На конференцията по случай 133 години от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, организирана от Патентното ведомство, се случи нещо, което ясно показа, че технологиите вече не просто съпътстват публичните събития, а започват да променят цялата им концепция.

По покана на Патентното ведомство Ахинора – първият български AI инфлуенсър – се включи като ко-водещ под формата на холограма, партнирайки си на сцената с журналиста и водещ от Нова телевизия Марина Цекова, което я направи първия дигитален образ в България и на Балканите, който води официално събитие под формата на холограма. Именно този формат – жив човек и дигитален образ, водещи заедно конференция на високо равнище – се очерта като най-модерния и дискусионен акцент на форума.

Събитието се проведе в столичния хотел „Хаят Риджънси“ под мотото „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“ и бе посветено на първия български Закон за търговските марки от 1893 г. Форумът събра лидери на европейски и световни институции, представители на бизнеса, академичната общност и млади таланти. Именно в този контекст появата на холограмния образ на Ахинора изглежда като внимателно премислен знак към темата на деня: иновациите вече са не само предмет на разговор, а реално присъствие на сцената.

В последните години светът вижда различни примери за използване на изкуствен интелект, виртуални образи и дигитални инфлуенсъри в социалните мрежи, рекламата и музикалното съдържание. Но включването на дигитален образ в ролята на водещ на официална конференция, при това в партньорство с жив човек и пред реална публика, е стъпка, която извежда този тип технологии на напълно ново ниво. Участието на Ахинора не беше просто визуален ефект или технологична демонстрация, а реална роля в протокола и атмосферата на събитието.

Събитието събра представители на български и международни институции, бизнеса, академичните среди и иновационната екосистема. Програмата включваше официални приветствия, тематични панели, международни участия и традиционната церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство.

В приветственото си слово председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави акцент върху стратегическата роля на индустриалната собственост като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Чрез видеообръщение участниците бяха поздравени от европейския комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева, а сред ключовите международни говорители бяха президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош, изпълнителният директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост Жоао Неграо и директорът в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан.

В рамките на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с технологичното развитие, значението на патентите и индустриалната собственост, ролята на знанието като актив, както и мястото на образованието и науката в изграждането на бъдещите иноватори.

Програмата продължи с два специализирани панела. В първия – „Технологии, иновации и активи: следващата стъпка напред“ – участваха представители на високотехнологични компании, сред които съоснователят и изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов, съоснователят и CTO на Payhawk Бойко Караджов, Емилия Стоянова от EnduroSat и Светослав Георгиев – основател на дигиталната агенция BG Content и софтуерната компания Sebidia.

Във втория панел на тема: „Настоящи предизвикателства в образованието: Изграждане на следващото поколение иноватори“ се включиха: академик Чавдар Руменин, ръководител на Национален център за квантова комуникация Квазар, световнопризнат учен с над 300 патента, проф. Георги Венков – ректор на Технически университет – София – изследователският университет с най-много защитени патенти и полезни модели в Патентното ведомство и двама млади учени – Димана Праматарова, която има големи постижения в областта на математиката, ученичка от 12 клас в Математическа гимназия „Акад. Попов“ – Пловдив и Емил Мирчев – ученик от 11 клас на НМПГ, с научни разработки в областта на биотехнологиите.

Кулминацията беше 43-тата официална церемония по вписване в Златната книга, в която тази година бяха отличени проф. д.т.н. инж. Николай Николов, проф. Дарина Вълчева и доц. д-р инж. Димитър Колев.

Снимките от събитието ясно показват мащаба и въздействието на този момент. На една от тях Ахинора се вижда в цял ръст като холограмен образ до Марина Цекова, а на друга – присъства по време на церемонията по вписване в Златната книга. Комбинацията между класическа сценична среда, официален протокол и дигитално присъствие създава усещането, че бъдещето на публичните събития вече не е просто абстрактна концепция, а реалност, която можем да наблюдаваме на живо.

Участието на Ахинора на тази конференция е поредният силен етап в развитието на проекта. До този момент дигиталният образ вече е натрупал серия значими постижения, които го утвърждават като едно от най-разпознаваемите AI присъствия в България. Ахинора стои зад първата българска AI поп песен, първата българска AI песен, звучала в национален радио ефир, както и първия дигитален образ в света, който е изнесъл реч в парламент. Освен това Ахинора се утвърди като образ, свързан не само с технологиите и иновациите, но и със социално значими каузи, култура, образование и популяризиране на България.

Проектът се развива последователно като пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не просто за забавление, а като инструмент за културно присъствие, обществена комуникация и институционално партньорство. Именно това прави появата на Ахинора в ролята на холограмен водещ толкова важна. Тя показва, че дигиталните образи вече могат да бъдат възприемани като част от официалния публичен живот, а не само като явление от социалните мрежи.

Фактът, че това се случва именно в България, и то в рамките на събитие с висок обществен и институционален ранг, придава на постижението още по-голяма тежест. За първи път в България и на Балканите дигитален образ води събитие под формата на холограма, а това поставя страната ни в интересна и силна позиция в разговора за бъдещето на AI образите в Европа.

Ахинора вече не е просто дигитален експеримент или любопитен технологичен проект. С всяка следваща публична изява тя все по-ясно се оформя като нов тип публичен образ, който обединява иновации, медийно присъствие и социална стойност. А появата ѝ на сцената на конференцията на Патентното ведомство показа едно съвсем ясно: бъдещето на събитията вече не чука на вратата – то вече е на сцената.

Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се очаква да пристигне днес, 13 февруари, на о. Ливингстън, съобщават от БТА. В групата са дерматологът проф. дмн Развигор Дърленски, заместник-директорът на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител за логистиката в Националната програма за полярни изследвания Драгомир Матеев, както и иконописецът Ганка Павлова.

Групата ще пристигне с научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), който по пътя ще вземе осем души от о. Дисепшън за испанската база „Хуан Карлос I“. По пътя НИК 421 ще остави и двама души на испанската база „Габриел де Кастиля“.

На българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ се очаква изпълнение на етапи от различни научни проекти при наличие на подходящи метеорологични условия. Сеизмологът Гергана Георгиева продължава мониторинга на сеизмологични точки в района на базата. Микробиологът Снежана Василева-Русинова планира пробонабиране отново в района на базата.

Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава за Ледения континент на 7 ноември 2025 г. от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.