислими“. Те са в категорията на непознатото непознато. Всеки един момент могат да ни хванат неподготвени.

 

Вероятен сценарий

Израел до последно се подготвят за наземна инвазия в Газа, обаче накрая се отказват. Причината е натиск от страна на САЩ. Байдън има нужда от иранския петрол, за да има шанс да спечели изборите следващата година.

Този сценарий е най-вероятен в моите очи. Ред страни от Г20 се изказаха против тотална инвазия, която ще предизвика чудовищна хуманитарна катастрофа. Както споменах, демократите, колкото и да са hawkish, имат спешна нужда от евтин петрол. Имат електорат за убеждаване.

Украйна, макар да е житницата на Европа, не е толкова голям фактор/няма чак такова отношение към САЩ, защото САЩ произвеждат предостатъчно земеделска продукция, покриваща вътрешното търсене. Същото не може да се каже за обаче петрола. САЩ са страната, добиваща най-много петрол на ден (19.99 милиона барела на ден), тя също е и на-големият консуматор (20.28 милиона барела на ден). В същото време са сред големите износители на петрол и петролопродукти: 8.32 милиона барела на ден средно за 2022 година. За същата година внасят средно по 8.47 милона барела на ден. Съответно дефицитът за този период е -1.32 милиона барела дневно. Недостигът се компенсира с внoс от Близкия изток, включително и Иран.

Администрацията на Байдън действа в две посоки да предотврати ескалация на конфликта. Крайната цел е Иран, макар и гневен, да остане само наблюдател. Тоест да се предотврати шоково поскъпване на петрола.

САЩ стратегически увеличиха присъствието си в региона през последните дни, изпращайки два самолетоносача, няколко разрушителя и спомагателни кораби. Това цели деликатно напомняне на концепцията от Студената Война за взаимното възпиране. Тоест Иран да си знае мястото и да се ограничи само до агресивни тиради в медиите.

Другата посока на действия е ограничаване на Израел. Щатската Администрация не одобрява наземна инвазия в Газа поради геополитически причини, а не толкова от хуманитарни подбуди. Ако Израел се успокоят, напрежението в региона ще се стабилизира. С други думи конфликтът между страните ще остане на дипломатическо ниво и няма да се достигне до затваряне на Ормуз.

Допускам, че този сценарий е най-достоверен. Дори европейските елити и Байдън, макар страдащи от общи ментални дефицити, не могат да си позволят тотална война в Близкия Изток. Това твърдение обаче не изключва другите възможности.

Правдоподобен сценарий

Израел предприемат тотална инвазия в ивицата Газа. Иран в отговор на нападението затваря Ормуз. Цената на петрола за няколко дни минава 150 долара за барел.

Придавам средно тегло на този сценарий. САЩ вероятно ще убедят Израел да отмени инвазията, но това не е гарантирано. Ако се провалят, конфликтът бързо ще ескалира. Съответно възможните сценарии се мултиплицират. Затварянето на Ормуз е един от тях.

Както посочих в увода, това е една от най-важните транспортни артерии в света. На всеки 10 барела петрол около 2 преминават от там. Цената на петрола ще достигне неподозирани равнища нелинейно зависещи от продължителността на затваряне на протока. В същото време огромна част от вноса на стоки за Иран преминава през протока. Съответно продължителността на затварянето зависи доколко Иран ще съумее да компенсира вноса на стоки от други маршрути.

При този сценарий допускам, че Иран ще се ограничат дотам и няма да обявят война на Израел. Нека не забравяме солидното присъствие на щатския флот в източното Средиземноморие. Обаче дори и то не гарантира, че конфликтът няма да се възпламени.

Идва ред за сценариите, които са ниско ниво на достоверност, но с най-голям магнитуд на последствията.

Възможен сценарий

Израел предприемат наземна инвазия в Газа. Иран стават страна по конфликта като обявяват война на Израел. При този сценарий ескалацията на конфликта придобива глобални измерения. Достигнем ли този етап, ситуацията става все по непредвидима.

След тази точка възможните изходи придобиват все по-негативен характер. Военна намеса на Иран би предизвикала вероятен отговор от страна на САЩ. От неговия интензитет и магнитуд зависи дали ще се включат други страни. Ако към конфликта се присъедини Русия или Китай, вероятно това ще бъде point of no return и прелюдия към глобална война.

Потенциален сценарий

Навлизаме в сферата на непознатото непознато, където всичко е възможно, а в същото време лесно обяснимо постфактум. Тези събития имат голям магнитуд и не винаги са с негативен поляритет.

Положителни примери са технологичните скокове или Великите Географки открития. Съответно негативни примери са пазарни сривове, епидемии, военни конфликти. В контекста на днешната тема ни касае възможността от унищожителна война.

Такава категорично съществува обаче дори при сегашните събития достоверността на такъв сценарий е минимална. Глобалните елити нямат нужда от тотална глобална война, която да унищожи голяма част от населението. Сблъсъците между Великите Сили са индиректни чрез прокси войни или чрез кибер атаки. Последните имат капацитета за няколко седмици да върнат всяка цивилизована държава в ранното средновековие без да разрушат и една сграда.

Изброените сценарии не са изчерпателни, категорични и независими. Във всеки един момент те могат да се разгърнат по неочакван начин. Съответно настъпването на първият сценарий не изключва другите. На следната графика ви представям опростена схема на възможните изходи (в моите очи) от конфликта.

Фигура 5: потенциални сценарии

Графиката също не претендира за изчерпателност. Тя цели да покаже тяснта зависимост между различните сценарии. Всяко събитие е инфлексна точка, която води до поне две нови възможности, които от своя страна също са инфлексни точки. Някои от етапите имат следната особеност – те се явяват point of no return. След тях системата е направила необратим фазов преход. Пример за такова събитие е официална военна намеса на Иран, която най-вероятно ще провокира отговор от страна на САЩ.

