Connect with us

Анализ

Империята на Газпром отвръща на удара*

Публикувано преди

на

Докладът на комисията „Митов“ за прекратяването на доставките на газ от руския „Газпром“ през април т.г. ще бъде публикуван в сряда, 27 юли. Ако се съди по проекта, той ще бъде триумф на кремълската пропаганда и русофилството.

Той ще бъде на първите страници на вестниците, така че се подгответе. Утре (вторник, 26 юли) ще се проведе открито заседание на 14-членната Специална газова комисия, създадена от Народното събрание на 11 май, за да разследва обстоятелствата около прекратяването на доставките на газ за България от страна на „Газпром Експорт“, експортното звено на държавния руски гигант „Газпром“. Комисията, председателствана от Даниел Митов, бивш външен министър и член на парламента (депутат) от странно наречената партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), ще обсъди и финализира проекта на доклада на комисията. Прочетох внимателно проекта и мога честно да кажа, че той е истински шедьовър – шедьовър на пропагандата на Кремъл и на русофилството.

Определяне на понятието „русофилство“

А сега нека направим една квалификация, едно уточнение и няколко определения. Казах „русофилство“, но може би „кремлинофилство“ или дори „путинофилство“ би било по-точно. Те обаче са по-малко красноречиви в исторически аспект, така че нека се придържаме към „русофилство“ и да сме наясно, че го използваме като обобщение, но и в много специфичен смисъл.

Няма нищо общо с това да харесваш Толстой, Чехов, Чайковски или други велики фигури на руската култура: по този критерий трябва да призная, че самият аз съм „русофил“. Не става дума дори за вяра (или поне за надежда), че значителният и характерен потенциал за добро в руското общество ще бъде реализиран някога, някога, в колкото и далечно бъдеще да се намира – макар че трябва да призная, че напоследък тази надежда наистина се поизчерпва.

Не: под „русофилство“ разбирам склонността да се поставят на първо място интересите на Русия – така, както са определени от обикновено злонамерени и токсични руски управници – пред тези на собствената си страна и да се извлича голяма полза от това, както по отношение на властта, така и по отношение на личното богатство.

В този смисъл русофилството не е въпрос на чувства. Да, то е състояние на духа, суеверие, дори религия, но има и икономическа логика, икономическа психология, икономически модус на действие, набор от икономически предположения и икономически аргументи.

Една особеност отличава икономическата логика, която стои зад русофилството, от стандартните мотиви – пазарни, индивидуалистични – които движат обикновените хора.

Повечето хора се стремят да постигнат лично и семейно благополучие не за сметка на колективното богатство, а въз основа на собствената си инициатива, предприемачески риск и отговорност. Нашите русофили, напротив, без изключение, се стремят да постигнат своето индивидуално или колективно благосъстояние чрез участието си във властта, грандиозна корупция в големи проекти, финансирани с публични средства, или договори с държавни компании.

Обосновката не е сложна и тя дава достатъчно ефективни резултати, за да оправдае изразходването на 8 млрд. лв. за различни проекти, свързани с интересите на Кремъл, без видим резултат за обществото. Но междувременно липсващите пари са паркирани в джобовете и чекмеджетата на видни български политици, магистрати, депутати и държавни служители. Следователно, от гледна точка на индивидуалния или групов анализ на разходите и ползите, русофилите нямат равни на себе си в превръщането на властта в лично богатство. А нашите български русофили са може би най-убедените и ефективни русофили в света или поне те така си мислят.

Икономиката на русофилството: две основни характеристики…

И така, кои са отличителните черти на икономиката на русофилството? Бих посочил две.

