Постът на съсобственика на Агрополихим Филип Ромбаут е фундаментално и изключително ценно свидителство на времето, защото обяснява скрит за публиката механизъм на дотиране на цените на природния газ за българската индустрия, за което плащат потребителите и данъкоплатците. Нищо, че цената на природния газ за битовите потребители се регулира, те плащат, тъй първо не вземаме цялото количество евтин азерски газ, и второ той, поне частично, не отива за да задоволи през микса индустриалците. Всичко минава през цената на евтиния азерски газ и тегления от ПГХ Чирен. А по-скъпия руски газ не отива екслузивно за индустриалните потребители.. Нали за това ратуват.
Откровенията на Филип обясняват и защото работодателските организации, които са зад Неохим, толкова страстно призовават правителството да купи повече руски газ, но най-вече защо постоянно жалят за субсидии за цената на природния газ.
Основната игра минаваше през програмата за освобождаване на природен газ от Булгаргаз при Николяй Павлов като шеф, който продаваше природен газ през борсата, по предварителна договореност, на индустрията на цена малко над регулираната, От това се възползваха както наши търговци, които мигар правеха големи маржове и го изнасяха за Румъния, или индустриални потребители, които превръщаха тази ниски цени в печалби.
Както е примера с Неохим, който при уж скъп газ реализира рекордна печалба от 70 милиона лева, докато Бойко не отиде и не си поиска политическите вересии и направи предизборно щоу, като изтъкна че заводът ще фалира?! При рекордна печалба. Истината е, че след като Газпром рязко и без предизевствие ни спря природния газ, бяхме принудени да купуваме по-скъпо по спот цени от борса, от региона, откъдето можем.
„Атлантикът“ Бойко отново работи за Газпром, компанията заради която финансира с наши пари и построи Турски поток, от който сега не вземаме нито кубически метър. Той просто озвучава искането на неговите работодателски организации държавата да възобнови договора с Газпром и тъй като това е невъзможно /защото самите Газпром няма да го направят/, най-вече да отвори кесията си и отново да субсидира индустрията.
Тук има една червена линия – тъй като е форс мажор, ако тази субсидия, накрая се превръща в рекордни печалби, значи данъците ни хранят олигархията. Помощта на държавата за индустрията трябва да бъде в минимални размери, за да подкрепя задържането на заетостта, но не непременно да покрива ценови ексцесии на пазара или неудачи в мениджмънта.
Ако цената на природния газ е прекомерно висока и себестойността на продукцията е също толкова висока, че не може да се намери купувач, то е по-добре да спреш производството. И тук няма трагедия.
Иначе излиза, че Агрополихим са леваци, след като с инвестирали в управление на риска с цените на природен газ, като са преминали изцяло на амоняк, докато другите разчитат на субсидии от бюджета. Едните управляват пазарно, другите през държавата. За едните е важно да бъдат добри управленци, за другите да познават Бойко. Цялата история на българския преход в един пост.
Два свята, от които вие трябва да изберете единия на 2 октомври.