Connect with us

Интересно

България отвисоко през погледа на National Geographic (видео)

Публикувано преди

на

National Geographic отново се отправя на пътешествие в небесата, за да покаже още по-зрелищни въздушни гледки от Стария континент в четвърти сезон на документалната поредица „Европа отвисоко“. Предаването стартира на 18 септември, неделя, от 22:00 ч. ексклузивно по National Geographic с епизод, посветен на България и богатата ѝ култура, спираща дъха природна красота и съвременни инженерни постижения.

Благодарение на изключително модерна дрон технология и уменията на професионални пилоти, страната ще бъде показана така, както не е виждана досега – през 4-те сезона и чрез историите на различни хора. Броени дни преди премиерата на документалната поредица се срещаме с един от главните герои във „Европа отвисоко“ – археологът Николай Овчаров, който ни повече представянето на България и забележителния скален град Перперикон.

Древният археологически комплекс „Перперикон“ е част от ключовите обекти, които представят България в предаването на National Geographic „Eвропа отвисоко“. Разкаже ни малко повече, как се свързаха с вас?

Няма никакво съмнение, че скалният град Перперикон е една от най-големите сензации в българската и световната археология за всички времена. Всъщност той е главният представител на една цяла древна култура, която образно нарекох „цивилизация на скалните хора”. Тя започва още в праисторически времена, но в една или друга форма преминава през цялата бронзова, желязна, антична и средновековна епоха – т. е. няколко хиляди години.

Така че не е случайно, че от Перперикон се интересуват хора от цяла свят и то вече десетилетия наред. National Geographic под една или друга форма на два пъти е отразявал случващото се там. А преди няколко години скалният град попадна в голямата класация на големия британски пътешественик и изследовател Филип Кар-Гом на 50-те най-свети места на Земята редом с Мачу Пикчу и Сантяго де Компостела.

По този начин включването на Перперикон в епизода за България, част от поредицата „Eвропа отвисоко“ като единствен археологически обект от нашата страна не ме изненада. И смятам, че той ще ни представи достойно. Така че свързването на хората от National Geographic с мен бе закономерно.

Как и кога протекоха снимките?

Снимките бяха направени през миналото лято, т. е. година преди излъчването на епизода. Това показва професионализма на хората от National Geographic, те не „претупват” работата си, а изпипват всеки детайл. Особено важно бе заснемането да стане по време на разкопки, когато на обекта работят десетки хора и се откриват нови и интересни неща. Именно тези артефакти, така да се каже „съвсем топли”, са представени в епизода. Но работата по епизода въобще не свърши със заснемането на място. От Лондон през следващите месеци ми се обаждаха още десетки пъти да изпратя информация и мои снимки. Досега не е имало продукция, по която да съм работил толкова дълго време.

С какво ще запомните участието си в този мащабен проект?

Беше ми интересно да работя с професионалния екип на National Geographic. Няма да крия, че аз имам много журналистически изяви – ежегодно давам стотици интервюта, имам десетки участия във филми и телевизионни предавания. Рядко обаче съм вижда толкова професионална и отговорна работа. И тя дава резултат – получава се един прекрасна продукция, представяща не само Перперикон, но и цялата ни страна.

Върху какво избрахте да акцентирате при представянето на този значим за страната ни исторически обект?

Отговорът се налага от спецификата на нашата работа – операторите заснеха етапната ни работа в Южното подградие на скалния град, където се копае вече 7 години. А за радост 2021 г. бе много богата на открития. Тогава бяха разкрити 8 ротонди-мавзолеи от късноримския период, които имат аналогии само на Виа Апиа във Вечния град. Става дума за култово-погребални съоръжения на видни граждани от тази епоха.

Тук трябва да кажа, че през 2022 г.,само със средствата на Община Кърджали ние успяхме да внесем нов щрих в блестящата история на скалния град. Отново в Южното подградие бе разкрит уникално запазен до 3 м височина езически храм от ІІІ-ІV в.

