Connect with us

Политика

Депутатите ще избират нов председател на 47-то Народно събрание

Публикувано преди

на

Депутатите ще изберат нов председател на 47-то Народно събрание по време на редовно заседание от 9:00 часа днес. Това предвижда проектопрограмата за работа на парламента, публикувана на интернет страницата на институцията.

Проекторешението за приемане на процедурни правила за избор на председател на 47-то НС, е с вносител Десислава Атанасова (ГЕРБ- СДС). Никола Минчев бе отстранен предсрочно от поста миналата седмица. Според предложението на Атанасова номинации могат да направят парламентарно представените политически групи, регистрирани в 47-я парламент, както и народни представители.

Гласуването е явно, по азбучен ред на претендентите за поста и се извършва чрез компютъризираната система. За избран се счита този, който е получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати, предвижда предложението. Ако няма избран, се провежда второ гласуване, в което участват първите двама номинирани, събрали най-много гласове.

За председател на НС се смята този от тях, който е получил по-голям вот. В проектопрограмата за седмицата е предвиден проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

До избора на нов председател на парламента се стигна, след като на 16 юни Никола Минчев бе предсрочно освободен като председател на Народното събрание със 125 гласа „за“.

„Против“ освобождаването му бяха 113 депутати от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Демократична България“ и петима независими. Един народен представител от „Продължаваме Промяната“ се въздържа.

Искането за оставката на Минчев бе внесено ден по-рано с подписите на 120 депутати от „Има такъв народ“, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“. Сред мотивите са посочени нарушение на Конституцията и правилника на парламента, както и възпрепятстване на нормалната законодателна дейност и провеждането на ефективен парламентарен контрол.

Трима председатели на парламента са били освободени предсрочно след 1991 г.

През последните 30 години трима председатели на парламента са били отстранени предсрочно от поста. Това са председателите на 36-ото Народно събрание – Стефан Савов, на 39-ото Народно събрание – Огнян Герджиков, и на 44-ото Народно събрание – Димитър Главчев.

Стефан Савов

Стефан Савов, председател на Демократическата партия от коалиция СДС, е избран за председател на 36-ото Народно събрание на 4 ноември 1991 г. след тайно гласуване – със 130 гласа „за“ и 104 „против“. Като свой принцип той обявява – „Повече дела, по-малко думи“. На 23 юли 1992 г. по искане на БСП се провежда гласуване за предсрочното му освобождаване от поста с мотива, че като председател на Народното събрание не само не съдейства за изграждането на България като демократична, правова и социална държава, но и пречи на това. От присъстващите 230 депутати 115 гласуват „за“, а 112 – „против“ при необходими 116 гласа за освобождаването му.

На 17 септември 1992 г. е внесено ново искане за освобождаването му от поста, подписано от 82 народни представители – 23 от ДПС и 60 от БСП, с мотива, че като председател на парламента Стефан Савов не проявява еднакъв подход и толерантност към всички народни представители. Друг мотив е, че при постъпването на проектозакони дава приоритет на внесените от ръководената от него Демократическа партия и поведението му в парламентарната зала вместо да води до установяване на порядък и нормално протичане на работния процес, създава конфронтация и по този начин се губи ценно парламентарно време.

На 22 септември 1992 г. ДПС иска писмено първа точка в дневния ред на 23 септември 1992 г. да бъде гласуването за отстраняването на Стефан Савов като председател на парламента, но СДС отказва с мотива, че първо трябва да се приемат законите. Същия ден е проведено заседание на Координационния съвет на СДС, което Стефан Савов напуска, заплашвайки, че ще подаде оставка, след като се почувствал предаден от съюзниците си от СДС. Скандал възниква и в парламента за това дали да се гласува тайно или явно поисканата оставка на председателя на Народното събрание.

На 24 септември 1992 г. в началото на пленарното заседание Стефан Савов подава оставка, посочвайки в края на речта си, че това, което се случва в пленарната зала през последните два дни е в нарушение на Правилника на събранието и противоречи дори на Конституцията на страната. „Всичко тече, всичко се променя“ – е фраза от неговото изказване.

Огнян Герджиков

Проф. Огнян Герджиков е предложен за председател на 39-ото Народно събрание от коалиция „Национално движение Симеон Втори“ (НДСВ). Той е избран на 5 юли 2001 г. с 213 гласа „за“, 17 „въздържал се“ и без нито един против. На 3 февруари 2005 г. 112 народни представители от парламентарните групи „Коалиция за България“, ОДС, СДС, „Новото време“, „Народен съюз“ и независими депутати внасят в деловодството на парламента искане за предсрочното му освобождаване.