Първата особеност е, че в началната фаза трябва да има голям проект, голяма идея, нещо, което да възбужда въображението, мащабно, решение на проблем от раз, за което се предполага, че може да зарази по-голяма част от българско общество. Трудно е да се намери по-добър пример за такъв Grand Design/Грандомански проект от АЕЦ „Белене“ – голям, скъп и рисков. С един замах Големите Проектанти предложиха да се реши несъществуващ проблем с предполагаемия бъдещ недостиг на електроенергия, тема, която по-късно прерастна в регионално „братче“ на енергийния империализъм на Кремъл, въплотен в делата на прокситата на кремълската политика и пропаганда в българския енергиен сектор.

Втората характеристика на русофилството? Почти пълно пренебрежение на финансовия и геополитическия риск при поемането на ангажимент и осъществяването на „текущия гранд проект“. Отчитането на такъв риск се предполага за всеки здрав разум. Когато България се ангажира дългосрочно с Кремъл като стратегически партньор, би било рационално да оцени и управлява геополитическия риск от бизнеса с Русия на Владимир Путин. Това би означавало да се получат гаранции, че Москва ще действа в рамките на правните и морални самоограничения, като се изключат разрушителни и деструктивни действия поне за достатъчно дълъг период от време, за да се възвърнат инвестициите на България в проекта. Това би означавало също така да се избягва всеки проект, за който е невъзможно да се застрахова срещу риск от неизпълнение на задълженията от руска страна.

Но това просто не беше направено. Разгледайте два проекта.

…два ключови проекта…

Единият е газопроводът „Турски поток“, който доставя руски газ за България и Югоизточна Европа през Черно море и Турция, заобикаляйки Украйна. Неизплатеният дълг на България във връзка с финансирането на този проект възлиза на 3 млрд. лв. Но приходите, които биха позволили изплащането му, са, меко казано, несигурни, пред вид намалените доставки на руски газ за всички основно европейски клиенти. Този геополитически риск е пряко свързан с Русия и днес е напълно неуправляем, като застрашава всяка бизнес сделка с участието на руска държавна или частна компания, докато Русия е във война с Украйна.

Другият пример е проектът за АЕЦ „Белене“, който вече споменахме. Той се сблъска с абсолютно същия проблем. България е инвестирала над 3,5 млрд. лв. в проекта под формата на закупено оборудване и направени разходи за строителство. И като резултат от войната всичко това вече е отписано като загуба, а нито един от тези активи няма особен шанс да стане част от действащо предприятие. Дори за крайния оптимист е невъзможно да си представи как точно руският „Росатом“ ще може да работи в страна от ЕС.

Това просто не трябваше да се случва. Последният опит за привличане на западен инвеститор в АЕЦ „Белене“ завърши, когато германската RWE се оттегли, тъй като не можа нито да направи задоволителна оценка, нито да смекчи по приемлив начин руския геополитически риск, свързан с проекта. Това би трябвало да накара София да бие тревога: фактът, че трезва и сериозна компания като RWE се отказва от проекта, е доста добър знак, че самият проект е лоша идея. Но не: малко след като германската компания си тръгна, българските русофили се позоваха на своята класическа мантра – че държавата трябва да инвестира, когато частният капитал не е заинтересован. По този начин, когато даден проект се окаже икономически неосъществим или нелогичен, се появява „националният интерес“, странно съвпадащ с кремълския и оправдаващ милиардите планирани загуби.

…и една предизвестена катастрофа

Сега обаче има и война, голяма и в съседство.

И така, можеше ли всичко това да се предвиди преди пет или десет години? Със сигурност можеше.

Не само че войната в Украйна беше предшествана от нахлуването в Крим през 2014 г. – което, нека бъдем откровени, беше заметено като тревожен сигнал. Освен това дългосрочната траектория на политиката на г-н Путин беше доста ясна от поведението на Русия още през първото десетилетие на този век – поне за онези, чиито очи са били отворени и които са си направили труда да обърнат внимание.

