Connect with us

Анализ

ГЕРБ и ДПС: пазителите на стария феодален модел в България

Публикувано преди

на

На тези избори българите решиха въпроса „С Русия или със света?“. Не решиха обаче другия, не по-малко важен въпрос: искат ли вече да напуснат феодално-насилническия модел, наложен им от ГЕРБ и ДПС, пише Евгений Дайнов.

По обективни причини често мисля събитията през музика. Цял ден се колебая, след като станаха ясни резултатите от изборите, къде точно се намираме: в парчето на групата Nickelback After the Rain или в албума на Bob Dylan Before the Flood? Дали е минал дъждът и вече виждаме със свеж поглед освежен пейзаж? Или ни предстои да се давим в потоп?

Нямаше потоп

Потопът – такъв, какъвто го очакваха европейските и американските медии (и затова отразяваха изборите ни, за разлика от друг път) – очевидно не се състоя. България не произведе такъв прилив от пропутински политици, който да може да я откъсне от общността на демократичните държави и да я довлече до портите на Кремъл.

Това нямаше как да стане, поне по две причини. Първата е чисто социологическа. От доста време знаем, че у нас има около 200 000 човека, които напълно искрено, автентично и даже гневно искат България да се върне в орбитата на Кремъл като най-близък негов съюзник. Винаги ги е имало тези хора, просто сега се събраха на едно място – при онзи варненски политик с руския прякор. Не са станали повече; и е трудно да си представим как могат да станат повече при положение, че украинците вече всеки ден бият руснаците на бойното поле и така ги карат да изглеждат губещи и слаби. Респективно, демократичните страни, подкрепящи Украйна с модерно оръжие и с обучение как ефективно да водят бой, вече не изглеждат като „еврогейове“, а като истински богатири.

Втората причина опира до душевния строй на българския народ. И за добро, и за лошо той не е краен народ. Не е склонен да следва радикални партии и демагози. Дори Бойко Борисов разбираше това и по тази причина не се превърна във Виктор Орбан, макар да имаше инструментите да го направи. А варненецът с руския прякор е краен.

Въпросът, който тези избори не решиха

Потопът не се случи, но дали сме в положение „след дъжда“? Дали пейзажът е прочистен и освежен? Не точно.

На тези избори българите решиха въпроса: с Русия или със света? Не решиха обаче другия, не по-малко важен въпрос: дали наистина вече искат да напуснат феодално-насилническия модел на общество, наложен от ГЕРБ и ДПС. Дали наистина им е омръзнало да си налягат парцалите, докато ги тормозят, овикват и обират? И искат ли най-сетне да престанат да имитират, че са в съвременния свят, а реално да се присъединят към него?

Подобен въпрос се решаваше преди едно поколение: дали да напуснем феодализма, изграден от Тодор Живков в името на социализма, за да станем (по Филип Димитров) „нормална западна страна“? Или все пак си харесваме колибката на феодализма и не сме готови да излизаме навън? Тогава, при първите свободни избори, страната се сцепи на две приблизително равни части. От това спечели бившата комунистическа партия, която още няколко години се опита да продължи феодалния модел, докато той не изгоря в пламъците на хиперинфлацията. Впоследствие, България успя да се върне на нивото на живот от времето на Филип Димитров (1992 г.) едва през 2007-2008 година.

Феодалният модел срещу европейския модел

Този път, през 2022 година, нови поколения се опитаха да решат същия въпрос. Резултатът беше същият: разпадане на обществото на две приблизително равни половини. От едната страна стоят феодалните партии ГЕРБ и ДПС със 100 депутата. Там някъде се навъртат поне някакви групи от БСП и от т.нар. „Български възход“ („Възраждане“ не слагаме в сметката по гореизтъкнатите причини). Отсреща стоят ПП и ДБ, плюс някакви групи от БСП и „Български възход“, както и негласуващи от типа на „умните и красивите“. По средата е онова, което французите наричат „блато“ – онези изпаднали от политическия живот поне 40 на сто от населението, които се ориентират по това, кой изглежда по-силен в момента.

Не сме „след дъжда“. Не сме дори в началото на това състояние. Но все пак сме в края на поройната му фаза по една очевадна причина.

Евгений ДайновЕвгений Дайнов

Пазителите на феодалния модел са от поколението, което беше на 30-40 през 1990 година. Днешните носители на европейския модел тогава са били деца или пъпчиви юноши; те сега са на по 35-40. Старите усещат – не може да не усещат, от Орбан и Борисов до Доган и Путин – че вече не могат да въртят времето така, както можеха. Вече не са вътре в него. То им се изплъзва, защото е вече друго, ново време. Други, нови хора го въртят и биват въртяни от него; те са онези, които го разбират, защото са вътре в него.

