Connect with us

Интересно

Архитектурата на Game of Thrones

Публикувано преди

на

Всички познаваме сензацията „Игра на тронове“ – сигурна съм, че поне веднъж сте ставали свидетели на невероятния свят, обладан от магия и жажда за мощ. Независимо дали сме фенове на сериала или не, не можем да игнорираме значимото му място на световната телевизионна сцена, както и огромната роля, който изигра във формирането на новата представа за това какво може и трябва да бъде един сериал.

Качествата, с които „Игра на тронове“ успява да впечатли зрителите са многобройни, а вниманието към всеки малък детайл в продукцията го направи толкова успешен. Невероятната богата и сложна история, която преплита множество сюжети, плавно води към голямата развръзка, на която очакваме да станем свидетели много скоро. Дълбочината на образите, добрата актьорска игра, шокиращите събития и непознатите досега похвати за представянето им превърнаха „Игра на тронове“ в абсолютна сензация. Но как режисьорите толкова успешно успяха да ни предизвикат да вникнем в автентичността на времето, да се пренесем в средновековния свят на Вестерос и Есос?

Карта на средновековен Константинопол и Кралски Чертог. Снимки: Pinterest

Работата с пространствата, светлината, атмосферата играят една от най-значимите роли при предаването на чувствата и усещането върху зрителя. Макар и често на заден план, архитектурата е едно от най-силните оръжия на филмовото изкуство. Това е тайният похват, благодарение на който всичко взема реален образ в представите на зрителя. В „Игра на тронове“ архитектурата също разказва история – всяка крепост е символ на някой род, всяко място от картата има свое минало и свой уникален дух. Екзотичната атмосфера на Дорн говори за темперамента на семейство Мартел, Скалата на Кастърли за несломимия дух на Ланистърите, суровият Зимен Хребет за силата на духа на Старките, Кралски чертог за величието на Вестерос, а Колосът на Бравос за мощта на Желязната банка.

Великата Септа на Бейлор и Света София. Снимки: www.winteriscoming.net и www.thenews.com.pk

Снимачните локации на сериала са известни на зрителя от дълго време. Точно как обаче създателите са постигнали образите, които наблюдаваме в сериала, и какви други вдъхновения се крият зад тях скоро сподели Дебора Райли – архитект, дизайнер и главен арт директор на сериала. Тя казва:

„АКО ИСКАШ ПУБЛИКАТА ДА ПОВЯРВА В ДЖУДЖЕТА, ДРАКОНИ И ВЕЛИКАНИ, ТРЯБВА СВЕТЪТ ТИ ДА БЪДЕ, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-РЕАЛИСТИЧЕН.“

Най-често сериалът работи с реални пространства, които са допълнени със специални ефекти или просто комбинирани помежду си. Този похват прави локациите толкова реални, че след 7 години вече всеки от нас ги възприема като наистина съществуващи „Архитектурното ми образование ме научи как архитектурата оформя цивилизациите и те нея.“, допълва Дебора Райли и се води от това заключение при работата с всяко пространство в сериала.

Колосът на Бравос и Родоският колос. Снимки: www.nerd901.com и www.acient-origins.net

Още от географското разположение на Кралски Чертог на картата можем да намерим множество прилики със средновековен Константинопол. „Великата Септа на Бейлор“, която е компютърно оформена, пък споделя множество прилики със „Света София“ като например факта, че е централен храм с множеството кули, които напомнят добавените от османците минарета на храма. Разположението му в градския силует  също напомня това на „Света София“ в Истанбул. Самите сцени са заснети предимно по тесните улички на Дубровник, а площадите са в крепостта „Маноел“ в Малта.

Холикок Хаус и Пирамидата на Денерис. Снимки: www.kcet.org и www.gameofthrones.fandom.com

Може да прозвучи странно, но интериорът в дома на Денерис – Драгънстоун, пък е вдъхновен от института „Солт“ на Луис Кан и „Нотрдам“ в Париж. Използвана е величествената перспектива на обемите на Кан и сакралността на хорното пространство в катедралата. Друго интересно вдъхновение е дворецът в Мирийн, където Денерис прекара по-голяма част от времето си в Есос. Дизайнерите е трябвало да изберат помещение, което може да бъде вътре във величествена пирамида, но едновременно с това и да бъде уютно за обитаване, оттам те са създали връзка с „Холихок хаус“ и „Милърд Хаус“ на Франк Лойд Райт, които успяват да предадат същото усещане. Самият град пък е крепостта „Клис“ в Хърватия.