Основните мотиви са, че Огнян Герджиков е участвал в провеждане на политическо решение на ръководството на НДСВ за неучастие в работата на Народното събрание, с цел да няма парламентарен контрол, връщал е актуални въпроси и питания към министър-председателя и министрите по политическа целесъобразност в тяхна услуга, поставяйки Народното събрание в подчинение на изпълнителната власт в нарушение на конституционния принцип за разделение на властите и взаимодействие между тях, не е осигурявал изпълнението на решенията на Народното събрание за присъствие и отчет на министрите и министър-председателя и е ръководил администрацията на Народното събрание в нарушение на парламентарния правилник. На 4 февруари 2005 г. със 119 гласа „за“, 114 „против“ и 1 „въздържал се“ Огнян Герджиков е освободен предсрочно от поста председател на парламента.

Димитър Главчев

На 19 април 2017 г. Димитър Главчев от партия ГЕРБ е избран за председател на 44-ото Народно събрание със 157 гласа „за“, 81 „въздържал се“ и без нито един против.

На 31 май 2017 г. от БСП внасят искане за оставката на Главчев от поста председател на Народното събрание с мотиви за системно превишаване на правата, системно неизпълнение на задълженията му, грубо нарушаване на правилника за работа на парламента, за допускане на език на омразата в пленарната зала, както и за неефективна работа на парламента. Искането за оставката му е отхвърлено на 1 юни 2017 г. със 118 гласа „против“ от мнозинството на парламентарните групи на ГЕРБ и „Обединените патриоти“. За оставката му гласуват 114 депутати от парламентарните групи на „БСП за България“, ДПС и „Воля“.

На 16 ноември 2017 г. Парламентарната група „БСП за България“ внася в деловодството на парламента 88 подписа за предсрочното освобождаване на Главчев от поста. Подписката за оставка на Главчев е подкрепена и от депутати от ДПС с мотива, че той няма моралното право да бъде председател на Народното събрание. Действията на депутатите от БСП са в отговор на отстраняването на председателя на партията Корнелия Нинова от едно заседание и на Антон Кутев за две.

На 15 ноември 2017 г. председателят на БСП Корнелия Нинова е отстранена по време на заседание на парламента от председателя на парламента Димитър Главчев, докато чете декларация от името на Парламентарната група „БСП за България“ във връзка с отказа на мнозинството в парламента да бъде изслушан министър-председателят Бойко Борисов за думите му от 12 ноември 2017 г., че „в парламента продължават да стоят хора, които са замесени с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от затворници, хора, които наричат българите дебили“. Отстранен е и заместник-председателят на Парламентарната група „БСП за България“ Антон Кутев, защото е поискал оставката на председателя на парламента.

На 16 ноември 2017 г. депутатите от „БСП за България“ напускат пленарната зала до оставката на председателя на Народното събрание Димитър Главчев и заявяват, че ще участват само в три заседания – за гласуването на оставката на Димитър Главчев, за обсъждането и приемането на бюджета на държавата за следващата година и за вота на недоверие към кабинета.

На 17 ноември 2017 г. Димитър Главчев депозира в деловодството на Народното събрание оставката си като председател на парламента. След 15-минутна почивка по предложение на Парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева е избрана за нов председател на парламента със 138 гласа „за“, 3 „против“ и 71 „въздържал се“.

Продължи с четенето

Политика

Белгийското разузнаване отчита вълна от руска дезинформация

Published

on

Снимка: БТА

Белгийското военно разузнаване отчита трайно нарастване на случаите, свързани с руска дезинформация, съобщиха местни медии, като се позоваха на официален доклад. Отбелязва се, че тези случаи са свързани с многократните заявки на белгийските власти да подкрепят Украйна срещу нашествието на руските войски, предаде БТА.

В документа се уточнява, че разпространението на дезинформация срещу Белгия започва да се наблюдава особено ярко след съобщенията за готовността на страната да предостави своите изтребители Ф-16 на Киев. Дезинформационните кампании са свързани с въпросите за имиграцията, хората от ЛГБТ+ общността и с проявите на екстремизъм. Белгийското военно разузнаване пояснява, че целта на тези кампании е всяване на страх и убеждение в опасността от оказване на подкрепа за украинската отбрана.

Допълва се, че от руска страна в последните години многократно са били предприети действия срещу сайтове на държавни и общински институции в Белгия, особено около миналогодишните избори за европейски и федерални депутати, и за общински власти. Според доклада целта е била привличане на съмишленици, разширяване на въздействието върху обществото и всяване на тревога.

Медиите днес съобщават, че белгийският министър по въпросите на цифровизацията Ванеса Мац е била поставена под засилена полицейска охрана заради стъпките на правителството да ограничи анонимността в интернет и след получени заплахи от крайната десница. Някои си мислят, че свободата на изразяване позволява всичко, а това не е така, коментира Мац. По нейните думи целта на правителството е да ограничи злоупотребите онлайн.

