Connect with us

Свят

Европа се затопля по-бързо от другите континенти

Публикувано преди

на

Европа се е затоплила над два пъти повече от останалите части на света през последните три десетилетия и е отбелязала най-голямото повишение на температурата от всички континенти, съобщава БТА, позовавайки се на доклад на Световната метеорологична организация (СМО).

Докладът за състоянието на климата в Европа е изготвен след едно екстремно лято. Рекордна гореща вълна „изпепели“ Великобритания, алпийски ледници изчезнаха с безпрецедентна скорост, а продължителна морска гореща вълна „свари“ водите на Средиземно море.

В резултат на бързото затопляне в Европа алпийските ледници са загубили 30 метра от дебелината си между 1997 и 2021 г.

Друга последица е постепенното топене на ледената покривка на Гренландия, което допринася за покачването на морското равнище с по-бързи темпове. През лятото на 2021 г. в Гренландия за първи път е регистриран дъжд в най-високата й точка – станцията Съмит.

„Европа предлага жива картина на затоплящия се свят и ни напомня, че дори добре подготвените общества не са защитени от въздействието на екстремни метеорологични явления“, се казва в изявлението, направено от генералния секретар на СМО Петери Таалас.

В доклада се посочва, че от 1991 г. до 2021 г. температурите в Европа са се затопляли средно с 0,5 градуса Целзий на десетилетие, докато средната стойност за света е била едва 0,2 градуса Целзий.  Миналата година екстремните метеорологични явления, влошени от климатичните промени, – главно наводнения и бури, са нанесли щети за над 50 милиарда долара в Европа.

Според учените причината Европа да се затопля по-бързо от другите континенти е свързана с факта, че голяма част от нея се намира в субарктическия и арктическия регион – най-бързо затоплящия се регион на Земята.

Говорителката на СМО Клеър Нулис обясни, че Арктика, която като цяло се затопля по-бързо от Европа, действително не се счита за пълноправен регион от организацията.

По-малкото облаци над Европа през лятото, например означават, че до континента достига повече слънчева светлина и топлина, отбелязват експертите.

Някои учени нарекоха Европа „гореща точка на топлинните вълни“. Причината е, че броят им на континента се е увеличил по-бързо, отколкото в други региони поради промени в атмосферната циркулация.

Въпреки че температурите се повишават, Европейският съюз е успял да намали емисиите на парникови газове с 31 процента между 1990 г. и 2020 г. и има за цел да намали емисиите с 55 процента до 2030 г., се посочва в доклада.

„През 2021 г. в различни част от Европа се случиха поредица от екстремни метеорологични и климатични събития. Изключително тежките наводнения, които причиниха безпрецедентен брой смъртни случаи и щети в части от Западна Европа и Централна Европа през юли, и стихийните пожари, които опустошиха Югоизточна Европа това лято, ще останат в паметта засегнатите нации и в международните архиви за климата“, казва още Петери Таалас.

Независимо от темповете на глобалното затопляне, във всички региони на Европа повишаването на температурите ще бъде по-голямо от средното за планетата, както е наблюдавано досега – явление, което предполага горещини, горски пожари, наводнени, предупреждава СМО.

Докладът на метеорологичната организация беше публикуван няколко дни преди откриването на COP27, конференцията на ООН за климата, която ще бъде организирана от 6 до 18 ноември в Египет.

novini.bg

Продължи с четенето

Новини

САЩ удариха Иран

Published

on

Американският президент Доналд Тръмп обяви в своята социална медия „Трут соушъл“, че САЩ са извършили „много успешна атака“ срещу три ядрени обекта в Иран, включително във Фордо, предадоха световните агенции, съобщава БТА.

„Завършихме нашата много успешна атака срещу трите ядрени обекта в Иран, включително Фордо, Натанз и Исфахан“, написа Тръмп, цитиран от Ройтерс. „Всички самолети вече са извън въздушното пространство на Иран. Над основния обект, Фордо, беше хвърлен пълен товар БОМБИ. Всички самолети се връщат благополучно у дома“, допълни той и поздрави „страхотните американски воини“.

Продължи с четенето

Политика

Белгийското разузнаване отчита вълна от руска дезинформация

Published

on

Снимка: БТА

Белгийското военно разузнаване отчита трайно нарастване на случаите, свързани с руска дезинформация, съобщиха местни медии, като се позоваха на официален доклад. Отбелязва се, че тези случаи са свързани с многократните заявки на белгийските власти да подкрепят Украйна срещу нашествието на руските войски, предаде БТА.

В документа се уточнява, че разпространението на дезинформация срещу Белгия започва да се наблюдава особено ярко след съобщенията за готовността на страната да предостави своите изтребители Ф-16 на Киев. Дезинформационните кампании са свързани с въпросите за имиграцията, хората от ЛГБТ+ общността и с проявите на екстремизъм. Белгийското военно разузнаване пояснява, че целта на тези кампании е всяване на страх и убеждение в опасността от оказване на подкрепа за украинската отбрана.

Допълва се, че от руска страна в последните години многократно са били предприети действия срещу сайтове на държавни и общински институции в Белгия, особено около миналогодишните избори за европейски и федерални депутати, и за общински власти. Според доклада целта е била привличане на съмишленици, разширяване на въздействието върху обществото и всяване на тревога.

Медиите днес съобщават, че белгийският министър по въпросите на цифровизацията Ванеса Мац е била поставена под засилена полицейска охрана заради стъпките на правителството да ограничи анонимността в интернет и след получени заплахи от крайната десница. Някои си мислят, че свободата на изразяване позволява всичко, а това не е така, коментира Мац. По нейните думи целта на правителството е да ограничи злоупотребите онлайн.

