Connect with us

Анализ

А опрасканата съдебна система? А Капитан Андреево?

Публикувано преди

на

Десет години Борисов ни убеждава, че сме готови за Шенген, ама не ни искат. Само че не е достатъчно да покриеш техническите критерии, а да тъпчеш върховенството на закона и да държиш Капитан Андреево отворено за трафик.

Когато през 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че една недоизмазана сграда дели България от Шенген, много се беше объркал. Оттогава изминаха повече от десет години, в които можеше да измаже цялата държава, а ето, че България е заплашена отново да пропусне поредния прозорец за Шенген, отворен по време на чешкото председателство на Съвета на ЕС. Независимо от подкрепата на Европейската комисия, която призова страните-членки да гласуват за присъединяването на България, Румъния и Хърватия към зоната за пътувания без граничен контрол.

Върховенството на правото

Но през всички тези години един политик не отстъпи от своята позиция, че България и Румъния не са готови за Шенген и причината за това е същата, за която през всичките тези години граждани излизаха на протести – заради върховенството на правото и липсата на напредък в борбата с голямата корупция и организираната престъпност. Марк Рюте, за четвърти път премиер на Нидерландия – от 2010 г. насам, настоява, че е необходима нова оценка за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), последният доклад по който е от 2020 г. София не смята така.

Наскоро служебният министър на правосъдието Крум Зарков обясни, че върховенството на правото у нас се наблюдава с годишния доклад на ЕК и с изпълнението на изискванията за получаване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост – затова не се очакват допълнителни доклади по МСП, когото в България

смятат за приключен. (За разлика от Румъния, която не възразява срещу нови оценки по Механизма за сътрудничество и проверка.)

Но парламентът на Нидерландия прие резолюция, според която страната не трябва да гласува за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. А вече и Австрия е в редиците на противниците, главно заради трафика на нелегални мигранти по западнобалканския маршрут, особено нараснал след 2018 г. Налице е противопоставяне, независимо че приключилата в края на октомври мисия на ЕК даде положителна оценка на прилагането на шенгенските правила от София и Букурещ.

Политическата нестабилност пречи

На 8 декември министрите на вътрешните работи на ЕС трябва да гласуват за приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген. От изявление на еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон се разбра, че кандидатурите на първите две държави ще бъдат гласувани отделно от тази на Хърватия. Това означава, че има опасност България, която от 15 години е член на ЕС, да остане извън споразумението, а Хърватия, присъединила се през 2013 г., да бъде приета.

Засилените совалки на правосъдния министър Крум Зарков, инициативи на евродепутати и на президента Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова не могат да компенсират политическата нестабилност, която България излъчва. В края на октомври и Рюте назова проблема – липсата на редовно правителство. Несигурността какъв кабинет ще се сформира предизвиква безпокойство в партньорите от ЕС. Дали това ще е правителство и мнозинство, които ще съумеят да наложат принципите на правовата държава, да реформират прокуратурата и дейността на Висшия съдебен съвет, или ще продължат десетгодишното статукво, познато от управлението на Бойко Борисов. (Ако изобщо се постигне съгласие за редовно правителство – за последните две години единственото такова управлява едва 7 месеца.)

За Борисов въпросът за Шенген се свеждаше до катери, хеликоптери и охрана на границата, с две думи – до технически критерии, за които бе констатирано още през 2011 г., че са изпълнени и от България, и от Румъния. Но трикратният премиер все подминаваше политическите критерии, заместени от полицейския натиск на някогашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов и безрезултатните му акции, както и от опрасканата през 2015 г. съдебна реформа. Едва ли обаче някой в България има илюзии, че разширяването на Шенгенското пространство е автоматичен резултат от процеса на техническа оценка.

Какво би означавало присъединяването към Шенген

Истинска или фиктивна е целта “Шенген”, която години наред си поставяха Борисов и Цветанов? Присъединяване към Шенген означава засилен контрол и надзор на външната граница на ЕС, което ще рече и на ГКПП Капитан Андреево. Това със сигурност би попречило на една частна фирма със съмнителни акционери да приватизира не просто един граничен пункт, а входа от Изтока към Запада. За “Гранична полиция” Шенген също е добра възможност да реши поне част от настоящите проблеми, които разкри наскоро служебният вътрешен министър Иван Демерджиев – недостиг на служители, липса на техника и автомобили, проблеми с техническото обезпечаване на южната граница, която е и външна за ЕС. Сред тях и корупцията, свързана с трафика на хора, дрога и др. през границата.

През 2010 г. срещу присъединяването на България към Шенген се обявиха Франция и Германия, а президентът на Румъния Траян Бъсеску публично призна, че “големите проблеми са в съдебната система” и пое политическата отговорност за отхвърлянето на страната му. В България Борисов не е поел такава, но със сигурност ще се поспори чии са заслугите, ако все пак Шенген се разшири.

Емилия Милчева, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

Анализ

Ще се удвоят ли цените на петрола ако атаките на хутите продължат?

