Connect with us

Хумор

Добре си вървеше кризата, докато не се намеси Кризисния щаб

Публикувано преди

на

Хумор

Искам да платя с банкомат: Забавни реплики на клиенти и продавачи

Published

on

By

В супермаркета:
– Извинете, това сирене меко ли е?
– Е, самолет ако го кацне, няма да издържи.

Клиент към продавачката: „До колко сте отворена?“

В магазин за козметика:
– Нали мога да си пръсна, нали е тостерът това? (тестер)

– Искам да платя с банкомат.
/Бисер от нашата читателка Милена Динова/.

Момиче поръчва от меню на английски:
– Един сок от пич (peach – праскова.)
/Бисер от нашата читателка Кристина Барутска./

В заведение:
–    Eдин сок от маракуя.
–    Много смешно. Ще поръчвате ли нещо?

Влиза един господин в магазина и си търси зимно яке от плат с качулка, която се сваля и да е черно. Точно такова му показах.
Идва 6-7 дни подред, като всеки ден носеше по една чанта с дрехи и шапки.
ДЕН 1 – проба на сухо.
ДЕН 2 – носи пуловер и жилетка, като ги облича върху неговия.
ДЕН 3 – също като ден 2 +три вида шапки, които една по една се измериха в комбинация с качулката, която пък сама от себе си беше затегната така, че мутрата му се събра в една точка. Гледа се, мае се…
ДЕН 4 – идва с жена си. Схемата на мерене съща. Женицата явно го знае, седи в ъгълчето и умира от срам.
ДЕН 5 – леко бясна пак му давам да го мери, с намеренията да го вземе, Уви
ДЕН 6 – Влиза с бодра крачка и ми казва:
„Ще го взема, НО…преди това искам да проверя още нещо.“
Хваща якето за гайката, хваща неговото и започва да ги „мери“. Гледа тавана и констатира разлика от 234 гр. в полза на якето от магазина.
„По тежко е, ще се откажа“

В печатница:
– Колко струва на корицата да сложите лак срещу пръсти?

Забавен диалог на щанда за месо:
–    Извинете, имате ли мозък?
–    Не.

В зоомагазин:

–    Извинете, имате ли желирана карантина?

***

–    Извинете, киселото мляко прясно ли е?

–    Едно кафе без кокаин.

–    Имате ли семе за кисели краставички?

–    Извинете, ризите шити ли са?

–    Търся панталон, но не от плат, а от материя!

–    Извинете, имате ли от онези 15-дневните чорапогащи? (15 den)

Американец, който се учи да говори български, поръчва в магазина с думи и жестове:
–    Аз иска едно пиле цици.

Разговор в магазина:
–    Извинете, каква е разликата между зелевите и лозовите сарми?
–    Ами, едните са зелеви, а другите са лозови.
–    Благодаря.

Ресторант в Албена. Идват клиенти, руснаци, питат нещо и сервитьорката, която не знае много руски, разбира, че трябва да им предложи печено пиле:
–    Мьй предлагаем жаренная кошка… [котка]
–    Те опулили широко очи, а тя замазала:
–    Вот такая (показвайки с ръце), маленькая кошка, не большая…
Те, естествено, панически напуснали ресторанта.

Купувам диск с някаква игра за синът ми. Продавачът ме пита дали мога да инсталирам.
Аз:
– Без проблеми – моооооооооооога.
Той:
– С крак можеш ли?
Аз:
– Е, не съм чак толкова добра – само с ръце мога.
Той:
– Ама аз имам предвид – с КРАКОВЕ… (crack)

Клиент в самолетното бюро:
Един САМОЛЕТ до Москва…

Баба до сергията с киви:
– Я, какви космати картофи…

Клиентът: Колко ще ми струва този проект?
-150 евро
Клиентът: Абе, как 150 евро
След известен пазарлък, той пита – ‘И сега колко ще ми струва последно?’
– 300 лв.
Клиентът: Е, това е друго нещо!

В магазин за бельо две ромки към продавачката: „Дай сутиен без бандерол с прозрачни дръжки!“

В бившата ми фирма от отдел „Маркетинг“ правеха проучване по телефона откъде клиентите ни са разбрали за нас:
– Добър ден. Откъде разбрахте за нашата компания, преди да закупите от услугите ни?
– От един трамвай…
Човекът имаше предвид реклама на изрисуван трамвай.

