Connect with us

Икономика

Европа е пред рецесия

Публикувано преди

на

Европа е изправена пред нарастващ риск от рецесия заради повишаващите се цени на петрола и газа на фона на опасенията, че Русия може да спре напълно доставките, предупреждават икономисти, цитирани от в. Guardian.

Според Nomura, японска инвестиционна банка със значителна дейност в Лондон, икономиката на Европа ще бъде засегната от различни фактори, сред които спадащото търсене в САЩ – най-големият експортен пазар – продължаващите последствия от руската инвазия в Украйна и свързаното с това увеличение на цените на храните и енергията.

Nomura очаква европейската икономика да започне да се свива през втората половина на 2022 г. и рецесията да продължи до лятото на 2023 г., а общият спад да достигне 1,7% от БВП.

Цените на енергията вече се повишиха през втората половина на 2021 г., тъй като водещите икономики отмениха въведените ограничения заради коронавирусната пандемия, но нахлуването на Русия в Украйна добави допълнителни трудности, тъй като ЕС, САЩ и Обединеното кралство се опитаха да изолират Русия икономически. Европа все още е силно зависима от Русия по отношение на енергийните си доставки, а руският президент Владимир Путин отговори на санкциите, като забави доставките на газ. Русия прекрати доставките на газ по газопровода „Северен поток 1“ за Германия, по газопровода „Турски поток“ за България и спря доставките за Полша по газопровода „Ямал“, напомня изданието.

Европа се бори с „условия, които са до голяма степен глобални по своя характер (рязко покачване на цените на енергията и инфлацията, нарастващи геополитически рискове и несигурност), което ни кара да вярваме, че европейските икономики ще бъдат сполетени от същата съдба – рецесия – като САЩ“, пише Джордж Бъкли, икономист в Nomura. Инфлацията в еврозоната достигна 8,6% на годишна база през юни, което е най-високото ниво от създаването на блока през 1999 г.

Миналата седмица анализатори от американската инвестиционна банка JP Morgan Chase заявиха, че Русия също може да предизвика увеличение на цените на петрола, ако използва съкращенията на добива, за да отвърне на усилията за ограничаване на цените от страна на групата на големите икономики Г7. Анализатори прогнозираха над трикратно увеличение на цените до 380 USD за барел, ако Русия намали производството с 5 млн. барела дневно. В края на миналата седмица на фючърсните пазари един барел суров петрол тип Брент с доставка през септември струваше 111 долара.

„Вероятно е [руското] правителство да отвърне на удара, като намали добива, за да причини болка на Запада“, пишат анализаторите на JP Morgan. „Свиването на световния петролен пазар е на страната на Русия.“

Кай Нойфелд и Йонас Кек, икономисти от Центъра за икономически и бизнес изследвания, заявиха, че нахлуването на Русия в Украйна е създало „истинска общоевропейска криза“, и вероятността от рецесия в Европа е поне две към пет.

Германия, най-голямата икономика в Европа, е особено уязвима поради контрола на Русия върху газопровода „Северен поток 1“. Предвижда се газопроводът да бъде затворен за 10 дни, считано от 11 юли, за планирана годишна поддръжка. Миналата седмица германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че правителството се опасява, че Русия ще откаже да отвори отново газопровода, което може да доведе до недостиг на газ през зимата.

„Изглежда ясно, че в случай на недостиг на газ в Европа тежката рецесия ще бъде почти сигурна“, пишат Нойфелд и Кек. „Това е така, защото европейските държави са свързани помежду си не само чрез енергийни интерконектори, но и чрез силно интегрирани вериги за доставки.

„Свитите доставки на газ ще доведат до по-нататъшно повишаване на цените на енергията за потребителите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще претендира за още по-голяма част от разполагаемия доход на домакинствата, което само по себе си е риск от рецесия.“

Европейските държави, които са зависими от руския газ, се надпреварват да търсят алтернативни доставки. Германското правителство се надява, че два плаващи терминала, които могат да приемат втечнен природен газ, ще бъдат пуснати в експлоатация тази зима.

offnews.bg

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Варна

Тази пролет във Варна отвaря най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа

Published

on

Тази пролет Voyah България ще отвори най-новото си представителство във Варна. Новият комплекс ще бъде разположен на повече от 3 000м2 РЗП, като това ще бъде най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа, праде авторитетната автомобилна медия AutoZona.bg.

Инвеститорът ADG Bulgaria е изключителен вносител на автомобили за марките VOYAH, Dongfeng и M-Hero за България. Новото представителство в Морската столица се намира на адрес гр. Варна, Цар Освободител 271 (срещу бензиностанция Ромпетрол).

Отварянето на новия търговски център ще съвпадне с официалния старт на продажбите Aeolus Huge Hybrid , който ще пристигне с нови по-атрактивни цени, което ще го нареди на първо място в класацията за най-достъпен, напълно оборудван семеен SUV с хибридно задвижване. По-късно тази година се очаква и идването на Voyah Courage SUV – първия модел, който ще включва технологията DeepSeek AI.

Няма налично описание на снимката.

Може да бъде изображение с автомобил и текстово съобщение

Няма налично описание на снимката.

Снимки: Voyah България

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page