Половин година отмина от одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, но перспективите пред изпълнението му не са особено позитивни. Невъзможността за подаване на финален вариант на плана в срок, пропускането на авансовото плащане и закъснението при отчитането на постигнати резултати за първото плащане са само началните сигнали, че финансирането и изпълнението на плана вероятно няма да върви по вода и че рисковете оттук нататък само ще се увеличават. Без ясна стратегия и целенасочени усилия за справяне с тях е малко вероятно България успешно да реализира в срок това голямо начинание.

Когато говорим за рискове, трябва предварително да отбележим, че цялостната концепция на механизма за възстановяване и устойчивост се сблъсква със затрудненото разбиране и приемане в България на принципа „пари срещу реформи“. Тези затруднения са олицетворение на нежеланието и дори в отделни случаи – неспособността за промяна и именно тук се крие голямата опасност – доколко сме готови осъзнато и в съгласие да предприемем последователни действия, да положим систематични и целенасочени усилия с ясен и очакван краен резултат – промяна в определен обществен сектор и обществени отношения.

В по-тесен смисъл, обаче, пред реализацията на националния план стоят рискове, които могат да се обединят в няколко категории.

Вътрешни рискове

В тази категория попадат разнообразни рискове с източник националната среда, като те могат да бъдат политически, икономически, административни и проектни. През последните месеци сме свидетели на реализация на политически рискове, свързани с нестабилност, последователни парламентарни избори, затрудненията пред формиране на парламентарно мнозинство и правителство, чести служебни кабинети, промяна в конфигурациите на подкрепа за определени проекти и липса на подкрепа за други. Особено критично за изпълнението на НПВУ е закъснението при подготовката и приемането на законопроекти и закони в различни области (например в област „Правосъдие“), които са заложени като ключови реформи в плана, както и липсата на редовно правителство, което да започне да предприема действия, с които да стартират проектите.

Административните рискове пред изпълнението на плана за възстановяване също не са за подценяване. Те са свързани с липса на капацитет, разбиране и способности за подготовка на реформите и изпълнение на проектите. Проблемите при планираме, възлагане и изпълнение на обществените поръчки могат да поставят в затруднение голяма част от инвестиционните проекти. В отделни случаи е възможно дори и наличие на трудности в припознаването на проектите и саботаж в изпълнението им – както наскоро стана ясно за отделни проекти (например от областта на електроенергията).

Сериозно негативно въздействие могат да имат и чисто икономическите рискове – така например високата инфлация и разходите за труд могат да повишат стойността на разходите в договорените проекти и да е необходимо да се търси допълнително финансиране за тях. Това ще постави под натиск и националното съфинансиране и неговото осигуряване. По-високите разходи могат да ограничат наличието на достатъчен брой качествени изпълнители на обществени поръчки и доставчици на стоки и услуги, които могат да реализират проектите (например при проектите за саниране на жилищни и нежилищни сгради).

В отделни случаи вътрешен риск може да възникне от действия или мнения на заинтересовани страни, създаващи негативен обществен отклик спрямо определен проект (за пример може да се даде реформа № 10 „Декарбонизация на енергийния сектор“, която предвижда постепенно намаляване на работата на въглищните централи). Постигане на съгласие по спорни проекти е трудно, а в момента нищо не се прави за решаване на конфликти по реализацията им. В тази група рискове могат да се отнесат и липсите на изпълнители. Подобно нещо се случи при обявяването на поръчката от МВР по една от целите, необходими за първо плащане, а именно – по възлагане на обществена поръчка за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа, където нямаше желаещи за реализация на проекта.

Външни рискове

Като външни рискове могат да се определят събития извън територията на България, които могат да имат силен негативен ефект върху изпълнението на плана – икономически и енергийни кризи, войни, фалити на предприятия и банки, фалити на държави, инфлационен натиск, проблеми по веригите на доставки на стоки, географско преместване на производства, пандемии и др. Дори фактори като неизпълнението на плановете за възстановяване на държави – важни търговски партньори на България, могат да имат негативен ефект за нас.

