Понякога в живота стават напълно неочаквани неща.

Викате на дъската да излезе Венко, а вместо него излиза Кирил. Случва се.

Агенциите ви прогнозират, че една партия ще спечели изборите с шест процента преднина, а вместо да спечели, тя ги изгуби. Макар и да е странно, и това се случва.

Политическият ви партньор Слави Трифонов е обещал на избирателите да изчегърта ГЕРБ, а вместо това реставрира ГЕРБ и изчегъртва вас. Това вече, ще кажете, не е възможно да е станало. Но все пак стана.

За корифеите на журналистиката и политическия анализ само първото от тези три събития беше проблем заслужаващ внимание. Получи го в рамките на специално свикан „панел“ по модела на Владимир Соловьов – с много говорители, но една гледна точка.

Като че ли беше наложително да се извинят специално на някого, че не са спрели излъчването – изрично обясниха защо не са – в момента в който е станало ясно, че един от партийните лидери ще участва в дебата.

При цялото ни уважение към Венко Сабрутев, запитайте се – коя личност би предизвикала по-голям интерес сред зрителите – Сабрутев или Петков. Кое би трябвало да е водещо за телевизията – не беше ли уж зрителският интерес?

По всеобщи измервания и очаквания, в неделя ще гласуват под 3 млн. души. Всички “далновидни анализатори”, ще се надпреварват да посочват причини за това. И избирателите били уморени от избори, и политиците били изтощени, и разочарование имало в “политическата система”… Гледайте и бройте оправданията и обясненията.

Вярно е, че за четвърти пореден път е трудно да се мобилизира протестен вот срещу партия, чието управление е приключило преди година и половина. А когато няма голям нов играч и протестният вот не знае накъде да се насочи, има обективни причини за ниска активност. Това беше и целта на ГЕРБ през тези месеци.

Но най-голямата причина за разконцентрирането на избирателите търсещи промяна в статуквото е липсата на отчетливо лидерство.

Именно затова появата на Кирил Петков в студиото на bTV беше такъв шок за ГЕРБ. Дръзка проява на лидерство! Къде се е чуло, видяло, лидер на съвременна партия да участва в дебат? Неудобно е някакси. Току-виж започнали въпроси – а къде е Борисов? А Трифонов?

Хора като Томислав Дончев и Деница Сачева са свикнали от години да си дават лицата под наем, за да плюе зрителят по тях, а не по това на Бойко Борисов. Нисшите аватари нямаше какво друго да направят освен да се изнижат от студиото, хвърляйки закани.

С появата си, зорлем превърната от ГЕРБ в “скандална”, Петков пое отговорност да защитава управлението си. Защото как да няма умора у избирателя, като му се повтарят нищо незначещи опорни точки? Как да няма цинизъм и резигнация, като всеки иска да е “почетен председател”? Да бяга от това да представлява избирателите си в Народното събрание, както неколкократно направиха и Борисов, и Пеевски, и Трифонов?

Един от реалните кандидати за властта си позволи да бъде лидер на място. А мястото на лидера в една кампания е да защитава програмата си. Ето къде се е скрила избирателната активност.

По-лесно е каруцата да върви, макар и да друса и товарът да се изсипва, отколкото да спрем и да я поправим. Особено ако изпадащият товар го събират едни наши хора. За тези години в България имаме легион от експерти по поддържане на каруцата счупена, за да им върви добре събирачеството.

Колкото до лелеяната “реформа на политическата система”. Тя вече е предложена, но не като “морално-църковния борд” на Радев (пардон – Янев).

В същинския си вид най-радикалната възможна реформа на политическата система се заключава в разнищване на корупционните мрежи. Оставете конституционното устройство. Корупцията функционира еднакво добре и в президентска и в парламентарна република, и в мажоритарна и в пропорционална система.

Радикална реформа на политическата система означава насериозно да се заемем с политическата корупция. Когато правителството се зае, воят от определени среди беше оглушителен. По бягането им от студиото ще ги познаете. И по главния прокурор. И по ГКПП “Капитан Андреево”…

А за такава реформа е нужна висока активност – както избирателна, така и следизборна.

Илиян Василев, altanalyses.org