Connect with us

Хумор

Болница :)

Публикувано преди

на

Хумор

Искам да платя с банкомат: Забавни реплики на клиенти и продавачи

Published

on

By

В супермаркета:
– Извинете, това сирене меко ли е?
– Е, самолет ако го кацне, няма да издържи.

Клиент към продавачката: „До колко сте отворена?“

В магазин за козметика:
– Нали мога да си пръсна, нали е тостерът това? (тестер)

– Искам да платя с банкомат.
/Бисер от нашата читателка Милена Динова/.

Момиче поръчва от меню на английски:
– Един сок от пич (peach – праскова.)
/Бисер от нашата читателка Кристина Барутска./

В заведение:
–    Eдин сок от маракуя.
–    Много смешно. Ще поръчвате ли нещо?

Влиза един господин в магазина и си търси зимно яке от плат с качулка, която се сваля и да е черно. Точно такова му показах.
Идва 6-7 дни подред, като всеки ден носеше по една чанта с дрехи и шапки.
ДЕН 1 – проба на сухо.
ДЕН 2 – носи пуловер и жилетка, като ги облича върху неговия.
ДЕН 3 – също като ден 2 +три вида шапки, които една по една се измериха в комбинация с качулката, която пък сама от себе си беше затегната така, че мутрата му се събра в една точка. Гледа се, мае се…
ДЕН 4 – идва с жена си. Схемата на мерене съща. Женицата явно го знае, седи в ъгълчето и умира от срам.
ДЕН 5 – леко бясна пак му давам да го мери, с намеренията да го вземе, Уви
ДЕН 6 – Влиза с бодра крачка и ми казва:
„Ще го взема, НО…преди това искам да проверя още нещо.“
Хваща якето за гайката, хваща неговото и започва да ги „мери“. Гледа тавана и констатира разлика от 234 гр. в полза на якето от магазина.
„По тежко е, ще се откажа“

В печатница:
– Колко струва на корицата да сложите лак срещу пръсти?

Забавен диалог на щанда за месо:
–    Извинете, имате ли мозък?
–    Не.

В зоомагазин:

–    Извинете, имате ли желирана карантина?

***

–    Извинете, киселото мляко прясно ли е?

–    Едно кафе без кокаин.

–    Имате ли семе за кисели краставички?

–    Извинете, ризите шити ли са?

–    Търся панталон, но не от плат, а от материя!

–    Извинете, имате ли от онези 15-дневните чорапогащи? (15 den)

Американец, който се учи да говори български, поръчва в магазина с думи и жестове:
–    Аз иска едно пиле цици.

Разговор в магазина:
–    Извинете, каква е разликата между зелевите и лозовите сарми?
–    Ами, едните са зелеви, а другите са лозови.
–    Благодаря.

Ресторант в Албена. Идват клиенти, руснаци, питат нещо и сервитьорката, която не знае много руски, разбира, че трябва да им предложи печено пиле:
–    Мьй предлагаем жаренная кошка… [котка]
–    Те опулили широко очи, а тя замазала:
–    Вот такая (показвайки с ръце), маленькая кошка, не большая…
Те, естествено, панически напуснали ресторанта.

Купувам диск с някаква игра за синът ми. Продавачът ме пита дали мога да инсталирам.
Аз:
– Без проблеми – моооооооооооога.
Той:
– С крак можеш ли?
Аз:
– Е, не съм чак толкова добра – само с ръце мога.
Той:
– Ама аз имам предвид – с КРАКОВЕ… (crack)

Клиент в самолетното бюро:
Един САМОЛЕТ до Москва…

Баба до сергията с киви:
– Я, какви космати картофи…

Клиентът: Колко ще ми струва този проект?
-150 евро
Клиентът: Абе, как 150 евро
След известен пазарлък, той пита – ‘И сега колко ще ми струва последно?’
– 300 лв.
Клиентът: Е, това е друго нещо!