Така се оказа, че целият този сектор е с култово-религиозна окраска в дългата история на Перперикон. Тук се намират и антични езически светилища и огромни раннохристиянски базилики. И това не е случайно. Именно в Южното подградие и в северозападната част на огромния монументален Дворец-светилище от нас бе открит древния олтар на Дионис. Там, според античните автори, са идвали хора като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август – Гай Октавий. Той в голяма степен предопределя „сакралното” бъдеще на Перперикон.

Ще видим ли Перперикон в нова светлина?

Интересното на Перперикон е, че той винаги, всяка година, ни изненадва с нещо ново. При този археологически обект непрекъснато се случва нещо ново, различно от това, което сме мислили предварително. Вероятно заради тези непрекъснати „сюрпризи” хората не посещават Перперикон само по веднъж. Има хора, идващи тук всяка година. И те ни казват: „Идваме, защото всеки път откриваме неща, непознати преди вашите последни разкопки!”

Перперикон отвисоко изгледа още по-внушително и мистично. Връщайки лентата назад, разкажете ни как започна всичко. Кога започнаха първи разкопки, какви бяха първите ви открития? А последните?

Когато ме питате по този въпрос, няма как да не се върна 23 години назад, когато в горещото лято на 2000 г. с шепа ентусиасти започнахме да разчистваме гъстата растителност, с която бяха обрасли високо стърчащите останки на Двореца-светилище. Помня как тогава една моя студентка, качила се на една от високите скали, възкликна: „Боже, та това е загубеният в джунглата град на Киплинг!”

И това наистина се оказа така. Лято след лято, сезон след сезон, пред нас изникваха останките от сгради на различни епохи. Полека-лека започнахме да разбираме напълно неясната в началото логика на градоустройството на скалния град, на разположението на улици, площади, обществени сгради, храмове.

Разбира се, както казах вече, на Перперикон винаги излиза нещо ново и изненадващо. Но точно в това е чарът на работата там. А откакто се появиха дроновете, заснемането от въздуха стана задължително. И могъществото на скалния град стана още по-очевидно! Разбира се, професионалното заснемане на National Geographic дава един съвсем нов поглед върху древните паметници.

В първия епизод на „Европа отвисоко“ освен древния град Перперикон, зрителите ще видят още Велико Търново – градът, който привлича туристи от цял свят с шоуто „Звук и светлина“. Дроновете на „Европа отвисоко“ ще ни покажат как този емблематичен спектакъл изглежда, погледнат от небето. Зрителите ще имат и уникалния шанс да получат една по-различна гледна точка към катедралата „Свето Успение Богородично“ във Варна и да станат свидетели на ремонта на храма и на процеса по позлатяването на куполите му.

Въздушното пътешествие над България ще предложи също зашеметяващи гледки от планините и морското крайбрежие.

Ще се присъединим към метеоролога Захари Недялков по време на 7-часовия му снежен преход към метеорологичната станция на връх Мусала и ще видим отвисоко мистичния танц на последователите на учителя Петър Дънов по време на ритуала паневритмия, изпълняван всяко лято на Седемте рилски езера.

Друг интересен обект, включен в епизода, е рибарското селище Ченгене скеле край Бургас, изградено изцяло от отпадъци и рециклирани материали. Ще научим повече за усилията на местните хора да почистват черноморските плажове от пластмаса.

„Европа отвисоко“ ще покаже различните лица на България. Модерното развитие на страната ще бъде представено чрез удивителна въздушна обиколка над първия български небостъргач Sky Fort – сграда, висока 202 м, с 49 етажа, чиято форма символизира отворена арка, която посреща гостите на София, пристигащи от югоизточния вход на града.

В контраст на това, в епизода ще видим и необикновената история на Паметника на Бузлуджа и ще разберем повече за усилията за спасяването на сградата, която мнозина оприличават на огромно НЛО от бетон.