– Една Фанта.
– Портокал или лимон?
– Няма смисъл.

obekti.bg

Продължи с четенето

Хумор

Домашна пилешка супа :)

Published

on

By

В събота вечер, когато по телевизиите въртят или „Рамбо“ или „Роки“ или „Сам вкъщи“ или Волен Сидеров си пускам обикновено Туенти Фор Кичън.
И сега хващам да готви Рейчъл Ку. Тъпо име, нали? Вие да видите каква тъпа супа забърка в парижката си кухня…
„Ше напрайм – вика кака ви Ку – домашна пилешка супичка.“
И отваря някакъв буркан с етикет с нарисувана кокошка порода „Легхорн“ на него и налива в тенджерата бледа жълта течност – една такава, като пикня на туберкулозен. Купешки пилешки бульон бил, ма много хубав, и той домашен. Как домашен от магазина ма!? Еми, наля го. И фърли вътре шепа моркови. Да придадяли вкус. Се мий на акъла, че вкуса на пилешката супа трябва да е на пиле, ама…
И после – и това няма да го разбера никога – сложи в една купа половин хляб, миниатюрно парченце пилешка гърда – някъде колкото нокътя на гълъб с недоразвити крайници, индийско орехче, сметана и още кобешетам. Смля всичко с пасатора, направи го на топчета и го наблъска в пикнята…бульона де. И гъби сложи. Няма пет минути и свали тенджерата от котлона. Била готова супичката. Сипа в една плоска чиния чорбаляк и от тея варени топчета от хляба и кобешетам и вика – „Такава супа е много засищаща и може да я ядеш, когато ти е тъжно.“ След това тъжно сръбна с лъжицата и посвети всичко на баба си, в нейна памет един вид.
И точно тук си представих как аз правя такава супа, посвещавам я на баба си и тя – Бог да я прости милата – изравя земята черната, измъква се, намира ме, захлупва ми тенджерата на главата и отрича да е била моя баба някога!
Защото…абе, нека ви разкажа за пилешката супа на баба ми.
Тя, супата, най-напред беше кокоша.
Когато баба ми грабваше сатъра ми ставаше ясно какво ще последва.
Кокошките се изпокриваха и най-глупавата – обикновено някоя по-млада и неопитна, която пренебрегваше знаците от съдбата изразяващи се във възрастна жена със сатър в ръка ходеща и дебнеща из двора – приключваше живото си участие.
Аз, хлапето чорлаво, подтичвах весело след нея и чаках да се насладя на шоуто „Подскачащата кокошка без глава“.
Следваше попарване, опърляне, чистене и дробене.
За дядо ми отделяше бялото месо, което му опичаше със сол и червен пипер, а крилата, кълките, шийката и жерката слагаше да се варят в една опушена и попила миризмата на хиляди сварени кокошки тенджера. Тенджерата се слагаше на печката с дърва отвън под сайванта без значение от сезона, дядо ми я палеше и вълшебството започваше да се случва…
Разбъркваше, ръсеше, слагаше, посоляваше, добавяше, застройваше, обезкостяваше – след час и половина аз седях пред моето си димящо кастронче пълно с най-ароматната, жълта, вкусна кокоша супа и действително ми се насълзяваха очите. Ама не от тъга – от кеф!
Начи, тая Рейчъл Ку…ма що не са гръмнеш в коляното ма!
Бульон от магазина!?!? Овца!
Иван Иванов

Продължи с четенето

Хумор

ТИ СИ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ!

Published

on

By

ТИ СИ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ!
(И животът не е справедлив към теб, знаем)
1. Попълваш важни документи (По цял ден. Например судоку и кръстословици)
2. Нервираш се (Ако ти се наложи наистина да свършиш нещо. Слава Богу, такива ситуации са изключителна рядкост)
3. Не си информация (и е добре всеки гражданин да свикне с тая мисъл)
4. Обядваш по два пъти (Разполагаш с учтиви бележки „Обедна почивка“ или „Ще се върна след 15 мин“)
5. Работиш до 17 ч (Затова от 16 нататък спираш да поемаш работа. Така и така няма да остане време)
6. Разпечатваш (Всеки документ в два екземпляра, едностранно. На компютрите не може да се вярва)
7. Нямаш амбиции (Но имаш връзки)
8. Почиваш в станция (Ако си успял да се запишеш навреме)
9. Набираш от служебния (Не че толкова ще спестиш, въпросът е принципен)
10. Нямаш пари (И мразиш всеки, който има)
11. Обичаш да те черпят (Даже го изискваш)
12. Ходиш по банкети (Любимият ти е за осми март)
13. Пазаруваш (Със служебната кола в работно време. И без това имаме огромен излишък в държавния бюджет. Ако нямаш служебна кола, ползваш това за извинение да си тръгнеш половин час по-рано)
14. Знаеш кой краде (Включително как и с кои. Но си траеш и вътрешно се ядосваш, че не ти стиска и на теб)
15. Гражданите те дразнят (А селяните направо не можеш да ги дишаш)
16. Поръчваш по повече (кламери, химикалки, залепващи се листчета, топове хартия)
17. Услужваш (Непрекъснато уреждаш да издадат на твой „много близък“ нещо, „ама много спешно“)
18. Преди избори се вбесяваш (Че ще трябва да свикваш с нови)
19. Имаш власт (Която ползваш за щяло и нещяло, но най-често пред служителите на КАТ и домоуправителя)
20. Изумяваш се на хората (Как не се досещат, че формуляр 3 се взема от пета стая и чак след като се завери в осма, трябва да дойде при теб за подпис)
сп. MAXIM

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.