Десет години Борисов ни убеждава, че сме готови за Шенген, ама не ни искат. Само че не е достатъчно да покриеш техническите критерии, а да тъпчеш върховенството на закона и да държиш Капитан Андреево отворено за трафик.

Когато през 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че една недоизмазана сграда дели България от Шенген, много се беше объркал. Оттогава изминаха повече от десет години, в които можеше да измаже цялата държава, а ето, че България е заплашена отново да пропусне поредния прозорец за Шенген, отворен по време на чешкото председателство на Съвета на ЕС. Независимо от подкрепата на Европейската комисия, която призова страните-членки да гласуват за присъединяването на България, Румъния и Хърватия към зоната за пътувания без граничен контрол.

Върховенството на правото

Но през всички тези години един политик не отстъпи от своята позиция, че България и Румъния не са готови за Шенген и причината за това е същата, за която през всичките тези години граждани излизаха на протести – заради върховенството на правото и липсата на напредък в борбата с голямата корупция и организираната престъпност. Марк Рюте, за четвърти път премиер на Нидерландия – от 2010 г. насам, настоява, че е необходима нова оценка за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), последният доклад по който е от 2020 г. София не смята така.

Наскоро служебният министър на правосъдието Крум Зарков обясни, че върховенството на правото у нас се наблюдава с годишния доклад на ЕК и с изпълнението на изискванията за получаване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост – затова не се очакват допълнителни доклади по МСП, когото в България

смятат за приключен. (За разлика от Румъния, която не възразява срещу нови оценки по Механизма за сътрудничество и проверка.)

Но парламентът на Нидерландия прие резолюция, според която страната не трябва да гласува за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. А вече и Австрия е в редиците на противниците, главно заради трафика на нелегални мигранти по западнобалканския маршрут, особено нараснал след 2018 г. Налице е противопоставяне, независимо че приключилата в края на октомври мисия на ЕК даде положителна оценка на прилагането на шенгенските правила от София и Букурещ.

Политическата нестабилност пречи

На 8 декември министрите на вътрешните работи на ЕС трябва да гласуват за приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген. От изявление на еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон се разбра, че кандидатурите на първите две държави ще бъдат гласувани отделно от тази на Хърватия. Това означава, че има опасност България, която от 15 години е член на ЕС, да остане извън споразумението, а Хърватия, присъединила се през 2013 г., да бъде приета.

Засилените совалки на правосъдния министър Крум Зарков, инициативи на евродепутати и на президента Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова не могат да компенсират политическата нестабилност, която България излъчва. В края на октомври и Рюте назова проблема – липсата на редовно правителство. Несигурността какъв кабинет ще се сформира предизвиква безпокойство в партньорите от ЕС. Дали това ще е правителство и мнозинство, които ще съумеят да наложат принципите на правовата държава, да реформират прокуратурата и дейността на Висшия съдебен съвет, или ще продължат десетгодишното статукво, познато от управлението на Бойко Борисов. (Ако изобщо се постигне съгласие за редовно правителство – за последните две години единственото такова управлява едва 7 месеца.)

За Борисов въпросът за Шенген се свеждаше до катери, хеликоптери и охрана на границата, с две думи – до технически критерии, за които бе констатирано още през 2011 г., че са изпълнени и от България, и от Румъния. Но трикратният премиер все подминаваше политическите критерии, заместени от полицейския натиск на някогашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов и безрезултатните му акции, както и от опрасканата през 2015 г. съдебна реформа. Едва ли обаче някой в България има илюзии, че разширяването на Шенгенското пространство е автоматичен резултат от процеса на техническа оценка.

Какво би означавало присъединяването към Шенген

Истинска или фиктивна е целта “Шенген”, която години наред си поставяха Борисов и Цветанов? Присъединяване към Шенген означава засилен контрол и надзор на външната граница на ЕС, което ще рече и на ГКПП Капитан Андреево. Това със сигурност би попречило на една частна фирма със съмнителни акционери да приватизира не просто един граничен пункт, а входа от Изтока към Запада. За “Гранична полиция” Шенген също е добра възможност да реши поне част от настоящите проблеми, които разкри наскоро служебният вътрешен министър Иван Демерджиев – недостиг на служители, липса на техника и автомобили, проблеми с техническото обезпечаване на южната граница, която е и външна за ЕС. Сред тях и корупцията, свързана с трафика на хора, дрога и др. през границата.

През 2010 г. срещу присъединяването на България към Шенген се обявиха Франция и Германия, а президентът на Румъния Траян Бъсеску публично призна, че “големите проблеми са в съдебната система” и пое политическата отговорност за отхвърлянето на страната му. В България Борисов не е поел такава, но със сигурност ще се поспори чии са заслугите, ако все пак Шенген се разшири.

Емилия Милчева, Дойче Веле