Всички познаваме сензацията „Игра на тронове“ – сигурна съм, че поне веднъж сте ставали свидетели на невероятния свят, обладан от магия и жажда за мощ. Независимо дали сме фенове на сериала или не, не можем да игнорираме значимото му място на световната телевизионна сцена, както и огромната роля, който изигра във формирането на новата представа за това какво може и трябва да бъде един сериал.

Качествата, с които „Игра на тронове“ успява да впечатли зрителите са многобройни, а вниманието към всеки малък детайл в продукцията го направи толкова успешен. Невероятната богата и сложна история, която преплита множество сюжети, плавно води към голямата развръзка, на която очакваме да станем свидетели много скоро. Дълбочината на образите, добрата актьорска игра, шокиращите събития и непознатите досега похвати за представянето им превърнаха „Игра на тронове“ в абсолютна сензация. Но как режисьорите толкова успешно успяха да ни предизвикат да вникнем в автентичността на времето, да се пренесем в средновековния свят на Вестерос и Есос?

Работата с пространствата, светлината, атмосферата играят една от най-значимите роли при предаването на чувствата и усещането върху зрителя. Макар и често на заден план, архитектурата е едно от най-силните оръжия на филмовото изкуство. Това е тайният похват, благодарение на който всичко взема реален образ в представите на зрителя. В „Игра на тронове“ архитектурата също разказва история – всяка крепост е символ на някой род, всяко място от картата има свое минало и свой уникален дух. Екзотичната атмосфера на Дорн говори за темперамента на семейство Мартел, Скалата на Кастърли за несломимия дух на Ланистърите, суровият Зимен Хребет за силата на духа на Старките, Кралски чертог за величието на Вестерос, а Колосът на Бравос за мощта на Желязната банка.

Снимачните локации на сериала са известни на зрителя от дълго време. Точно как обаче създателите са постигнали образите, които наблюдаваме в сериала, и какви други вдъхновения се крият зад тях скоро сподели Дебора Райли – архитект, дизайнер и главен арт директор на сериала. Тя казва:

„АКО ИСКАШ ПУБЛИКАТА ДА ПОВЯРВА В ДЖУДЖЕТА, ДРАКОНИ И ВЕЛИКАНИ, ТРЯБВА СВЕТЪТ ТИ ДА БЪДЕ, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-РЕАЛИСТИЧЕН.“

Най-често сериалът работи с реални пространства, които са допълнени със специални ефекти или просто комбинирани помежду си. Този похват прави локациите толкова реални, че след 7 години вече всеки от нас ги възприема като наистина съществуващи „Архитектурното ми образование ме научи как архитектурата оформя цивилизациите и те нея.“, допълва Дебора Райли и се води от това заключение при работата с всяко пространство в сериала.

Още от географското разположение на Кралски Чертог на картата можем да намерим множество прилики със средновековен Константинопол. „Великата Септа на Бейлор“, която е компютърно оформена, пък споделя множество прилики със „Света София“ като например факта, че е централен храм с множеството кули, които напомнят добавените от османците минарета на храма. Разположението му в градския силует  също напомня това на „Света София“ в Истанбул. Самите сцени са заснети предимно по тесните улички на Дубровник, а площадите са в крепостта „Маноел“ в Малта.

Може да прозвучи странно, но интериорът в дома на Денерис – Драгънстоун, пък е вдъхновен от института „Солт“ на Луис Кан и „Нотрдам“ в Париж. Използвана е величествената перспектива на обемите на Кан и сакралността на хорното пространство в катедралата. Друго интересно вдъхновение е дворецът в Мирийн, където Денерис прекара по-голяма част от времето си в Есос. Дизайнерите е трябвало да изберат помещение, което може да бъде вътре във величествена пирамида, но едновременно с това и да бъде уютно за обитаване, оттам те са създали връзка с „Холихок хаус“ и „Милърд Хаус“ на Франк Лойд Райт, които успяват да предадат същото усещане. Самият град пък е крепостта „Клис“ в Хърватия.

Градът Бравос е един от най-визуално запомнящите се. Статуята на война е абсолютно превъплъщение на едно от Седемте чудеса на света, а именно „Родоският колос“. Величественият и всяващ респект у всеки посетител интериор на „Желязната банка“ в града пък носи вдъхновението си от тоталитарната архитектура на архитекта на „Третия Райх“ – Алберт Шпеер. Начинът, по който той работи с психологията на мястото чрез мащаба на пространствата, подтиква дизайнера към този избор. „Влизайки в това пространство, просто знаеш кой е на власт. Това качество на работата на Шпеер беше решаващо.“

Домът на черното и бялото пък е вдъхновена от хиндуистките храмове във Варанаси и начина, по който просто изникват от водата. За интериора на Залата на лицата са използвани Елорските пещери, които са създадени от човешка ръка, както и Храмът на хилядата Буди в Хонконг. Отворите и многобройните лица на божеството се сливат, за да създадат сцената за новото превъплъщение на Ариа.

Домът на Мартелите в Дорн е всъщност дворецът „Алказар“ в Севиля. Екзотичните градини на маврите, преплетени с техните богати на орнаментика и цветове арабски декорации, го превръщат в истинско райско кътче от приказките. В тези сцени няма никаква компютърна обработка: „Градините на двореца превъплъщават перфектно екзотиката и темперамента на Южен Вестерос.“

Зимен Хребет всъщност не носи особени архитектурни качества като останалите замъци, точно това е и целта на дизайнерите. Вдъхновението е взето от средновековните северноанглийски замъци. Тяхната структура е изцяло концентрирана върху функционалността, а не красотата. Това трябва да правят и Старките – да се защитават и да опазят Вестерос от нашествието на белите бродници.

Скоро историята за огън и лед, дракони, бродници, вещици, джуджета и богове със свръхестествени сили ще намери своя край. Въпреки всички невероятни събития и истории, ние всички успяхме да повярваме в достоверността на света, който обитават любимите ни герои. „Игра на тронове“ ни позволи да погледнем с друго око на архитектурните съкровища на света, в който живеем, както и успешно да ни пренесе в едно уж несъществуващо, но толкова реално за нас Средновековие.

stroiinfo.com