Продължи с четенето

Политика

CNN: Европа най-накрая се събужда от дълбокия сън по отношение на отбраната

Published

on

Снимката е илюстративна.

Скандалът, който Доналд Тръмп вдигна на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, беше мълниеносен удар за трансатлантическия съюз, който разсея продължителните илюзии в Европа дали американският им братовчед ще застане на тяхна страна, за да се противопостави на руската агресия, предаде БГНЕС.

Разколебана, може би дори уплашена, Европа може би най-накрая се опомни относно нуждите си от самозащита в ерата на Тръмп.

„Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да започне да го тормози“, заяви евродепутатът Рафаел Глюксман.

В месеца, в който министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече Европа „ЖАЛКА“, защото разчита „безплатно“ на САЩ за своята отбрана, в групов чат с други представители на администрацията, континентът разбива десетилетни табута по отношение на отбраната. На дневен ред са политики, които само преди седмици бяха немислими.

Най-голямата промяна настъпи в Германия, най-голямата икономика в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц спечели гласуване в парламента за премахване на конституционната „дългова спирачка“ – механизъм за ограничаване на държавните заеми.

По принцип промяната в закона позволява неограничени разходи за отбрана и сигурност. Експертите очакват, че този ход ще отключи до 600 млрд. евро (652 млрд. долара) в Германия през следващото десетилетие.

„Това е промяна на правилата на играта в Европа, тъй като Германия беше изоставаща – особено сред големите държави – когато става въпрос за отбрана“, заяви Пьотр Бурас, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, международен мозъчен тръст.

Бурас уточни, че преодолявайки фобията си от дългове, Германия най-накрая е постъпила така, сякаш Европа наистина е преминала през „повратна точка“ – както беше описано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 г., само три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Въпреки че инвазията разтърси Германия, „само шокът от Тръмп ги накара да вземат това наистина фундаментално решение за спиране на дълговата спирачка“, каза още Бурас.

В съседна Франция президентът Еманюел Макрон – който отдавна призовава за европейска „стратегическа автономия“ от САЩ – заяви, че обмисля да разшири защитата на ядрения си арсенал до своите съюзници, вече привидно защитени от американските бомби.

Коментарите на Макрон по-рано този месец дойдоха, след като Мерц се застъпи за преговори с Франция и Обединеното кралство – двете ядрени сили в Европа – за разширяване на тяхната ядрена защита към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства идеята и дори призова Полша сама да обмисли възможността да се сдобие с ядрено оръжие.

Междувременно Полша и балтийските държави Естония, Литва и Латвия – всички съседи на Русия – се оттеглиха от Отавския договор от 1997 г. за ограничаване в употребата на противопехотните мини. Литва вече обяви закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша възнамерява да произведе 1 милион в страната. Този месец Литва се оттегли и от международния договор срещу касетъчните боеприпаси.

Военната повинност се завръща на континента. Дания въведе задължителна наборна военна служба за жените от 2026 г. и намали здравните изисквания за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също обяви планове всеки пълнолетен мъж да премине през военно обучение.

Дори доскоро неутрални държави преразглеждат позициите си. На фона на дискусиите за това как да се запази мирът в Украйна в случай на уреждане на конфликта, правителството на Ирландия – страна, която често участва в мироопазващи операции – представи законодателство, което позволява изпращането на войски без одобрението на ООН, заобикаляйки евентуално руско (или американско) вето.

Отдавна е неудобна – и често неизказана – истина в Европа, че защитата ѝ от инвазия в крайна сметка зависи от американската „кавалерия“, която язди зад хоризонта. Тази подкрепа вече не изглежда толкова сигурна.

Обратът отива отвъд това кой ще воюва, към това кой ще осигури оръжията. Някои започнаха да поставят под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили планираха да придобият.

Португалският министър на отбраната Нуно Мело заяви, че страната му преоценява очакваните покупки на самолети, като предпочита европейски алтернативи, поради опасения от контролираните от САЩ доставки на резервни части.

За първи път подобни опасения се изразяват публично на толкова високо равнище, особено в полза на самолети, които на хартия не предлагат същите възможности.

Но въпреки че Европа изглежда е разбрала посланието, разговорите за единен подход са в твърде начален етап.

Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за изразходване на милиарди повече за отбрана, наречен „ Превъоръжаване на Европа“, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава планът е преименуван на „Готовност 2030“.

Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи възможността за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, ако бъде постигнато споразумение чрез преговори – друг ключов въпрос, по който континентът е разделен.

Преименуването на плана показва разделителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една държава, толкова по-малко вероятно е тя да се заеме с превъоръжаване.

Испанският министър-председател Педро Санчес каза този месец: „нашата заплаха не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите“. Той призова Брюксел „да вземе предвид, че предизвикателствата, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг“.

Габриелиус Ландсбергис, бивш министър на външните работи на Литва, посочи, че е „разстроен“ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътуване до Киев, където през повечето нощи звучат сирени за въздушно нападение, го е накарало да си представи подобни сцени във Вилнюс в бъдеще.

„Колкото по на запад отиваш, толкова по-трудно е да си представиш подобно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни“, каза Ландсбергис.

Географското разделение може да задълбочи разделението, а Бурас смята, че пълното европейско единство винаги ще бъде „илюзия“.

„Това, което наистина има значение, е какво правят ключовите държави“, подчерта той, посочвайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „Искам да бъда предпазлив оптимист, но мисля, че сега сме на прав път.“

Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „Да, събудихме се, но сега трябва да се облечем.“

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page