В магазин за бельо две ромки към продавачката: „Дай сутиен без бандерол с прозрачни дръжки!“

В бившата ми фирма от отдел „Маркетинг“ правеха проучване по телефона откъде клиентите ни са разбрали за нас:
– Добър ден. Откъде разбрахте за нашата компания, преди да закупите от услугите ни?
– От един трамвай…
Човекът имаше предвид реклама на изрисуван трамвай.

– Една Фанта.
– Портокал или лимон?
– Няма смисъл.

obekti.bg

Продължи с четенето

Хумор

Домашна пилешка супа :)

Published

on

By

В събота вечер, когато по телевизиите въртят или „Рамбо“ или „Роки“ или „Сам вкъщи“ или Волен Сидеров си пускам обикновено Туенти Фор Кичън.
И сега хващам да готви Рейчъл Ку. Тъпо име, нали? Вие да видите каква тъпа супа забърка в парижката си кухня…
„Ше напрайм – вика кака ви Ку – домашна пилешка супичка.“
И отваря някакъв буркан с етикет с нарисувана кокошка порода „Легхорн“ на него и налива в тенджерата бледа жълта течност – една такава, като пикня на туберкулозен. Купешки пилешки бульон бил, ма много хубав, и той домашен. Как домашен от магазина ма!? Еми, наля го. И фърли вътре шепа моркови. Да придадяли вкус. Се мий на акъла, че вкуса на пилешката супа трябва да е на пиле, ама…
И после – и това няма да го разбера никога – сложи в една купа половин хляб, миниатюрно парченце пилешка гърда – някъде колкото нокътя на гълъб с недоразвити крайници, индийско орехче, сметана и още кобешетам. Смля всичко с пасатора, направи го на топчета и го наблъска в пикнята…бульона де. И гъби сложи. Няма пет минути и свали тенджерата от котлона. Била готова супичката. Сипа в една плоска чиния чорбаляк и от тея варени топчета от хляба и кобешетам и вика – „Такава супа е много засищаща и може да я ядеш, когато ти е тъжно.“ След това тъжно сръбна с лъжицата и посвети всичко на баба си, в нейна памет един вид.
И точно тук си представих как аз правя такава супа, посвещавам я на баба си и тя – Бог да я прости милата – изравя земята черната, измъква се, намира ме, захлупва ми тенджерата на главата и отрича да е била моя баба някога!
Защото…абе, нека ви разкажа за пилешката супа на баба ми.
Тя, супата, най-напред беше кокоша.
Когато баба ми грабваше сатъра ми ставаше ясно какво ще последва.
Кокошките се изпокриваха и най-глупавата – обикновено някоя по-млада и неопитна, която пренебрегваше знаците от съдбата изразяващи се във възрастна жена със сатър в ръка ходеща и дебнеща из двора – приключваше живото си участие.
Аз, хлапето чорлаво, подтичвах весело след нея и чаках да се насладя на шоуто „Подскачащата кокошка без глава“.
Следваше попарване, опърляне, чистене и дробене.
За дядо ми отделяше бялото месо, което му опичаше със сол и червен пипер, а крилата, кълките, шийката и жерката слагаше да се варят в една опушена и попила миризмата на хиляди сварени кокошки тенджера. Тенджерата се слагаше на печката с дърва отвън под сайванта без значение от сезона, дядо ми я палеше и вълшебството започваше да се случва…
Разбъркваше, ръсеше, слагаше, посоляваше, добавяше, застройваше, обезкостяваше – след час и половина аз седях пред моето си димящо кастронче пълно с най-ароматната, жълта, вкусна кокоша супа и действително ми се насълзяваха очите. Ама не от тъга – от кеф!
Начи, тая Рейчъл Ку…ма що не са гръмнеш в коляното ма!
Бульон от магазина!?!? Овца!
Иван Иванов

Продължи с четенето

Хумор

Добре си вървеше кризата, докато не се намеси Кризисния щаб

Published

on

By

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.