Новият сезон от 6 части на „Европа отвисоко“ ще предложи и впечатляващи гледки към най-атрактивните културни и географски забележителности в Сърбия, Румъния, Шотландия, Дания и Белгия. С помощта на модерна дрон технология зрителите ще бъдат поканени на зашеметяващо визуално преживяване във всяка от тези страни.

Спиращите дъха въздушни кадри в „Европа отвисоко“ показват по уникален начин как традициите, инженерните постижения и природните чудеса са оформили облика на континента и изграждат една динамична картина на региона и хората, които го поддържат жив. Всеки епизод е фокусиран върху различна европейска страна и така това забележително визуално пътешествие отдава заслуженото както на творенията на природата, така и на човешките истории и инженерния принос, които продължават да са двигател на тези модерни нации.

Поредицата ще отведе зрителите и на удивително приключение из Шотландия. Ще прелети над Сейнт Андрюс, където служители се грижат за световноизвестното голф игрище с особено внимание, преди да достигне Източна Лотия, за да разкрие природата в цялата ѝ прелест, докато медоносните пчели пируват с цъфтящия пирен.

Проследяваме нов амбициозен инженерен проект за инсталиране на морска турбина на Оркнейските острови, която използва силата на океана за генериране на електричество, и проследяваме как екип от археолози в Глен Коу реконструира традиционна къща на шотландски клан, използвайки местни материали.

В новия сезон ще посетим и Дания, където се присъединяваме към любителите на зимните спортове на ски пистата Копенхил в Копенхаген, суха ски писта, построена върху електроцентрала. А в Сърбия ще проследим работата на инженерите, които обновяват речната брегова линия на столицата с нови небостъргачи и други строителни проекти.

Пътувайки из Белгия, ставаме свидетели на Фестивала на светлината в Гент (Ghent Light Festival), където артисти от цял свят се събират всяка година, за да разкрасят улиците на града в един от най-големите фестивали на светлината в Европа.

Акценти от епизодите в новия сезон на „Европа отвисоко“, с излъчване в неделя от 22 часа:

Епизод 1: България – 18.09 от 22 часа

• Подробно описание за локациите в епизода ще откриете по-горе.

Епизод 2: Сърбия – 25.09 от 22 часа
• Парк със скулптури – гигантски резбовани паметници, наречени spomeniks, изпълват огромния мемориален парк Kadinjaca, построен в памет на комунистическите партизански бойци, борили се срещу нацистката окупация по време на Втората световна война.
• Крепостта Голубац – средновековен укрепен град.
• Трансформация на градскoтo речно крайбрежие – В Белград се присъединяваме към екип от инженери, обновяващи градската крайбрежна зона на столицата с нови небостъргачи и други строителни проекти.

Епизод 3: Шотландия – 02.10 от 22 часа
• Сейнт Андрюс – Поддържане на тревните площи на голф игрище и медоносни пчели, които пируват с цъфтящ пирен в Източна Лотия
• Проследяваме как екип от археолози реконструира традиционна къща на шотландски клан в Глен Коу, използвайки местни материали.
• Морска турбина – Проследяваме нов амбициозен инженерен проект за инсталиране на морска турбина на Оркнейските острови, която използва силата на океана за генериране на електричество

Епизод 4: Дания – 09.10 от 22 часа
• Ски писта върху електроцентрала – присъединяваме се към любителите на зимните спортове на ски пистата Копенхил в Копенхаген, суха ски писта, построена върху електроцентрала.
• Леголенд – Работниците в Леголенд в Билунд са построили миниатюрно селище, изпълнено с най-емблематичните забележителности на нацията.
• Стенно изкуство – Художници в град Олборг изрисуват фасади, превръщайки града в жива художествена галерия.