Инвестиции

Най-ценният урок на историята е, че ние не се учим от нея. Конфликтите в Близкия Изток не са новост. Само през последните 70 години има няколко войни водени между Израел и съседни страни. Анализирайки техните икономически последици откривам две водещи теми – петрол и танкери.

Латинска Америка и Африка – инвестиции в петрол

Започвам с очевидното – потенциалното поскъпване на петрола. Дори без война в Близкия Изток неговата цена най-вероятно ще мине 150$ за барел следващите 12-24 месеца. Причината е толкова изтърканият от повтаряне капиталов цикъл. Липсата на инвестиции в нови нефтени платформи, разработване на находища и строеж на танкери посажда семената на бъдещ дефицит.

Липсата на капиталови инвестиции е като гравитацията. Няма значение дали знаем за нея, тя съществува и оказва необратимо влияние върху нас. Наратива може да доминира много дълго време над фундамента, но накрая винаги последният надделява.

При предходните конфликти в Близкия Изток петролът не поскъпна значително. Пример е последната война в Ливан.

 

Фигура 6: войната в Ливан от 2006 година и цената на петрола

Между днес и 2006 г. има обаче доста разлики:

  • Война между Украйна и Русия
  • Серия от преврати в Субсахарна Африка
  • Петролната индустрия (включително танкери, платформи и спомагателни кораби) са на дъното на капиталовия цикъл

Задълбочаване на конфликта между Израел и Хамас ще ускори вече започналите процеси.

Конфликтите в Европа и Близкия Изток напомнят да търсим възможности на място където никой не гледа. Един от регионите с най-големи запаси на фосилни горива – Южна Америка. Венецуела все още държи рекорда. Обаче не само тя – Бразилия, Аржентина, Еквадор, Колумбия и Мексико имат развита петролна промишленост.

 

Фигура 7: добив на суров петрол в Южна Америка по страни

Съседката на Венецуела, Гаяна, е сред новите играчи. Отделно Фолклендските острови имат значителни залежи на фосилни горива, чиито потенциал тепърва ще се разработва.

Същото може да се каже и за Африка. Освен известните Нигерия с петрола и Алжир с природния газ, в южната част на континента има залежи, които чакат да бъдат разработени. Мозамбик, Ангола и Намибия са сред страните с най-големи залежи.

Танкери

Добива и преработката на петрол са тясно свързани с корабната индустрия. Инвестициите в нови танкери достигна рекорно дъно тази година. Следната графика показва колко нови кораба са поръчани спрямо текущия флот.

 

Фигура 8: очаквани доставки на нови танкери и поръчани нови кораби спрямо текущия брой кораби

Още миналата седмица ефектът на конфликта се усети върху цените на фосилните горива. Тамер и Левиатан са едни от най-големите находища на природен газ близко до Европа. Първото вече е затворено, а второто най-вероятно ще затвори скоро.

Това е само единият аспект на последствията. Тенденцията, започнала през 2022 година с войната в Украйна, ще се засили. Става въпрос за все по-дългите маршрути, които трябва да изминават корабите. Причината е в политическата и икономическата фрагментация на света.

Нейното влияние е многоаспектно – повишават се застрахователните премии и навигационните маршрути се променят. Първото директно се отразява в дневната ставка за наем на кораба, а второто удължава периода, в който кораба е нает. Тоест корабите печелят повече на ден и са наети за повече дни.

В този ред на мисли очаквам дневните ставки за продуктовози (танкери, превозващи петролни дестилати) да продължат устойчиво да нарастват.

Темата има сериозен потенциал да се превърне във водеща инвестиция през следващите няколко години поради ред причини (освен посочените по горе):

  • От целия световен танкерен флот, рекорден брой кораби са над 20 годишни.
  • Рекордно нисък брой поръчки за нови танкери спрямо текущия флот и корабите над 20 години.
  • Претоварени корабостроителници, които не могат да поемат нови поръчки до 2026 г.
  • Европа спря да внася дестилати от Русия. Доставките идват от Индия, САЩ и дори и от Китай.

С други думи има не една причина дневните ставки да продължат да се покачват.

Настъпването на първия сценарий, тоест ограничаването на конфликта и успокояването на Иран, не анулира инвестициите в танкери и петрол. Така или иначе и двете индустрии зависят от капиталовия цикъл на чието дъно се намират. Ескалацията на конфликта обаче ще ускори вече започналите процеси.

Описаните сценарии със сигурност изключват множество променливи, чиято роля предстои тепърва да разберем. Колкото и да разтягам локуми в най-добрия случай ще намаля коефициента на грешка. Затова представям няколко сценария с различна степен на достоверност.

Целта е да не кристализирам в един сценарий (дори да е най-достоверния) отписвайки всички останали. Анализирайки повече сценарии минимизирам шансовете за грешки, съответно фокусирайки се върху един изход възможността за грешки значително нараства.

Навигирането из информационния шум е трудна и неблагодарна задача. Отсяването на информация с прогностична стойност изисква време и усилия, за да се отсее шума от сигнала. Ако искате да имате достъп до прецизно филтрирани идеи, разгледайте абонаментите планове, които Инвесто предлага.

Важно напомняне: колкото и добре да е аргументирана една хипотеза, тя винаги е непълна. Понякога липсващите факти могат да се окажат решаващи за развитието на сценария. Днешната хипотеза не прави изключение.

Тя е плод на изследванията и анализите на автора, което автоматично я прави ограничена, предубедена и непълна. Използвайте изложеното като маркировки на карта. Тяхното следване не е задължително, както и използването на самата карта.

Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

 

Източник: Investo.bg

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page