Published

on

Прoдължаващите атаки на бунтовниците хути, достигащи Ормузкия пролив, могат да удвоят цените на петрола, предупреди в интервю ръководителят на отдела за петролни изследвания на Goldman Sachs Даан Струйвен.

Червено море е транзитен маршрут и при продължително прекъсване там петролът може да бъде с три или четири долара по-висок. Въпреки това, ако имате прекъсване в Ормузкия пролив за един месец, цените на петрола ще се повишат с 20 процента и дори евентуално биха могли да се удвоят, ако прекъсването там продължи по-дълго“, заяви Струвен в интервю, дадено вчера на американската телевизионна станция CNBC.

Има ли реална опасност цените на петрола да се удвоят само заради атаките на хусите в района на Червено море?

От ноември насам бунтовниците са атакували търговски кораби в Червено море повече от 20 пъти, използвайки ракети, дронове, бързи лодки и дори хеликоптери. Атаки срещу кораби в района е имало и преди, но сега е притеснителен факта, че тези атаки продължават дори след като САЩ обявиха операция Prosperity Guardian за засилване на патрулите в Червено море и Аденския залив за защита на търговския трафик. Големият район в който стават атаките и използването на хеликоптери от хутите прави задачата на патрулиращите кораби изключително трудна, а защитата на преминаващите танкери почти невъзможна.

Прогнозите

На всички е ясно, че без унищожаване на базите на хутите, т.е. без сухоземна операция проблема с атаките няма да бъде решен. Това означава, че проблема няма да получи разрешение в близките месеци, а тъй като над 15% от петролните доставки минават през района, това прави все по-реалистична и прогнозата на Goldman Sachs.

При сеганата ситуация първото последствие са значително увеличените застрахователни премии за преминаващите кораби. Две от най-големите корабни компании Maersk и Hapag Lloyd, решиха въпроса кардинално като отказаха да използват маршрутите на Червено море и Суецкия канал. При продължаващи атаки е въпрос на време е и петролните доставки да се пренасочат по маршрута около Африка, а освен удължаване на времето за доставка това ще оскъпи значително и транспорта.

В средносрочен план всичко това би увеличило цената на петрола най-много с 20% и няма да е изненада ако станем свидетели на цени на петрол над 90 $ за барел. Ако обаче ситуацията ескалира до пълномащабен конфликт в района и това се проточи повече от 6 месеца всякакви прогнози за цената на петрола ще бъдат изключително трудни. Ситуацията е много по-сложна и проблема не са само хутите. Иран има интерес от нагнетяване на напрежение в района и най-вероятно ще засили подкрепата си за йеменските бунтовници. Друг важен момента е факта, че високите цени на петрола облагодетестват арабските страни и те определено не полагат достатъчно усилия за решаването на конфликта въпреки голямото си влияние в района. Причина за това са и антиизраелските настроения заради продължаващата война на Израел с Хамас. Ако САЩ и съюзниците им предприемат сухоземна операция в Йемен това определено ще изостри отношенията им в страните от района, а това във време на наближаващи президентски избори не е добро решение.

На базата на всички тези фактори може да се предположи, че в рамките на тази година проблема с атаките на хутите едва ли ще бъде решен кардинално. При такова неблагоприятно развитие на ситуацията цената на петрола едва ли ще се удвои каквата е прогнозата на Goldman Sachs, но определено ще премине границата от 100$ за барел. Ако към проблема с хутите се прибавят ограниченията на добивите на страните от ОПЕК+ и продължи проблема с добива на петрол в Либия то не са изключени и цени от 120-130 $ за барел. Трабва да направим уточнение, че това са цени при развитие на ситуацията по възможно най-негативния сценарий. .

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Цената на петрола продължава да расте заради притесненията за доставките в Близкия изток

Published

on

Петролът поскъпна с около 1% при отварянето на борсите тази сутрин следствие на неблагоприятните новини през последните два дена. Основната причина за продължаващото поскъпване си остават опасенията относно доставките от Близкия изток особено след като вчера Иран изпрати боен кораб в района. В същото време местни протести наложиха спиране на производството в най-голямото либийско нефтено находище Шарара, което може да произвежда до 300 000 барела на ден (bpd). Несигурността в района засилва страховете за прекратяване на производството на петрол за неопределено време, а от там и за недостиг на пазара зарари ограничения добив на страните от ОПЕК+. Лошите новини за пазарите не спират до тук. Напрежението между Израел и Иран също се повиши сериозно заради вчерашния атентат на годишнината от смъртта на генерал Сюлемайни, а това засилва и опасенията за разрастване на войната Хамас-Израел.

В резултат на всичко това суровият петрол Brent се повиши с 61 цента, или 0,8%, до 78,86 долара за барел до 13:00 ч. по Гринуич, докато фючърсите на западнотексаския междинен суров петрол в САЩ се покачиха със 74 цента, или 1%, до 73,44 долара. Най-вероятно утре цената ще продължи да се покачва и седмицата ще завърши с нов петролен връх.  За съжаление няма индикации ситуацията да се промени през следващата седмица, което означава, че възходящата тенденция в цените ще продължи.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page