Но да не се отклоняваме. Може да се каже, че трябва да спрем да плачем за разлятото мляко и да се съсредоточим върху това, което трябва да се направи сега. Преди г-н Путин да задейства танковете си в Украйна, една от точките в дневния му ред беше нови дългосрочни договори за доставка на газ с руския „Газпром“. И, вярвате или не, но маневрирането около него в момента е в разгара си. В проекта на „Доклада Митов“ се твърди, че продължаването на преговорите и в крайна сметка подписването на такъв договор е било рационална стъпка за това правителството още през април!?

Към нов договор с Газпром – или договори?

Което поражда възможността, че това може да бъде рационална стъпка и в близко бъдеще. И също така повдига същия стар (напълно легитимен) въпрос: защо публичните пари и публичните компании са толкова важни за русофилите?

В края на краищата никой не е забранил на тези политици, които са толкова ентусиазирани по отношение на руския газ, като отделни лица или като група, да внасят руски газ чрез някой от над 35-те лицензирани търговци на газ в България. Нито дългогодишният премиер на ГЕРБ (и шеф на Даниел Митов) Бойко Борисов, нито Делян Пеевски, бизнес гуруто на Движението за права и свободи (ДПС), нито Корнелия Нинова, шеф на Българската социалистическа партия (БСП).

Според тях самите това не би трябвало да е проблем. Наличието на търсене на допълнителен газ е аксиома за тях, която не се нуждае от допълнителни доказателства. И всички те са съгласни, че руският газ е по-евтин от алтернативите. Така че двата основни елемента за печеливш бизнес са налице и дори без дългосрочни договори за продажба вносителите вероятно няма да имат проблем да пласират почти всички количества природен газ на двете газови борси в България.

Всъщност самият Газпром прави нещо подобно: Руският газ вече се търгува във все по-големи обеми чрез пълномощници на Газпром. Руският гигант се опасява, че след собственото си действие по спиране на газа, когато България отказа да го плати в рубли, ще бъде трудно да възстанови загубения си пазарен дял в България, поради което прилага стратегия за продажба на повече газ чрез „близки“ дружества като Wintershall Erdgas Handelshaus Zug AG (WIEE) – съвместно предприятие между германския Wintershall Holding AG (мажоритарна собственост на BASF Group) и ОАО „Газпром“.

Планът на Газпром за манипулиране на газовия пазар в ЕС е да дискредитира бивши стратегически партньори като Булгаргаз и да ги замени с повече от един резервен договор.

До момента, в който Кремъл реши да прекрати доставките на газ за България, „Газпром“ се ползваше със статут на монополист. Въпреки това, предвид усилията на правителството в оставка на министър-председател Кирил Петков да диверсифицира както маршрутите, така и източниците, Москва реши да изпревари събитията, преди пазарният дял на Газпром да се свие окончателно или да изчезне, и да изпревари най-лошия сценарий като свали българското правителство, като същевременно предизвика Булгаргаз както логистично, така и финансово. Лобистите на Газпром видяха в прекъсването на доставките на газ уникална възможност да атакуват правителството с обвинения в некомпетентност и небрежност по отношение на интересите на националната енергийна сигурност. Което прави сега чрез доклада на комисията на Митов.

Едно е сигурно: Газпром разруши по безспорен начин репутацията си на надежден доставчик на газ. Нещо повече, германският канцлер Олаф Шолц публично нарече Русия и „Газпром“ „ненадеждни“ партньори, което предизвика верига от събития в свързаните с това бизнес дейности по управление на риска и застраховане. В резултат на това стратегическият отказ на ЕС от руския газ е предрешен.

България би трябвало да знае по-добре след три едностранни и непредизвикани спирания на доставките на природен газ през последните 13 години. Днес е почти невъзможно да се убеди някой, че Газпром няма да го направи отново и отново. Застраховането на договор за доставка на газ с Газпром е мисия невъзможна и това трябва да бъде червена лампичка за тези, които ще обсъждат темите в Парламента и в правителството.

Войната в Украйна допълнително разми границата между корпоративните и търговските решения, от една страна, и политиката, от друга, в работата на Газпром и го постави редом с руската армия като инструмент на военните амбиции на президента Путин.