Епизод 5: Белгия – 16.10 от 22 часа
• Атомиум – Проследяваме работата на чистачи на прозорци, които чрез въжен достъп почистват стъклени панели на брюкселския футуристичен Атомиум – музей, построен като емблема за световния панаир от 1958 г.
• Фестивала на светлината в Гент (Ghent Light Festival)

Епизод 6: Румъния – 23.10 от 22 часа
• Реставрация на дървена църква – Реставраторите работят за спасяването на традиционните дървени покриви на църква в подножието на румънските Карпати.
• Катедрала „Спасение на нацията“ (Catedrala Mântuirii Neamului) – Проследяваме работата на екип от инженери, работещи за спасяването на златните куполи на катедралата.

nauka.offnews.bg

Продължи с четенето

Интересно

Обратно в офиса

Published

on

By

2 години след като Ковид пандемията превърна хоум офиса в „новото нормално“, пътят обратно е по-труден и предизвикателен. Независимо дали плановете поне половината от офис наемателите в София да върнат служителите си в централите си ще се случат, както се твърди в проучване на Cushman & Wakefield Forton (сред компании от различни сектори с общо над 22 000 служители), или ще обявим края на традиционния работен ден „ от 9 до 18“ зад бюрото, въпросът кой къде и как работи вече има много отговори.

Owllabs.com цитира данни от доклад от 2021 г. за отдалечена работа (5th Annual State of Remote Work report), според който 70% от хората, работещи на пълен работен ден в САЩ, в сферите, които това позволява, са си вършили задължения от вкъщи. Мнозинството от тях твърдят, че работоспособността им не е намаляла. Но по-голямата част от работодателите не са правили проучвания по тази тема и ги насърчават и задължават да се върнат физически в офиса поне няколко дни седмично.

Хибридната форма – работа и от вкъщи, и в офиса, се случва, но не и гладко. Затова и по скорошни данни на squaretalk.com 16% от фирмите по света работят изцяло на хоум офис, а 44% не разрешават хибриден режим, а само присъствена работа.

Сред аргументите в заповедта на IBM Consulting за присъствие в офиса поне 3 дни дневно в САЩ, са: „Виждаме ценността на хибридната работа – от вкъщи и лице в лице с клиентите, когато е възможно. Но знаем, че събирането наживо може да провокира нови идеи, иновативно мислене, с което сме известни, и ще осигури ефективно обучение за следващото поколение консултанти чрез съвместна работа с по-опитни колеги. То е свързано със създаване на доверие и изграждане на дългосрочни отношения с клиенти“. Те срещат отпор с доводите:„А какво ще се случи, ако се грижа за детето си или за възрастен, живея на друго място и съм променил начина си на живот? Шефовете трябва да приемат, че никой не иска да пътува до офис и да седи там десет часа, за да оправдае чужди управленски роли и да седи на срещи по цял ден“. Дискусията, която бе отразена в статия по темата на theregister.com, е част от големия дебат как връщането във физическия офис се възприема от служителите, влияе на продуктивността и какво е важно в крайна сметка: какво, как или къде се работи, кое е по-изгодно на всички? Затова и работодателите преосмислят предложението си към нови и настоящи служители за физически офис, като превръщат 8-10 часа на работа в преживяване с добавена стойност.

Какво връща българските професионалисти в офиса, какви са тенденциите и как да се подготвим за този преход, трима български експерти с различна гледна точка говорят по темата:

 

Детелина Смилкова:

Хибридният работен модел е най-добрият компромис

Детелина Смилкова е председател на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) трети мандат и оперативен директор на многопрофилна болница за активно лечение – Снимка Личен архив

Г-жо Смилкова, какви са тенденциите при промяна на режима на работа – от онлайн към офлайн?

Всички знаем, че онлайн работата е тук, за да остане. Оказва се трудно хората да се върнат в офисите, когато са пробвали гъвкавото работно време. Разбира се, има сектори, в които работата от разстояние е немислима, но при останалите не се очаква пълно завръщане към офисите. Цели 87% от компаниите с 10 000 или повече служители казват, че официално ще възприемат хибридна работа през 2022 г.

