Европа успява да диверсифицира покупките си на суров петрол преди предстоящото влизане в сила на санкциите срещу Москва, тъй като вносът ѝ нарасна миналия месец, въпреки че делът на руския нефт се сви.
Доставките на суров петрол и кондензат на Стария континент – с изключение на Турция – се увеличиха през септември до над 8,46 милиона барела на ден, най-високият месечен обем от януари 2020 г., според данни на енергийните експерти на британската компания Vortexa.
Русия запазва водещата си роля
Русия остава най-големият доставчик на суров петрол за Европа. Делът на руския внос обаче спадна миналия месец до едва 21%, намалявайки осезаемо спрямо средната стойност от 34% през 2021 г.
Европа е внасяла около 1,78 млн. барела на ден руски суров петрол през септември, скромно увеличение от 1,69 млн. барела на ден през предходния месец, когато доставките паднаха до най-ниското ниво поне от началото на 2016 г., показват данните на Vortexa, цитирани от Bloomberg.
Въпреки опитите да се откъсне от енергийната зависимост от Русия, Европейският съюз остава най-големият вносител на руски изкопаеми горива. От началото на войната в Украйна (24 февруари) до края на септември ЕС е похарчил повече от 100 милиарда евро за внос на руски изкопаеми горива, по данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).
Това е въпреки намалението на вноса в ЕС на руски изкопаеми горива, който спадна с 14% от август до края на септември и с 50% от март до края на септември. Китай е вторият най-голям купувач на руски петрол след ЕС.
В същото време внесените количества неруски суров петрол в Европа стабилно се повишават тази година до най-високата стойност от 2016 г. насам. 7% от вноса през септември. Водещият африкански доставчик на петрол в Европа е Либия, като петролният ѝ износ за Стария континент се покачва до най-високото ниво от една година. Количествата нефт, които пристигат от Близкия изток са най-големите от май 2019 г., докато потоците от САЩ са най-малките от януари.
Високите цени пълнят хазната на Кремъл
Спадът на вноса на руски изкопаеми горива в Европа отчасти се дължи на намалените обеми природен газ, след като „Газпром“ първо ограничи, а после изцяло спря доставките през „Северен поток 1“. ЕС забрани вноса на руски въглища от август. Целта на тези действия е да намалят енергийните приходи на Русия, с които тя финансира войната в Украйна. Енергията е ключов стълб на руската икономика, като формира над 1/5 от нейния БВП, предава Business Insider.
Докато руският износ на изкопаеми горива е намалял с около 1/3 като обем от началото на войната, високите цени на енергията поддържат приходите в хазната на Кремъл.
„Нарастващите цени на изкопаемите горива означават, че текущите приходи на Русия са далеч над нивото от предходните години, въпреки намаленията на тазгодишните обеми на износа“, пише CREA в доклад от август.
expert.bg