Днес нито един български или европейски политик не може да претендира за възможност да гарантира непрекъснати доставки на руски газ. Нито Шолц, нито Шрьодер, нито Радев, нито Борисов, нито Нинова, нито вожда на русофилите Малинов, нито който и да било. Още по-трудно е да се убеди обществеността в ЕС в моралната основа на този бизнес, а именно, че парите за газ, които се плащат на Газпромбанк – банката, която умишлено е пощадена от санкциите на ЕС, за да може да обслужва газови транзакции – не поддържат пряко и не финансира операциите на руската армия в Украйна. Нещо повече, това вече не може да бъде „бизнес както обикновено „, тъй като плащанията за газ ежедневно водят до стотици нови смъртни случаи, включително смъртта на деца, жени и възрастни хора.

Невъзможният за управление руски геополитически риск

Накратко, топ мениджърите на „Газпром“ – или поне вторият ешелон, тъй като истинският топ мениджър седи в края на една много дълга маса в Кремъл – трябва да се справят с факта, че компанията им има огромен проблем с репутацията и доверието. Те обаче ще получат известна утеха, дори надежда, когато излезе проекта за доклада на Специалната газова комисия: поне Борисов, Даниел Митов и Делян Добрев и по-голямата част от колегите им ги обичат.

Всъщност проектът на доклада показва докъде е стигнало завладяването и подчинението на сегашните депутати на интересите на Русия и „Газпром“.

Целта на доклада е да обоснове тезата на опозицията, че правителството и „Булгаргаз“ са могли да предотвратят газовата криза, ако се бяха съгласили да плащат в рубли (независимо от рисковете и санкциите, с които заплашва Европейската комисия), да възобновят преговорите с „Газпром“ за нов договор и да подпишат този договор. Между другото, правомощията на комисията „Митов“ бяха определени по начин, който ограничаваше разглеждането им до събитията от април и спирането на газа – изключвайки например въпроса защо през предходните десет и повече години (през по-голямата част от които управляваше ГЕРБ) не беше направено почти нищо, за да се намали уязвимостта на България от руския газов шантаж.

Сега е трудно да се съчетаят претенциите за „атлантизъм“ на основните вносители на проекта – политиците от ГЕРБ, ръководени от г-н Борисов и г-н Митов – с липсата в този проект на нито една дума за критика на използването от страна на Кремъл на намаляването на газа на Газпром като оръжие. Още по-забележителен е контрастът между отношението, което българското правителство и „Булгаргаз“ получиха в страната и в чужбина след като едностранно и наказателно бяха прекратени доставките само за Полша и България. Българското правителство получи огромна проява на солидарност и подкрепа от целия ЕС и НАТО, включително спешни доставки от САЩ и други партньорски държави. Но от привидно пронатовската вътрешна опозиция те получиха атаки с руски опорки, нулева солидарност и това в разгара на конфронтацията с противник, посветил се на нанасянето на щети и допълнителна финансова болка на българските потребители.

Всъщност, когато човек чете проекта, е трудно да избегне впечатлението е, че е писан в офисите на Газпром Експорт, толкова нескрита е неговата враждебност към правителството на Петков и Булгаргаз. Сякаш прекратяването на доставките на природен газ от страна на Газпром в края на април и неотдавнашните критики от страна на българската парламентарна опозиция са до известна степен координирани и обслужват припокриващи се цели.

Което не би трябвало да е изненада. Инфилтрирането на българския обществен живот от руски агенти на влияние след най-големия геополитически подарък, който България някога е правила на Русия – „Турски поток“, е толкова задълбочено, че българите едва ли могат да очакват да имат функционираща държава, способна да се обедини срещу противник.

Проектът на комисията „Митов“ служи като начало на предизборната кампания на ГЕРБ, ДПС и БСП, чиято цел е възстановяване на статута, съществувал преди спирането на газа и последвалото масово експулсиране на руски дипломати (или „дипломати“). Това от своя страна би осигурило устойчиво ниво на корупция, което осигурява ресурсната база за възпроизводството на олигархичния модел, стоящ в основата на завладяването на българската държава от Кремъл. С други думи, това би означавало една държава, отново подходяща само за русофилите.