За много компании хибридният работен модел изглежда като най-добрия компромис: продължава да предлага гъвкавост за местоположението на работа, като позволява сътрудничество в офиса. В България все още работата от дома не е добре регламентирана законово и предстои формализирането й. Българската асоциация за управление на хора участва в процеса.

Защото, всъщност става дума за работа отвсякъде, не само от дома, може да е от друга държава, нали? И какво значение има, ако не се отразява на резултатите и качеството на работата? Енергийните и ценови предизвикателства ще наложат намаляване на разходи и онлайн общуването ще продължи да е фактор. По-наболелият въпрос е какво да направим, за да изравним производителността в България с тази в Европа.

Как се променя корпоративната култура?

Към гъвкавост и толерантност. Гъвкавото работно време и поставянето на преживяването на служителя в центъра на процесите и на компанията са сред ключовите промени. Особено в секторите, в които кандидатът движи пазара и поставя условията. Приемането на другия и включването му в работния процес без предразсъдъци се налага като норма и в България.

В кои сектори връщането във физически офис е най-предизвикателно?

В Лондон е почти невъзможно всички служители, които работеха в центъра, да бъдат в офисите. Това толкова завишава разходите им за транспорт, храна и време, прекарано в неползотворно пътуване, че компаниите масово освобождават офиси, наемат такива в покрайнините или търсят алтернативни начини да ги върнат на работното място.

У нас, разбира се, това се наблюдава в технологичния сектор, във фармацията и в услугите, които го позволяват. Както служителите се възползват от новосъздадената ситуация, така и за работодателя това носи редица възможности. Немалко компании в България намалиха разходите си за наем на скъпи офисни площи.

Какво привлича служителите днес да работят хибридно или в офис?

Като погледнем отвъд всевъзможните инициативи – кино в офиса, масажи на бюрото, капсули за сън, пица и бира, баня и какво ли още не, ще видим, че основната функция на офиса се променя от място за работа в място за общуване и срещи. Тогава това, което връща някои от служителите, е желанието за общуване. На всички ни хареса да можем да отметнем по няколко срещи по пижама и пантофи, но изапочнаха да ни липсват външния свят, офисния живот и срещите на живо.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Преосмислянето на срещите като цяло, на тоновете презентации, които понякога повече губят време, отколкото допринасят за производителността, по-неформалната обстановка, която нахлу в работния процес. Беше ясно, че костюмът и вратовръзката не са гаранция за професионализъм, но ако мога да използвам тази метафора – погледнахме същността на нещата и станахме доста по-истински.

 

Ана Динкова:

Офисите се превръщат в социални хъбове

Ана Динкова се занимава с корпоративни комуникации от над 20 години, води рубриката „Етикет“ в сп. „Жената днес.. Понастоящем е Business Communications Partner в Endava – Снимка Личен архив

Г-жо Динкова, ако се връщаме от хоум офис във физически, какво е най-важното, което е нужно да променим?

Едно от най-големите предимства на работата от вкъщи е възможността да носим каквото ни е истински удобно, без да се съобразяваме с никого и най-вече без да следваме какъвто и да било етикет, само основни правила за благоприличие. Откакто все повече компании започнаха да внедряват хибриден модел на работа, въпросът „Какво да облека?“ става отново актуален. Отговорът, обаче, е много по-различен от това, което щеше да бъде, ако беше зададен преди 13 март 2020 г.

Според статистика на Google тази пролет има пик на търсенето на “business casual outfits” и “casual work outfits” – прави ви впечатление „casual” и в двата случая, нали? Вече рядко ще видим формално облечени хора в офисите, освен ако не става дума за специални делови или празнични поводи.

Основната промяна е в посока на комфорта и удобството. След две години прекарани в пижами, анцузи, клинове и т.нар. athleisure – никой няма да се върне с особен ентусиазъм към стегнатите, прилепнали и често ограничаващите движенията костюми, рокли, поли и сака. Това, разбира се, не означава нито пренебрегване на базови правила за поведение и облекло, нито задължително залитане в избор на крайно неформални ежедневни дрехи. Съзнателно или не, ще клоним да симпатизираме на тези, които са положили усилия, но ще се припознаваме в тези, които визуално приличат повече на нас самите.