Интериорът на Милърд Хаус в сравнение с този в пирамидата. Снимки: www.wsj.com и www.gameofthrones.fandom.com

Градът Бравос е един от най-визуално запомнящите се. Статуята на война е абсолютно превъплъщение на едно от Седемте чудеса на света, а именно „Родоският колос“. Величественият и всяващ респект у всеки посетител интериор на „Желязната банка“ в града пък носи вдъхновението си от тоталитарната архитектура на архитекта на „Третия Райх“ – Алберт Шпеер. Начинът, по който той работи с психологията на мястото чрез мащаба на пространствата, подтиква дизайнера към този избор. „Влизайки в това пространство, просто знаеш кой е на власт. Това качество на работата на Шпеер беше решаващо.“

Желязната банка и работата на Шпеер. Снимки: www.ranker.com и www.curbed.com

Домът на черното и бялото пък е вдъхновена от хиндуистките храмове във Варанаси и начина, по който просто изникват от водата. За интериора на Залата на лицата са използвани Елорските пещери, които са създадени от човешка ръка, както и Храмът на хилядата Буди в Хонконг. Отворите и многобройните лица на божеството се сливат, за да създадат сцената за новото превъплъщение на Ариа.

Домът на Черното и бялото и храмовете във Варанаси. Снимки: www.tripsavvy.com www.gameofthrones.fandom.com

Домът на Мартелите в Дорн е всъщност дворецът „Алказар“ в Севиля. Екзотичните градини на маврите, преплетени с техните богати на орнаментика и цветове арабски декорации, го превръщат в истинско райско кътче от приказките. В тези сцени няма никаква компютърна обработка: „Градините на двореца превъплъщават перфектно екзотиката и темперамента на Южен Вестерос.“

Градините на “Алказар” в сериала и в реалност. Снимки: www.christiantoday.com www.getyourguide.com

Зимен Хребет всъщност не носи особени архитектурни качества като останалите замъци, точно това е и целта на дизайнерите. Вдъхновението е взето от средновековните северноанглийски замъци. Тяхната структура е изцяло концентрирана върху функционалността, а не красотата. Това трябва да правят и Старките – да се защитават и да опазят Вестерос от нашествието на белите бродници.

Скоро историята за огън и лед, дракони, бродници, вещици, джуджета и богове със свръхестествени сили ще намери своя край. Въпреки всички невероятни събития и истории, ние всички успяхме да повярваме в достоверността на света, който обитават любимите ни герои. „Игра на тронове“ ни позволи да погледнем с друго око на архитектурните съкровища на света, в който живеем, както и успешно да ни пренесе в едно уж несъществуващо, но толкова реално за нас Средновековие.

 

stroiinfo.com

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

Интересно

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран

Published

on

By

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран от варненската фирма за малотонажно корабостроене „Галера 07“. Новостроящият се иновативен електрически катамаран е за Община Силистра, финансиран по програма Interreg V-A. Плавателният съд трябва да осигурява транспортно – комуникационна връзка по река Дунав между Силистра и Кълъраш. Той е с дължина 14 метра и широчина 6 метра, оборудван с два електрически двигателя и ще може да развива скорост до 13 км/час. Предвижда се капацитетът му да е 28 пасажери и екипаж от двама души.

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Интересно

ВИДЕО: Лазарки обиколиха къщите в с. Приселци

Published

on

By

Лазарки oбиколиха село Приселци и с песните си зарадваха всички,като ги дариха с прекрасните си усмивки. Традицията се спазва благодарение на усилията на Народно читалище „Просвета – 1927 г.“ с. Приселци. Освен емоции лазарките събраха и благотворителна сума в размер на 967 лв.

Каква е историята на Лазаруването?

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page