Ще дойде и в България. По-бавно, но ще дойде.

Новото поколение няма как да не победи старото – и на бойното поле в Украйна, и на политическия тепих в България, Унгария и подобни унили резервати на изхабени политически зомбита. Ще отнеме време, обаче, защото наклонността на българския народ да не се лашка в крайности има и тъмна страна: неспособността да се вземат и отстояват ясни позиции.

Както се пее в припева на парчето After the Rain: „Сините небеса /които чакаме/ ще трябва да дойдат след дъжда“. Ще дойдат по-бавно, отколкото другаде – но ще дойдат, защото няма как да не дойдат.

 

Евгений Дайнов, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

Анализ

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

Published

on

Създадена през 1960 г., Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обединява няколко от най-големите производители на петрол в света, които заедно контролират значителна част от глобалното предлагане на петрол. Още от създаването си ОПЕК играе ключова роля в определянето на световните цени на петрола, но през последните години на хоризонта се появиха различни фактори, които поставят под въпрос способността на ОПЕК да продължи да доминира на пазара.

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

През последните години световния петролен пазар започна да се променя, в резултат на което е заплашено доминиращото положение на ОПЕК. За това може да се съди по неуспешните усилия на страните от ОПЕК за подкрепа на цената на петрола чрез намаление на производството. Цената на петрола не се увеличи въпреки наложените строги ограничения на производството на петрол през последните две години и стриктното им спазване на всички страни от ОПЕК. Защо обаче ограничителни мерки, които десетилетие наред са давали резултат вече са неефективни?

Един от основните фактори за намаляване на влиянието на ОПЕК са увеличаващите се доставки на петрол от Съединените щати и други страни от Америка.  Това доведе до много голямо увеличение на свободния нефтен капацитет в света, което на практика изцяло компенсира съкратените обеми на предлаган петрол от страните на ОПЕК.

Как се стигна до това положение?

Не е изненадващо, че основната причина за намаляването на влиянието на ОПЕК са Съединените американски щати. Правителствената подкрепа за американските нефтени компании пред последното десетилетие доведоха до значителното увеличаване на добива на петрол в Съединените американски щати и от нетен вносител на петрол САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това е резултат не само на субсидиране, а и на технологичния напредък в добива на шистов петрол. Технологии като хидравличния фракинг и хоризонталното сондиране позволиха на американските производители да увеличат значително добива и да намалят разходите, което доведе до значително нарастване на доставките на петрол на световния пазар.

Други страни, като Канада и Бразилия, през последните години също инвестираха в разширяване на своите петролни индустрии и постоянно увеличават износа си. Русия също имаше влияние върху настъпващите процеси, тъй като през последните две години заради войната в Украйна имаше нужда от много приходи и трудно спазваше договорените с ОПЕК ограничения за добив на петрол.

Какви са переспективите за световния петролен пазар?

Според анализите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. глoбaлнoтo пpeдлaгaнe нa пeтpoл щe нaдxвъpли тъpceнeтo c 8 милиoнa бapeлa нa дeн. Ако това се случи, то ще сме свидетели на най-големия излишък на петрол в историята и това неминуемо ще срине цената му. Тази тенденция напълно обезмисля продължаването в дългосрочен план на досегашната стратегия на ОПЕК за намаляване на обемите на производство.

Друга дългосрочна тенденция, която допринася за отслабването на влиянието на ОПЕК, е намаляването на търсенето на петрол в глобален мащаб. Светът постепенно се насочва към възобновяеми енергийни източници и по-ефективни енергийни технологии, което води до намаляване на зависимостта от петрола. Тази тенденция е подкрепена от правителствени политики и международни договори за намаляване на въглеродните емисии. Много страни, които са основни потребители на петрол, предприемат мерки за диверсификация на източниците на енергия. Китай, Индия и Европейският съюз, например, значително увеличават своите инвестиции в алтернативни енергийни източници и разработват стратегии за намаляване на зависимостта си от петрола.

Всичко това води до извода, че ерата на ниски цени на петрола ще настъпи още в края на това десетилетие и е неибежна. Страните от ОПЕК явно не са подготвани за нея и по всичко изглежда, че нямат ясна стратегия как да я посрещнат. От ОПЕК все още не могат да свикнат с новата ситуация, в която вече сме свидетели на по-голяма конкуренция и пренареждане на световния пазар на петрол. Дали това ще доведе до по-голяма стабилност е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – доминацията на ОПЕК вече никога няма да е същата.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page