Дните в офиса вече не са ежедневно монотонно задължение, а по-скоро повод за социализация и среща с колегите, та дори и повод за избор на по-хубави и по-елегантни дрехи.

Кои са най-предизвикателните промени в офис културата?

Офисите постепенно се превръщат в социални хъбове и места, където екипите да се срещат за обсъждане на идеи и планиране. Те не са единственото място, от което можем да работим. Работното време става по-гъвкаво, хората налагат изискванията си за баланс между време за себе си и семейството. Започнахме да „пестим“ от ненужното пилеене на време – като това, изгубено в придвижване до и от работа, например.

Какво е нужно да направят работодателите, за да бъде преходът към хибриден режим по-плавен?

Хибридният начин на работа е прекрасно решение за всички бизнеси, които могат да си го позволят: хората и екипите имат свободата да планират сами дните си, да разпределят работата си приоритетно, да намират време за социализация и срещи. Това, което се надявам по-често да виждаме, са офиси, насърчаващи общуването и социализацията – с по-удобни и ергономични пространства за срещи, в които хората да се чувстват добре.

Кои промени от корпоративната култура, навлезли с хоум офиса, е допустимо да останат?

Едно от най-важните неща, които си припомнихме, е да приоритизираме собствените си нужди и да отстояваме времето си. Това се надявам да остане както личностна, така и корпоративна ценност. Друго нещо, което често виждам в компании с добра култура, насочена към осигуряване възможност за развитие и израстване на своите хора, е стратегическа и дългосрочна политика, насочена към подобряване знания, умения, начин на живот, посредством различни курсове и т.н. И двете, в дългосрочен план, осигуряват спокойствието и комфорта на хората, както и фокус върху качеството на работата, а не толкова върху скоростта и бързината на всяка цена.

 

Велина Томова:

Поддържането на работно настроение у дома изморява

Велина Томова е собственик на агенция за създаване на текстове Scribum.bg. Тя е специализирана в създаване на статии за корпоративни блогове, в Google и LinkedIn. Отскоро се върна на работа в споделено офис пространство – Снимка Личен архив

Г-жо Томова, как се промени работният Ви режим, когото започнахте да работите от вкъщи?

Продължи с четенето

Интересно

Откъде идва храната на Световното първенство в Катар?

Published

on

By

В момента погледите на милиони хора от целия свят са насочени към Катар. Почти всички се чудят кой ще спечели световната титла по футбол и тръпнат в очакване. За фермерите турнирът е интересен и по друг повод. Той ни дава възможност да се поинтересуваме от земеделието в арабската страна, пише Farmer. Селското стопанство е само част от икономиката на Катар. Въпреки неблагоприятните климатични условия в страната, тя развива с модерни средства производството на храна.

Пясък, фурми и перли

Катар е пустинна страна, така че тук няма да намерите големи ниви със зърнени култури. Поради ниските нива на валежите страната няма постоянен воден поток и е сред държавите в света, които са най-уязвими от недостиг на вода. Въпреки това, благодарение на инвестициите, използването на най-новите технологии и желанието да станат независими от другите, катарците се научиха да се занимават със земеделие и да отглеждат зеленчуци и плодове. Имат много ферми за птици и говеда.

В исторически план финиковите палми са били една от първите култури на полуострова, последвани от търсенето на перли. До откриването на петролни залежи през 1939 г., перлите са били основен начин на препитание.

Благодарение на приходите от петрол, значението на селското стопанство в катарската икономика започна бързо да намалява. През 70-те години, когато цените на храните започнаха да се покачват, Катар осъзна важността на постигането на хранителна самодостатъчност. Така през септември 1974 г. е създадена комисия, която да обмисли начините за стимулиране на развитието на селското стопанство в страната. Доклад, публикуван през същата година от правителството на Катар, разкрива, че селското стопанство представлява само 0,65% от общия принос към БВП на Катар.

