Connect with us

Икономика

Българската търговско-промишлена палата връчи традиционните си годишни награди

Публикувано преди

на

За 29-и пореден път, с традиционните Годишни награди, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) отличи фирми, посланик, търговски представител, регионална палата, браншова организация, медия и журналист. Наградите – бронзова статуетка „Хермес“, Плакет и Грамота бяха връчени тази вечер на церемония в София.

Отличените фирми в Класацията на БТПП „Топ 100“ са определени въз основа на критерии, показващи устойчивост и успешно управление. Техните постижения са доказателство, че предприемачите в България са приели предизвикателствата и са успели да извлекат предимства от трудната икономическа ситуация.

Служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов връчи бронзова статуетка „Хермес“ и грамота на „Елаците мед“ АД, която бе отличена в категория „Топ 100 фирми, класирани по изменението на приходите, максимална печалба и максимална рентабилност на активите, собствения капитал и приходите от продажби през 2021 г.“.

Смятам, че всички български компании заслужават награда, защото в тези тежки времена те показаха, че не просто могат да оцеляват, да са гъвкави и иновативни, но и завладяват нови пазари. Видяхте и статистиката – 2021 г. спрямо 2020 г. има 18 млрд. лева покачване на БВП, сигурен съм, че 2022 г. спрямо 2021 г. ще има много добри показатели, каза министърът.

Вицепремиерът Лазар Лазаров връчи бронзова статуетка „Хермес“ и грамота на „Парк лейн дивелъпмънтс“ АД в категорията „Топ 100 фирми, класирани по изменението на приходите и максимална печалба на приходи и на собствен капитал през 2021 г.“.

С бронзови статуетки „Хермес“ и грамоти бяха отличени Клъстер „Подземна техника“ в категорията “Браншови организации“ за постигане на целите и задачите на БТПП и Търговско-промишлената палата – Благоевград, в категорията „Регионални търговско-промишлени палати системата на БТПП“, също за принос при постигане целите и задачите на БТПП.

Посланикът на Украйна Виталий Москаленко бе отличен с бронзова статуетка „Хермес“ и грамота от председателя на БТПП Цветан Симеонов за заслуги към развитието на дипломатическите отношения между двете държави и за приноса в постигането на целите на БТПП. Москаленко благодари за наградата и за това, че БТТП отделя сериозно внимание на двустранните икономически отношения. Ценим вашата подкрепа в тези тежки времена на война, която Русия води срещу нашата страна, и тази подкрепа е много важна и необходима за нас, каза украинският посланик. Българо-украинските търговско-икономически отношения през последните години се разширяват и за миналата година сме постигнали износ за повече от 1,5 млрд. долара, изтъкна той. Дипломатът изрази убеденост, че съвместните усилия на палатата и на украинската камара ще са ползотворни, особено в контекста на възстановяване на Украйна след войната.

Тодор Табаков, заместник-председател на БТПП, отличи търговския съветник към посолството на Турция Синем Таштан с бронзова статуетка „Хермес“ и грамота за заслуги на развитието на търговско-икономическите отношения между двете държави и за приноса в постигането на целите и задачите на БТПП.

Георги Тодоров, служебен министър на електронното управление, връчи плакет и грамота на ППС ЕООД в категорията „Топ 100 фирми, класирани по изменението на нетните приходи от продажби 2021/2020“.

Васил Тодоров, главен секретар на БТПП и член на Управителния съвет на Платата, връчи плакет и грамота на „Тексайд България“ ЕООД в категорията „Топ 100 фирми, класирани по максимална величина на печалбата на сто лева собствен капитал“.

Красимир Дачев – заместник-председател на БТПП, отличи „Стройколукс“ ООД с плакет и грамота  в категория „Топ 100 фирми, класирани по изменение на печалбата 2021/2020“.

