Варненци и гостите на града могат да научат повече за българския театрал и кинотворец Васил Гендов, от чието рождение се отбелязват 130 години. Експозиция от 20 табла с фотоси, документи и текст, посветени на биографията и творческия му път, е подредена във фоайето пред зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Тя ще остане по време на провеждащия се кинофестивал „Любовта е лудост“ и през дните на следващия кинофорум – „Златна роза“, който предстои в края на септември, съобщи за БТА доц. д-р Александър Донев – ръководител на Института за изследване на изкуствата при БАН, който е осъществил изложбата, заедно с гл. ас. д-р Теодора Дончева, гл. ас. д-р Деян Статулов и доктора по изкуствознание Петър Кърджилов, научен консултант на проекта.

За първи път пред широката публика се разкриват непоказани досега фотографии, материали от личния му архив и неизвестни факти за Васил Гендов, който е рекордьор в няколко направления, бидейки първия български киноактьор и режисьор – в „Българан е галант“. Направил е и първата екранизация на литературно произведение – „Бай Ганьо“, първия звуков български филм – „Бунтът на робите“, заради който ипотекира апартамента си в София и продава бижута на жена си Жана – негова партньорка и в творчеството.

Гендов е наследник на видни карловски и калоферски родове, баща му е бил депутат. Брат му – Стефан, е известен кинокритик и публицист, разказа за БТА доц. Александър Донев. Васил Гендов е роден в Сливен, но семейството скоро се мести в София. От дете се увлича от театъра и заради участия в спектакли, с което нарушава законите, не успява да завърши гимназия, дори е изключен заради отсъствия. Още 15-годишен играе в Народния театър, а после заминава да учи във Виена със спестени от постановките пари. След завръщането си се присъединява към Русенския общински театър през 1912 г., като скоро след това трупата става пътуваща и се нарича „Свободна сцена“. Следващата година Гендов учи още известно време в Берлин и скоро след завръщането си в родината снима първия си филм – „Българан е галант“, който има премиера на 12 януари 1915 г. и се радва на голям успех. Следва филмът „Любовта е лудост“, 1917 г., който е единственият запазен изцяло от 11-те кинопроизведения на Гендов. За ролята на Бай Ганьо в едноименния филм през 1922 г. режисьорът избира известния автор Чичо Стоян и има голям успех в страната, но през 1933-та, когато излиза 76-минутният „Бунтът на робите“ за Васил Левски, се намесва дипломацията и за да не се влияят българско-турските отношения, лентата е показвана предимно в провинцията, отново при голям интерес.

Заради киното обаче Гендов търпи обиди и подигравки, и участията му като актьор в Народния театър се разреждат, а през 1919-а прекъсват и той прави своя трупа – „Сензационен театър“, с която пътува и изнася успешни представления из цяла България без прекъсване до 1938-а, а със спечелените средства финансира кинотворбите си. За жалост лентите са унищожени при бомбардировките на София през Втората световна война.

Като автор на текстове за театъра, Гендов понякога ползва за драматизациите си известни класически творби (напр. „Клетниците“, „Декамерон“), повлиявайки се от техни екранизации, а друг път твори свои пиеси – най-често социални драми. Разбира се, изборът на сюжети следва вкуса на публиката, който е по-примитивен, отбеляза доц. Донев. Много интересен аспект в неговата кариера е участието му в естрадни представления заедно с Мими Балканска и Стоян Миленков, разказа още доц. Донев. За тях Гендов пише остро сатирични текстове на песни. Много е добър в рекламата и маркетинга, като съчинява истории и сензации за медиите.

Васил Гендов е основател на Държавния филмов архив (сега Българска национална филмотека) и на Съюза на филмовите дейци. След 1944 г. описва всички кинозаглавия, които държавата национализира. За жалост годините на комунизма не са благодатни за него и той не прави повече филми, а работи в институции, каза доц. Александър Донев. Според него през най-активния си творчески период, Гендов е получавал силна подкрепа от военните, които по онова време са от висока класа, заместващи аристокрацията, образовани и с голямо уважение към изкуството. Те са осигурявали храна, нощувки, зали и най-вече публика за спектаклите на артистите. През 50-те години, Гендов е забравен и в спомените му се вижда огорчението от това, че е пренебрегнат в българското кинопроизводство.

„Силно впечатление прави това, че артистите от онези години са били със съзнанието, че изкуството е тяхна мисия и служи да изразиш себе си и да потърсиш общуване с публиката, а не за да спечелиш пари, а сега всичко стана твърде комерсиално“ отбеляза доц. Александър Донев. Има много истории, които Васил Гендов не е успял да напише, но те могат да се чуят в интервю с Жана Гендова, осиновена дъщеря (внучка) на Васил и Жана Гендова, записано през ноември 2021 г.

В интернет може да се прочете и мемоарната книга на Васил Гендов „Когато артистите се гримираха на свещи“ за неговата кариера като директор на пътуваща театрална трупа. Изложбата съществува и онлайн на страницата на Института за изследване на изкуствата при БАН.

На Васил Гендов няма паметник в България, освен паметна плоча в Сливен, каза още доц. Александър Донев. Всъщност кръщаването на филмовия фестивал във Варна преди 30 години на единствения му запазен филм – „Любовта е лудост“, е най-значимият знак на паметта за него, смята той.

БТА