Проблемът се задълбочава още повече през последните няколко години. В резултат на дипломатическия конфликт в страните от Персийския залив беше блокиран целият внос от Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет и Обединените арабски емирства.

Тъй като до 2015 г. Катар внася около 80% от храната, от която има нужда, се налага тя да поеме път към развиване на земеделието.

Според изчисления само 2,5% (28 000 ха) от територията на  Катар е подходяща за култивиране или представлява пасище. Това е значително увеличение спрямо последните десетилетия на XX век. През 1996 г. е имало едва 8312 ха обработваема земя, докато през 1980 г. – само 2256 ха. Струва си да се отбележи, че селските райони в Катар са само 9% от площта на страната, чиято обща площ е около 11 хил. кв.км по данни на ООН.

Държавен млечен гигант

След дипломатическия конфликт със Саудитска Арабия, в Катар е създадена държавната млечна компания Baladna. В страната са внесени около 14 000 млечни крави. Самата ферма се намира в пустинята, на около 50 км от Доха. С този проект страната бележи 400% ръст на производството на млечни продукти и месо. Осъществяването му обаче струва скъпо. В Катар летните температури надвишават 50°C. За да поддържа говедата живи, те получават около 700 литра вода на ден. Същевременно фуражът, поради липсата на условия за вътрешно производство, е вносен.

Зеленчуци в голям мащаб

През последните години зеленчукопроизводството в Катар се разрасна значително. Местните фермери отглеждат домати, тикви, патладжан, зеле, краставици, лук и карфиол.

Според правителствена информация Катар планира да стане самодостатъчен в производството на зеленчуци през следващите години. Произвежданите зеленчуци вече покриват около 70% пазарното търсене.

Държавата подкрепя местните стопанства, като им помага да създават оранжерии, за да предпазят реколтата си от неблагоприятни климатични условия. В резултат на това пазарът на оранжерии в Катар расте, достигайки стойност от 97,9 милиона долара през 2018 г. Очакванията са той да достигне 216 милиона долара до 2024 г.

В Катар е популярно хидропонното земеделие. То се счита за по-устойчиво от традиционното, тъй като с него се постига максимален добив и е намалено максимално използването на площи, почва, вода и други ресурси. По-конкретно, хидропонното земеделие намалява количеството земеделска земя, което минимизира употребата на химикали, необходими като тор, използва около 70% от по-малко вода и дава по-голям добив на плодове и зеленчуци за по-кратко време. Все едо е създадено точно за нуждите на страни като Катар.

Колкото до зърнените култури, държавата продължава да разчита на вноса. Тя купува зърно главно от Бразилия, САЩ, Индия и Австралия.

agri.bg

 

Продължи с четенето

Интересно

Кога геотермалната енергия ще стане масова?

Published

on

By

Тъй като правителствата по света насърчават по-големи иновации във възобновяемата енергия извън вятърната и слънчевата енергия, със значителни налични възможности за финансиране, алтернативни екологични източници на енергия се появяват по целия свят, след като дълго време са били пренебрегвани. Въпреки познаването на различни възобновяеми енергийни източници от няколко десетилетия, повечето страни са се фокусирали върху евтините източници, които са най-лесни за производство. Но потенциалът за много алтернативни енергии е значителен и изисква по-големи изследвания и разработки за установяване на ползотворни операции. Един такъв източник на енергия е геотермалният, с потенциал да използва силата на топлината на Земята за производство на чиста енергия в изобилие. И все пак преодоляването на бариерите за достъп – с необходимостта да се пробиват дълбоко в повърхността на Земята – възпира много компании да инвестират в геотермални проекти. И все пак както ЕС, така и Министерството на енергетиката на САЩ (DoE) подчертаха значителния потенциал на геотермалната енергия в подкрепа на прехода към зелено. Сега френският автомобилен производител Renault обяви, че залага много на източника на енергия, но дали други ще последват стъпките му?