Подобно външно рисково непланирано събитие през последните месеци например е войната в Украйна, която води до повишаване на цените на енергията в ЕС и по света, намаляване на световната продоволствена сигурност и достъпността на цените на храни, значителни бежански вълни и движение на големи потоци от хора, ограничаване на транспортни коридори и пазари. Всичко това се очаква да ограничи икономическия растеж в краткосрочен план за България –  и е вероятно да измести фокуса от определи реформи към по-належащи социални мерки.

Външните рискове трудно се оценяват и управляват, още повече когато са еднократни събития. Вътрешните рискове обаче следва да са под контрол на държавата. Проблемът е, че всяко забавяне и неизпълнение на реформа или проект водят до забавяне на плащанията за всички, тъй като оценяването за всяко плащане се прави в комплект. Липсата на ясна комуникация и систематичен процес по управляване на рисковете при изпълнението на плана създават усещане, че още при подготвянето на отчета за следващото плащане след близо месец ще се изправим пред поредния провал, но отново – без отговорни за него.

Източник: Институт за пазарна икономика

Преподобни Стефан се родил в Цариград, майка му още при раждането го посветила на бога. В юношеска възраст той бил подстриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Той спазвал строг пост, прекарвал постоянно в молитва, чрез трудовете си помагал на бедните. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание – избрали го игумен на манастира.

В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на малки части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.

Църквата „Св. Богородица“ във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици наравно с Арий, Несторий и Евтихий. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тъмница.

Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал. Така разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.

Щом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.

Стефан обаче хвърлил на пода една монета с царския лик и я стъпкал.

Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. Там мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.

Св. Стефан още повече повдигнал духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кънтяла от молитви и псалмопения. Тя повече приличала на храм, отколкото на затвор. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.

Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули и му нанасяли жесток побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало в 767 година.

Значителни ще са валежите от дъжд и сняг в 10 области от Централна и Източна Бълария днес, 28 ноември, предупреждава НИМХ. В шест от тях са обявени жълт и оранжев код (най-югоизточните части от област Бургас) за потенциално опасно и опасно време. Жълт е кодът в областите: Смолян, Кърджали Хасково, Ямбол, части от областите Бургас и Варна.

Дъжд ще завали на много места в страната до сутринта. В Предбалкана и високите западни полета ще вали сняг и на места там ще се образува тънка снежна покривка.

Ще продължи да духа слаб до умерен вятър от изток-североизток.

Минималните температури ще бъдат между минус 1° и 4°, по Черноморието до 7° – 8°, в София – около 0°.

През деня времето ще се задържи облачно. Валежите в Западна България ще спрат, но в Централна и Източна ще се усилят и на места ще са значителни. В Предбалкана ще вали сняг, значителен в източната част. В Лудогорието и Източните Родопи валежите ще са от дъжд и сняг.

Ще духа до умерен, в източните райони до силен североизточен вятър, с който ще продължи да нахлува студен въздух. Към 14 часа температурите ще бъдат между 3° и 8°, в крайните югозападни райони и Черноморието до 10° – 11°.

В планините ще бъде облачно с валежи от сняг. Ще духа умерен до силен вятър от изток-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около минус 1°, на 2000 метра – около минус 5°.

По Черноморието ще бъде облачно с валежи, значителни на юг от Бургас. Ще духа умерен до силен север-североизточен вятър. Максималните температури ще са 8°-10°. Температурата на морската вода е 13°-15°. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала.

Атмосферното налягане още малко още се понижи и ще бъде малко по-ниско от средното за месеца.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 34 мин. и залязва в 16 ч. и 54 мин. Продължителността на деня е 9 ч. и 20 мин.

Луната в София изгрява в 12 ч. и 18 мин. и залязва в 21 ч. и 36 мин. Фаза на луната: два дни преди първа четвърт.