Connect with us

Анализ

А опрасканата съдебна система? А Капитан Андреево?

Публикувано преди

на

Десет години Борисов ни убеждава, че сме готови за Шенген, ама не ни искат. Само че не е достатъчно да покриеш техническите критерии, а да тъпчеш върховенството на закона и да държиш Капитан Андреево отворено за трафик.

Когато през 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че една недоизмазана сграда дели България от Шенген, много се беше объркал. Оттогава изминаха повече от десет години, в които можеше да измаже цялата държава, а ето, че България е заплашена отново да пропусне поредния прозорец за Шенген, отворен по време на чешкото председателство на Съвета на ЕС. Независимо от подкрепата на Европейската комисия, която призова страните-членки да гласуват за присъединяването на България, Румъния и Хърватия към зоната за пътувания без граничен контрол.

Върховенството на правото

Но през всички тези години един политик не отстъпи от своята позиция, че България и Румъния не са готови за Шенген и причината за това е същата, за която през всичките тези години граждани излизаха на протести – заради върховенството на правото и липсата на напредък в борбата с голямата корупция и организираната престъпност. Марк Рюте, за четвърти път премиер на Нидерландия – от 2010 г. насам, настоява, че е необходима нова оценка за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), последният доклад по който е от 2020 г. София не смята така.

Наскоро служебният министър на правосъдието Крум Зарков обясни, че върховенството на правото у нас се наблюдава с годишния доклад на ЕК и с изпълнението на изискванията за получаване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост – затова не се очакват допълнителни доклади по МСП, когото в България

смятат за приключен. (За разлика от Румъния, която не възразява срещу нови оценки по Механизма за сътрудничество и проверка.)

Но парламентът на Нидерландия прие резолюция, според която страната не трябва да гласува за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. А вече и Австрия е в редиците на противниците, главно заради трафика на нелегални мигранти по западнобалканския маршрут, особено нараснал след 2018 г. Налице е противопоставяне, независимо че приключилата в края на октомври мисия на ЕК даде положителна оценка на прилагането на шенгенските правила от София и Букурещ.

Политическата нестабилност пречи

На 8 декември министрите на вътрешните работи на ЕС трябва да гласуват за приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген. От изявление на еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон се разбра, че кандидатурите на първите две държави ще бъдат гласувани отделно от тази на Хърватия. Това означава, че има опасност България, която от 15 години е член на ЕС, да остане извън споразумението, а Хърватия, присъединила се през 2013 г., да бъде приета.

Засилените совалки на правосъдния министър Крум Зарков, инициативи на евродепутати и на президента Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова не могат да компенсират политическата нестабилност, която България излъчва. В края на октомври и Рюте назова проблема – липсата на редовно правителство. Несигурността какъв кабинет ще се сформира предизвиква безпокойство в партньорите от ЕС. Дали това ще е правителство и мнозинство, които ще съумеят да наложат принципите на правовата държава, да реформират прокуратурата и дейността на Висшия съдебен съвет, или ще продължат десетгодишното статукво, познато от управлението на Бойко Борисов. (Ако изобщо се постигне съгласие за редовно правителство – за последните две години единственото такова управлява едва 7 месеца.)

За Борисов въпросът за Шенген се свеждаше до катери, хеликоптери и охрана на границата, с две думи – до технически критерии, за които бе констатирано още през 2011 г., че са изпълнени и от България, и от Румъния. Но трикратният премиер все подминаваше политическите критерии, заместени от полицейския натиск на някогашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов и безрезултатните му акции, както и от опрасканата през 2015 г. съдебна реформа. Едва ли обаче някой в България има илюзии, че разширяването на Шенгенското пространство е автоматичен резултат от процеса на техническа оценка.

Какво би означавало присъединяването към Шенген

Истинска или фиктивна е целта “Шенген”, която години наред си поставяха Борисов и Цветанов? Присъединяване към Шенген означава засилен контрол и надзор на външната граница на ЕС, което ще рече и на ГКПП Капитан Андреево. Това със сигурност би попречило на една частна фирма със съмнителни акционери да приватизира не просто един граничен пункт, а входа от Изтока към Запада. За “Гранична полиция” Шенген също е добра възможност да реши поне част от настоящите проблеми, които разкри наскоро служебният вътрешен министър Иван Демерджиев – недостиг на служители, липса на техника и автомобили, проблеми с техническото обезпечаване на южната граница, която е и външна за ЕС. Сред тях и корупцията, свързана с трафика на хора, дрога и др. през границата.