ЕС създаде Работна група за прилагане на дълбока геотермална енергия (работна група на ГД), за да насърчи по-задълбочено проучване на геотермалната енергия в Европа и да осигури чист източник на отопление и електричество. Работната група на ГД наблюдава внедряването на плана за внедряване на дълбока геотермална енергия (IP). Генералната дирекция вярва, че създаването на индустрия за геотермална енергия в Европа ще подпомогне постигането на Европейската зелена сделка и целите на Horizon Europe, като преминаването от изкопаеми горива към геотермална енергия се очаква да помогне за декарбонизирането на до 25 процента от енергийните нужди на региона. Смята се също, че със съществуващата технология 25 процента от европейското население може да използва геотермално отопление рентабилно.

Изследванията на Европейската комисия (ЕК) показаха, че геотермалната енергия може да помогне на Европа в целта й да стане първият въглеродно-неутрален континент до 2050 г. Очаква се геотермалната енергия да допринесе за зеления енергиен микс на Европа, като подпомогне модернизираните системи за централно и общинско отопление и спомогна за постигането на Целите на плана REPowerEU на ЕС за 2022 г. Развитието на геотермалната индустрия също се очаква да помогне за напредъка на други операции за възобновяема енергия, с потенциал за извличане на минерали от геотермални течности, за да се даде възможност за устойчиво производство на литий. Поради това ЕК подкрепя няколко изследователски проекта за иновации в геотермалната енергия, които ще помогнат за зеления преход на Европа.

Геотермалната енергия се генерира чрез достъп до подземни топлинни джобове чрез пробиване надолу в повърхността на Земята. Топлинната енергия може да бъде достъпна в скалите и водата само на няколко мили под земята чрез пробиване на подземни резервоари, за да се използват геотермални източници. След това топлината може да задвижи турбини за производство на електроенергия.

Някои проекти вече са въведени. Например Хърватия, която се намира на върха на земя със силен геотермален потенциал, е разработила геотермална централа, която се откроява в пейзажа поради приликата си с летяща чиния. Надеждата е да се установи 24-часово снабдяване с енергия за безвъглеродна електрическа мрежа, осигурявайки зелен печат за бъдещи проекти в съседни Австрия, Унгария и Сърбия.

Мариян Крпан, главен изпълнителен директор на Хърватската агенция за въглеводороди, заяви: „Има огромен потенциал за генериране на много електроенергия от това. Има огромен потенциал за топлофикация. И има огромен потенциал за селското стопанство. Въпреки нарастващия интерес към геотермалната енергия, все още малко се говори за нея на международно ниво, като повечето правителства и енергийни фирми продължават да инвестират сериозно във вятърна и слънчева енергия. Но това може да се промени.

През ноември автомобилният производител Renault обяви, че ще си партнира с френската компания Engie за следващите 15 години, за да разработи и управлява геотермален проект в своето съоръжение в Дуе. Сондажните операции се очаква да започнат през 2023 г. с планове за извличане на гореща вода на дълбочина от 4000 метра. Очаква се работата да задоволи нуждите на промишлените и отоплителни процеси най-рано до 2025 г. с температури на водата между 130 и 140oC. Renault заяви, че „Веднъж внедрена, тази геотермална технология ще осигури мощност от близо 40 MW непрекъснато.“ В допълнение, „През лятото, когато нуждата от топлина е по-ниска, геотермалната енергия може да се използва за производство на безвъглеродно електричество“, добавя той.

Но дали това ще насърчи други компании да последват стъпките му? Някогашният енергиен източник, за който малко се говори, постепенно набира популярност, особено след като големите политически сили като ЕС и САЩ предоставят финансиране за иновативни геотермални решения. Но може да се наложи по-голям брой големи частни играчи в енергетиката, автомобилостроенето и промишлеността да направят публично ход, за да могат другите да разберат потенциала на геотермалната енергия и да инвестират в тази зелена енергия.

 

Oilprice.com

 

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.