Продължи с четенето

България

Депутатите ще обсъждат вота на недоверие към правителството

Published

on

В сряда в Народното събрание започват дебатите по внесения вот на недоверие към кабинета „Желязков“, предаде БГНЕС.

На 26 март три партии – „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, внесоха в деловодството на парламента вот на недоверие към кабинета „Желязков“. Подписите към него са 54 при необходими минимум 48.

Вотът е за „провал в областта на външната политика“ и беше иницииран от „Възраждане“.

Съдбата на вота е почти предопределена, след като той получи подкрепата на трите партии, която, обаче, е крайно недостатъчна за това правителството на бъде свалено.

Според лидера на ГЕРБ вота на недоверие е опит да бъде спряна България по пътя за еврозоната. От ПП-ДБ обявиха, че няма как да го подкрепят поради идеологически различия като проевропейска партия, но намекнаха, че подготвят свой, ако след излизането на доклада за еврозоната не са приети всички закони по второ плащане на ПВУ. Пеевски както винаги бе уверен, че правителството не може да падне, а самият Костадин Костадинов призна, че вотът е обречен чисто математически.

Според лидера на ГЕРБ исканията за вот на недоверие към кабинета имат една цел – да се спре България по пътя към заветната цел – еврозоната.

„А и как биха управлявали, ако приемем, че това е опозицията и правителството падне? Управление на „Величие“, „Възраждане“, МЕЧ, които имат и се борят за един и същи електорат, и те затова го правят. Тези, които гласуват за ГЕРБ са работещи хора. Това е средната класа. Те затова на нас протестите ни изглеждат странни, че в работно време може да излезеш да правиш протест в 9:00 ч. когато работещите хора работят. Изключително сме твърди по пътя за еврозоната“, заяви Борисов. „Толкова трудно се направи тоя кабинет, толкова трудно работим, защото едновременно с това да върви правителството, ние сме много различни партии, по 90% от програмите ни не съвпадат. Но това е единственото, което възможно може към днешна дата да работи. Затова винаги съм благодарил и на АПС, и на други партии, които ни подкрепят, за да може това да съществува, наречено правителство“, каза още Борисов.

От ДБ заявиха, че няма да подкрепят вота на недоверие. „Не, няма да подкрепим такъв вот на недоверие за външната политика, защото е ясно „Възраждане“ къде стоят в международен аспект. Ние сме заявили нашата политическа позиция, че трябва да работим с всички възможни сили за това България да стане член на еврозоната. Това е последното усилие за пълноправното ни членство в ЕС, така че  – да, добре е да има редовна власт, за да може този външнополитически приоритет да бъде реализиран. Имаме такава нагласа, да не дестабилизираме страната“, каза Атанас Атанасов от ДБ.

Коалиционните им партньори от ПП бяха на същата позиция около вота на недоверие, иницииран от „Възраждане“, но намекнаха, че могат да внесат свой.  „След излизането на доклада за еврозоната, ако не са приети всичките закони по второ плащане на ПВУ, ние ще инициираме вот на недоверие. С мотив, че България ще загуби 10 млрд. заради бездействието на това правителство, коментира Асен Василев.

„ПП-ДБ са петото колело на каруцата на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН. Това са едно голямо евроатлантическо мнозинство, което когато стане въпрос за разграбване и отчуждаване на българската държава няма никакъв проблем да гласува заедно. Ние не сме и очаквали от ПП-ДБ да подкрепят вота, даже не сме ги и търсили, за да ни се подпишат, щото в крайна сметка вотът се внася от опозицията. А ППДБ не са опозиция“, не им остана длъжен председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

„Няма да има скоро избори както виждате, не може да падне това правителство. С всичко смислено, което се направи с този бюджет аз ще го подкрепям. Ако осъществим нещата в този бюджет, те ще имат моята подкрепа“, коментира лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

И самите вносители от „Възраждане“ признаваха, че не очакват вотът им да мине, тъй като чисто математически не са събрали достатъчно подкрепа.

Продължи с четенето

Политика

CNN: Европа най-накрая се събужда от дълбокия сън по отношение на отбраната

Published

on

Снимката е илюстративна.

Скандалът, който Доналд Тръмп вдигна на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, беше мълниеносен удар за трансатлантическия съюз, който разсея продължителните илюзии в Европа дали американският им братовчед ще застане на тяхна страна, за да се противопостави на руската агресия, предаде БГНЕС.

Разколебана, може би дори уплашена, Европа може би най-накрая се опомни относно нуждите си от самозащита в ерата на Тръмп.

„Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да започне да го тормози“, заяви евродепутатът Рафаел Глюксман.

