Connect with us

Икономика

Европа е пред рецесия

Публикувано преди

на

Европа е изправена пред нарастващ риск от рецесия заради повишаващите се цени на петрола и газа на фона на опасенията, че Русия може да спре напълно доставките, предупреждават икономисти, цитирани от в. Guardian.

Според Nomura, японска инвестиционна банка със значителна дейност в Лондон, икономиката на Европа ще бъде засегната от различни фактори, сред които спадащото търсене в САЩ – най-големият експортен пазар – продължаващите последствия от руската инвазия в Украйна и свързаното с това увеличение на цените на храните и енергията.

Nomura очаква европейската икономика да започне да се свива през втората половина на 2022 г. и рецесията да продължи до лятото на 2023 г., а общият спад да достигне 1,7% от БВП.

Цените на енергията вече се повишиха през втората половина на 2021 г., тъй като водещите икономики отмениха въведените ограничения заради коронавирусната пандемия, но нахлуването на Русия в Украйна добави допълнителни трудности, тъй като ЕС, САЩ и Обединеното кралство се опитаха да изолират Русия икономически. Европа все още е силно зависима от Русия по отношение на енергийните си доставки, а руският президент Владимир Путин отговори на санкциите, като забави доставките на газ. Русия прекрати доставките на газ по газопровода „Северен поток 1“ за Германия, по газопровода „Турски поток“ за България и спря доставките за Полша по газопровода „Ямал“, напомня изданието.

Европа се бори с „условия, които са до голяма степен глобални по своя характер (рязко покачване на цените на енергията и инфлацията, нарастващи геополитически рискове и несигурност), което ни кара да вярваме, че европейските икономики ще бъдат сполетени от същата съдба – рецесия – като САЩ“, пише Джордж Бъкли, икономист в Nomura. Инфлацията в еврозоната достигна 8,6% на годишна база през юни, което е най-високото ниво от създаването на блока през 1999 г.

Миналата седмица анализатори от американската инвестиционна банка JP Morgan Chase заявиха, че Русия също може да предизвика увеличение на цените на петрола, ако използва съкращенията на добива, за да отвърне на усилията за ограничаване на цените от страна на групата на големите икономики Г7. Анализатори прогнозираха над трикратно увеличение на цените до 380 USD за барел, ако Русия намали производството с 5 млн. барела дневно. В края на миналата седмица на фючърсните пазари един барел суров петрол тип Брент с доставка през септември струваше 111 долара.

„Вероятно е [руското] правителство да отвърне на удара, като намали добива, за да причини болка на Запада“, пишат анализаторите на JP Morgan. „Свиването на световния петролен пазар е на страната на Русия.“

Кай Нойфелд и Йонас Кек, икономисти от Центъра за икономически и бизнес изследвания, заявиха, че нахлуването на Русия в Украйна е създало „истинска общоевропейска криза“, и вероятността от рецесия в Европа е поне две към пет.

Германия, най-голямата икономика в Европа, е особено уязвима поради контрола на Русия върху газопровода „Северен поток 1“. Предвижда се газопроводът да бъде затворен за 10 дни, считано от 11 юли, за планирана годишна поддръжка. Миналата седмица германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че правителството се опасява, че Русия ще откаже да отвори отново газопровода, което може да доведе до недостиг на газ през зимата.

„Изглежда ясно, че в случай на недостиг на газ в Европа тежката рецесия ще бъде почти сигурна“, пишат Нойфелд и Кек. „Това е така, защото европейските държави са свързани помежду си не само чрез енергийни интерконектори, но и чрез силно интегрирани вериги за доставки.

„Свитите доставки на газ ще доведат до по-нататъшно повишаване на цените на енергията за потребителите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще претендира за още по-голяма част от разполагаемия доход на домакинствата, което само по себе си е риск от рецесия.“

Европейските държави, които са зависими от руския газ, се надпреварват да търсят алтернативни доставки. Германското правителство се надява, че два плаващи терминала, които могат да приемат втечнен природен газ, ще бъдат пуснати в експлоатация тази зима.

offnews.bg

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page