Илиян Василев, altanalyses.org

* Колажът е на varnalive.bg

Продължи с четенето

Анализ

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

Published

on

Създадена през 1960 г., Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обединява няколко от най-големите производители на петрол в света, които заедно контролират значителна част от глобалното предлагане на петрол. Още от създаването си ОПЕК играе ключова роля в определянето на световните цени на петрола, но през последните години на хоризонта се появиха различни фактори, които поставят под въпрос способността на ОПЕК да продължи да доминира на пазара.

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

През последните години световния петролен пазар започна да се променя, в резултат на което е заплашено доминиращото положение на ОПЕК. За това може да се съди по неуспешните усилия на страните от ОПЕК за подкрепа на цената на петрола чрез намаление на производството. Цената на петрола не се увеличи въпреки наложените строги ограничения на производството на петрол през последните две години и стриктното им спазване на всички страни от ОПЕК. Защо обаче ограничителни мерки, които десетилетие наред са давали резултат вече са неефективни?

Един от основните фактори за намаляване на влиянието на ОПЕК са увеличаващите се доставки на петрол от Съединените щати и други страни от Америка.  Това доведе до много голямо увеличение на свободния нефтен капацитет в света, което на практика изцяло компенсира съкратените обеми на предлаган петрол от страните на ОПЕК.

Как се стигна до това положение?

Не е изненадващо, че основната причина за намаляването на влиянието на ОПЕК са Съединените американски щати. Правителствената подкрепа за американските нефтени компании пред последното десетилетие доведоха до значителното увеличаване на добива на петрол в Съединените американски щати и от нетен вносител на петрол САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това е резултат не само на субсидиране, а и на технологичния напредък в добива на шистов петрол. Технологии като хидравличния фракинг и хоризонталното сондиране позволиха на американските производители да увеличат значително добива и да намалят разходите, което доведе до значително нарастване на доставките на петрол на световния пазар.

Други страни, като Канада и Бразилия, през последните години също инвестираха в разширяване на своите петролни индустрии и постоянно увеличават износа си. Русия също имаше влияние върху настъпващите процеси, тъй като през последните две години заради войната в Украйна имаше нужда от много приходи и трудно спазваше договорените с ОПЕК ограничения за добив на петрол.

Какви са переспективите за световния петролен пазар?

Според анализите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. глoбaлнoтo пpeдлaгaнe нa пeтpoл щe нaдxвъpли тъpceнeтo c 8 милиoнa бapeлa нa дeн. Ако това се случи, то ще сме свидетели на най-големия излишък на петрол в историята и това неминуемо ще срине цената му. Тази тенденция напълно обезмисля продължаването в дългосрочен план на досегашната стратегия на ОПЕК за намаляване на обемите на производство.

Друга дългосрочна тенденция, която допринася за отслабването на влиянието на ОПЕК, е намаляването на търсенето на петрол в глобален мащаб. Светът постепенно се насочва към възобновяеми енергийни източници и по-ефективни енергийни технологии, което води до намаляване на зависимостта от петрола. Тази тенденция е подкрепена от правителствени политики и международни договори за намаляване на въглеродните емисии. Много страни, които са основни потребители на петрол, предприемат мерки за диверсификация на източниците на енергия. Китай, Индия и Европейският съюз, например, значително увеличават своите инвестиции в алтернативни енергийни източници и разработват стратегии за намаляване на зависимостта си от петрола.