В месеца, в който министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече Европа „ЖАЛКА“, защото разчита „безплатно“ на САЩ за своята отбрана, в групов чат с други представители на администрацията, континентът разбива десетилетни табута по отношение на отбраната. На дневен ред са политики, които само преди седмици бяха немислими.

Най-голямата промяна настъпи в Германия, най-голямата икономика в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц спечели гласуване в парламента за премахване на конституционната „дългова спирачка“ – механизъм за ограничаване на държавните заеми.

По принцип промяната в закона позволява неограничени разходи за отбрана и сигурност. Експертите очакват, че този ход ще отключи до 600 млрд. евро (652 млрд. долара) в Германия през следващото десетилетие.

„Това е промяна на правилата на играта в Европа, тъй като Германия беше изоставаща – особено сред големите държави – когато става въпрос за отбрана“, заяви Пьотр Бурас, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, международен мозъчен тръст.

Бурас уточни, че преодолявайки фобията си от дългове, Германия най-накрая е постъпила така, сякаш Европа наистина е преминала през „повратна точка“ – както беше описано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 г., само три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Въпреки че инвазията разтърси Германия, „само шокът от Тръмп ги накара да вземат това наистина фундаментално решение за спиране на дълговата спирачка“, каза още Бурас.

В съседна Франция президентът Еманюел Макрон – който отдавна призовава за европейска „стратегическа автономия“ от САЩ – заяви, че обмисля да разшири защитата на ядрения си арсенал до своите съюзници, вече привидно защитени от американските бомби.

Коментарите на Макрон по-рано този месец дойдоха, след като Мерц се застъпи за преговори с Франция и Обединеното кралство – двете ядрени сили в Европа – за разширяване на тяхната ядрена защита към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства идеята и дори призова Полша сама да обмисли възможността да се сдобие с ядрено оръжие.

Междувременно Полша и балтийските държави Естония, Литва и Латвия – всички съседи на Русия – се оттеглиха от Отавския договор от 1997 г. за ограничаване в употребата на противопехотните мини. Литва вече обяви закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша възнамерява да произведе 1 милион в страната. Този месец Литва се оттегли и от международния договор срещу касетъчните боеприпаси.

Военната повинност се завръща на континента. Дания въведе задължителна наборна военна служба за жените от 2026 г. и намали здравните изисквания за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също обяви планове всеки пълнолетен мъж да премине през военно обучение.

Дори доскоро неутрални държави преразглеждат позициите си. На фона на дискусиите за това как да се запази мирът в Украйна в случай на уреждане на конфликта, правителството на Ирландия – страна, която често участва в мироопазващи операции – представи законодателство, което позволява изпращането на войски без одобрението на ООН, заобикаляйки евентуално руско (или американско) вето.

Отдавна е неудобна – и често неизказана – истина в Европа, че защитата ѝ от инвазия в крайна сметка зависи от американската „кавалерия“, която язди зад хоризонта. Тази подкрепа вече не изглежда толкова сигурна.

Обратът отива отвъд това кой ще воюва, към това кой ще осигури оръжията. Някои започнаха да поставят под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили планираха да придобият.

Португалският министър на отбраната Нуно Мело заяви, че страната му преоценява очакваните покупки на самолети, като предпочита европейски алтернативи, поради опасения от контролираните от САЩ доставки на резервни части.

За първи път подобни опасения се изразяват публично на толкова високо равнище, особено в полза на самолети, които на хартия не предлагат същите възможности.

Но въпреки че Европа изглежда е разбрала посланието, разговорите за единен подход са в твърде начален етап.

Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за изразходване на милиарди повече за отбрана, наречен „ Превъоръжаване на Европа“, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава планът е преименуван на „Готовност 2030“.

Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи възможността за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, ако бъде постигнато споразумение чрез преговори – друг ключов въпрос, по който континентът е разделен.

Преименуването на плана показва разделителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една държава, толкова по-малко вероятно е тя да се заеме с превъоръжаване.

Испанският министър-председател Педро Санчес каза този месец: „нашата заплаха не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите“. Той призова Брюксел „да вземе предвид, че предизвикателствата, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг“.

Габриелиус Ландсбергис, бивш министър на външните работи на Литва, посочи, че е „разстроен“ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътуване до Киев, където през повечето нощи звучат сирени за въздушно нападение, го е накарало да си представи подобни сцени във Вилнюс в бъдеще.

„Колкото по на запад отиваш, толкова по-трудно е да си представиш подобно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни“, каза Ландсбергис.

Географското разделение може да задълбочи разделението, а Бурас смята, че пълното европейско единство винаги ще бъде „илюзия“.

„Това, което наистина има значение, е какво правят ключовите държави“, подчерта той, посочвайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „Искам да бъда предпазлив оптимист, но мисля, че сега сме на прав път.“

Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „Да, събудихме се, но сега трябва да се облечем.“

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page