„Стардор“ получи плакет и грамота в категорията „Най-добре представяща се компания през 2021 г.“

В категория „Медии“ плакет и грамота получи Нова телевизия, а в категория „Журналист“ бе отличена Диана Янкулова от БНР. Наградите връчи председателят на БТПП.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов със съжаление отбеляза по време на церемонията, че 2023 г. ще наследи много предизвикателства и трудности от предишните две години. Към кризите – пандемия, война в Украйна, ръст на енергийните цени, ще се прибавят и нови предизвикателства като поскъпването на кредита например, каза председателят на Палатата. Симеонов изтъкна, че БТПП не е прекратила обслужването на бизнеса и не е попречила на нито една сделка. Радвам се, че имаше фирми, които последваха съветите ни да ограничат или затворят производства, които са губещи, да диверсифицират дейностите си, да се опитат да станат енергийно по-независими и да се лишат от печалби, но да внедрят нови технологии в своите производства, каза председателят на БТПП. Той заяви, че Палатата ще продължи да съдейства за отварянето и проработването на нови логистични коридори, за намирането на нови партньори и нови места за инвестиции. Симеонов изрази удовлетвореността на организацията от това, че България запази добрите си макроикономически показатели и призова за кураж пред трудностите, за да се развива страната и икономиката й.

Лазар Лазаров – служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, заяви по време на церемонията, че получаването на статуетката „Хермес“ е неоспоримо доказателство за успех, защото класацията на БТПП се извършва върху обективни критерии. „Правителството и Министерството заедно със социалните партньори ще продължим да търсим нещата, които ни сближават, за да постигнем добри резултати за конкретната фирма, отделния човек и за държавата“, каза още Лазаров. Той съобщи, че през 2023 г. социалното министерство по различни финансови инструменти е предвидило почти 830 млн. лева, с които да подкрепи инициативите на работодателите за запазване на работните места, повишаване на квалификацията на заетите и за безработните в подкрепа на тяхната професионална реализация и призова деловите среди да се възползват от тази възможност.

БТПП получи поздравителни адреси от президента, финансовия министър, министъра на здравеопазването, Агенцията по заетостта, неправителствени организации и компании.

БТА

Продължи с четенето

Варна

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхoдимата магистрала няма нищо освен добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев, AutoZona.bg

Продължи с четенето

Икономика

AutoZona.bg: Азиатският внос на петрол спадна през април

Published

on

Азиатският внос на суров петрол е намалял през април спрямо март, според оценки на LSEG Oil Research, което предполага бавен растеж на покупките на суров петрол в Азия досега тази година, предаде AutoZona.bg.

Миналия месец Азия – лидерът на вноса на суров петрол и подразбиращото се търсене на внос – отбеляза внос от средно 26,89 милиона барела на ден (bpd), според данните на LSEG Oil Research, цитирани от Клайд Ръсел, коментатор на Reuters за стоки и енергия в Азия.

Вносът през април е намалял от 27,33 милиона барела на ден суров петрол в Азия, внесен през март, и е непроменен в сравнение с 26,68 милиона барела на ден внос през февруари, показват данните на LSEG Oil Research.

Вносът на суров петрол в Азия е средно 27,03 милиона барела на ден между януари и април, което е само с 300 000 барела на ден над пристиганията през първите четири месеца на 2023 г., според данните.

Докато вносът не е непременно показателен за търсенето, бавният растеж в Азия – регионът с най-голям внос – досега тази година може да породи известни опасения относно търсенето на петрол. Спадът във вноса може също да е знак, че вносителите не са се втурнали да купуват суров петрол, докато цените се покачват над 80 долара за барел през февруари и март, месеците, в които покупките са номинирани и направени за пристигане на товари през април.

Във всеки случай прогнозистите, включително ОПЕК, която вижда Азия като свой най-важен пазар, очакват глобалното търсене на петрол да започне да се повишава през сезона на шофиране и летните месеци, тъй като повече хора пътуват и отиват на почивка.

Глобалното търсене на петрол през лятото се очаква да бъде силно, тъй като потреблението на транспортни горива се очаква да нарасне навсякъде и в регионите с увеличаване на летните и ваканционните пътувания, каза ОПЕК в последния си месечен доклад за пазара на петрол (MOMR) за април.

Групата има „стабилна перспектива за търсенето на петрол за летните месеци“.

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page