Всичко това води до извода, че ерата на ниски цени на петрола ще настъпи още в края на това десетилетие и е неибежна. Страните от ОПЕК явно не са подготвани за нея и по всичко изглежда, че нямат ясна стратегия как да я посрещнат. От ОПЕК все още не могат да свикнат с новата ситуация, в която вече сме свидетели на по-голяма конкуренция и пренареждане на световния пазар на петрол. Дали това ще доведе до по-голяма стабилност е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – доминацията на ОПЕК вече никога няма да е същата.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

Анализ

Мариела Иванова: Тревожност при подрастващите – как да я избегнете?

Published

on

Тревожността при подрастващите е нарастващ проблем за много родители и педагози. Тъй като натискът на заобикалящата ни среда разширява обхвата си в живота дори на най-младите сред нас, изключително важно е да разберем как да помогнем на децата да се ориентират и да смекчат чувството на тревожност. Ето защо днес решихме да поговорим малко повече за това как да разпознаете първите признаци на безпокойство у децата, но също така споделихме и различни стратегии за справяне с този проблем.

Разпознаване на тревожността при малки деца

Децата, особено тези под 5-годишна възраст, може да нямат богатия езиков ресурс, с който да изразят безпокойството си. Вместо това те често показват емоционалното си състояние посредством поведението. Ето някои често срещани признаци на тревожност при малки деца:

  1. Промени в поведението: Внезапни промени в моделите на сън или хранене, повишена честота на избухванията, привързаност или отдръпване от социални взаимодействия могат да бъдат признак на повишено безпокойство.
  2. Физически симптоми: Честите главоболия, стомашни болки или оплаквания от неразположение без ясна медицинска причина могат да бъдат физически прояви на тревожност. Забележете, че тези болки са почти винаги на едно и също място в тялото и в сходни моменти и/или ситуации.
  3. Регресивно поведение: Децата могат да се върнат към по-ранни етапи на развитие, като смучене на палец, напикаване в леглото, изпускане през деня или нужда от утешителен предмет.
  1. Прекомерно безпокойство: Постоянно безпокойство за неща, които е малко вероятно да се случат или не са под техен контрол, като здравето на членовете на семейството или природни бедствия. Често може да се прояви като склонност към доминиране и влизане в поведенчески модел, характерен за по-напреднала възраст.

Признаци на тревожност при по-големи деца :

  • По-големите деца, които могат да изразят преживяванията си с думи, могат да заявят своите притеснения, но все пак това не е най-честият сценарий. Можете отново да наблюдавате емоционални и поведенчески прояви като затваряне за околните, предпочитания да останат сами, чести избухвания без видима причина. Не е изключен вариант, в който и по-големи деца да регресират и да се върнат към по-ранни навици, да потърсят любимите си детски играчки и или да търсят повече вниманието и помощта на родителите са за неща, които отлично умеят сами.

Стратегии за избягване на безпокойството

Предотвратяването на тревожност при малки деца включва създаване на подкрепяща и стабилна среда. Ето някои ефективни стратегии:

●      Установете рутина в ежедневието на детето

Последователните ежедневни процедури осигуряват усещане за сигурност. Редовните часове на хранене, лягане и дейности помагат на децата да знаят какво да очакват, намалявайки безпокойството. Подгответе децата за промени и преходи, като им обясните какво ще се случи след това. Използването на визуален график може да им помогне да разберат и предвидят промените. Можете да използвате техники за т.нар. “транзиции” – когато детето не е готово да премине към следващата дейност за деня, опитайте да “пренесете” сегашната му дейност към следващата. Например ако детето се е заиграло с нещо много интересно, може да е добра идея да вземе тази играчка в колата и да се раздели с нея малко по-късно.

●      Насърчавайте емоционалното изразяване

Насърчавайте децата да говорят за чувствата си. Използвайте език, подходящ за възрастта, и потвърждавайте емоциите им. В ежедневието можете да включите също книги и играчки, за да научите децата на различни емоции и здравословни начини за изразяването им. Това ще толерира усещането за споделеност и разбиране. Не забранявайте емоции – няма лоши емоции. Подкрепете децата в тъгата, гнева, разочарованието като покажете, че е нормално и човешко да се чувстват по този начин. Ако забележите, че детето проявява неприемливо поведение в резултат на дадена емоция, отделете следващите няколко дни в обучение какво може да се прави в такъв момент вместо да забраните самото чувство.