През 2010 г. срещу присъединяването на България към Шенген се обявиха Франция и Германия, а президентът на Румъния Траян Бъсеску публично призна, че “големите проблеми са в съдебната система” и пое политическата отговорност за отхвърлянето на страната му. В България Борисов не е поел такава, но със сигурност ще се поспори чии са заслугите, ако все пак Шенген се разшири.

Емилия Милчева, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

Анализ

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

Published

on

Създадена през 1960 г., Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обединява няколко от най-големите производители на петрол в света, които заедно контролират значителна част от глобалното предлагане на петрол. Още от създаването си ОПЕК играе ключова роля в определянето на световните цени на петрола, но през последните години на хоризонта се появиха различни фактори, които поставят под въпрос способността на ОПЕК да продължи да доминира на пазара.

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

През последните години световния петролен пазар започна да се променя, в резултат на което е заплашено доминиращото положение на ОПЕК. За това може да се съди по неуспешните усилия на страните от ОПЕК за подкрепа на цената на петрола чрез намаление на производството. Цената на петрола не се увеличи въпреки наложените строги ограничения на производството на петрол през последните две години и стриктното им спазване на всички страни от ОПЕК. Защо обаче ограничителни мерки, които десетилетие наред са давали резултат вече са неефективни?

Един от основните фактори за намаляване на влиянието на ОПЕК са увеличаващите се доставки на петрол от Съединените щати и други страни от Америка.  Това доведе до много голямо увеличение на свободния нефтен капацитет в света, което на практика изцяло компенсира съкратените обеми на предлаган петрол от страните на ОПЕК.

Как се стигна до това положение?

Не е изненадващо, че основната причина за намаляването на влиянието на ОПЕК са Съединените американски щати. Правителствената подкрепа за американските нефтени компании пред последното десетилетие доведоха до значителното увеличаване на добива на петрол в Съединените американски щати и от нетен вносител на петрол САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това е резултат не само на субсидиране, а и на технологичния напредък в добива на шистов петрол. Технологии като хидравличния фракинг и хоризонталното сондиране позволиха на американските производители да увеличат значително добива и да намалят разходите, което доведе до значително нарастване на доставките на петрол на световния пазар.

Други страни, като Канада и Бразилия, през последните години също инвестираха в разширяване на своите петролни индустрии и постоянно увеличават износа си. Русия също имаше влияние върху настъпващите процеси, тъй като през последните две години заради войната в Украйна имаше нужда от много приходи и трудно спазваше договорените с ОПЕК ограничения за добив на петрол.

Какви са переспективите за световния петролен пазар?

Според анализите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. глoбaлнoтo пpeдлaгaнe нa пeтpoл щe нaдxвъpли тъpceнeтo c 8 милиoнa бapeлa нa дeн. Ако това се случи, то ще сме свидетели на най-големия излишък на петрол в историята и това неминуемо ще срине цената му. Тази тенденция напълно обезмисля продължаването в дългосрочен план на досегашната стратегия на ОПЕК за намаляване на обемите на производство.

Друга дългосрочна тенденция, която допринася за отслабването на влиянието на ОПЕК, е намаляването на търсенето на петрол в глобален мащаб. Светът постепенно се насочва към възобновяеми енергийни източници и по-ефективни енергийни технологии, което води до намаляване на зависимостта от петрола. Тази тенденция е подкрепена от правителствени политики и международни договори за намаляване на въглеродните емисии. Много страни, които са основни потребители на петрол, предприемат мерки за диверсификация на източниците на енергия. Китай, Индия и Европейският съюз, например, значително увеличават своите инвестиции в алтернативни енергийни източници и разработват стратегии за намаляване на зависимостта си от петрола.

Всичко това води до извода, че ерата на ниски цени на петрола ще настъпи още в края на това десетилетие и е неибежна. Страните от ОПЕК явно не са подготвани за нея и по всичко изглежда, че нямат ясна стратегия как да я посрещнат. От ОПЕК все още не могат да свикнат с новата ситуация, в която вече сме свидетели на по-голяма конкуренция и пренареждане на световния пазар на петрол. Дали това ще доведе до по-голяма стабилност е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – доминацията на ОПЕК вече никога няма да е същата.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page