●      Модел на спокойно поведение

Децата се учат чрез наблюдението на възрастните около тях. Ето защо е важно вие самите да показвате спокойно и уравновесено поведение, особено в стресови ситуации. Това е от особена важност не само в семейната среда, но и в рамките на яслата или детската градина. Децата са онова, което виждат, и затова е добре всички ние да сме добър пример за тях. А когато все пак преминавате през стресов за вас момент и смятате, че е имало по-добър начин за справяне, можете да споделите с тях (съобразявайки се с възрастта им) без да навлизате в неподходящи и ненужни за детето подробности.

●      Насърчавайте навиците за здравословен начин на живот

Редовната физическа активност спомага за намаляване на тревожността. Насърчавайте игрите на открито и дейности, които позволяват на децата да изразходват енергия. Ако детето ви не е много социално, заложете на допълнителни ресурси като велосипед или тротинетка. Така ще бъдете сигурни, че детето ще има прекарано време във физическа дейност навън. Игрите сред природата осигуряват незаменима сетивна стимулация, която допринася за доброто емоционално развитие.

Уверете се, че децата имат балансирана диета и достатъчно сън. И двете са от решаващо значение за емоционалната регулация. Изключете приема на всякакви вредни храни, които по биохимичен път биха довели до увеличаване на нивата на стрес и тревожност в подрастващия организъм.

●      Ограничете излагането на стресори

Наблюдавайте и ограничавайте излагането на медии, особено съдържание, което е насилствено или тревожно, в това число и новинарските емисии. Внимавайте за стреса, който може неволно да предадете на детето си. Телевизор, вкл

3,ючен като фон, често се оказва източник на тревожна за децата информация, тъй като те чуват, макар и неволно, съдържание, за което далеч не са готови.  Потърсете подкрепа, ако се чувствате претоварени или смятате, че средата около подрастващите е такава.

Кога да потърсите професионална помощ?

Не всичко зависи от вас и въпреки всички усилия, някои деца все още могат да изпитват значителна тревожност. Стресът е част от живота и работата на родителя е не да го ограничава, а да подкрепи детето си и да му помогне да бъде по-устойчиво на стрес. Ако тревожността на вашето дете пречи на ежедневието му или изглежда неконтролируема, може би е време да потърсите професионална помощ. Детски психолози или педагози, психомоторни и невро-двигателни специалисти  могат да предоставят специализирана подкрепа и стратегии, съобразени с нуждите на вашето дете.

Но какво можете да очаквате от тази допълнителна подкрепа и дали тя ще бъде достатъчна? Можете да очаквате подкрепа по две направления. От една страна Специалистите по психично здраве имат опит в диагностицирането и лечението на тревожни състояния и разстройства при деца. Те могат да работят пряко с детето с цел усвояване на нови стратегии за справяне и трансформиране на тревожните преживявания.

От друга страна те могат да предложат насоки и подкрепа и за самите родители, като им помагат да разберат как най-добре да подкрепят детето си през ефективно и уважително общуване. С допълнителна подкрепа децата могат да научат специфични умения и стратегии за ефективно управление на безпокойството, като подобрят цялостното си благосъстояние и функциониране. Проследяването на семейната динамика е една от първите стъпки в процеса на подкрепа на тревожно дете.

Тревожността при подрастващите може да бъде предизвикателство, но с правилните стратегии може да се управлява ефективно. Създаването на стабилна, подкрепяща среда и насърчаването на отворена комуникация са ключови стъпки в подпомагането на децата да развият здравословни механизми за справяне с подобни чувства. С помощта на родителите и педагозите може значително да се намали въздействието на тревожността върху живота на малките деца, помагайки им да се превърнат в устойчиви и уверени личности.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page